Решение № 242 от 21.07.2016, Районен съд - Асеновград

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.Асеновград, 21.07.2016г

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪ Д, ІV граждански състав в открито заседание на пети юли две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА при секретаря Д.М. като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гр.дело

№ 604 по описа за 2014г на АРС и като обсъди:

Производство по чл.341 и сл. ГПК - във фазата по извършване на делбата.

С решение по същото дело е допусната делба между

А.К.К. ***, и Й.К.К. и Д.Ф.К.,*** на следния недвижим имот: СОС с КИ *** по КК на кв. Долни воден, с адрес Долни воден, ***, ет 2, попадащ в сграда № 4 , разположена в ПИ *** , предназначение: жилище, апартамент брой нива на обекта - едно, посочена в документа площ 84 кв. м., прилежащи части ½ ид.ч. от приземието, при съседи: Й. Кацаров , Абдула Ахмедов, съседни самостоятелни обекти в сградата - на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: ***, ведно със съответните идеални части от тавана и общите части на сградата и от правото на строеж върху терена при квоти:за А.К.К. - 1/8 ид.ч., за

Й.К.К. и Д.Ф.К. – 7/8 ид.ч. в режим на СИО.

В първото по делото съдебно заседание след допускане на делбата е заявена претенция по реда на чл. 34 ГПК от А.К.К. за осъждане на Й.К.К. и Д.Ф.К. да му заплатят сумата от 885лв, представляваща обезщетение за лишаването му от ползването на неговата

1/8 ид. ч. от процесния имот в периода от 26.09.2013г. до датата на заявяване на претенцията – 07.03.2016г, или в размер на 30,00лв месечно, ведно със законната лихва от заявяване на претенцията, както и за осъждане на ответниците да му заплатят сумата от

129,06лв, представляваща припадащата им се част за 7/8 от сумата, заплатена от ищеца по заснемането на самостоятелни обекти в сградата. Направено е искане делбата да се извърши чрез изнасяне на имота на публична продан. Ангажира събиране на доказателства във връзка със заявената претенция по сметки.

От Й.К.К. и Д.Ф.К. е заявена претенция по реда на чл. 346 ГПК за осъждане на А.К.К. да заплати 1/8 от сумата от 20000лв, представляваща стойността на извършените подобрения в делбения имот или 1/8 от 20 000 лева, представляваща стойността, с която се е увеличила стойността на делбения имот в резултат на извършените от ответниците подобрения, извършени в периода от 1984г. до 2011г., изразяващи се в ремонт на баня и тоалетна, поставяне на В и К инсталация, фаянс, теракот, санитарни уреди, шпаклова и боядисване на стените на хол и кухня , поставяне на стъкла на дървената дограма на прозорците на целия апартамент поставяне на мозайка в антрето, облицовка в антрето на апартамента, вграден гардероб , вградена холова секция, поставяне на теракот в кухнята, поставяне и изработка на мивка в кухнята – всички през 1984г, поставяне на каменна облицовка на стените на терасата, теракот на терасата, парапет на терасата - всички през 2004г, поставяне на нова входна врата- 2011г, поставяне на ПВЦ дограма на целия етаж през 2009г, ремонт на баня и тоалетна ремонт на В и К инсталация , нови тръби, поставяне на нов теракот, поставяне на фаянс – 2003г, поставяне на дюшеме в три стаи – 1984г, ремонт на баня и тоалетна в приземието, поставяне на нова тоалетна чиния, поставяне на душ и смесител, на нова В и К система, нова мозайка и нова врата в тоалетната – 2008г, или стойността на самите подобрения.

Правят искане за възлагане на имота в техен дял на основание чл. 349 ал. 2 от ГПК, поради това че при откриване на наследството са живели в имота и не притежават друго жилище.

Ангажират доказателства във връзка със заявените претенции.

Асеновградски Районен Съд , след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено следното : От ищеца е заплатена сумата от 200лв за изготвяне на схеми на СО в сграда с КИ

9908.503.381.4 по КК на Долни воден (ф-ра 332/03.06.2014г- в заверен препис). Представя се платежно нареждане за платената от А.К. сума от 95лв по сметка на Агенция по кадастъра, за която сума е отбелязано да е платена по Тарифа 14 на МРРБ. А.К. е отправил до Й.К. и Д.К. нотариална покана(връчена им на 25.09.2013г) за заплащане на обезщетение в размер на 150лв месечно за лишаването му от ползването на първи жилищен етаж , ведно с ½ ид.ч. от приземния етаж и съответните идеални части на сградата, както и гараж в северозападната част на имота . Със заповед № КД-14-16-1907/25.11.2013г на Началник на СГКК Пловдив е одобрено изменението в КК район

Долни Воден, като са нанесени нови обекти в КККР - схема на СОС с идентификатор *** с площ 84кв.м. собственост на Й. Киров К.

, схема на СОС с идентификатор *** с площ

84кв.м. собственост на А. Киров К. . Представена е справка по лице на името на Й.К.К..

Съгласно заключението на допуснатата по делото във връзка със заявените претенции по сметки СТЕ, стойността на подобренията изпълнени през периода 1984-2011г е в размер на 15712лв, а пазарната стойност на подобренията към момента на изготвяне на експертизата е 10994лв, като в резултат на това експертът дава увеличена стойност на имота в резултат на подобренията в размер на 9388лв , а като размер на пазарния наем за 1/8 ид.ч. пот имота в периода 29.09.2013г- 07.03.2016г сочи сумата от 713лв.

В хода на производството и във връзка със заявените претенции по сметки са ангажирани гласни доказателства. Св. Мариана Главова твърди, че е извършвала услуга на А.К. и фактура 332/03.06.2014г е издадена по повод извършената услуга, а именно: за попълване на КК със схемите в жилищната сграда, а сумата от 95лв платежно нареждане включва тест на цифровия модел по 40лв на

СОС . Твърди, че за тази сума не е разговаряла с ответниците. Св. Христо Чотров (шурей на А. и Й. Караминчеви) познава Й. и Д. от деца. Заявява, че когато са им прехвърлили имота е било само измазано, не е била направена баня, нямало е дюшеме, дограмата е била поставена , но не е имало стъкла. Й. първо е поставил дюшеме в трите стаи , след това е направил В и К инсталация, мозайка в банята, сложил душ и тоалетна чиния и направил мивка – около 1984-85г. В антрето сложил облицовка на стените, направил вграден гардероб, мозайка в антрето, остъклил целия етаж, в хола шкапклова и боядисал, а в кухнята направил мивка и шкафчета, поставил теракот. Много от нещата правил сам, а за вградената секция и гардероба в антрето знае, че е ползвал майстор. След това преди около 10-12 години в тоалетната е направил пълен ремонт, подменил тръби, плочки, махнал мозайката на пода и сложил теракот, на терасата направил каменна облицовка, парапет и сложил теракот, в приземния етаж направил баня – през 2008г. В приземния етаж преградил коридора, прекарал В и К инсталация, поставил тоалетна чиния, душ смесител, сложил нова врата, направил мозайка. Преди около 13-14 години сменил дървената дограма с ПВЦ , после пак сменил дограмата около 2009-2010г., наскоро сменил и входната врата. Св. Асен Исаков( познава ответниците от 1980г, съсед на имота) често ходи в дома, твърди че Й.К. се е сдобил с апартамента в средата на 1984г, апартаментът бил построен измазан, имал дървена дограма без стъкла. Й.К. направил ремонт, за да може да живее в имота, направил остъкляване, кухня с мивка с шкафове, поставил дюшеме по стаите в хола спалнята и детската, направил секция като преход между кухнята и хола с врата, в кухнята е направил шкафчета, на пода поставил теракот, в антрето поставил теракот, а по стените плоскости. Заявява, че в коридора има вграден гардероб, навсякъде е боядисано, в банята направил на пода мозайка, а по стените плочки, банята оборудвал с мивка тоалетна чиния, бойлер и душ. Свидетелят е помагал при ремонта, който включвал подмяна на плочки, подмяна на В и К тръби, тоалетна чиния душ теракот на пода, подмяна на плочите по стените , подменили тръбите с ПВЦ , а през 2002г е направил ремонт на терасата, поставил каменна облицовка, на приземния етаж преградил коридора, направил тоалетна и баня, за което е трябвало да бъде прекарана права и обратна вода, поставил тоалетна чиния и душ, сложил врата, на пода направил мозайка.

Заявява, че дограмата е сменена 2009г с ПВЦ, сменена е и входната врата след това – 2010г., за всички тези ремонти е заплащал Й.К..

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Претенцията на ищеца А.К. за осъждане на ответниците Й.К. и Д.К. да му заплатят обезщетение за лишаването му от ползването на припадащата се част от имота намира основанието си в чл.31 ал.2 ЗС. Оспорва се от ответниците претенцията, с твърдения че ищецът е канен да ползва собствената си 1/8 ид.ч. от имота. Тези възражения не се доказаха. Не е спорно по делото, че в исковия период ответниците са живели в имота, представена е и нотариална покана до ответниците, с която са били поканени както да заплащат обезщетение за лишаването на ищеца от ползването на припадащата му се част от имота, така и да вземат участие в предприемането на действия по заснемане на СОС в КК. Нот. покана е връчена на ответниците на 25.09.2013г, като това е надлежно удостоверено от нотариус

Буюклиева. Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗС, писменото поискване е основна предпоставка за основателност на претенция, основаваща се на чл.31 ал.2 от ЗС, с която един от съсобствениците на вещта, претендира обезщетение от другия, за ползата от която го е лишил. Ето защо и предвид наличието на писмено поискване, както и на липса на представени доказателства от ответниците, че на ищеца е предоставена възможността да ползва притежаваната от него 1/8 ид.ч от имота, претенцията се явява основателна до размера, изчислен от вещото лице. Поради това ще следва да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищеца обезщетение за лишаването му от ползването на припадащата му се част от имота в периода 29.09.2013г - 07.03.2016г в размер на 713лв, като до пълния претендиран размер от 885лв претенцията ще следва да се отхвърли. Искането да бъдат осъдени да му заплатят сумата от 129,06лв, представляваща припадащата се част за 7/8ид. ч. от сумата, заплатена от ищеца по заснемането на самостоятелни обекти в сградата е частично основателно. Оспорва се тази претенция от ответниците с твърдения за неотносимост към предмета на делото. Възраженията са частично основателни. От представените писмени доказателства се установява, че за изготвяне на схеми на СОС с КИ*** е заплатена от ищеца сумата от 200лв, и след издаване на схемите на СОС с КИ***, със Заповед на Началника на СГКК Пловдив е попълнена КК с нанасянето на СОС . Не се установява за какво е заплатена сумата от 95лв. В представеното платежно нареждане не е посочено, а само единствено твърденията на св. Главова, че е за проверка на цифровия модел по 40лв, при липса на разписана подобна такса в Тарифа 14 на МРРБ, са недостатъчни за да се приеме, че този разход е извършен във връзка с нанасянето на СОС в КК. Ответниците дължат припадащата им се част от направените разноски за заснемането на делбения имот в КК и нанасянето му, т.е. на половината от направените разноски – или дължат 7/8 от 100лв. Ето защо следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от 87,50лв., като до пълния предявен размер от 129,06лв претенцията се отхвърли като неоснователна.

По заявените претенции от ответниците. Претендира се на първо място заплащане или на увеличената стойност на имота в резултат на извършените подобрения в имота, или стойността на подобренията.

Страните са съсобственици, поради което правото на ответниците да получат стойността на извършените работи следва да се урежда, съгласно чл. 30 ал.3 от ЗС, или може да се иска за подобренията, които са направени, припадащата се част от стойността им. Не е спорно по делото, а и се установява от ангажираните гласни доказателства, че ремонтните дейности са извършвани от Й.К. в периода 1984г – 2010г и са заплащани от него. Ето защо претенцията се явява основателна и ищецът дължи на ответниците стойността на припадащата му се част от извършените в имота подобрения, съобразно изчисленията на вещото лице, което е посочило, че извършените строителни дейности през периода 1984-2011г са на обща стойност 15712лв, пазарната стойност на подобренията към момента на изготвяне на експертизата е 10994лв, като в резултат на това дава увеличена стойност на имота от подобренията в размер на 9388лв. Ето защо следва да се разгледа направеното възражение за погасяване претенциите по давност. За вземанията по чл.30 ал.3 ЗС давността започва да тече от момента на извършване на разходите, ето защо и като взе предвид, че претенциите са заявени на 07.03.2016г, и с оглед установеното от ангажираните гласни доказателства(единствено в показанията на св. Исаков се сочи точен момент на поставяне на външна входна врата, а именно -2010г), намира че са погасени по давност. Предвид гореизложеното заявената претенция за заплащане на основание чл. 30ал.3 ЗС на припадащата се част от стойността на извършените в делбения имот подобрения ще следва да се отхвърли като неоснователна.