Определение № 645 от 20.11.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 645 гр. Варна, 20.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно частно търговско дело № 20253001000490 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 т. 1 ГПК вр. чл. 130 ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от Ф. К. Ч., представляван от адвокат Г. А. срещу определение № 1540/23.10.2025 година, постановено по търг. дело № 603/2025 година по описа на ВОС, с което е прекратено производството по делото в следните части: в частта, с която се иска отмяна на решения на общото събрание на акционерите на „Строителен и технически флот“ АД, проведено на 29.09.2025г. по т. 5.3. от дневния ред, с което ОСА не е взело решение за освобождаване от отговорност на М.А.П. като член на СД за годините от 20192024г.; по т.11.1. и т. 11.2 от дневния ред, с което ОСА не е взело решения за реализиране отговорността на И.П.Д. и С.Я.С. като членове на СД, както и в частта по предявен евентуален иск за отмяна на решения по т.5 (т.5.1 и 5.2), т. 7.6, т.10, т. 11(т.11.1. и т. 11.2) от дневния ред на общото събрание на акционерите на „Строителен и технически флот“ АД, проведено на 29.09.2025 година, на основание чл. 130 ГПК.

Жалбоподателят поддържа основания за незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се, че неправилно е възприето от фактическа страна, обстоятелството, че ОСА не е взело решения за освобождаване от отговорност на М.П. (член на СД на дружеството) и за 1 реализиране отговорността на И.Д. и С.С. като членове на СД по т. 11.1 и т.

11.2 от дневния ред. Неправилен е извода на съда, че решение по т. 5.3 от дневния ред не са взети, тъй като е налице взето решение и то е да не се освобождава М.П. като член на СД, следователно съществува решение, което е негативно и може да е предмет на иска по чл. 74 ТЗ. Така стои въпросът и с решенията по т. 11.1 и т. 11.2 от дневния ред. Поради това поддържа искането по предявения главен иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на всички решения взети на проведеното на 29.09.2025 година ОСА, понеже не са приети по предвидения в закона ред, при неспазване изисквания от закона ред за провеждане и свикване на ОСА. Правният интерес от предявяването на главния иск по чл. 74 ТЗ не е в зависимост от това дали взетото решение на ОСА е „положително“ или „негативно“.

Противопоставя се, на следващо място, срещу извода на първата инстанция, че с предявения евентуален иск не се въвежда различно, конкуриращо се основание на иска, защото неговия предмет се включва изцяло в предметния обхват на главния иск. Акцентира, че евентуалният иск, за разлика от главния, се основава на доводи за материална незаконосъобразност на приетите решение по т. 5 (5.1 и 5.2), т. 7.6, т. 10, т. 11 (11.1 и 11.2) от днения ред. Излага конкретни съображения за това. Така решенията по т. 5.1 и т. 5.2 са взети в хипотеза на конфликт на интереси (чл.

229 ТЗ), като при решаване на въпросите свързани с освобождаването от отговорност на И.Д. и С.С. (като членове на СД на дружеството), същите лица са упражнили правото си на глас и като акционери в същото дружество.

Недопустимо е при решаване на въпроси относно освобождаването им от отговорност спрямо дружеството и дали да бъде обсъдено предложението на жалбоподателя за търсене на отговорност на същите лица за вреди на дружеството, същите тези лица от управителния орган на дружеството да участват при вземането на решението, упражнявайки правото си на глас породено от съвместното им качество на акционери в това юридическо лице.

Затова при гласуване на решението по т. 5 от дневния ред в конфликт на интереси са и дваамата директори, имащи качеството и на акционери в дружеството.

Към настоящия момент СД се състои от 2 /двама/ члена и е с незапълнен членски състав, поради което не може да управлява и представлява АД, в това 2 число вземе решение да продължи да изпълнява дейността си (т. 7. 6 от дневния ред).

Решенията по т. 10 и т. 11 от дневния ред се смятат за включени по инициатива на жалбоподателя, като миноритарен собственик на акции (223а ТЗ), с оглед обявяването им в ТР по партида на дружеството (заявление образец Г1, вписано под № 20250911140110). Видно от протокола, обаче, от проведеното ОСА на 29.09.2025 година т. 10 е вписана със съдържание, различно от съдържанието вписано в ТР. Подобно изменение на дневния ред е недопустимо. Преформулирането на въпросите от дневния ред е довело до неинформираност на акционерите за съответствието на дружествените дела с интересите на дружеството. Довело е до неизясняване на конкретни теми поставени за разискване (финансово-икономическото сътояние на дружеството, наличие/размер на неплатени задължения към персонал, публични задължения, разпореждане с ДМА собственост на дружеството, разходи по ремонт). Така е възпрепятствано инфомираното вземане на решение по приемането на ГФО на дружеството и отчета на извършената дейност. От своя страна решението по т. 11 от дневния ред е постигнато с мнозинство от акциите на акционерите-директно (Дражев и Стоилов), което отново е в конфликт на интереси с дружеството. Така се осуетява формирането на реална представа в акционерите за имущественото състояние на дружеството и съответно за търсена на отговорност на членовете на СД на АД по реда на чл. 240, ал. 2 ТЗ за нанесени вреди на юридическото лице.

Поради изложеното се иска отмяна на обжалваното определение.

Производството се развива като едностранно (чл. 130 изр. 2 ГПК).

За да се произнесе въззивната инстанция съобрази следното:

Производството е образувано по предявени конститутивни искове на Ф.

К.а Ч. срещу „Строителен и технически флот“ АД за отмяна на всички решения на общото събрание на акционерите, проведено на 29.09.2025г. като взети при нарушение на правилата за свикване и провеждане на събранието, а част от тях и поради нарушение на материалния закон. В условията на евентуалност се иска отмяна само на решения по т.5 (т.5.1 и 5.2), т. 7.6, т.10, т.

11(т.11.1. и т. 11.2) от дневния ред на ОС на акционерите. Така предявените искове и формата на тяхното съединяване се потвърждава с постъпила от ищеца уточнителна молба.

3

От публично достъпните данни, обявени по партида на търговеца се установява, че с покана (съдържаща предварително оповестени проекти за решения) е свикано редовно общо събрание на дружеството, на основание чл.

223, ал. 1 ТЗ. В поканата е обективиран дневния ред, с обявени общо осем точки, които подлежат на разглеждане. По ред на чл. 223а ТЗ по искане на миноритарен собственик на акции (ищеца), в дневният ред на събранието са включени допълнителни въпроси. Всички те са били обсъдени и са били предмет на проведеното общо събрание на 29.09.2025 година, видно от протокола от същото публикуван по партида на дружеството. На общото събрание са присъствали 13 акционери, притежаващи общо 62715 броя поименни акции, които са 95,46 % от капитала на дружеството. Това се потвърждава и от приложения към исковата молба списък на акционерите взели участие в ОС провело се на 29.09.2025 година. Лично са присъствали Анастас Стойчев Гелушев, притежаващ 10088 броя акции, И.П.Д., притежаващ 7154 броя акции (член на СД на АД), както и С.Я.С., притежаващ 7215 броя акции (член на СД на АД). Останалите акционери са представлявани от свои пълномощните, в това число и ищеца Ф. К. Ч., притежаващ 22621 броя акции записани в капитала. Видно от протокола от проведеното общо събрание, акционерите са гласували по всички въпроси от дневния ред и са взели решения.

С обжалваното определение производството по делото е прекратено в две части, едната по отношение на главния иск - по исканата отмяна на решения под т. 5.3, т. 11.1 и т. 11.2 от дневния ред. В другата производството по предявените в евентуалност искове е прекратено в цялост. При произнасянето по първата част от исканията, съдът ги е приел за недопустими, защото по въпросите от дневния ред ОСА не е взело положително решение, а производството по евентуално предявените искове е прекратено поради недопустимото им съединяване с главния иск доколкото предметът на иска за отмяна на само част от решенията се включва в предметния обхват на главния иск.

По прекратяването на производството по отношение на главните искове по т.5.3, т.11.1 и т. 11.2 :

В исковата молба на Ф. Ч. е обектвирана воля за отмяна на всички решение от проведеното на 29.09.2025 година ОСА на дружеството. Наведени 4 са твърдения, според които така проведеното ОСА е свикано при груби нарушения на закона и устава на дружеството. Инвидивуализирано е всяко едно от взетите решения на провелото се събрание, като са наведени конкретни доводи за тяхната незаконосъобразност. Ищецът е изложил своите съображения, свързани с нарушения около процедурата по свикване и провеждане на общото събрание. Конкретно смята, че събранието е свикано от нелегитимно функциониращ управителен орган на дружеството (СД), който се състои от двама членове в противоречие с императивната норма на чл. 244, ал.

1 ТЗ. С оглед на конкретно и обстойно изложени съображения намира ОСА за нередовно свикано и проведено, което мотивира основното му искане за отмяна на всички взети решения от процесното събрание.

Във втората част на исковата молба ищецът, в условията на евентуалност, поддържа доводи за отмяна на конкретни решения на ОСА (т.5.1 и 5.2), т. 7.6, т.10, т. 11(т.11.1. и т. 11.2). Посочени са съображения, релевиращи пороци свързани с материалната законосъобразност на тези отделни решения. Така решенията по т. 5.1 и т. 5.2 са взети в хипотеза на конфликт на интереси (чл. 229 ТЗ), като при решаване на въпросите свързани с освобождаването от отговорност на И.Д. и С.С. (като членове на СД на дружеството), същите лица са упражнили правото си на глас и като акционери в същото дружество. На следващо място твърди се, че решенията по т. 10 и т.

11 от дневния ред (включени по реда на чл. 223а ТЗ) са вписани в протокола от провелото се ОСА със съдържание, различно от съдържанието вписано в ТР. Въпросите, въведени от миноритарния собственик на акции (ищец) са въведени бланкетно и са преформулирани, което счита за недопустимо. В такъв смисъл са и направените от ищеца уточнения на исковата молба, входирани на 21.10.2025 година, пред първата инстанция.

Настоящият съдебен състав приема за установено следното :

Искът по чл. 74 ТЗ е конститутивен като при този вид искове правният интерес се извлича от материалното право, което е еманация на преценката на законодателя, че при осъществяването на определен юридически факт (респ. фактически състав) едната или и двете страни по материалното правоотношение придобиват потестативното право, упражнимо само по съдебен ред, да изменят, погасят или прекратят съществуващото правоотношение или да създадат ново такова. Следователно, интересът е 5 налице винаги, когато ищецът твърди, че в негова полза съществува потестативно право, подлежащо на съдебно осъществяване.

В по-новата практика на ВКС обаче трайно се приема, че и при конститутивните искове, каквито са тези по чл. 74 ТЗ и по чл. 25, ал. 3 ЗЮЛНЦ следва да е налице конкретен правен интерес от иска, за да бъде той допустим. В т.см. Решение № 27 от 22.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 240/2020 г., I т. о., ТК (макар и постановено по предявен иск по чл. 58 ЗК, който също е конститутивен). Следователно, правото на иск принадлежи на всеки съдружник или акционер, с правен интерес от неговото упражняване тогава, когато поради противоречие със закона или с дружествения договор конкретно решение на общото събрание засяга правото на членство или отделни членствени права на съдружника и с отмяната на това решение ще бъде постигната защита на това право.

Независимо, че законодателят е предоставил на съдружника/акционера процесуалната възможност да упражни преобразуващото си субективно право да иска отмяна на решения на ОС чрез специалния конститутивен иск по чл.

74 ТЗ, невъзможността с постановеното по него положително за правоимащия конститутивно решение да се създаде правна промяна, т.е. целеното ново правно положение, изключва допустимостта на иска, поради отсъствие на интерес от търсената с него правна защита. Това е така, тъй като отрицателното решение няма никакви правни последици нито в правната сфера на отделните съдружници или акционери, не засяга по никакъв начин членствени права, нито влияе в правната сфера на търговското дружество. От друга страна отмяната му не би постигнала присъщото на конститутивните съдебни решения преобразуващо действие – отмяната не би възстановила някакво предходно правно положение, нито би създала ново такова. В настоящата хипотеза не би се ангажирала отгвороността на член на СД (решение по т. 5.3), не би се взело решение за предявяване на иск по чл. 240, ал. 2 ТЗ (решение т. 11.1 и т. 11.2) на съответните лица. За да настъпят тези правни последици е необходимо ново и то положително решение на ОСА, каквото може да бъде взето на последващо ОСА. В определение № 166 / 9.04.2021г. на ВКС по ч.т.д. № 162 / 2021г., I т.о. е прието, че при конститутивния иск , какъвто е искът по чл. 74, ал.1 ТЗ, както и при неговата специфика, когато целеното изменение в съществуващото правно положение не би могло да настъпи като последица от обявеното със съдебното решение 6 за съществуващо потестативно право, то търсената по този ред правна защита за страната не съществува. Следователно, независимо, че законодателят е предоставил на акционера процесуалната възможност да упражни преобразуващото си субективно право да иска отмяна на решения на ОСА чрез специалния конститутивен иск по чл. 74 ТЗ, невъзможността с постановеното по него положително за правоимащия конститутивно решение да се създаде правна промяна, т.е. целеното ново правно положение, изключва допустимостта на иска, поради отсъствие на интерес от търсената с него правна защита /в т.см.определение № 60425/ 30.11.2021г. по ч.т.д. 1925 / 21г.,I т.о., решение № 150 / 30.06.2014 г. по т.д. № 286 / 2012г., II Т.О., решение № 254 / 12.07.2018г. по т.д. 1479 / 2017г., II т.о., решение № 255 / 12.07.2018г. по т.д. № 1734 / 2017 г.II т.о. и др. /. По тези съображения частната жалба срещу прекратителното определение в тази част е неоснователна.