Решение № 403 от 07.12.2023, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Административно наказателно дело 1105/2023
- Вид
- Решение № 403
- Подписан
- 07.12.2023
- В сила
- 29.12.2023
- Състав
- Светлана Кирилова Димова
Цитирани разпоредби
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 165, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 33 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т.65 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 403 гр. Сливен, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Светлана К. Димова при участието на секретаря ВИКТОРИЯ В. МУСТАКОВА като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно наказателно дело № 20232230201105 по описа за 2023 година Производството е по повод жалба от Х. Я. Гагов с ЕГН **********, против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 7470259, издадено от ОД на МВР гр.Сливен, с което е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.4, вр. с ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява.
По делото е постъпило писмено становище от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли електронният фиш да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен.
Въззиваемата страна ОД на МВР гр.Сливен, редовно призована, не изпраща свой представител, депозирано е писмено становище чрез упълномощен старши юрисконсулт, че издадения електронен фиш е правилен и законосъобразен.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 12.05.2023 г. в 16:10 часа, област Сливен, в гр.Сливен, по ул.“Самуиловско шосе“ в района на завод „Язаки“ , с автоматизирано техническо средство TFR1-M разположено към центъра, било заснето движение на лек автомобил „Ауди А 8 Л“ , с рег.№ СН **** АХ, със скорост от 76 км./ч., превишена била скоростта с 26 км./ч. над разрешената скорост при общо ограничение от 50 км./ч. за населено място, въведено с пътен знак 1
Д-11. Нарушението било установено с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 570 и фиксирано в снимка № 16665, записващо дата, час, GPS координати, локация, разстояние, скорост на движение, както и конкретното ограничение на скоростта. За използването на АТСС бил съставен протокол с рег.№ 804р-2661 от 16.05.2023 г. След обработване на данните от мобилната камера, служителите на ОД на МВР - Сливен установили собственика на конкретния лек автомобил – Х. Я. Г..
Въз основа на заснемането бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 7470259 на собственика на автомобила - Х. Я. Г. за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП . В издадения Електронен фиш за налагане на глоба е отразено, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/5585627, както и че за констатираното нарушение на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева . Електронният фиш бил връчен на 29.07.2023 г. лично на жалбоподателя.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения преклузивен срок, от лице имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че съставът на административното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, е осъществен. На посочената дата и час, МПС, управлявано от водача жалбоподател, е било заснето в движение със скорост от 76 км./ч., със скорост от 26 км./ч. над разрешената скорост от 50 км./ч. за населено място, при общо ограничение въведено с пътен знак Д-11. Установено е, че това е извършено с АТСС - система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип TRF1 M, с фабричен № 570.
Въз основа на заснемането е изведена разпечатка на клип, в която е посочен регистрационният номер на автомобила, движението с установената скорост и съответното й превишаване. Като дата и час на нарушението били изведени показанията за дата 12.05.2023 г. и час - 16:10 ч., като мястото на извършване на нарушението е обозначено с точните му географски координати.
2
В описателната част на така съставения фиш са възпроизведени данни, идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция на възможната грешка на автоматизираното техническо средство – толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч. в полза на нарушителя, като за място на извършване на нарушението е посочено, че същото е извършено в област Сливен, в гр.Сливен, по ул.“Самуиловско шосе“ в района на завод „Язаки“.
Съдът дава вяра на приложените по делото писмени доказателства, включително, снимков материал от заснетия клип с автоматизирано техническо средство - веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, както и представения протокол по чл.
10 от Наредба № 8121з-532 от 29.10.2017 г. на Министъра на вътрешните работи – относно начина на установяване на нарушението.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП п ри нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В § 6, т.65 от ДР на ЗДвП законодателят е предвидил, че автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган (какъвто тип е автоматизираното техническо средство в настоящия случай); б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. С Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена на основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, е определен реда и начина за ползването им.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че АТСС не е било поставено правилно, което влияело на правилното измерване на скоростта с него, както и това че в издадения ЕФ не са посочени координатните точки на поставеното АТСС. Видно от самия електронен фиш е посочено, че за заснемане на установената скорост на нарушителя е използвано техническо средство TFR1-M 570, което е било разположено посока към центъра. Това се потвърждава от горепосочения приложен по делото Протокол с рег.№ 804р-2661 от дата 16.05.2023 г. по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., съгласно одобреното с Наредбата 3 приложение, с който се доказва вида на АТСС, датата на използването му, мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, точното местонахождение на АТСС, посоката му на задействане, режима на измерване, номера на служебния автомобил, когато се отнася за АТСС в МПС и др. обстоятелства. От него е видно, че автоматизираното техническо средство, което е използвано е било позиционирано в служебен автомобил с рег.№ СН1953ВВ, режимът на измерване е бил стационарен, с посока на задействане в двете посоки. От този протокол се установява, че има тъждество на посочените данни с тези посочени в обжалвания електронен фиш. т.е мястото на нарушението е конкретно посочено - гр.Сливен, по ул.“Самуиловско шосе“ в района на завод „Язаки“, както в протокола, така и електронния фиш . Това местоположение съвпада и с посочените координати в приложеното и прието като доказателство копие от снимка № 16665 от 12.05.2023 г. (л.6 от делото).
Действително посочените географски координати в копие от снимка № 16665 от 12.05.2023 г., в която е заснето движението на жалбоподателя в 16:10:01 часа (л.6 от делото) са EL: 26.32490°, NL: 42.64385 °, а координатите които са посочени в тестовата контролна снимка №16647 от 12.05.2023 г. (л.9 от делото), която е направена в 14:30:04 часа са EL: 26.32491°, NL: 42.64386 °.
От горепосочения приложен по делото Протокол за използване на АТСС, се установява че самият радар е по вид мобилен, който е поставен в самата служебна кола с рег. № СН1953ВВ, което се потвърждава от свидетелските показания на полицейския служител св.Б. Ж., който е работил на посочения ден и час с него. Освен това от приложеното по делото писмо с изх.№ УРИ804р-11137 от 06.10.2023 г. от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Сливен се установява, че това разминаване в десетичните части от градуса на географските дължина и ширина се дължи на минимално преместване на служебния автомобил, в който е позиционирано АТСС в рамките на няколко метра с цел фокусиране на техническото средство и подобър ъгъл на заснемане. Поради всичко гореизложено, настоящият съд намира, че описаното разминаване в десетичните части от градуса на географските дължина и ширина не оказва влияние на правилното измерване на скоростта с него, както и това не променя мястото на контрол на скоростта на движение на автомобилите.
Следва да бъде отбелязано и това, че посочването на точните координати на самото позиционирано АТСС не представлява част от изчерпателно изброените реквизити на съдържанието на ЕФ и не може да влече неговата незаконосъобразност. Съгласно нормативната база електронният фиш следва да съдържа точно посочените реквизити в чл.189, ал.4 от ЗДвП. Съдът установи, че приложения към преписката електронен ф и ш Серия К № 7470259 съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, 4 нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.
Във връзка със следващото възражение от страна на процесуалния представител на жалбоподателя относно липсата на доказателства, въз основа на които да се приеме, че настоящото нарушение е извършено в условията на повторност, съдът намира за неоснователно. Съдът установи, че АНО правилно е определил, че настоящото нарушение е извършено от жалбоподателя в условията на повторност. Съгласно § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. От приложения по делото Електронен фиш Серия К № 7470259 се установява, че жалбоподателят е санкциониран за същото по вид нарушение, а именно по чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с АТСС на 08.02.2022 г. Видно от изготвената справка „АИС АНД“, Сектор „Пътна полиция“ Сливен, както и от приложената по делото Справка за нарушения на водача е отчетено обстоятелството, че срещу жалбоподателя има издаден ЕФ К/5585627, който е връчен на жалбоподателя на 13.06.2022 г. и същият е влязъл в сила на 28.06.2022 г.
Поради всичко гореизложено, АНО е наложил на жалбоподателя наказание на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП. В разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП законодателят е предвидил, че когато нарушението по ал. 1, т. 1 -5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер.
В разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е предвидено, че водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване от 21 до 30 км./ч. – с глоба 100 лева, а съобразно посоченото в чл.182, ал.4 от ЗДвП, когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5 от посочената разпоредба е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер. В случая административно наказателния орган правилно е наложил именно наказанието Глоба в размер на 200 лв.