Решение № 54 от 26.05.2026, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 97/2026
- Вид
- Решение № 54
- Подписан
- 26.05.2026
- В сила
- 26.05.2026
- Състав
- ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА, ВАСИЛ АНАСТАСОВ, ИВАН ИВАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "в" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 57, ал. 1, т. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 68, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.107 ал.2 и ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.107 ал.2 и ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 171, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.171, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.301, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.303 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.305, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 54 гр. Ловеч, 26.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
Членове:
ИВАН И.
ВАСИЛ АНАСТАСОВ при участието на секретаря Ц.А БАЕВА в присъствието на прокурора Д. Т. Д. като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20264300600097 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съобрази :
С присъда № 24/ 22.12.2025 г., постановена по НОХД № 280/2024 г.
*****ският районен съд, е признал подсъдимия Т. М. К., с ЕГН **********, от с.*****, обл. Ловешка за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1. т. 3, т. 4 и т. 12, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 54 НК, като като го е осъдил на 3 /три/ години лишаване от свобода, което на основание чл.
57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален общ режим.
На основание чл. 59, ал.2, вр. ал.1 от НК съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият Т. М. К. е бил задържан със заповед за задържане за срок до 24 часа по ЗМВР, на дата 16.02.2024 година.
Оправдал е подсъдимия Т. М. К. с горната самоличност по повдигнатото обвинение, че в съучастие като съизвършител с К. П. М. да е отнел следните вещи: тонколона марка „Мас Audio ММС 900“ на стойност 291.90 лева, три броя смесители за баня с по две кранчета на стойност 146.25 лева, комплект чаши за кафе ведно с чинии на стойност 55.35 лева, две големи чинии на стойност 6.00 лева, електрическа резачка за дърва на стойност 54.50 лева, хидрофорна помпа „Метабо“ на стойност 130.55 лева, сватбен костюм на стойност 125.00 лева, 15 чифта маратонки на стойност 78.00 лева, 3 бр.
1 пръстени с тегло 3,5 грама на стойност 795.33 лева и камера за видеонаблюдение на стойност 89.00 лева, собственост на Р. Р. С. и Д.К. С.а от гр. *****, както и за общата стойност на предмета на престъплението над 24 544.74 лева до 26 316.00 лева.
Признал е подсъдимия К. П. М., с ЕГН **********, от гр.*****, обл.
Ловешка за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1. т. 3, т. 4 и т. 12, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 54 НК, като като го е осъдил на 3 /три/ години лишаване от свобода, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.
„в“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим.
На основание чл. 68, ал. 1 от НК, съдът е привел в изпълнение отложеното наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година, наложено на подсъдимия К. М. с Присъда № 17/20.12.2022 г. по НОХД № 305/2022 г. на РС - *****, влязло в сила на 05.01.2023 г., което на основание чл.
57, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
На основание чл.59, ал.2, вр.ал.1 от НК съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият К. П. М. е бил задържан със заповед за задържане за срок до 24 часа по ЗМВР, на дата 19.02.2024 година.
Оправдал е подсъдимия К. П. М. с горната самоличност по повдигнатото обвинение, че в съучастие като съизвършител с Т. М. К. да е отнел следните вещи: тонколона марка „Мас Audio ММС 900“ на стойност 291.90 лева, три броя смесители за баня с по две кранчета на стойност 146.25 лева, комплект чаши за кафе ведно с чинии на стойност 55.35 лева, две големи чинии на стойност 6.00 лева, електрическа резачка за дърва на стойност 54.50 лева, хидрофорна помпа „Метабо“ на стойност 130.55 лева, сватбен костюм на стойност 125.00 лева, 15 чифта маратонки на стойност 78.00 лева, 3 бр. пръстени с тегло 3,5 грама на стойност 795.33 лева и камера за видеонаблюдение на стойност 89.00 лева, собственост на Р. Р. С. и Д.К. С.а от гр. *****, както и за общата стойност на предмета на престъплението над 24 544.74 лева до 26 316.00 лева.
Осъдил е на основание чл. 45 ЗЗД подсъдимите Т. М. К. и К. П. М. солидарно да заплатят на гражданския ищец и частен обвинител Р. Р. С. с ЕГН **********, сумата от 24 544,74 лева /двадесет и четири хиляди петстотин четиридесет и четири лева и 74 ст./ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението, като е отхвърлил предявеният иск за разликата до претендираната сума от 26 316 лева, като недоказан.
Осъдил е на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимите Т. М. К. и К. П.
М. солидарно да заплатят в полза на ОД МВР - Ловеч, сумата от 482,86 /четиристотин осемдесет и шест лева и 86 ст./ лева, представляваща разноски по делото за досъдебното производство.
Осъдил е на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимите Т. М. К. и К. П.
2
М. солидарно да заплатят в полза на Районен съд - *****, сумата от 1 617,34 /хиляда шестстотин и седемнадесет лева и 34 ст./ лева, представляващи съдебни разноски.
С цитираната присъда съдът се е произнесъл и по отношение на веществените доказателства по делото.
Срещу така постановения съдебен акт, в законноустановения срок са постъпили въззивни жалби, както следва : от адв. П. Р. от ЛАК, служебен защитник на подсъдимия Т. М. К. и от адв. Н. Л. от ЛАК, служебен защитник на подсъдимия К. П. М..
В жалбата на въззивника Т. М. К. се развиват доводи за това, че присъдата се явява неправилна, незаконосъобразна и явно несправедлива. В заключение моли съда да отмени присъдата и да оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Депозирано е и допълнение към въззивната жалба.
В жалбата на въззивника К. П. М. се развиват доводи за това, че присъдата се явява неправилна, незаконосъобразна и явно несправедлива. В заключение моли съда да отмени присъдата и да оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Депозирано е и допълнение към въззивната жалба.
В съдебно заседание въззивниът Т. М. К. , редовно призован се явява лично и със служебния си защитник адв. П. Р.. Заявява, че поддържа заявеното от своя защитник и желае да бъде оправдан.
Защитникът адв. Р. твърди, че въпреки в хода на съдебното следствие да са били разпитани множество свидетели, не се се събрали доказателства, от които по един безспорен и категоричен начин да се установи авторството на деянието по отношение на подзащитния му Т. К.. Счита, че с основание съдът не е кредитирал показанията на двамата полицейски служители М.П. и И. Т., които заявяват, че при прегледите на записите на камерите на съседката К. са разпознали, че автомобилът го изкарва подсъдимият Т. К.. Твърди, че в съдебно заседание са били разгледани тези записи, като свидетелите не посочват по какви идентификационни признаци го разпознават. Сочи, че в съдебно заседание са били прегледани тези камери, като на тях се вижда един неясен образ, но не се установява подсъдимия Т. К.. Твърди, че в съдебно заседание е бил разпитан свидетеля Ц. В., който твърди, че в почивен ден е отишъл до магазина в с. ***** и когато е спрял до него е спрял лек автомобил „БМВ“, автомобилът е спрял от страната на пасажера и го е попитал за автомивка. Разговорът между тях е бил изключително кратък, след което той ги е завел до автомивка, като с този свидетел е извършено процесуалноследственото действие разпознаване. В проведения при разпознаването разпит свидетелят не е категоричен, че може да разпознае подсъдимия. Твърди, че процесуално-следственото действие разпознаване е направено 5 мин. по3 късно, като е направено в нарушение на чл. 171, ал. 2 от НПК. Сочи, че същата допуска разпознаване на лицето по снимков материал, когато самото лице не може да се покаже. Твърди, че подзащитният му е бил през цялото време на разположение на разследващите полицаи, знаели са адреса му къде живее, имали са телефона му, но не са го извикали, не са искали от него да се извърши процесуално-следствено действие разпознаване, няма попълнена декларация за отказа да се извърши това процесуално-следствено действие.
Сочи, че поемните лица, участвали в разпознаването са двама полицейски служители Ц.Е. - мл. полицейски инспектор и Д. Т..
Твърди, че в съдебно заседание този свидетел също не е бил категоричен, че може да разпознае подсъдимия, поради което счита, че неговите показания не са обективни.
Счита, че в хода на съдебното следствие не са събрани достатъчно доказателства, от които да се приеме участието на подзащитния му в извършеното престъпление, а се предполага. Изтъква, че законът не допуска присъдата да почива на предположения.
В заключение моли настоящия състав да оправдае подзащитния му по повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание въззивниът К. П. М., нередовно призован, не се явява, за него се явява служебния му защитник адв. Н. Л. от АК-Ловеч.
Производството пред първата инстанция по отношение на подсъдимия К. М. е било разгледано при условията на чл.269, ал.3, т.1, т.3 и т.4, б. „а“ от НПК.
Пред настоящата инстанция производството срещу въззивника М. също е задочно.
Защитникът му адв. Л. заявява, че споделя това, което е казал адв. Р..
Твърди, че според нея е недоказано авторството и на двамата подсъдими, тъй като от видеокамерите не се виждат лицата, които изкарват автомобила.
Счита, че не е доказан и предметът на престъплението. Изтъква, че пострадалите са представили документи за собствеността на този автомобил, оттам се споменава само марката, като той няма регистрация. Твърди, че никъде по камерите не се вижда регистрацията, дори цветът не може да се определи на този автомобил, който е наблюдаван, дори не става ясно, че това е един и същи автомобил. Сочи, че единственото сигурно е, че подзащитният й е карал автомобил с друга регистрация от снимките на бензиностанцията, със сменени табели, но затова няма повдигнато обвинение. Твърди, че дори не са събрани доказателства, че се касае за едно и също МПС, касае се за движима вещ, която според българското законодателство освен марка, има цвят, има регистрационни табели, има рами, двигатели, има хиляди неща, по които следва да бъде идентифицирано. В тази връзка счита, че обвинението е недоказано, за което е изложила съображения в допълнителната въззивна жалба.
4
В заключение моли настоящия състав да оправдае подзащитния й по повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание въззиваемият Р. Р. С., редовно призован, не се явява, за него се явява повереникът му адв. И. И. от АК-Ловеч.
Повереникът адв. И. счита, че така подадените въззивни жалби срещу горецитираната присъда са неоснователни. Изтъква, че в хода на производството пред първоинстанционния съд действително са били събрани множество доказателства, както и гласни, така и записи на видеокамери, предоставени от Община ***** и предоставени от бензиностанция в гр. *****.
Твърди, че част от свидетелите, дори в съдебната зала, са посочили единия от подсъдимите като извършител на престъплението, който е разпознат в отнетия от доверителя му лек автомобил. Счита, че постановеният съдебен акт е правилен и законосъобразен и моли настоящата инстанция да го потвърди.
Окръжна прокуратура - Ловеч, представлявана от прокурор П. дава становище да бъде постановено решение, с което да се потвърди присъдата на първата инстанция като правилна, законосъобразна и справедлива.
Въззивната инстанция, като съобрази постъпилата жалба, становищата на страните заявени пред съда и събраните по делото доказателства от РС – ***** и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:
Р. Р. С. и Д.К. С.а имат сключен граждаски брак. Същите живеят и работят постоянно във ФР Германия. В България притежавали къща с двор, находяща се на адрес: град *****, ул. „*****“ № 29. Докато двамата отсъстват от страната, за къщата се грижил свидетелят К.Б.К. от град *****, живущ на ул. „*****“ №12, който е баща на Данка С.а.
През 2019 г. Р. С. закупил в Германия л.а. марка „БМВ“, модел „530“, с рама № ******, който бил регистриран там. Преди около две години докарал автомобила в България и го оставил паркиран в двора на къщата им в гр.
*****, на адрес ул. „*****“ № 29. Тъй като в Германия били скъпи застраховките на МПС, Р. С. му свалил номерата и го дерегистрирал.
Автомобилът стоял в двора на къщата без регистрационни табели. Същият бил закупен на лизинг и по тази причина не било възможно да се регистрира в България, тъй като големият талон бил в банката до изплащането му. Дворът, в който стоял автомобила имал голяма врата /вратник/, който се намирал на съседната улица „*****“ и бил заключен със синджир и поставен на него катинар.
Разпечатката съдържа 54 от 109 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f973914b-7d9f-4139-ad83-4d595ccd75a9