Решение № 624 от 15.05.2026, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 151/2026
- Вид
- Решение № 624
- Подписан
- 15.05.2026
- В сила
- 03.07.2026
- Състав
- Николинка Цветкова, Фаня Рабчева Калчишкова, Радослав Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1, пр. I · Граждански процесуален кодекс
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 343б, ал. 3 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 624 гр. Пловдив, 15.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Николинка Цветкова
Членове:
Фаня Рабчева Калчишкова
Радослав Георгиев при участието на секретаря Пенка Георгиева като разгледа докладваното от Фаня Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20265300500151 по описа за 2026 година
Производство по чл.258 и сл. ГПК.
Делото е образувано по 2 въззивни жалби:
1. ВЖ от Н. К.- *** при РП-Пловдив против Решение № 5280/ 1.12.2025г. постановено по гр.д.№ 38830/ 2024г. по описа на ПРС, в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на В. Х. Т., с ЕГН: **********, с адрес в гр. П., ул. „***** сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконно обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК по досъд. пр. № 305/2023г. по описа на 01 РУ при ОДМВР-Пловдив и пр.пр. № 12084/2023г. по описа на РП-Пловдив, както и сумата от 564,27 лева, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 14.12.2023г.
/датата на влизане в сила на Постановлението за прекратяване на наказателното производство/ до окончателното изплащане, както и направените разноски по делото от 495,76 лева – разноски по съразмерност и 20 лв за ДТ. Поддържа се оспорването пред първоинстанционния съд относно липсата на категорична установеност за претърпените от ищцата негативни състояния, претърпени в пряка причинна връзка от воденото нак.производство, за което се поддържа също възражението, че ищцата е дала също сама повод за производството във връзка с приеманите от нея медикаментозни средства;
1 недоказан бил и искът за имуществени вреди с оглед момента на съставяне на представената вносна бележка за плащане от 23.11.2023г., съпоставен с момента на проверката на датата 08.05.2023г. На второ място възражението за ангажиране отговорността на Прокуратурата на РБ се основава на обстоятелството, че вредите са от действия, които не са извършени и разпоредени от ответника, а касаят действия на други лица и институции в досъсдебното производство.
В условията на алтернативност се възразява за несъобразяване с принципа на чл.52 ЗЗД , вкл. с който критерий следва да се обвърже и иска по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Алтернативно също така се прави искането за намаляване на определения от РС размер на обезщетението за направените разноски и по-специално за заплатеното АВ, както и за неговата прекомерност. Иска се отмяна на обжалваното решение в частта на направените възражения.
Постъпил е писмен ОВЖ от В. Т., от гр.П. чрез адв. М.С., АК-Пловдив, с който се оспорва ВЖ на ПРБ като неоснователна, по изложени съображения се иска оставянето й без уважение като такава и присъждане на разноски за настоящата инстанция, вкл. АВ.
2. ВЖ от В. Т., от гр.П., чрез адв. М.С., АК-Пловдив против същото Решение № 5280/ 1.12.2025г. постановено по гр.д.№ 38830/ 2024г. по описа на ПРС, в частта, в която е отхвърлен предявеният от жалбоподателката иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ против ПРБ за разликата над сумата от 2000 лева за пълния претендиран размер от 10 000 лева – неимуществени вреди от образувано нак.производство ДП № 305/2023г. по описа на 01 РУ при ОДМВР-Пловдив и пр.пр. № 12084/2023г. по описа на РП-Пловдив, ведно със законната лихва считано от 14.12.2023г. до окончателното плащане и разноските за това.
Писмен отговор по тази ВЖ от въззиваемата страна по нея – ПРБ не е постъпил.
ПОС като взе предвид представените доказателства, намери следното:
Жалбите се явяват процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, следва разглеждането им по същество.
При постановяване на обжалваното решение районният съд е отчел безспорните по делото фактически обстоятелства по приложеното досъд. пр. № 305/2023г. по описа на 01 РУ при ОДМВР-Пловдив и пр.пр. № 12084/2023г. по описа на РП-Пловдив относно образуваното на 08.05.2023г. срещу ищцата за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК производство, за това, че на посочената дата е управлявала моторно превозно средство лек автомобил „***“, модел „****“ с рег. № ****след употреба на наркотични вещества- ****. В резултат на това по досъдебното производство са били извършени редица процесуалноследствени действия, сред които разпит на свидетели, събиране на писмени доказателства, извършване на химико-токсикологична експертиза и други, като същото е приключило с мнение на разследващия полицай за прекратяване на наказателното производство от 21.11.2023г. С Постановление от 04.12.2023г. на РП-Пловдив е било прекратено наказателното производство по досъд. пр. № 305/2023г. по описа на 01 РУ при ОДМВРПловдив. Тези доказателства обосновано са релевирани към предявената претенция за 2 репарация на настъпили вреди у ищцата, неблагоприятно рефлектирали в имуществената и неимуществена сфера от живота й към фактическия състав на разпоредбата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ относно отговорността на Държавата за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не е престъпление, доколкото в настоящия случай от събраните доказателства безспорно се е установило, че срещу ищеца е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, което в последствие наказателното производство е било прекратено с постановление на прокуратурата, поради това, че деянието не съставлява престъпление. Правилно е обосновано също така от правна страна, че отговорността по реда на ЗОДОВ се основава и на базовите елементите на общата деликтна отговорност - претърпени вреди (имуществени или неимуществени), както и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия на лица от съответните правозащитни органи. Правилно е съобразено също така и това, че едно висящо наказателно производство винаги обуславя негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за съответното лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо него обвинение, поради което е приета претенцията за основателна, а по размер съобразно чл.52 ЗЗД определена в размера от 2000 лева., в съответствие с константната съдебна практика на ВКС, в която се приема, че обвинението за целите на ЗОДОВ има по широко понятие и е достатъчна предпоставка да се търси обезщетение за вреди ако фактически е образувано досъдебно производство срещу лицето, независимо дали има постановление за привличането му като обвиняем и в последствие производството е прекратено поради това, че деянието не съставлява престъпление. Прието е също така, че образуването на всяко едно наказателно производство е от естество да причини състояние на стрес, напрежение, притеснения и тревожност, а определеният размер на обезщетеинето от 2000 лева в достатъчна степен ще обезщети претърпените обичайни вреди от незаконно обвинение в престъпление, които принципно се презюмират.
Отчетени са фактите, че производството е приключило за срок от около 7 месеца, спрямо ищцата не са предприети мерки на процесуална принуда, а от незаконното й задържане за срок от 24 часа от органите на МВР и налагането на принудителни административни мерки спрямо нея, за последните не може да се ангажира отговорността на ответната прокуратура, поради това, че са резултат от действия на други органи.
На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася по наведените доводи във въззивната жалба.
При така изнесената фактическа обстановка спор по фактите между страните не е налице, като от ответната страна се оспорват правопораждащите юридически факти относно изпълнението на всички елементи на фактическия състав на обективната отговорност по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ по отношение наличието на пряка причинна връзка между действията 3 на ответника и причинените вреди на ищцата, като основен елемент за ангажиране на тази отговорност от настоящия ответник, неучаствал пряко в извършените досъдебни процесуални действия спрямо ищцата. Доводът в тази насока се намира за неоснователен. С изричната разпоредба на чл.138, ал.1, т.7 от Закона за съдебната власт ръководство на контролната дейност с цел обезпечаване на точното и еднакво прилагане на законите включително следователите и осигуряване получаване на актуална информация за организационното състояние на работата и на следователите, както и установяване на пропуски и нарушения в дейността и основанията за предприемане на съответни организационни и/или дисциплинарни мерки, е законово възложено правомощие на Прокуратурата в рамките на контролно-надзорните й функции спрямо следствените органи и подведомствените им структури. С оглед на това възражението за липса на пряка причинна връзка от действия на ответника с вредоносния резултат се явява неоснователно.
Неоснователно се намира и възражението на ответника относно наличието на действия и недостатъчна преценка при тези действия от страна на ищцата с оглед употребата на лекарствени средства преди управлението на превозното средство, което по същество съставлява възражение за съпричиняване. Посоченото обстоятелство не е въведено като правно ограничение от Закона, което да обуславя извод за противоправност на определени действия на ищцата в тази насока по повод на предписано й лечение, което да е допринесло към настъпване на вредоносния резултат след проведените спрямо нея досъдебни следствени процесуални действия.
По гореизложеното въззивната инстанция споделя правните изводи на районния съд относно наличието на фактическия състав за реализиране на обективната отговорност по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ спрямо настоящия ответник.
По отношение на определения размер на паричната компенсация на присъдената обезвреда преценката на въззивния съд по законовия критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД въззивният съд намира доводите на жалбоподателя Прокуратура на РБ за неоснователни, а тези на жалбоподателя В. Т. за частично основателни. В тази насока правилно е прието от районния съд, което е в съответствие с възможността съдът да направи преценка въз основа на установените опитни житейски правила, че образуването на всяко едно наказателно производство е от естество да причини състояние на стрес, напрежение, притеснения и тревожност. Това, както и степента на причиненото неудобство при ищцата, се установява и от разпитания пред въззивната инстанция св. Р. Е. А., депозиращ в показанията си обстоятелствата за психоемоционалното състояние на ищцата, изразяващо се в явно изразен стрес, треперене и плачевно състояние към момента на събитието през м. май 2023г.
Свидетелят оказал непосредствена подкрепа на ищцата в периода на наложените й ограничения във връзка с отнемане на документите й за правоуправление и превозното й средство, като се ангажирал с превозването й поради необходимост от болнични услуги, така и на дъщерята на ищцата до училище. В процесния период на наложените й ограничения всъщност освен първоначалния стрес и притеснения, ищцата е изпитала соченото неудобство с оглед зависимостта заради необходимостта да ползва услуги на трети лица с 4 цел преодоляване на наложената ситуация поради протичащите досъдебни процесуални действия от една страна. Положението на неудобство и дискомфорт е била засилена и от проявилото се отрицателно отношение у съседи на ищцата с оглед станалото известно обстоятелство относно повода, по който са били наложени процесните ограничителни мерки на ищцата. При тези обстоятелства въззивният съд намира, че размерът на компенсаторното обезщетение за обезвреда следва да се определи по реда на чл.52 ЗЗД в размера от 4 000 лева, съответно като в двоен размер на равностойността на 2000 лева от 1022,58 евро, или в общ размер от 2045,16 евро.
По отношение на възражението на ПРБ за прекомерност на присъдените разноски за първоинстанционното производство, не се установява същото да е наведено своевременно в първоинстанционното производство.
Поради частична основателност на жалбата на ищцата следва да й се присъдят за тази част по съразмерност направените разноски за адв.възнаграждение на по още 243 евро за всяка инстанция, съответно общо 486 евро.
Разпечатката съдържа 29 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f96ed11e-87d7-4044-a7f2-54171b1c948b