Определение № 291 от 06.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 55463/2025
- Вид
- Определение № 291
- Подписан
- 06.01.2026
- Състав
- АСПАРУХ ЕМИЛОВ ХРИСТОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 291 гр. София, 06.01.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20251110155463 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК и е образувано по подадена от „Й.Б. ЕАД, искова молба, насочена против А. Т. П., с която са заявени установителни искови претенции за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 416/2025г., по описа на РС-Мадан.
Настоящият съдебен състав намира, че на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната, поради недопустимост на претенцията, а производството по делото прекратено, поради следните съображения:
Както се посочи настоящото производство е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.
В т. 5а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, е прието че - исковият съд следва да прецени всички предпоставки за допустимост на иска, вкл. наличието на подадено в срок възражение от длъжника, без да е обвързан от преценката на заповедния съд.
Видно от извършената справка в електронното заповедно ч.гр.д. № 416/2025г., по описа на РС-Мадан, издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е изпратена на длъжника по настоящ адрес: гр. София, ЖК Обеля 2, бл. 207, вх.А, ет. 8, ап. 24, като съобщението се е върнало в цялост, с отбелязване, че адресът е посетен три пъти, длъжникът не е намерен, но по данни на семейство Стоянови - А. П. живее на адреса.
По разпореждане на съда е извършена справка в НБД „Население“, от която е видно, че постоянния и настоящ адрес на длъжника е този, на който същия е търсен, а именно: гр. София, ЖК Обеля 2, бл. 207, вх.А, ет. 8, ап. 24.
С разпореждане № 755/01.10.2025г., заповедният съд е разпоредил връчването да се осъществи, чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 ГПК.
На 05.11.2025г., е залепено уведомление по реда на чл. 47 ГПК, на настоящия адрес на длъжника, като в разписката е отразено, че по сведения на семейство Иванови, лицето живее на адреса, но не отваря.
С разпореждане № 957/20.11.2025г., заповедният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и е дал указания на заявителя, за предявяване на иск.
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в следните случаи: когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от 1 управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.
Логическото и граматическо тълкуване на процесуалноправната разпоредба на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК обуславя извода, че за да бъдат дадени указания за иск по този ред следва да са налице кумулативно предвидените в закона предпоставки, а именно:
– на първо място връчването да е осъществено чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на следващо място връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса В случая не е налице втората кумулативно изискуема се предпоставка, а именно да са събрани данни, че длъжникът не живее на адреса, точно обратното в разписката е отразено, че по сведения на семейство Иванови, лицето живее на адреса, но не отваря.
Доколкото заповедта за изпълнение е връчена, чрез залепване на уведомление на 05.11.2025г., двуседмичния срок по чл. 47, ал. 2 ГПК и изтекъл на 19.11.2025г., респективно срока за възражение по чл. 414 ГПК, е изтекъл на 19.12.2025г., на която дата по аргумент от чл. 416 ГПК, заповедта за изпълнение е влязла в законна сила е следва да бъде издаден изпълнителен лист от заповедният съд.
По изложената аргументация настоящият съдебен състав намира, че настоящото производство се явява недопустимо.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 130 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА, на основание чл. 130 ГПК, подадената от „Й.Б. ЕАД, ЕИК *****, Искова молба вх. № 413999/17.12.2025г., насочена против А. Т. П., ЕГН **********, с която са предявени установителни искови претенции по чл. 422 и сл. ГПК за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 416/2025г., по описа на РС-Мадан, поради недопустимост на исковете.
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д. № 55463/2025г., по описа на Софийски районен съд, III ГО, 180-ти състав.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на РС-Мадан препис от настоящото определение, след влизането му в сила.
Определението подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от връчването му на ищеца, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2