Определение № 126 от 09.02.2026, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 126 гр. Габрово, 09.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно гражданско дело № 20264200500038 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 вр. чл.413, ал.2 ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба на „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД срещу Разпореждане №24/06.01.2026г. по ч.гр.д. №420/2025г. на РС Трявна, в частта в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против И.

И. П. за сумата от 15,50 EUR (петнадесет евро и 50 евроцента), представляваща договорна лихва за периода от 05.12.2024г. до 05.02.2025г., 15,77 EUR (петнадесет евро и 77 евроцента), представляваща мораторна лихва за периода от 06.12.2024г. до 11.12.2025г.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното разпореждане. Излага се, неправилно заповедния съд приел, че са налице нарушения при определяне ГПР.

Моли да се отмени обжалваното разпореждане и да бъде уважена претенцията на жалбаподателя.

Частната жалба е подаден в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

В обжалваното разпореждане заповедния съд е приел, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен поради неспазване на императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, а именно – в него е посочен ГПР, който не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита и поконкретно не включва уговореното възнаграждение за поръчителство. Съдът счита, че това възнаграждение следва да се включи в размера на ГПР, тъй като представлява „общ разход по кредита за потребителя“ по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК. Посочването в договора за кредит на ГПР, различен от действителния се приравнява по последица на липсващ ГПР в договора за кредит, което обосновава неговата недействителност. В този случай и на основание чл.23 ГПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по него. В случая чистата стойност на кредита е сумата от 255,65 EUR, какъвто е размерът на предоставената като кредит сума, тъй като няма данни длъжникът да е извършвал каквито и да било плащания за погасяване на задълженията по сключения договор.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи, намира жалбата за неоснователна.

1

В т.5 от подаденото по ч.гр.д. №420/2025г. по описа на РС Трявна заявление по чл.410 от ГПК от „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД срещу И. И. П. е посочено, че се претендира вземане в размер на 500лв – главница по Договор за потребителски кредит № ***********, сключен между „Кредит гаранция“ ЕООД и И. И. П.. Уговорената договорна лихва била в размер на 30,31лв.. Твърди се, че страните се договорили кредита да бъде изплатен на три месечни вноски вяска от по 176,77лв.. Срокът на договора бил изтекъл на 05.02.2025г. и от страна на кредитополучателя същото е изпълнено от поръчителя С. М..

Заемополучателят не бил възстановил платената от поръчителя сума, поради което заявителя предявил и претенцията си. Твърди се, че поръчителя е цедирал вземането си на заявителя.

В чл.1, ал.2 от представения към заявлението договор за кредит е посочено, че кредитополучателя се съгласява в петдневен срок от одобряване на искането за усвояване на сумата да осигури като обезпечение на кредита поръчителството на две физически лица наети на безсрочен трудов договор с минимално брутно възнаграждение за всеки в размер на 1500лв., одобрено от Кредитодателя дружество – поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от дружеството банка. Към заявлението е представен подписан то длъжника погасителен план на възнаграждение за обезпечение, от който се установява, че за учредяване на обезпечение по договора заемателя дължи възнаграждение на поръчителя, чиито падежи съвпадат с падежите на месечните погасителни вноски по договора.

Изрично в договора е посочено, че размера на ГПР е отразен в приложение №1. От представеното приложение №1 в табличен вид е видно, при какъв размер на заемната сума и брой вноски какъв е размера на ГПР, но не и как е определен същия и какви компоненти са включени при изчисляването му.

Настоящият състав на съда намира, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно.

Приложените към заявлението по чл.410 от ГПК договори за паричен заем и за предоставяне на поръчителство само формално представляват отделни такива, но следва да се разглеждат общо, тъй като са неразривно свързани, посредством клаузата на чл.1, ал.2 от договора за заем предвиждаща задължително поръчителство. Посочената в същия текст алтернатива длъжникът да представи друго обезпечение само привидно му предоставя право на избор, тъй като за упражняването на това право се изисква предварителното одобрение на кредитора. Това поставя кредитополучателя в състояние на обективна невъзможност да избере друга възможност освен обременителната за него, доколкото изборът на дружество, което професионално се занимава с такава дейност, води до начисляване на разходи.

При това положение не би могло да се приеме, че договорът за поръчителство е резултат от индивидуално уговаряне и свободна инициатива. Клаузата на чл.1, ал.2 от договора за паричен заем е уговорена във вреда на потребителя, поради което е нищожна поради противоречие с добрите нрави и е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП.

Освен това видно от приложения погасителен план на възнаграждението за обезпечение е уговорено заемополучателят, да заплати на гаранта такса за предоставяне на гаранция /поръчителство/ в размер от 206,97лв, което е около половината от размера на отпуснатия кредит. Плащането на така уговореното възнаграждение не е обусловено от неизпълнението по договора за потребителски кредит, а се явява дължимо и при точно изпълнение. Поради това уговорката е във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между договорените права на страните, облагодетелствайки недобросъвестно и нееквивалентно гаранта.

Така определеното възнаграждение за поръчителя създава допълнителна тежест (разход) за потребителя, която следва да бъде отразена при определяне на ГПР, а включването й в отделен погасителен план цели заобикаляне на императивна забрана на закона.

Поради изложеното по-горе е очевидно, че макар договорения ГПР да съответства на законовите размери, същият очевидно не е в посочения в договора размер, поради 2 очевидното невключване при определяне размера му на възнаграждението за поръчител.

Вероятното невключване на някои компоненти в ГПР, които обаче потребителят следва да заплати на кредитора създава невъзможност или поне значително затруднява потребителя при извършване на преценка относно финансовата тежест, която ще понесе сключвайки договора. Вписването на различен от действителния ГПР въвежда в заблуждение кредитополучателя и цели заобикаляне на закона.

Съдебната практика и практиката на СЕС приравнява неправилно посочения размер на ГПР на пълна липса на такъв, а това влече нищожност на клаузите на осн. чл.19 ал.5 от ЗПК.

Нарушеното изискване за унифицирано изчисляване на ГПР води до недействителност на целия договор, тъй като касае съществено условие на договора и хипотеза на „заблуждаваща търговска практика“ / р. от 15.03.2012г. по дело С-453/10/.

Съгласно чл.23 ЗПК, при недействителност на договора за потребителски кредит, потребителят връща само чистата стойност на кредита.

Поради изложеното по-горе обжалваното разпореждане, с което е оставена без уважение претенцията на заявителя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против И. И. П. за сумата от 15,50 EUR (петнадесет евро и 50 евроцента), представляваща договорна лихва за периода от 05.12.2024г. до 05.02.2025г., 15,77 EUR (петнадесет евро и 77 евроцента), представляваща мораторна лихва за периода от 06.12.2024г. до 11.12.2025г. е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №24/06.01.2026г. по ч.гр.д. №420/2025г. на РС Трявна ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3