Определение № 59 от 21.01.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 59 гр. Ловеч, 21.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500021 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

С Разпореждане № 1360 от 29.11.2024 година, постановено по ч.гр.д. № 909 по описа за 2024 година, Троянският районен съд е уважил заявлението на „А1 България“ ЕАД, ЕИК ***, седалище в гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника ЕТ „Д.В.Л.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град троян, ул. „***“ № ***, представлявано от В.Х.С. – Лучева, за сумата 2 212.72 (две хиляди двеста и дванадесет лева и седемдесет и две стотинки) лева, представляваща неплатени суми по Договор за електронни съобщителни услуги ID на клиент ***, партида ***, ID на договор *** от 26.10.2020 г., от които 864.24 лв.

(осемстотин шестдесет и четири лева и двадесет и четири стотинки) – месечни такси и потребление за предоставяне на услуги за периода от 07.01.2024 г. до 07.07.2024 г. и 1 348.48 лв. (хиляда триста четиридесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки) месечни вноски по договори за продажба на изплащане за периода от 07.01.2024 г. до 07.08.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 12.11.2024 г. (датата на подаване на заявлението в Районен съд) до окончателното изплащане на задължението; сумата 133.08 (сто тридесет и три лева и осем стотинки) лева, представляваща мораторна лихва върху сумите от 01.03.2024 г. (датата, представляваща първи ден от забавата за плащане) до 11.11.2024 г. (датата, предхождаща депозиране на заявлението);

1 сумата 50.00 (петдесет) лева - разноски по делото за платена държавна такса, съразмерно с уважената част от заявлението и сумата 274.90 (двеста седемдесет и четири лв. и 90 ст.) лева – адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от заявлението.

Отхвърлил е молбата на заявителя за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника за вземане за неустойка в размер на 2009.85 лв., представляваща неустойка поради едностранно прекратяване на договора по вина на абоната и за сумата 98.64 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 14.03.2024 г. – 11.11.2024 г., поради противоречие на клаузи на договора със закона.

Срещу разпореждането е подадена частна жалба от „А1 България“ ЕАД, ЕИК ***, чрез пълномощника – адвокат Л. Р., с която е обжалвано като незаконосъобразно в частта, с която е отхвърлено заявлението за сумата 2009.85 лева неустойка, 98.64 лв. мораторна лихва върху отхвърлената неустойка, като претендират присъждане на разноски в пълен размер.

Жалбоподателят посочва, че на първо мястонезаконосъобразно съдът е приел, че липсват доказателства за разваляне на договора, като изтъква, че нормата на чл. 87, ал.1 от ЗЗД е диспозитивна, а не императивна. Позовава се на практика на ВКС и СЕС.

Твърди, че прекратяването на процесния договор е породено от договорно основание, съгласно чл. 54.12 от ОУ който гласи: „Договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на A1, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е продължила повече от 124 (сто двадесет и четири) дена.“ При сбъдване на това условие, договорът се счита прекратен. Договорът е сключен при общи условия по смисъла на чл. 298 от ТЗ и разпоредбите на ЗЗД са неприложими.

Неправилно в противоречие с ТР № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС заповедният съд е приел, че неустойката е нищожна поради противоречие с добрите нрави и излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Моли да бъде отменено разпореждането в обжалваната част, претендира разноски.

Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от 2

ГПК, поради което е процесуално допустима. На основание чл. 278, ал. 1 и ал.

2 от ГПК следва да се разгледа по същество.

От приложените по делото доказателства се установява следното:

Производството по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение е започнало пред Троянския районен съд по повод заявление на „А 1 България“ ЕАД, ЕИК ***, за парично вземане в размер на: сумата 2 212.72 лева, представляваща неплатени суми по Договор за електронни съобщителни услуги ID на клиент ***, партида ***, ID на договор *** от 26.10.2020 г., от които 864.24 лв. - месечни такси и потребление за предоставяне на услуги за периода от 07.01.2024 г. до 07.07.2024 г. и 1 348.48 лв. - месечни вноски по договори за продажба на изплащане за периода от 07.01.2024 г. до 07.08.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 12.11.2024 г. (датата на подаване на заявлението в Районен съд) до окончателното изплащане на задължението; сумата от 2009.85 лева неустойка за неизпълнение на договор ***, партида ***, ID на договор *** от 26.10.2020 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане; 231.71 лева мораторна лихва върху сумите от 01.03.2024 г. - датата, представляваща първи ден от забавата за плащане, до 11.11.2024 г. - датата, предхождаща депозиране на заявлението; , сумата 75.72 лева - разноски по делото за платена държавна такса, и 522 лева – адвокатско възнаграждение Троянският районен съд е оставил заявлението без движение, на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК и указал на заявителя да посочи с допълнителна молба: в т.12 от заявлението уведомен ли е длъжникът, по какъв начин и на коя дата за предсрочното прекратяване на договора за съобщителни услуги и продажба на изплащане. Да индивидуализира начина на изчисляване на претендираните неустойки в общ размер на 2009.85 лева. Във връзка с изложеното, че неустойката е определена като сбор от стандартните месечни абонаментни такси за мобилните планове, да посочи за всеки план поотделно броя и периода на месечните такси, включени в претендираната неустойка. Да индивидуализира размера на мораторната лихва поотделно за всяко едно от претендираните вземания и периода, за който се дължи.

Заявителят е подал молба в указания срок, в която е посочил, че договорът е прекратен автоматично при настъпилото неизпълнение, заложено в ОУ. Изложил е, че рамковият договор, въз основа на който се претендират 3 неустойки, в конкретния случай не подлежи на разваляне по реда на чл. 87 от ЗЗД, а на прекратяване, породено от договорно основание, уговорено в чл.

54.12 от ОУ.

В молбата е посочен и размера на претендираните вземания за конкретните услуги и закупено устройство на изплащане, предоставени на потребителя, размера на лихвите и неустойките и периода за който са начислени.

Жалбата е неоснователна.

При действието на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.

127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията РБългария. В конретния случай въззивният съд приема, че не се установява подлежщо на изпълнение вземане по отношение на претендираната неустойка. При справка на е-страница на мобилния оператор за Общите условия, действали към момента на сключването на договора - чл. 54 и 54.12 е предвидено, че при неизпълнение на задълженията по тях по вина на потребителя е предвидено заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, изразяващо се в незаплащане в срок на дължими суми за ползване на мобилни услуги и лизингови вноски. В заявлението е посочено, че е налице неизпълнение на задължението за периода от 07.01.2024 г. до 07.08.2024 г. в общ размер на 1 348.48 лева, поради което е възникнало задължение за едноличния търговец за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по нейна вина.

Съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД Договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. В конкретния казус твърдението е за едностранно разваляне на договора, поради виновно неизпълнение от страна на длъжника – абонат на мобилни услуги, като се позовава на разпоредбата на чл. 298 от ТЗ и неприложимост на нормите на ЗЗД. От данни в заявлението е видно, че се касае се за писмен договор, 4 наречен рамков. В случая м ОУ са предвидени хипотези за едностранно прекратяване на договора, но не и формата. Изявлението за прекратяването на договора следва да е в писмена форма, както и достигнало до другата страна – чл. 87, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, към който препраща разпоредбата на чл. 288 от ТЗ.

На извод следва и от разпоредбата на чл. 293, ал.2 от ТЗ.

По делото не се установява, а и няма твърдение, заявителят да е отправил до абоната писмено предизвестие, с което да му е дал достатъчен срок за изпълнение на задължението му за плащане на дължими по договорите суми, както и доказателство, че длъжникът е уведомен за прекратяването на договора, което препятства пораждането на вземането за неустойка в полза на заявителя, поради прекратяване на договорите за мобилни услуги и договора за лизинг на мобилното устройство преди изтичане на уговорения срок.

При тези съображения не следва да се обсъжда противоречието на неустойката на закона и добрите нрави.

Като последица от приетата неоснователност на процесните неустойки е и недължимост на претендираната мораторна лихва върху сумата от 2009.85 лева, претендирана като неустойка за прекратяването на договор ***, партида ***, ID на договор *** от 26.10.2020 г., начислена за периода от 14.03.2024 година до 11.11.2024 година.

При тези съображения атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Предвид този изход от процеса на „А1 България“ ЕАД, не следва да се присъждат разноски.

Воден от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1360 от 29.11.2024 година, постановено по ч.гр.д. № 909 по описа за 2024 година на Районен съд Троян, в частта, с която е отхвърлена молбата на „А1 България“ЕАД, ЕИК ***, гр.

София за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника ЕТ „Д.-В.Л.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град Троян, ул. „***“ № ***, представлявано от В.Х.С. – Лучева, за вземане за неустойка в размер на 2009.85 лв., и за сумата 98.64 лева, представляваща мораторна лихва за 5 периода от 14.03.2024 г. – 11.11.2024 г. за разноски над признатия размер и до претендирания такъв от 597.72 лева.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6