Решение № 155 от 13.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Пловдив, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20245330110935 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по иск с правна квалификация чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ предявен от Д. Х. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр.П., бул. „Ш. с.“ № ***, ет. *, ап.**, чрез адв. Р. Д. със съдебен адрес – гр.П., ул. „Н. В.“ № *, ет.* против Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, представлявана от **** *****, за осъждане на ответника да заплати сумата от 24 990 лева /двадесет и четири хиляди деветстотин и деветдесет лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от нея психически болки, страдания, страх от осъждане и влизане в затвора, стрес, безсъние, срам, вследствие на неоснователно упражнената принуда срещу нея като уличено лице – образуване на досъдебно производство № ***/2020 г. по описа на ОСО при ОП П. за деяния, осъществяващи състави на престъпления, които ищцата не е извършила. Претендира се законната лихва върху главницата, считано от датата на прекратяване на досъдебното производство - 27.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че по жалба на А. М. К. до прокуратурата с вх.№ **** от **** г. с данни за осъществено престъпление, от ищцата и от нейния **** Й. М. било искано сведение на дата **** г. Същото било искано от ищцата и на дата 30.01.2020г. С постановление за образуване на досъдебно производство от 09.04.2020г. било образувано досъдебно производство, като ищцата била разпитвана като св. на 16.04.2020г., на 21.04.2020г. и на 03.07.2020г. **** й също бил разпитван като свидетел на дата 22.04.2020г.

В дома на ищцата било извършено претърсване и изземване, разрешено от *** на *** с разпореждане на дата 29.04.2020г. по ЧНД ****/2020г. Съгласно протокол за изземване от 30.04.2020г. от дома на ищцата били иззети парична сума от 58 000лв., от които 50 000лв. на М. К. и 8 000 лева лични спестявания на семейството, както и картини на М. К.. Съставен бил албум за посетеното местопроизшествие с дата 12.05.2020г. С молба до ОД на МВР с № ***/**** г. ищцата поискала отлагане на поредния й разпит, който бил насрочен за 30.06.2020г. Съгласно справка за уведомяване по телефона от 04.05.2020г., ищцата била 1 уведомена за изготвен протокол и бил поискан телефон за призоваване. Същото станало и на 08.05.2020г. Сочи, че била разпитвана като св. на 03.02.2022г., а на дата 13.06.2022г. била назначена експертиза, която установила, че подписите в материали по цитираното ДП били на ищцата. С Постановление от 27.10.2022г. **** при *** прекратил наказателното производство по досъдебно производство – сл.дело № ***/**** г. по описа на ОСО при ОП П.. С Определение № 1327/12.12.2022г. по ЧНД № 6422/2022г. районен съд П. потвърдил постановлението за прекратяване на наказателното производство. С Определение № 238 от 06.03.2023г. по ВЧНД №266/2023г. ПОС потвърдил Определение № 1327 от 12.12.2022г. по ЧНД № 6422/2022г. Така от първия разпит на ищцата от 27.01.2020г. и образуване на досъдебно производство на дата 09.04.2020г. до окончателното прекратяване на наказателното производство от ПОС на 06.03.2023г., потвърждавайки определението на ПРС, били изминали 3 години 1 месец и 8 дни. Твърди се, че през този период животът на ищцата се променил и тя изпитвала постоянен страх, че ще влезе в затвора. Предвид съставите на множеството престъпления, за който било образувано досъдебното производство – чл.209, ал.1, чл. 206, чл. 313, чл. 137, чл.138 и 309 от НК, ищцата изпаднала в ужас, като смятала, че ще бъде осъдена на минимум 3 години лишаване от свобода. Сочи, че множеството процесуални действия спрямо нея подсилвали страховете й – била разпитвана 6 пъти, разпитван бил **** й, извършено било претърсване и изземване в дома й, искан й бил сравнителен материал за назначената експертиза. Твърди, че цялото й семейство живяло в страх, а тя се срамувала от **** и **** си, които станали свидетели на извършените процесуални действия по разследването. Описва, че не можела да спи, загубила апетит и не изпитвала радост от нищо. Липсата на сън довела до невъзможност да работи, отслабнала, появили се сенки по очите й. **** й и **** й се грижили за нея, давали й успокоителни, водили я на психолози, знахари и народни лечители. Ходила на лекар, който й изписал силни приспивателни, от които се чувствала зле. Страхувала се да отиде на психиатър, за да не чуе, че наистина се подлудила.

Твърди се също, че разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ в частта относно изискването срещу лицето да е било повдигнато обвинение следва да се тълкува разширително. По повод на гореизложеното счита, че са налице предпоставките на чл. 2, ал.

1, т. 3 от 3ОДОВ, макар и срещу лицето да не е повдигнато обвинение, тъй като и в тези случаи лицето търпяло вреди вследствие на осъществена спрямо него принуда във връзка с бъдещо повдигане на обвинение, която била незаконосъобразно упражнена и това бил частен случай, който се включвал в хипотезата на чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Твърди, че в случая била упражнена принуда срещу ищцата като уличено лице за деяния, които не била извършила. Сочи, че в постановлението си за прекратяване прокурорът признава, че „независимо от множеството по разследване, по досъдебното производство, не са налице безспорни доказателства, че конкретното лице е извършило престъпление…“. С тези множество действия били нарушени правото на лична свобода на ищцата и правото й на свободно предвижване, засегнати били честта и достойнството й, злепоставена била пред роднини и познати. Изпитвала чувства на срам, страх и притеснение от възможността да получи наказание лишаване от свобода в значителен размер. Твърди, че това били неимуществени вреди, които претърпяла в пряка причинна връзка с воденото срещу нея наказателно производство, които били обичайни и дори не се нуждаели от доказване. Моли искът да бъде уважен. Претендира разноски. Подробни съображения се излагат от пълномощника на ищцата- адв. Р. Д. в писмени бележки.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез представител на Районна прокуратура - П., е подал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Посочва, че съгласно чл.2, ал.1, т.З ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако наказателното производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето, спрямо което е повдигнато обвинение или че извършеното деяние не е престъпление. Сочи, че основанието за ангажиране на 2 отговорността на държавата е обективният факт, че спрямо лицето е образувано наказателно производство, то е било привлечено в качеството му на обвиняем, като му е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по НК, а впоследствие наказателното производство е прекратено. Това било достатъчно основание, за да се квалифицира обвинението като незаконно, независимо дали отделните процесуално - следствени действия са извършени в съответствие със закона и правомощията на съответния правозащитен орган.

Твърди, че по ЗОДОВ незаконосъобразността се разглежда на плоскостта на крайния резултат от наказателното производство. Сочи, че обвинението в престъпление е винаги неоснователно /незаконно/, когато наказателното производство е прекратено на горните основания.

Посочва, че съгласно чл.46, ал.1 от НПК в наказателното производство прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер, а съгласно чл.54 от НПК, обвиняем е лицето, което е привлечено в това качество при условията и по реда, предвидени в този кодекс. Само спрямо обвиняем по дело от общ характер можело да се вземе мярка за неотклонение и то когато от доказателствата по делото можело да се направи обосновано предположение, че е извършил престъплението и е налице основание по чл.57 от НПК. В настоящия случай, ищцата не била привлечена в качеството на обвиняем .

Следователно, не бил налице основен елемент от фактическия състав на чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ, обосноваващ призната по съответния ред незаконност на действията на Прокуратурата на Република България, а именно: повдигане на незаконно обвинение в извършване на престъпление /и свързаните с това последващи действия като напр. предявяване на обвинението, разпит на обвиняемия и други следствени действия, предявяване на разследването, търпени мерки за неотклонение, както търпени други мерки за процесуална принуда вследствие на процесуалното качество на обвиняем/.

Не споделя становището, че употребеният в чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление“, следва да се тълкува разширително, а не в тесния му наказателно - процесуален смисъл. С цитираната разпоредба от ЗОДОВ законодателят бил предвидил специален ред за ангажиране отговорността за вреди, причинени на граждани в резултат на незаконно обвинение. Законовата норма лимитативно изброявала хипотезите, в които можело да се ангажира отговорността на право охранителните органи и същите не подлежали на разширително тълкуване. Абсолютна предпоставка за това било спрямо лицето да е повдигнато обвинение по предвидения в НПК ред и впоследствие производството да е прекратено, за да се обоснове извод за незаконност на обвинението.

Правната квалификация на предявеният иск бил именно по чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ и фактическите твърдения на ищеца не сочили на нарушаване на общата забрана да не се вреди другиму, т.е. на деликтна отговорност, в който случай би следвало да се подложи на преценка дали е извършено действие, респективно бездействие, в причинна връзка с което ищецът да търпи вреди. Твърди, че ищцата не е ангажирала доказателства както за претърпени въобще морални вреди, пряка и непосредствена последица от воденото досъдебно производство, така и за съществуваща пряка причинно - следствена връзка между тях и дейността на Прокуратурата на Република България. Видно било, че твърдените за изпитани от ищеца негативни преживявания не се дължат по какъвто и да било начин на действия на Прокуратурата на Република България. Сочи, че ищцата не била задържана за срок до 24 часа от полицейски орган по реда на чл.72, ал.1 от ЗМВР. Спрямо нея не било постановено задържане от **** до 72 часа по реда на чл.64, ал.2 от НПК. Досъдебното производство, разследването по което първоначално било водено от **** **** при отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР- П. като ДП № ***/** г., а впоследствие преобразувано в следствено дело № ***/**г. по описа на ОСО при ОД на МВР - П., не е било водено като бързо производство, т.е. не е било образувано срещу конкретно лице, а за конкретно извършено престъпление, а именно - за престъпление по чл.209, ал.1 от НК, а не както се твърди в исковата за престъпление по чл.206, ал.1 от НК. В тази връзка, посочва, че, 3 съгласно чл.23, ал.1 от НПК, когато са налице условията, предвидени в този кодекс, компетентният държавен орган бил длъжен да образува наказателно производство.

Претърсването и изземването в дома на ищцата било извършено по реда на чл.161, ал.1 от НПК, след като било дадено предварително разрешение от *** от Районен съд - П. с Разпореждане от 29.04.2022г. по ЧНД № 2497/20г. по описа на съда, т.е. извършеното процесуално-следствено действие било напълно законосъобразно, тъй като задължителните предпоставки за извършването му, били преценени като налични от *** от Районен съд - П..

Твърди, че действията на прокуратурата в настоящия казус се свеждали до събиране на доказателства по образувано досъдебно производство, които не били установили наличие на категорични и безспорни такива за извършено престъпление от страна на ищеца и производството било прекратено, без да се стигне до повдигане на обвинение, за законосъобразността, на което съдът да следва да извършва преценка.