Решение № 860 от 04.07.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 860 гр. Варна, 04.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл.с. Ивалена Орл. Димитрова при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20223100501107 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 23663/07.04.2022г. от ИВ.

ИЛ. ДР., чрез процесуалния му представител – адв. С.З. - ВАК против Решение № 486/28.02.2022г. по гр.д. № 4809/2021г. по описа на РС- Варна, 51св., с което по иск на СТ.

М. М. е ПРОГЛАСЕНА НИЩОЖНОСТТА на сключения на 05.07.2013 г. между продавача СТ. М. М. ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Д.Х." № 44 и купувача ИВ. ИЛ. ДР. ЕГН **********, с адрес: гр.Ш., обл. Д., ул. „С.г." № 3, договор за покупко-продажба на дружествените дялове от капитала на „Булгар арт мастер" ЕООД, ЕИК 202313750, с нотариална заверка на подписите на страните с рег. № 9263/05.07.2013 г. на нотариус А.А. с рег. № 316 на НК и район на действие РС-Варна, КАТО ПРИВИДЕН поради абсолютна симулация , на основание чл. 26, ал. 2, предл. пето от ЗЗД.

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, противоречащо на събраните доказателства, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен като неоснователн и недоказан.Навеждат се твърдения, че неправилно съда е зачел представеното по делото обратно писмо т.к. то не е в предвидената в закона форма, а именно писмена с нотариална заверка на подписите. Претендира присъждане на разноски за две инстанции.

В съдебно заседание по същество, редовно пР.ан не се явява,чрез процесуалния си представител с писмена молба поддържа жалбата. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното 1 решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаването му и присъждане на сторените разноски.

В съдебно заседание по същество, редовно пР.ан не се явява, чрез процесуалния си представител с писмена молба поддържа отговора на въззивната жалба. Претендира потвърждаване на решението и присъждане на сторените разноски съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от СТ. М. М. срещу ИВ. ИЛ.

ДР. иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. пето от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор от 05.07.2013 г. за покупко-продажба на дружествените дялове от капитала на „Булгар арт мастер" ЕООД, ЕИК 202313750 с нотариална заверка на подписите на страните с рег. № 9263/05.07.2013 г. на нотариус А.А. с рег. № 316 на НК, като привиден, при абсолютна симулация.

В исковата молба ищецът твърди, че е едноличен собственик на капитала и управител на „Булгар арт мастер" ЕООД, ЕИК 202313750. Излага, че на 05.07.2013 г. между него, в качеството му на продавач и ответника - купувач е сключен процесният договор за покупко-продажба на дружествени дялове в капитала на посоченото еднолично дружество срещу продажна цена от 50 лв.Твърди, че същия е привиден, тъй като в действителност с ответника не са желали настъпването на правните му последици и са приели в отношенията помежду си, че дружествените дялове са останали негова собственост. Доказателство за това е подписаното от страните „обратно писмо“ – представено по делото. Излага, че въпреки абсолютната симулация, на 11.07.2013г. привидният договор е вписан в Търговския регистър по партидата на дружеството, той е заличен като едноличен собственик, а ответникът е вписан като такъв и е обявен нов учредителен акт, а впоследствие на 10.02.2021 г. той е заличен като управител и за такъв е вписан ответникът. Счита, че вписаните обстоятелства са несъществуващи и обосновава правния си интерес от предявения иск за нищожност на договора с възможността да предяви последващ иск по чл. 29 ЗТРЮЛНЦ.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът И.Д. е депозирал отговор на исковата молба , в който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че с молба от 05.07.2013г. той е декларирал желанието си да закупи всички дружествени дялове от капитала на „Булгар арт мастер" ЕООД срещу цена от 50 лв., въз основа на която молба ищецът, действащ в качеството му на едноличен собственик на капитала, е взел решение да продаде дяловете на ответника при предложените условия.Излага,че по сключения на 05.07.2013г. договор/процесния/ продажната цена е реално заплатена, за което в съдържанието му е обективирана разписка,поради което договорът е валиден и правните му последици са настъпили. Отрича да е подписвал представеното от ищеца обратно писмо и оспорва автентичността на документа в тази му част.

В съдебно заседание страните поддържат тезите си.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и събраните по делото доказателства , намира за установено следното от фактическа и правна страна.

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради 2 което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.С оглед представените по делото доказателства и неоспорването от страна на ответника, че в ТР по партида на дружеството е вписана продажбата на дружествени дялове, предмет на процесния договор, както и вписването на нов собственик на капитала и нов учредителен акт, за ищеца е налице правен интерес от водене на настоящото производство.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбите оплаквания.

За да е налице фактически състав на отрицателния установителен иск с правно основание чл. 26 ал.2 от ЗЗД - нищожност на процесния договор поради симулация, в конкретната хипотеза с оглед твърденията на ищеца –- абсолютна, по делото следва да се установи: сключването на договора между страните, както и разминаване между целения във вътрешните отношения и постигнатия, видим от всички останали, краен резултат.В конкретиката на настоящия правен спор - наличието на уговорка между страните само формално /привидно/ да сключат сделката, без в действителност да желаят прехвърлянето на дружествените дялове от купувача - ищец, на продавача – ответник.

Тежестта на доказване на посочените факти, пълно и главно е на ищеца.

По делото няма спор и е установено със събраните писмени доказателства, че: На 05.07.2013 г. между страните е сключен процесният договор за покупко-продажба на дружествените дялове от капитала на „Булгар арт мастер" ЕООД, ЕИК 202313750, по силата на който ищецът С.М., в качеството му на продавач, е прехвърлил в полза на ответника И.Д. - купувач, всички притежавани от него 50 дяла от капитала на посоченото еднолично дружество с номинална стойност от по 1 лв. на всеки дял, срещу обща продажна цена в размер на 50 лв./договор с нотариална заверка на подписите на страните с рег. № 9263/05.07.2013 г. на нотариус А.А. с рег. № 316 на НК, молба от купувача И.Д. за закупуване на дружествените дялове , протокол от 05.07.2013 г. от решение на едноличния собственик на капитала С.М. за продажба на дяловете в негова полза.

Видно от двустранно подписано от страните обратно писмо от 05.07.2013г.- л. 8 от дело,същите са декларирали,че не са желали прехвърляне на собствеността върху посочените в договора за покупко-продажба дялове от капитала на „Булгар арт мастер" ЕООД и изразеното съгласие в договора е привидно, като в отношенията помежду им дяловете остават в собственост на продавача С.М..

От заключението на приетите по делото СГрЕ-зи , които съда кредитира като обективни,всестранни и пълни, безспорно е установено, че подписът, положен срещу „купувач" в обратното писмо от 05.07.2013 г., както и ръкописният текст под подписа, съдържащ имената „ИВ. ИЛ. ДР." са изпълнени от ответника.

3

Спорно по делото е, дали за да бъде зачетено обратното писмо, като обективиращо действителната воля на страните, същото следва да е в писмена форма с нотариална заверка на подписа, каквато е необходима за валидността на процесния договор или е достатъчно същото да е обективирано в обикновена писмена такава.

Възраженията на въззивника в тази насока са неоснователни. Правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че квалифицирана форма за действителност на сделката - писмена с нотариална заверка на подписите на страните по смисъла на чл. 129, ал. 3 ТЗ, ред. ДВ. бр. 48 от 1991 г., в сила от 1.07.1991 г. и действаща към момента на сключване на договора през 2013 г., не е необходима за да бъде зачетена като действителна волята на страните обективирана в подписаното от тях обратно писмо.

Законодателя не е предвидил специални изисквания за валидността на съставения между страните по привидната сделка документ т.н. обратно писмо. След като по делото безспорно е установено авторството и автентичността на подписа на оспорващия го , в случая въззивника, то следва да се приеме , че страните по процесната сделка в действителност не са искали да настъпят правните последици на покупко- продажбата на дружествените дялове, като същите са постигнали съгласие продавачът да остане собственик на същите.

С оглед изложеното, въззивният съд намира, че жалбата е неоснователна и следа да бъде отхвърлена, а обжалваното решение потвърдено.

Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС, липсва основание за коригиране на първоинстанционния съдебен акт в частта на присъдените разноски.

По отношение на разноските пред настоящата инстанция, съобразно изхода на делото на въззиваемия следва да се присъдят разноски в размер на 400.00 лева,представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК и доказателства за извършването им. Възражението на въззивника по чл.78 ал.5 от ГПК , настоящия съдебен състав намира за неоснователно с оглед Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 486/28.02.2022г. по гр.д. № 4809/2021г. на РСВарна, 51св.

ОСЪЖДА ИВ. ИЛ. ДР. ЕГН **********, с адрес: гр.Ш., обл. Д., ул. „С.г." № 3, ДА ЗАПЛАТИ на СТ. М. М. ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Д.Х." № 44, сумата о т 400.00/четиристотин/лева, представляваща разноски за въззивното производство на основание чл.78 ал.1 от ГПК.

4

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщението му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5