Определение № 1267 от 17.08.2023, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1267 гр. Плевен, 16.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234400500566 по описа за 2023 година С определение № 3001 от 11.07.2023 г. по ч. гр.д. № 3895/2023 г.

Плевенският районен съд е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Районен съд гр. Разград.

Недоволен от така постановеното определение в частта, в която делото е изпратено по подсъдност на РС гр. Разград е останал частният жалбоподател „ОББ“ АД, гр. София, в качеството на правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, гр. София, който чрез процесуалният си представител юрисконсулт П. Д. е подал частна жалба срещу определението по реда на чл.

121 от ГПК. В частна жалба се твърди, че определението е незаконосъобразно и неправилно, тъй като частният жалбоподател в качеството на заявител своевременно е депозирал молба за поправка на очевидна фактическа грешка в заявлението относно имената и ЕГН на длъжника. Твърди, че действително е подадено заявление с допусната техническа грешка, в т. 5 на което вместо имената на длъжника А. Б. Н. с посочено ЕГН са вписани имената П. П. П. с посочено ЕГН, който е с местожителство в гр. Разград, но в останалата част на заявлението имената на длъжника са посочени коректно, както и основанието, на което се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение и в тази си част заявлението изцяло кореспондира с представените към същото писмени доказателства за сключен договор за кредит.

Окръжният съд, като обсъди оплакванията направени в частната жалба и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Пред ПРС е подадено заявление по чл. 417 от ГПК от „ОББ“ АД, гр.

София чрез процесуалният му представител юрисконсулт П. Д. против 1 длъжника П. П. П. с посочено ЕГН с адрес в с. ***. Установява се, че в т. 9.8 на заявлението е посочено, че паричното вземане произтича от договор за жилищен кредит, сключен между Банката, в качеството на правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, гр. София /преди „Райфайзен България“ЕАД/ и А. Б. В. на 12.04.2017 г.. Установява се, че в т. 12 на заявлението заявителят се е позовал на извлечение от счетоводните книги на банката за дълга на кредитополучателя А. Б. В.. Установява се, че към заявлението са приложени извлечение от счетоводните книги на банката за дълга на кредитополучателя А. Б. Н. и договор за жилищен кредит, сключен между „Райфайзен България“ЕАД, гр. София и А. Б. В. на 12.04.2017 г..

С атакуваното определение Плевенският районен съд е приел, че са налице основанията на чл. 411 ал. 1 изр. 2 от ГПК и заявлението следва да бъде разгледано от районния съд, в района на който се намира настоящия адрес на потребителя.

След постановяване на определението е депозирана молба вх. № 19244/12.07.2023 г. на заявителя, с която се моли съда да вземе предвид допуснатата техническа грешка при изписване на имената и ЕГН на длъжника в т. 5 на заявлението и да приеме, че заявлението е подадено срещу А. Б. Н. с посочено ЕГН.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Установява се от данните в заповедното производство, че при подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в т. 5 от същото заявителят е посочил имената и ЕГН на друго лице като длъжник, които не кореспондират с останалите посочени данни в заявлението, както и с представените със заявлението писмени доказателства.

Установява се, че без да констатира нередовностите в заявлението ПлРС е изготвил справка за настоящ адрес на посочения в т. 5 на заявлението длъжник и като е констатирал, че същият е с настоящ и постоянен адрес в друг съдебен район е прекратил производството по делото на това основание.

Въззивният съд приема, че при наличие на нередовности в заявлението по чл. 417 от ГПК ПлРС е следвало да остави същото без движение за отстраняването им в определения от закона срок и след това да извърши преценката за местната подсъдност на спора по чл. 411 ал. 1 изр. 2 от ГПК.

При тези правни изводи въззивният съд намира, че частната жалба е основателна и следва да бъде уважена, а атакуваното определение на ПлРС следва да бъде отменено като делото бъде върнато на ПлРС за последващи процесуални действия при съобразяване и на постъпилата молба на заявителя с вх. № 19224/12.07.2023 г..

Водим от горното, Окръжният съд

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 3001 от 11.07.2023 г. по гр.д. № 3895/2023 г. на Плевенския районен съд и ВРЪЩА делото за последващи процесуални действия при съобразяване и на постъпилата молба на заявителя с вх. № 19224/12.07.2023 г..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3