Решение № 1377 от 23.11.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1377 гр. Варна, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И.ка Д. Дрингова

Членове:

Ирена Н. Петкова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20233100501736 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на И. И. Г., чрез адв. И.

Р., съдебен адрес гр. Варна, ул. "Д." *** срещу решение № 2223 от 19.06.23 год. постановено по гр. д. № 13648/22 год. на ВРС, с което е прието за установено, че ответницата И. И. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.

Варна. ж.к. „Вл.В.“ ***, дължи на ищеца „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „В. В.”, № 258, Варна Тауърс – Г, следните суми: сумата от 9457,72 лв. (девет хиляди четиристотин петдесет и седем лева и седемдесет и две стотинки), представляваща главница за стойността на незаплатена електроенергия за периода от 27.06.2017 г. до 26.06.2018 г. за обект на потребление с клиентски № 1100100291 и абонатен № 0106504195, находящ се в гр. Варна, ж.к.

„Вл.В.“, ***, за която сума е издадена фактура № ********** от 07.01.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.05.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 246,95 лв. (двеста четиридесет и шест лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 17.01.2022 г. до 21.04.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5730/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 51-ви състав.

Посочва, че първата инстанция неправилно е приела, че предявеният отрицателен установителен иск прекъсва давността в полза на въззиваемия.

1

Изтъква, че няма как въззиваемият да се ползва от чужди права на базата, на които да твърди изгодни за него факти. Посочва, че давност не тече само, ако искът е предявен от взискателя.

Моли, да се отмени изцяло решение № 2223/19.06.23 год. постановено по гр. дело № 13648/22 год. 51 с-в на ВРС, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Въззиваемият „Електроразпределение Север” АД, гр. Варна в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира писмен отговор. Посочва, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Заявява, че е налице новонастъпил факт след постановяване на съдебното решение - въззивницата е оправила искане за разсрочване на процесното задължение, което счита за извънсъдебно признание на вземането. Изразява становище за правилност на обжалвания акт.

В съдебно заседание въззивницата И. И. Г., не се явява. Представлява се от адв. И. Р., който поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена.

Счита, че неправилно първата инстанция е приела, че предявеният иск прекъсва давността в полза на ищеца – въззиваема страна в настоящото производство.

Въззиваемото дружество ,,ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, се представлява се от юриск. П. И., която оспорва жалбата, поддържа отговора.Моли да се постанови решение, с което да се потвърди обжалвания съдебен акт.

При проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост в обжалваната част. По останалите въпроси съобрази следното:

По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните.

В исковата си молба пред ВРС въззиваемият – ищец ,,ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД посочва, че с И. Г. се намират в договорни отношения във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление с клиентски № 1100100291 и абонатен № 0106504195, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Вл.В.“, ***. Изтъква, че ответницата има незаплатена фактура към дружеството за сумата от 9457.72 лв., която е в резултат на извършена корекция на сметката за минал период от 27.06.2017 г. до 26.06.2018 г., както и мораторна лихва върху главницата в размер на 246,95 лв. Излага, че за сумата по процесната фактура има влязло в сила съдебно решение № 103/08.01.2020 г по гр.д. № 3433/2020 г. на ВКС, с което е отхвърлен частично предявеният от И. Г. отрицателен установителен иск /ОУИ/ за признаване в отношенията между страните, че Г. не дължи на дружеството сумата по фактурата от 18923,20 лв., до размер на сумата от 9457,72 лв. Излага, че с оглед на съдебното решение е извършил корекция фактурата от 21.06.2019 г. с кредитно известие № 2

0180741827 от 07.01.2022 г. и на същата дата е издадена фактура № ********** за процесната сума в размер на 9457,72 лв. Изтъква, че въпреки решението с което е отхвърлен предявеният срещу нея отрицателен установителен иск, фактурата не е заплатена.

В отговора на исковата молба въззивникът – ответник И. Г. не оспорва, че е клиент на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД. Не оспорва водения между страните предходен съдебен процес, по предявен от нея отрицателен установителен иск, приключил с влязло в сила съдебно решение. Прави възражения, че процесната сума за периода 27.06.2017 г. до 26.06.2018 г., е погасена по давност. Посочва, че се касае за периодично вземане, което се погася по давност с изтичане на три години.

От представените писмени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната взаимна връзка съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните съществува валидна облигационна връзка за доставка на електрическа енергия обект на потребление с клиентски № 1100100291 и абонатен № 0106504195, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Вл.В.“, ***.

На 21.06.2019 г. „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ издал на името на въззивника фактура с № 0282071933/21.06.2019 г. за сумата от 18923,20 лв., след извършена корекция за минал период от 27.06.2017 г. до 26.06.2018 г., платима в срок до 01.07.2019 г. На 11.07.2019 г. И. Гетова предявила пред ВРС отрицателен установителен иск срещу въззиваемия, че не дължи сумата по посочена в по – горе упоменатата фактура. Варненският районен съд е постановил решение № 103/08.01.2020 г., с което искът е изцяло уважен, като решението е потвърдено с решение № 260135/17.07.2020 г. по възз.гр.д. № 1172/2020 г. по описа на Окръжен съд-Варна. Въззивният акт е обжалван, с решение № 60190/17.12.2021 г. по гр.д. № 3433/2020 г. на ВКС, го е отменил в частта, с която е потвърдено решението на ВРС, с което е прието за установено в отношенията между страните, че И. Г. не дължи на „Енерго-Про продажби“ АД сумата от 9458,07 лв., респ. за тази сума е отхвърлен искът.

След приключване на посочения исков процес, ищецът „Енерго-Про продажби“ АД е издал кредитно известие № 0180741827/07.01.2022 г. към фактура № 0282071933/21.06.2019 г. на същата стойност от 18923,20 лв. и за същия период на потребление от 27.06.2017 г. до 26.06.2018 г. е издадена нова фактура № **********/07.01.2022 г. на стойност 9457,72 лв., платима в срок до 17.01.2022 г.

На 05.05.2022 г. „Енерго-Про продажби“ АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за процесните суми, по която е образувано гр.д. № 5730/2022 г. по описа на Районен съд – Варна.

Срещу И. И. Г. е издадена заповед за ***25 от 11.05.2022 г. за изпълнение на парични задължение от 11.05.2022 г. за сумите от: главница от 9457,72 лв., ведно със законна лихва, и мораторна лихва от 246,95 лв. Срещу заповедта е подадено своевременно възражение по чл. 414 ГПК.

3

Горната фактическа обстановка не е спорна между страните и се доказва от приобщените писмени доказателства.

Пред настоящата съдебна инстанция подлежи на разглежда предявеният иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 124 ГПК Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Спорен пред настоящата въззивна инстанция е въпроса дали с предявяването отрицателен установителен иск на 11.07.2019 г. срещу въззиваемия за недължимост на процесните суми, давността за вземането се е прекъснала и спряла, и с влизане в сила на съдебното решение започнала ли е да тече нова 5 годишна давност по чл. 117 от ЗЗД.

Давността започва да тече с изискуемостта на вземането и изтича ако в рамките на 3 или 5 години, в зависимост от вземането, кредитора не предприеме активни действия за събирането й.

С предявяване на иск давността за вземането се спира и прекъсва по силата на нормите на чл. 115 „б“ ж и чл. 116 „б“ б от ЗЗД. За длъжника съществува възможност да предяви ОУИ, с който да установи, че не дължи претендираните от кредитора суми. Правото на защита на спорното материално право принадлежи едновременно на ответника и ищеца, които го реализира с предявяване на иск. Гражданският процес е защитно санкционен.

Той защитава правото което е неоснователно оспорено или засегнато от неоснователни правни претенции, като придава на спорното право качеството на безспорност. Същевременно гражданският процес действа като санкция спрямо страната чийто правно твърдение съдът е отрекъл, тя е длъжна да изостави твърдението си и да съобрази своето поведение със съдебното решение. С предявяването ОУИ за недължимост на вземането, длъжникът упражнява както своето си право на иск, така и на кредитора. В този случай кредиторът не бездейства, а защитава вземането си в инициирания длъжника процес. Положителният и отрицателният иск за вземането са с еднакъв предмет. Нормата на чл. 115, ал. 1, б.“ж“ ЗЗД предвижда, че давността не тече докато трае съдебният процес относно вземането, като не прави разлика от това, кой го е предявил.

Съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, погасителната давност се прекъсва с предявяване на иск или възражение (за прихващане или задържане) или искане на започване на помирително производство, а ако искът, възражението или искането не бъдат уважени, давността не се смята за прекъсната. Случаят на предявен положителен или осъдителен иск за вземането е сходен със случая на предявен ОУИ (чл. 46, ал. 2 ЗНА). Поради това и по аналогия от чл.

116, б. „б“ ЗЗД следва да се приеме, че предявеният ОУИ за вземането прекъсва погасителната давност, ако искът бъде отхвърлен. От прекъсването започва да тече нова давност и новият срок е всякога пет години (чл. 117 ЗЗД). Срокът има за начало приключването на съдебното дирене пред 4 последната инстанция, постановила влязлото в сила решение за отхвърляне на ОУИ за вземането(решение № 50017/27.03.2023 г. по гр.д. № 720/2022 г. на ВКС, IV г.о.)

След като с влязло в сила решение е отречено, че длъжникът не дължи, той следва да понесе санкцията на гражданския процес да приеме, че дължи и да изпълни задължението си. Именно зариди това от този момент започва да тече новата 5 годишна давност по чл. 117 ЗЗД.

В настоящия случай с предявяване на отрицателният установителен иск за процесното вземане, на 11.07.2019 г. от И. И. давността е били спряна и прекъсната на основание чл. 115 „б“ ж и чл. 116 „б“ б от ЗЗД. На основание от чл. 117, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, след приключване на съдебното дирене пред касационната инстанция по гр.д. № 3433/2020 г. на ВКС на 27.09.2021 г. е започнала да тече нова 5 – годишна давност. Давността за вземането по фактура № **********/07.01.2022 г. на стойност 9457,72 лв. ще изтече през 27.09.2026 г. С подаване на заявлението 05.05.2022 г. по силата на чл. 422 ал.

1 от ГПК, искът за съществуване на вземането се смята за предявен, поради което давността не е изтекла.

Относно възражението, че въззиваемата страна няма как да се ползва от права на И. И., настоящият състав намира следното: Както беше посочено по – горе, с предявяването на ОУИ за несъществуване на процесното вземане, въззивникът е упражнил както своето право на иск, така и на „Енерго-Про продажби“ АД, поради което той не се ползва от чужди права, а от свои.

На следващо място съгласно член 111, буква „в“ от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за периодични плащания.

Вземането, което „Електроразпределение Север“ АД претендира по реда на ПИКЕЕ, обаче не е периодично плащане. Понятието "периодични плащания" по смисъла на цитираната норма се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви - Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК на ВКС. В случая не е налице нито едно от условията, за да бъде квалифицирано вземането по корекция, извършена по ПИКЕЕ, като периодично плащане.