Решение № 1492 от 24.12.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1492 гр. София, 24.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20211110212990 по описа за 2021 година За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.

С Наказателно постановление № ******************** г., издадено от директора на дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“ в ТД на НАПСофия, на „Г.“ ООД е наложена „имуществена санкция” в размер на 410.26 лева за извършено административно нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 86, ал. 2 ЗДДС, изразяващо се в това, че със закъснение е бил издаден протокол по реда на чл. 117, ал. 1 ЗДДС № *************** г., като дължимият данък е бил начислен през данъчен период месец февруари 2021 г.

Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от санкционираното лице „Г.“ ООД, в която са релевирани доводи за неговата неправилност. Изложени са съображения, че органите на НАП са разполагали с всички налични данни за установяване на нарушението още към момента на издаване на протокола по чл. 117, ал. 1 ЗДДС на 01.02.2021 г. В този смисъл се твърди, че АУАН е съставен след изтичане на 3-месечния давностен срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН. На следващо място са релевирани доводи, че в АУАН и НП не са описани факти относно това дали действително са извършени доставки на стоки и услуги, били ли са облагаеми и ДДС бил ли е дължим за 1 начисляване от доставчика. Твърди се, че в случая се касае за договор с периодично изпълнение, поради което данъчното събитие не е настъпило към датата на издаване на фактурата. Изложено е, че липсата на факти в тази насока в АУАН и НП е довело до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. Твърди се, че е налице маловажен случай на извършеното административно нарушение, доколкото същото е осъществено за първи път, дружеството е издало протокол по чл. 117 ЗДДС и не са настъпили негативни последици за фиска. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно и необосновано.

Процесуалният представител на дружеството-жалбоподател поддържа подадената жалба по изложените в същата съображения. В допълнение е посочено, че още на 26.02.2021 г. актосъставителят е имал знание за извършеното административно нарушение, поради което е изтекъл 3месечният давностен срок за съставяне на АУАН. На следващо място е изложено, че доставчикът е испанско дружество, което не е задължено да спазва българския ЗДДС. В този смисъл е изложено, че при договори с периодично или постоянно изпълнение, данъчното събитие възниква на датата, на която страните са уговорили плащането, т.е. падежа. В настоящия случай се твърди, че е издадено кредитно известие, когато реално е настъпило данъчното събитие. Твърди се, че неправилно протоколът е издаден на 01.02.2021 г., като е следвало да се състави през месец май 2021 г. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно.

Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва подадената жалба, като моли да се потвърди обжалваното НП поради неговата законосъобразност. Твърди се, че в разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗДДС ясно е посочено кога е възникнало задължението за начисляване на данъка, като същото не е обвързано с издаване на кредитно известие. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер.

Депозираната жалба срещу процесното НП е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 7-дневен срок от надлежно легитимирано лице. Софийски районен съд, след като обсъди доводите в същата, както и събраните по делото доказателства и след като в съответствие 2 с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че не са налице основания за неговото изменение или отмяна. Съображенията на съда за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

С резолюция № *************************** г. било възложено извършването на проверка от страна на ТД на НАП-София на „Г.“ ООД във връзка с подаден сигнал с цел установяване на факти и обстоятелства, водещи до отклонения от осигурителното законодателство.

На 29.02.2021 г. била извършена проверка в седалището и адреса на управление на „Г.“ ООД, в хода на която били проверени първични и вторични счетоводни документи и регистри, като били изискани и приобщени 5 броя декларации от лица, работещи по трудово/гражданско правоотношение с „Г.“ ООД. Резултатите от проверката били обобщени в Протокол № ****************

Във връзка с направено искане № *************************** г. от проверяващите служители на ТД на НАП-София-СДО, на 05.04.2021 г. „Г.“ ООД изпратило на ТД на НАП придружаващо писмо, ведно с фактури от доставки, протоколи за самоначисляване по чл. 117 ЗДДС, транспортни документи и банкови извлечения за периода 01.01.2019 г.-31.12.2020 г.

На 18.06.2021 г. с придружително писмо с вх. ********************* „Г.“ ООД предоставило на ТД на НАП протокол по чл. 117 ЗДДС № 0*************** г., с който е начислен дължимият данък в размер на 20 512.75 лева по фактура № ********************* за доставка и ползване на софтуер с продавач „**********************” и купувач „Г.“ ООД за сумата от 52 440 евро.

В хода на извършената проверка по документи било установено, че „Г.“ ООД със закъснение е издало протокол по реда на чл. 117, ал. 1 ЗДДС № 0*************** г., като дължимият данък е бил начислен за месец февруари 2021 г.

На 22.06.2021 г. св. Г., на длъжност „инспектор по приходите“ в ТД на НАП-София-СДО, съставила акт за установяване на административно 3 нарушение (АУАН) № ******************* срещу „Г.“ ООД за извършено от дружеството административно нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл.

86, ал. 2 ЗДДС.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление № ******************** г., с което за описаното в АУАН административно нарушение, на „Г.“ ООД била наложена имуществена санкция в размер на 410.26 лева.

Препис от наказателното постановление бил връчен на представител на дружеството на 19.08.2021 г., което в законоустановения срок (на 26.08.2021 г.) подало жалба срещу последното, която инициирала настоящото производство.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите Г. и М.И.С; Протокол за извършена проверка от 26.02.2021 г.; резолюция за възлагане на проверка; фактура ****************** Протокол № 0*************** г.; платежно нареждане и Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите.

Изложената в АУАН и в обстоятелствената част на обжалваното НП фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства. В този смисъл съдът намира показанията на св. Г. за подробни, последователни и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира изцяло. Именно от показанията на св. К. се установява, че при извършване на документална проверка на представените от „Г.“ ООД документи е установено, че във връзка с извършена доставка по фактура № ************* дружеството-жалбоподател е издало протокол по чл. 117, ал. 1 ЗДДС № 0*************** г., с който е начислило дължимия данък през месец февруари 2021 г. Показанията на св. К. се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства и в частност горепосочената фактура, протокол по чл. 117, ал. 1 ЗДДС и извлечение от банкова сметка на дружеството за извършено плащане по посочената фактура (л. 13, 14 и 20 от делото).

Следва да се посочи, че дружеството-жалбоподател не оспорва тези факти, а именно, че на 01.02.2021 г. е издаден процесният протокол по чл. 117, ал. 1 4

ЗДДС, с който е начислен дължимият данък по фактурата от 31.12.2020 г.

Спорният момент между страните по делото по отношение на релевантните факти е на коя дата служителите на ТД на НАП-София са извършили проверка на процесната фактура и протокол по чл. 117, ал. 1 ЗДДС. Съдът счита, че твърдението на дружеството-жалбоподател, че това е станало на 26.02.2021 г. по време на извършване на проверката на място в седалището и адреса на управления на дружеството, остана недоказано.

Напротив, същото бе оборено по категоричен начин от събраните по делото доказателства. В този смисъл св. К. е категорична, че при извършената на 26.02.2021 г. проверка не са установявани процесната фактура и протокол по чл. 117, ал. 1 ЗДДС, като единствено се проверявани документи във връзка с трудовите правоотношения на служителите в дружеството. Това нейно твърдение се потвърждава и от съдържанието на изготвения протокол № **************** Св. К. заяви също така, че през месец март 2021 г. са изискани фактури и протоколи за начисляване на ДДС, които са постъпили с придружително писмо на 05.04.2021 г. Нещо повече, процесният протокол № 0*************** г. е постъпил в ТД на НАП-София едва на 18.06.2021 г., видно от придружително писмо с вх. *********************/18.06.2021 г. (л.

46 от делото).

Показанията на св. М.Са, счетоводител на дружеството-жалбоподател, също опровергаха тезата на последното, доколкото свидетелката заяви, че при извършената проверка на 26.02.2021 г. е предоставила на служители на ТД на НАП-София протоколите за вътреобщностните придобивания за 2019 г. и 2020 г., които били в папка за 2020 г. Доколкото процесният протокол по чл.

117, ал. 1 ЗДДС е издаден на 01.02.2021 г., то очевидно същият не се е намирал в посочената от свидетелката папка. Нещо повече, свидетелката изрично заяви, че не си спомня да е давала на проверяващите служители папка с протоколите от 2021 г., като им е казала най-общо, че има забавяне по фактурите, без да конкретизира процесната такава. Не кореспондира с обективната истина и твърдението й, че е изпратила на проверяващите служители договора, на основание на който е издадена фактурата и е извършено плащането, доколкото от приложените материали по преписката не се установява да е налице такъв, нито е описан като изпратен от страна на „Г.“ ООД в някое от придружителните писма, изходящи от дружеството.

5

Съдът кредитира и останалите писмени доказателства по делото, приобщени по реда на чл. 102 от НПК, като намира същите за относими към предмета на доказване по делото.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

При извършената служебна проверка съдът счита, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство, като АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, съгласно т. 1.3, б. „в“ и т. 2.1. от приложената Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите, като са спазени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН за съставяне на АУАН и НП. Не са допуснати и нарушения на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити съобразно посочените норми. С оглед на това процесният АУАН и обжалваното НП са издадени при спазване на процесуалния закон.

Съдът намира за неоснователно релевираното от дружествотожалбоподател възражение, че АУАН е издаден след изтичане на 3-месечния давностен срок, регламентиран в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН.

Посоченият срок започва да тече от откриване на нарушителя, което в случая предполага установяване на извършеното нарушение от страна на „Г.“ ООД.

Доколкото от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че протокол № 0*************** г. е бил предоставен на проверяващите служители от ТД на НАП-София едва на 18.06.2021 г.

(придружително писмо на л. 46 от делото), то нарушението и нарушителят следва да се считат за установени именно на тази дата. АУАН е съставен на 22.06.2021 г., поради което е спазен 3-месечният давностен срок по чл. 34, ал.