Определение № 396 от 23.09.2026, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 396 гр. Смолян, 23.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно частно гражданско дело № 20265400500363 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Постъпила е частна жалба от адв. М. О. като пълномощник на С. К. С.

ЕГН ********** против определение № 358/18.08.2026г., постановено по гр. дело № 203/2026г. по описа на PC - Мадан, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото Решение № 124/14.07.2026г., в частта за разноските, като се определи и присъди допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 385,69 евро в полза на процесуалния представител на ищеца.

В частната жалба се излагат подробни съображения за неправилност на определението, което се иска да бъде отменено, а решението – изменено в частта за разноските, като на адв. О. се присъди адвокатско възнаграждение в размер на още 385,69 евро.

Ответникът по частната жалба - "СТИК - КРЕДИТ" АД, ЕИК 202557159, изразява становище за нейната неоснователност и правилност на определението, което се иска да бъде потвърдено.

Страните не претендират разноски за настоящото производство.

Смолянски окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

С постановеното по делото решение съдът е осъдил ответника СТИККРЕДИТ АД да заплати на ищеца сумата от 4123,55 евро, представляваща недължимо платени лихва и неустойка по Договор за потребителски кредит № 919463 от 07.01.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 25.03.2026 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 140,08 евро - направени по делото разноски.

Със същото решение ответното дружество е осъдено да заплати на адв.

М. М. О., АК - Смолян, сумата от 180,00 евро - адвокатско възнаграждение, определено на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

1

С обжалваното определение съдът е отказал да измени решението в частта за разноските по съображения, че не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от правната и фактическа сложност на делото по аргумент от Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C438/22 г., като е съобразил единственото ограничение, свързано с преследваната от наредбата цел, а именно да се гарантира, че високоотговорният труд на адвоката няма да бъде подценен и поставен в зависимост единствено от пазарни механизми, което би имало за свой (отрицателен) резултат влошаване качеството на предоставяните правни услуги и ограничаване достъпа до квалифицирана правна помощ. Съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото съдът е определил адвокатско възнаграждение за пълномощника на ищеца в размер на 180 евро, като е приел, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, събрани са само писмени доказателства, проведено е само едно открито съдебно заседание. Съобразил е, че по исковете за недействителност на договор за потребителски кредит има установена обилна съдебна практика, същите са с ниска фактическа и правна сложност, като настоящото дело не разкрива особености.

Настоящата инстанция не споделя крайните изводи на съда.

„Интересът“ по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 2 Наредба № 1/09.07.2004г. за ВАР е съизмерим с цената на иска. В случая цената на предявения облигационен паричен иск е 4 123.55 евро /8064,96 лева/ и той е уважен изцяло, респ. размерът на адвокатското възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата възлиза на 1106.50 лв или 565,74 евро, от което съдът е присъдил 180 евро, което е дори под минимума по т. 4 /400 лева при интерес до 1 000 лв./

Действително, както се приема и в определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г., I т. о. на ВКС, постановено след решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, посочените в Наредбата за адвокатските възнаграждения размери служат само като ориентир при служебно определяне на възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв ., без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Действително, в случая не би могло да се приеме, че делото е с фактическа и правна сложност, доколкото не е налице обективно съединяване на различни по вид искове; по повдигнатия материалноправен спор има обилна безпротиворечива съдебна практика при дължима от съда служебна проверка за неравноправност на клаузите и без да са повдигнати възражения в този смисъл; извършените от пълномощника процесуални действия включват само подаване на искова молба без процесуално представителство в съдебно заседание; делото е приключило в едно съдебно заседание, без събиране на доказателства освен приобщаване на писмените.

Едновременно с това обаче настоящата инстанция споделя разрешението, дадено в определение № 3476 от 20.12.2024 год. на ВКС по ч.т.д. № 1945/2024г, препращащо към определение по т.д. № 682/23 г. І т.о. на ВКС, че макар фиксираните в Наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения да не са задължителни, няма пречка да се изхожда от тях като инструктивни, ориентировъчни относно представата на съсловието за адекватност на адвокатските възнаграждения, съответно подлежащи на актуализиране.

В тази връзка съдът намира за нужно да посочи, че справедливото и обосновано остойностяване на адвокатския труд не следва да изхожда само от конкретиката на случая при пълно игнориране на нормативния минимум на хонорара, тъй като подобен подход би създал риск от субективизъм и 2 непредвидимост на произнасянето на съда, респ. до присъждане на различен размер на възнаграждението дори при еднотипни спорове, което, създавайки правна несигурност, е обществено неприемливо. В този смисъл за по разумен и балансиран следва да се възприеме подходът установените в наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения да служат като принципна база за определяне на пазарната стойност на положения от адвоката труд с възможност за намаляването им според спецификите на конкретния спор. Такъв напр. би бил случаят по дела със значителен материален интерес, но минимална фактическа и правна сложност, по който би било несправедливо и непропорционално размерът на възнаграждението да се базира само и единствено на нормативно предвидения минимум, резултиращ в несъразмерно разместване на имуществени блага.

В конкретния случай обаче преценката за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото съобразно споменатите вече критерии води до извод за справедлив размер на възнаграждение, ориентирано около нормативния минимум, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено, а решението – изменено в частта за разноските, като на адвоката се присъди сумата от още 385,69 евро – в обема на претенцията и в рамките на нормативния праг.

Неоснователен е доводът на ответника, че в случая възнаграждение изобщо не се дължи поради недоказани предпоставки на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА .

Първо, това възражение не подлежи на обсъждане поради липсата на жалба от страна на ответника срещу присъденото на адвоката възнаграждение и забраната за влошаване положението на жалбоподателя. Второ, съгласно чл.

38, ал. 1 ЗА адвокатът има право да окаже адвокатска помощ и съдействие на изчерпателно посочени категории лица и да получи възнаграждение в определен от съда размер, когато насрещната страна бъде осъдена за разноски.

Това възнаграждение съдът присъжда на адвоката, за което е необходимо да бъде отправено отделно искане. За да упражни това свое право, адвокатът следва да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание изрично посочена хипотеза по чл. 38, ал. 1 ЗА , без да е необходимо да я доказва. Касае се за вътрешни отношения между страните, в които съдът не може се намесва, за разлика от хипотезата при освобождаване от публични държавни вземания по чл. 83 ГПК. Наред с това при договора за правна помощ и съдействие писмената форма не е такава за действителност, а само за доказване, като дори липсата на писмен договор между адвокат и клиент не препятства упражняването на правото по чл. 38, ал. 2 от ЗА , стига заедно с искането до съда наличието на предпоставките на закона да са заявени от адвоката и от страната с посочване на някое от основанията по ал. 1 на същия текст, като това може да бъде направено и с декларация на представлявания. В случая искането е надлежно направено с цитиране на приложимата хипотеза по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА без задължение за нейното доказване. Същевременно ответникът не твърди, нито доказва страните по договора за адвокатска услуга да са договорили предоставяне на адвокатска помощ без насрещно заплащане по други съображения, различни от посочените в чл. 38 ЗА.

Неоснователно е и възражението за злоупотреба с правото на разноски, което почива на предположения, а не на доказана недобросъвестност.

Последното би могло да бъде предмет на установяване в състезателен исков процес по чл. 45 ЗЗД.

Страните не претендират разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

По изложените съображения съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 358/18.08.2026г., постановено по гр. дело № 203/2026г. по описа на PC - Мадан, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 124/14.07.2026г по гр. д. № 203/2026г. на PC – Мадан в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА СТИК-КРЕДИТ АД ЕИК 202557159, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б, да заплати на адв. М. М. О., АК - Смолян, служебен адрес: гр. Р., бул. „Б.“ № 9, Булстат 179368783, сумата от още 385,69 евро - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, представляващо разликата над присъдената от районния съд сума в размер на 180 евро до пълния дължим размер от 565.69 евро.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в 1 – седмичен срок от съобщението при наличие на предпоставките на чл. 280, ал.

1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4