Определение № 2802 от 16.10.2018, Районен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

О

П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№.........

16.10.2018 г. гр.Стара Загора

СТАРОЗАГОРСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД ДЕСЕТИ граждански състав

На 16 октомври

2018 г.

В закрито заседание в следния състав:

Председател: МИЛЕНА

КОЛЕВА като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА

КОЛЕВА гр.дело № 755 по описа за 2017 година:

Съдът счита, че следва да приеме като доказателства по делото представените с исковата молба документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение на предмета на спора.

Следва да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.

С оглед изясняване на обстоятелствата по делото, следва да се назначи съдебно-счетоводна експертиза, която след като извърши необходимите проверки да отговори на въпросите поставени в исковата молба.

С оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото следва да се даде възможност на ответника да води двама свидетели в съдебно заседание.

На основание чл.190 от ГПК следва да се задължи ответника да представи по делото заверен препис от и.д. № 20118350400314.

На основание чл.192 от ГПК следва се задължи Районна прокуратура – Нова Загора да предостави информация в периода 2011-2016г. вкл. има ли подавана жалба от „ИВА – КРИС“ ООД, ЕИК ********* против лицето Трифон Динев Коянков или срещу друго лице във връзка с липсващи движими вещи-крави. В случай, че такава жалба е подавана следва да се изискат преписи от документите, съдържащи се в преписката.

Следва да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

Следва да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.

На основание чл. 140 ал. 3 ГПК следва да бъде съобщен на страните проект за доклад по делото.

Съдът счита, че следва да напъти страните към доброволно уреждане на спора, включително и чрез използване на процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

Водим от горното, на основание чл. 140 от ГПК съдът

О

П Р Е

Д Е Л И :

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

Ищецът „ИВА –

КРИС“ ООД твърди в исковата молба, че в качеството си на Ч. П. Р. през 2011 година насрочила публична продан по изпълнително дело № 20118350400314 на движими вещи, собственост на Трифон Динев Коянков и Роза Танева Коянкова - 20 (двадесет) броя крави и 6 (шест) броя телета, със срок на проданта от 28.02.2011г. до 28.11.2011 година и при начална цена от 12 195 лева.

Ищцовото дружество участвало на проведената публична продан, внесло е задатък за участие в проданта в размер на 1 295 лева и е предложило да бъде обявено за купувач на движимите вещи за сумата от 12 950 лева.

Задатъкът за участие в публичната продан в размер на 1 295 лева, бил внесен по сметката на Ч. П. Р., посочена в обявлението, на 08.11.2011г. с платежно нареждане за кредитен превод.

На 29.11.2011 година, след проведената по изпълнителното дело публична продан, ищцовото дружество било обявено за купувач на движимите вещи, предмет на публичната продан при цена от 12 950 лева. В законоустановения едноседмичен срок - чл. 492, ал. 3 от ГПК, е платило предложената от него цена, като бил приспаднал стойността на внесения задатък, т.е. превело е по сметката на Ч. П. Р. сумата от 11 655 лева с платежно нареждане за кредитен превод от 01.12.2011г.

Със съобщение изх. № 16399/14.12.2011г. П. Р. уведомила ищцовото дружество, че с постановление за възлагане изх. № 16377/13.12.2011г. движимите вещи, предмет на проведената публична продан, са му възложени. Постановлението за възлагане на движимите вещи влязло в законна сила на 23.04.2012 година, като за неговото издаване ищцовото дружество заплатило на ответницата сумата от 240,30 лв. по фактура № 15930/15.05.2012г. За платената сума от ответницата бил издадена сметка № **********/15.05.2012г.

На същата дата

- 15.05.2012г., ищцовото дружество е заплатило на ответницата и сумата от 310,80 лв. по фактура № 15929/15.05.2012г., като за платената сума от ответницата била издадена сметка № **********/15.05.2012г. за принудителното отнемане и предаване на движимите вещи, които били възложени на „Ива-Крис“ ООД от Ч. П. Р. с постановлението за възлагане от 13.12.2011г.

Вещите, възложени с постановлението за възлагане от 13.12.2011г. и за които на ищцовото дружество заплатило на ответницата сумата от 12 950 лева не му били предадени от Ч. П.

Р. и до днес. Видно от протокол за предаване на движими вещи изх. № 8552/04.06.2012 г., съставен от ответницата, движимите вещи не били предадени на ищцовото дружество на 04.06.2012 г., тъй като било констатирано, че кравите не се намирали в краварника.

Освен платената на публичната продан цена, проведена от Ч. П. Р., в размер на 12 950 лева на ответницата били платени и сумите 240.30 лева и 310,80 лева - такси и разноски или общо сумата, която ищцовото дружество е заплатило била равна на 13 501,10 лв., която сума била равна на предявената от ищеца искова претенция.

След това били водени многократни преговори с ответницата да им възстанови сумите, които са й заплатили и срещу което не били получили нищо от нея. Тъй като за задължението й да им възстанови получените от нея суми нямало определен срок на основание чл.84, ал.2 от ЗЗД я поканили с нарочна молба, която подали по делото, сумите които са й заплатили да им бъдат възстановени в 7-дневен срок. Молбата на ищцовото дружество била с вх. № 12029/18-10-2016 г., като определеният с нея 7-дневен срок бил изтекъл на 25.10.2016г., като считано от 26.10.2016г. ответницата била в забава да изпълнила свое ликвидно и изискуемо задължение към ищцовото дружество.

Твърдят, че ищцата, в качеството си на частен съдебен изпълнител била получила от ищцовото дружество сума в общ размер на 13 501,10 лева, за да му възложи и предаде по предвидения в закона ред движимите вещи по изп.дело № 20118350400314.

Въпреки, че ответницата не била предала движимите вещи (видно от протокола за предаване на движими вещи от 04.06.2012 г.) и въпреки обстоятелството, че била поканена да възстанови получените от нея суми в общ размер на 13 501,10 лева и до момента тя не била възстановила сумите, като по този начин му причинява имуществени вреди, които се равнявали на платената сума от 13 501,10 лева.

Моли съда да осъди ответника да плати на ищцовото дружество сумата от 13 501,10 лева, която е получена по изпълнително дело № 20118350400314 за да възложи и предаде на „ИВА-КРИС“ООД посочените в постановлението за възлагане, влязло в законна сила на 23.04.2012г., движими вещи - 20 (двадесет) броя крави и 6 (шест) броя телета, сумата 368,27 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 13 501,10 лева за периода от 26.10.2016 година (датата на забавата) до дата на предявяване на исковата молба е съда.

Претендират за разноските по делото.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответника М.Л.Т., в който същият заявява, че предявената искова молба е недопустима на няколко основания, както следва: Първо – исковата молба била предявена против Ч. П. Р., като в текста били указани от една страна действия предприемани от нея, а от друга твърдени от ищеца като допуснати от Ч. бездействия по процесното изпълнително дело. С оглед на обстоятелството, че П. Р. е починала, то по делото като ответник бил конституиран сина й – нейн единствен наследник М.Л.Т.. Счита, че исковата молба следва да бъде оставена без движение, като на ищеца бъде указано да приспособи съдържанието на исковата молба.вкл.петитума й според обстоятелството, че ответник по делото бил наследник на лицето Ч., чиито действия се атакували. Второ – в първия абзац на текста на исковата молба ищецът претендирал ответницата Ч. П. Р. да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата 13 501,10 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, както и разноските направени по делото. В т. III от исковата молба петитум е указано, че ищецът искал постановяване на решение, с което да бъде осъдена ответницата Ч. П. Р. да заплати на ищеца сумата 13 501,10 лева, както и сумата 368,27 лева, представляваща мораторна лихва за забава. Намира, че било налице неяснота предявен ли е иск по чл.86 от ЗЗД от ищеца, и ако да той в размер на 368,27 лева ли е. Трето - намира, че предявеният иск в размер на 12950 лева е недопустим и съответно погасен поради изтекла погасителна давност, съгласно разпоредбата на чл. 110 във вр. с чл. 114 от ЗЗД.

В исковата си молба сам ищецът посочил, че е заплатил задатък за участие в публична продан по процесното изпълнително дело на дата 08.11.2011 г., а на 01.12.2011 г. е извършил превод на сумата 11,655 лева – за изплащане на цената на движимите вещи – животни.

Исковата молба била депозирана в PC Стара Загора под вх. № 2785/03.02.2017 г.

Безспорно било, че предвидената от чл. 110 от ЗЗД обща петгодишна давност по отношение на посочените претендирани суми била изтекла на 08.11.2016 г. и на 01.12.2016 г. При това положение било безспорно, че предявеният иск по отношение на сумата - главница в общ размер на 12, 950 лева бил погасен по давност. С оглед погасяването на главния иск, то погасен бил и акцесорния такъв по чл.86 от ЗЗД.

Съобразно горепосочените доводи ответникът прави изрично възражение за недопустимост на предявения от ищеца иск, който факт моли изрично да бъде констатиран от PC Стара Загора, на което основание прави искане производството по делото да бъде прекратено поради недопустимост на предявения иск. Претендира за присъждане на разноските.

На следващо място ищецът не бил посочил и обосновал наличие на правен интерес от предявяване на иска. Наличието на правен интерес бил пряко свързан с наличието на допустимост от предявяване на съответния иск, какъвто правен интерес в случая не бил налице по отношение на ищеца. Получената в изплащане на цената на закупени от ищеца движими вещи сума в общ размер на 12,950 лева била получена на надлежно правно основание по сметка на Ч. П. Р. Тъй като съставлявала постъпила сума в изплащане на налично задължение на длъжника по делото към взискателя то същата била преведена на взискателя Д. Н.

Отделно от посоченото намира, че искът неправилно бил насочен първоначално против Ч. П.

Р., сега против конституирания като ответник нейн син М.Т..Претенцията счита, че следва да бъде насочена против длъжника по делото Трифон Динев Коянков, който е бил назначен за пазач и не бил изпълнил задълженията си на такъв указани в чл.471 от ГПК. Длъжника не бил спазил и указаното в чл.451 от ГПК и се бил разпоредил с движимите вещи. Ч. П. Р., съответно ответника М.Т. не можел да отговаря за извършеното от трето лице разпореждане с движимо имущество, предмет на продажба по изпълнителното дело. Наличието на този факт изключвал наличието на правен интерес от страна на ищеца, което пък от своя страна квалифицирал предявеният иск като недопустим и на така посоченото отделно и самостоятелно основание.

Прави изрично възражение за недопустимост на предявения иск, поради липса на правен интерес, който факт моли да бъде изрично констатиран от РС – Стара Загора, на което основание праи искане производството по делото да бъде прекратено, поради недопустимост на предявения иск.