Решение № 7472 от 08.12.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7472 гр. София, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стилияна Григорова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело № 20241100103775 по описа за 2024 година

Делото е образувано по предявен от Лесотехнически университет срещу Р. А. Г., Н. Ц. Д., А. Ц. Й., С. Ж. Г., К. Р. М., С. К. Ш., Н. С. Ш., Г. С. П., Е. С.

Й., Т. П. П., П. А. П., Р. А. П., А. П. Д., Е. И. Г. и Т. И. М. отрицателен установителен иск, че ответниците не са собственици на поземлен имот с идентификатор *** с площ от 1 106 кв.м.

Ищецът твърди, че му е предоставен за стопанисване и управление терен – държавна собственост, с площ от 80 601 кв.м., находящ се в гр. София, район „Студентски“, ***, кв. 234 и 235 в м. „Студентски град“. На основание чл. 89, ал. 2 от ЗВО, теренът имал статут на публична държавна собственост, за което бил съставен АДС (публична) № 03447 от 01.08.2003 г., а в КККР бил заснет като четири поземлени имота, един от които - процесният.

Ответниците претендирали имотът от 1 106 кв.м. да е тяхна собственост, като през 2002 г. се снабдили с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ и по наследство. За имота имало издадено решение № 2502/70 от 25.01.1999 г. на ПК – Студентска за възстановяване правото на собственост на общия наследодател Г. П.Х..

Ищецът твърди, че имотът неправилно е възстановен на наследниците на Г.

Х., тъй като е със статут на публична държавна собственост.

Никой от ответниците не владял спорния имот с площ от 1 106 кв.м. от момента на издаване на решението на ПК – Студентска през 1999 г., а А. Д. – от придобиване на ¼ ид.ч. от имота. Правото на собственост било придобито от държавата на основание давностно владение, упражнявано чрез Лесотехнически университет.

1

Ищецът в качеството си на процесуален субституент на държавата, предявява отрицателен установителен иск, с който да отрече правата на ответниците.

Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, изразява становище за основателност на предявения от Лесотехническия университет иск. Процесният имот представлявал част от по-голям терен, представляващ публична държавна собственост, предоставен за управление на Лесотехническия университет, на основание чл. 89, ал. 2 от ЗВО. Статутът на имота не позволявал нито да бъде обект на разпореждане, нито да се придобива по давност, нито собствеността върху него да се възстановява. Позовава се на решения на КС на РБ и на ВКС, според които статутът на имота се определя към един по-ранен момент спрямо приемането на нормата на чл. 2, ал. 2 от ЗДС – да е заварена от КРБ и от реституционните закони. Без значение било и издаването на акт за публична държавна собственост. В случая процесният имот бил предоставен на Лесотехническия университет за стопанисване и управление, в съответствие с интересите на образованието на населението и имал характер на публична държавна собственост и преди влизане в сила на КРБ и на реституционните закони, поради което е налице пречка както за възстановяването му, така и за придобиването му по давност.

Ответниците Р. А. Г., Н. Ц. Д., А. Ц. Й., С. Ж. Г., К. Р. М., С. К. Ш., Н. С.

Ш., А. П. Д., Е. И. Г. и Т. И. М., чрез адв. Д. П., са подали отговор в срока по чл. 131 от ГПК, в който заявяват, че не е налице интерес за ищеца от предявяване на отрицателен установителен иск. Актът за държавна собственост не включвал процесния имот. В съставения предходен АДС имотът бил отписан със заповед на областния управител от 2000 г. Затова и съставеният през 2003 г. АДС (публична) не включвал процесния имот.

Оспорват, че владението им е било прекъсвано.

Оспорват и иска по чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на констативния нотариален акт, тъй като иск за собственост от ищцовата страна не е предявен.

По същество на спора се позовават на указанията в ТР № 5/14.01.2013 г. по тълк.д. № 5/2011 г. на ОСГК на ВКС: първоначално органът по възстановяването отказал да признае права на наследодателя им, но с решение на СРС този отказ бил отменен и последвало решението от 25.01.1999 г. По този начин държавата била обвързана от съдебното решение и косвен съдебен контрол върху решението на ПК – Студентска се явявал недопустим.

След признаване на правото им на възстановяване на собствеността ответниците предприели заснемане, поставили геодезически означения и ограда, засявали култури, а през 2008 г. сключили предварителен договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за застрояване на жилищна сграда. Проектът не се реализирал, защото се обжалвало по съдебен ред изменение на ПУП за местността. Собствениците не спирали да посещават имота, да го поддържат, да го предлагат на инвеститори за застрояване, за 2 отдаването му под наем и др. Заплащали и дължимите МДТ.

Ответниците Т. П. П., П. А. П. и Р. А. П., чрез адв. К. Т., също оспорват допустимостта на отрицателния установителен иск.

По същество оспорват иска. След възстановяване на собствеността от ПК – Студентска въз основа на съдебното решение по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ всички наследници на Г. Х. владеели имота и това било известно на Лесотехническия университет, чрез неговите представители през годините.

Предприели заснемане на имота, поставили геодезически означения и ограда, засявали култури, а през 2008 г. сключили предварителен договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за застрояване на жилищна сграда. През 2023 г. отново имало инвеститорски интерес и тогава установили, че в АГКК като собственик е посочен и Лесотехнически университет. Затова подали заявление за даване на разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП.

Имотът никога не бил държавна собственост – АДС бил незаконосъобразен, а чрез Лесотехнически университет не извършила никакви действия, водещи до придобиването му по давност.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Лесотехническият университет е изложил твърдения, че действа като процесуален субституент на държавата (чл. 26, ал. 2 от ГПК). Като висше учебно заведение му бил предоставен за стопанисване и управление държавен имот и това обуславяло правния му интерес да предяви от свое име иск за защита на правото на собственост. Съдебната практика категорично признава на висшите учебни заведения процесуална легитимация за предявяване на искове за защита на правото на собственост в хипотези като настоящата (решение № 29/01.03.2018 г. по гр. д. № 1865/2017 г. на ВКС, II г. о., решение № 6 от 1.06.2011 г. по гр. д. № 833/09 г. на IV г. о., Решение № 939 от 21.01.2010 г. по гр. д. № 4962/08 г. на IV г. о., Решение № № 203 от 19.12.2013 г. по гр. д. № 1758/13 г. на II г. о., Решение № 149 от 8.07.2016 г. по гр. д. № 549/15 г. на I г. о., Определение № 22 от 17.01.2017 г. по ч. гр. д. № 3227/16 г. на III г. о.). Дали действително му е предоставен за ползване, стопанисване и управление държавен имот е въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска. В този смисъл е определение № 473/09.12.2020 г. по 3 гр.д. № 1359/2020 г. на ВКС, I г.о. и цитираната в него съдебна практика.

В случая ищецът е обосновал правния си интерес с обстоятелството, че брани неотчуждими права на държавата (имотът е публична държавна собственост), евентуално – че правото е придобито на основание давностно владение.

Съгласно дадените в ТР № 8/27.11.2013 г. на ВКС по т.д. № 8/2012 г. указания, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице, когато ищецът се позовава на самостоятелно право, оспорено от ответника. Интерес от отрицателния установителен иск за ищеца е налице и поради обстоятелството, че заявява принадлежащи на държавата самостоятелни права върху вещта, изключващи претендираните от ответниците права върху същия имот.

В производството по отрицателен установителен иск ищецът следва да докаже твърденията си, обосноваващи правния му интерес – правото на държавата (чийто процесуален субституент Лесотехническият университет е), засегнато от спора и фактите, от които то произтича. Съдът намира, че в случая е налице интерес от предявения отрицателен установителен иск, тъй като ищецът се позовава на неправомерно възстановяване в полза на наследниците на Г. П.Х. на имот със статут на публична държавна собственост.

Съставен е акт за държавна собственост № 945/09.04.1971 г., на основание заповед № 2537/01.12.1967 г. на отдел „Архитектура и благоустройство“ при СГНС за празно място от 240 050 кв.м., с посочени граници, предоставено за ползване на министерство на народната просвета.

По т. 13 от подадено заявление до ПК „Студентска“ от наследници на Г.

П.Х. е постановено решение № 1939/70 от 05.04.1996 г., с което е отказано възстановяване на нива от 2.0 дка, първа категория, находяща се в строителните граници на гр. София, м. „Кандзоверица“ („Цигански кладенец“), представляваща имот № 3355 от КП, изготвен 1939 г., при граници: А.З., река, път, поради отчуждаване с Указ № 29/10.12.1943 г. По подадена от наследниците на Г. П.Х. жалба е образувано гр.д. № 5365/1996 г. по описа на СРС. С решение от 30.07.1998 г., постановено по реда на чл. 14, ал.

3 от ЗСПЗЗ, решение № 1939/70 от 05.04.1996 г. на ПК „Студентска“ е отменено и е признато за възстановено правото на собственост на 4 наслидниците на Г. П.Х. върху 1 100 кв.м. от нивата от 2.00 дка в землището на кв. „Дървеница“, София, м. „Цигански кладенец“/“Кандзоверица“, представляваща имот пл. № 3355 по КП от 1939 г. Частта от нивата, върху която е възстановено правото на собственост, е обозначена на приложената скица, неразделна част от решението. Въз основа на съдебното решение от 30.07.1998 г. е издадено решение от ПК „Студентска“ № 2502/70 от 25.01.1999 г., с което е възстановено правото на собственост на наследници на Г. П.Х. в съществуващи /възстановими/ реални граници върху 1.1 дка и е постановен отказ за 856 кв.м.

Въз основа на това решение със заповед № РД-57-468/20.12.2000 г. областният управител на област София е наредил да се отпише от актовите книги за държавна собственост част актувания с АДС № 945/09.04.1971 г. недвижим имот с площ от 1 100 кв.м., представляващ имот № 3355 по КП от 1939 г. Частта от 1 100 кв.м. е отписана, като е направено съответното отбелязване в АДС № 945/09.04.1971 г.

Не се спори и от приетите по делото удостоверения за наследници №№ РТС23-УГ01-2945/11.05.2023 г. на СО, район „Студентски“, РОБ23-УГ515230/13.11.2023 г. на СО, район „Оборище“ и РТВ18-УГ01-10880/21.08.2018 г. на СО, район „Витоша“, нотариален акт № 76, том I, рег. № 2468, дело № 68/26.02.2009 г. на нотариус рег. № 203 на НК и нотариален акт № 6, том II, рег. № 19691, дело № 165/29.08.2014 г. на нотариус рег. № 558 на НК, че ответниците в настоящото производство са наследници на Г. П.Х..

Въз основа на решение № 2502/70 от 25.01.1999 г. на ПК „Студентска“ ответниците и техни праводатели са се снабдили с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ и по наследство № 81, том III, рег. № 8630, дело № 424/29.11.2002 г. на нотариус рег. № 053 на НК.

Ищецът е поискал съдът да упражни косвен съдебен контрол върху решение № 2502/70 от 25.01.1999 г. на ПК „Студентска“. Ответниците са се противопоставили, позовавайки се на ТР № 5/2011 г. на ОСГК на ВКС, според което държавата е обвързана от съдебното решение и косвен съдебен контрол върху решението на ПК „Студентска“ се явявал недопустим.

По този спорен в настоящото производство въпрос е постановено решение № 203/19.12.2013 г. по гр.д. № 1758/2013 г. на ВКС, II г.о. В него са разяснени особеностите при упражняване правото на собственост върху 5 държавен недвижим имот, предоставен на държавно висше училище и за обвързаността на висшето училище от постановените съдебни актове за реституция. Изхождайки от разпоредбите на чл. 6, чл. 13 и чл. 90 от ЗВО и характеристиките на държавните висши училища, ВКС е отчел конституционно определената роля на държавата спрямо висшето образование - да създава условия за свободното му развитие и да го подпомага (чл. 23 от КРБ). Съответна на тази функция е правната уредба на висшите училища, които се създават, преименуват и преобразуват с решение на Народното събрание. Същевременно те се ползват с академична автономия, част от която е академичното самоуправление (чл. 19 и 21 от ЗВО).