Решение № 19748 от 21.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19748 гр. София, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20261110110627 по описа за 2026 година

Предявени са от ищеца Г. Я. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: *****, чрез адв. Л. И. Б., член на САК, със съдебен адрес: гр. София, ****, обективно и субективно кумулативно съединени установителни искове, както следва:

- срещу ответника Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сграда „А“, ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от ****, установителен иск с правно основание чл. 26, ал.

1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит **** от 18.08.2025 г., сключен между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД, поради противоречието му със закона, и при условията на евентуалност, ако бъде отхвърлен този иск, установителен иск с правно основание чл.

26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата, с която е уговорена дължимата възнаградителна лихва, поради противоречие с добрите нрави;

- срещу ответника „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сграда „А“, ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от Ива Михайлова Шаламанова, установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 18.08.2025 г., сключен с ответника „Ай Тръст“ ЕООД, поради липса на основание, евентуалено на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, поради това, че заобикаля закона и евентуално на основание чл. 26, ал. 1, предл.

3 ЗЗД, поради противоречието му с добрите нрави.

Ищецът Г. Я. П. извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на 18.08.2025 с ответника „Кредисимо“ ЕАД са сключили Договор за потребителски кредит № **** за сумата от 6000 лв., срок на договора 24 месеца, подлежащ на връщане на 24 месечни вноски, с фиксиран лихвен процент 33,25 %, ГПР 38,82 %. Сочи, че договорът за потребителски кредит бил обезпечен с Договор за предоставяне на поръчителство 18.08.2025 г., сключен с ответника „Ай Тръс“ ЕООД, по силата на който това дружество приело да отговаря пред ответника „Кредисимо“ 1

ЕАД солидарно с кредитополучателя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, а кредитополучателят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 4664,34 лв.

Договорът за кредит се оспорва като недействителен, тъй като дължимото възнаграждение по договора за поръчителство, което представлява пряк разход по кредита, не е взето предвид при посочване на общата сума на кредита и не е взет предвид при изчислението на ГПР, т.е. не са спазени изискванията на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Излага подробни съображения, че възнаграждението по договора за поръчителство представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит. Поддържа, че посочването на ГПР в размер по-нисък от действителния представлява нелоялна и заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68д, ал. 1 и ал.2, т. 1 ЗЗП. Освен горното ищецът излага, че в договора за кредит липсва ясно разписана методика за формиране на ГПР, като счита, че по този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов ресурс. Договорът за кредит се оспорва като нищожен и поради това, че уговорената лихва противоречи на добрите нрави. Ищецът поддържа, че доколкото договорът за кредит е нищожен, то нищожен се явява и свързания с него Договор за предоставяне на поръчителство, сключен с ответника „Ай Тръст“ ЕООД, поради липса на основание за сключването му. Обръща внимание, че едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД е „Кредисимо“ ЕАД и същевременно е предвидено, че потребителя може да заплаща възнаграждението за поръчителя направо по банкова сметка на „Кредисимо“ ЕАД, които факти обуславят извод, че единствената цел, поради която е сключен акцесорния договор е да генерира допълнителен приход за кредитодателя. Същевременно счита, че уговарянето на възнаграждение по договора да поръчителство противоречи на добрите нрави и внася неравновесие в кредитното отношение по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Кредисимо“ ЕАД, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, а признава, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит **** от 18.08.2025 г. със соченото от ищеца съдържание, както и, че за обезпечаването на същия е сключен договор за предоставяне на поръчителство между ищеца и ответника „Ай Тръст“ ЕООД. Признава, че в изпълнение на договора е предоставил на ищеца кредит н размер на 6000 лв., както и че ищецът е извършил плащания за погасяване на кредита в общ размер на 6000 лв. Ответникът признава, че при изчисляването на ГПР по договора е включена единствено дължимата лихва, но не е включена възнаграждението по договора за поръчителство. Излага подробни съображения, че възнаграждението по договора за поръчителство не следва да се включва като разход при изчислението на ГПР, тъй като не е задължително условие за получаването на кредита, а кредиторът сам е избрал кредита да бъде обезпечен с поръчителството на другия ответник и същевременно този разход не е бил предварително известен за кредитодателя. Излага, че наличието на свързаност между кредитодателя и поръчителя не обуславя недействителност на целия договор за кредит, а единствено на клаузата, предвиждаща сключването на договор за поръчителство. При тези възражения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Ай Тръст“ ЕООД, с който се оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, а признава, че за обезпечаване на задълженията на ищеца към ответника „Кредисимо“ ЕАД по Договор за потребителски кредит **** от 18.08.2025 г. между него и ищеца е сключен договор за предоставяне на поръчителство от същата дата, по който се дължи 2 възнаграждение в посочения в исковата молба размер. Излага обаче, че възнаграждението се дължи само за времето, през което поръчителят отговаря, т.е. при предсрочно погасяване на кредита останалата част от възнаграждението не се дължи, какъвто обаче не бил настоящия случай. Излага възражения, относими към предявения иск за нищожност на договора за кредит, с доводи, че възнаграждението за поръчителство не следва да се включва при изчислението на ГПР, тъй като не представлява задължителен разход по кредита и кредитодателят не е знаел предварително за същия. В тази връзка описва подробно начина на кандидатстване и сключване на договора за кредит и този за поръчителство. Оспорва се сключването на договора за поръчителство да представлява заблуждаваща търговска практика, доколкото в договора ясно са описани задълженията на кредитополучателя в това число дължимото възнаграждение. Сочи, че предвидената в договора възможност за заплащане на възнаграждението за поръчителството по сметката на „Кредисимо“ ЕАД представлява овластяване на последния да получи плащането от името и за сметка на “Ай Тръст“ ЕООД, а не е титуляр на вземането. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, поради което тези факти на основание чл. 146, ал.

1, т. 3 ГПК е отделено като безспорно и ненуждаещи се от доказване обстоятелството, че между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит **** от 18.08.2025 г., въз основа на който е усвоена сума в размер на 6000 лв.

По делото е представен Договор за потребителски кредит **** от 18.08.2025 г. заедно с неговите приложения, от които се установява неговото съдържание в това число основните елементи на договора, а именно: сума на кредита 6000 лв., срок 24 месеца, подлежащ на връщане на 24 месечни вноски, всяка от които с различен размер, фиксиран лихвен процент по кредита 33,25 %, Годишен процент на разходите 38,82 % и общо размер на всички плащания 8353,99 лв.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на същата дата 18.08.2025 г. между кредитополучателя (ищеца) и ответника „Ай тръст“ ЕООД, е сключен договор за предоставяне на поръчителство. В него е посочено, че потребителят е подал заявление за потребителски кредит пред първия ответник, като последният се задължил да предостави на ищеца кредит в размер на 6000 лв. след предоставяне на обезпечение на задълженията на потребителя под формата на поръчителство. В буква „в“ е предвидено, че поръчителят е получил от „Кредисимо“ АД предложение за сключване на договор за поръчителство по отношение на потребителя. С този договор поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ АД, по силата на който да отговаря за задълженията на потребителя по договора за кредит, срещу което потребителят му дължи възнаграждение.

От приложение № 1 към договора се установява, че размерът на възнаграждението по договора за поръчителство е 4664,34 лв., като се дължи на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план по него.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По предявения срещу ответника „Кредисимо“ ЕАД иск съдът намира следното:

Процесният договор за кредит е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за 3 свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжникапотребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Законът за потребителския кредит въвежда задължително минимално съдържание на договора за кредит – чл. 11, ал. 1 от ЗПК, а липсата на някои от задължителните реквизити в договора влече неговата недействителност според чл. 22 ЗПК. Така, според чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Не веднъж СЕС е имал повод да тълкува смисъла на конкретни норми от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), която е транспонирана в националното право на Р България именно със ЗПК. Така в свое Решение от 16.07.2022 г. по дело C 686/19 СЕС отново разяснява, че „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия, а „обща сума, дължима от потребителя“ означава сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. С оглед разяснената по-горе дефиниция за общите разходи по кредита за потребителя по смисъла на чл.3, б. „ж“ от Директивата и чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, ГПР представлява общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо, включително разходите, посочени в член 19, параграф 2.