Решение № 1423 от 21.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1423 гр. София, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас Маджев като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело № 20241100902041 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 25 ЗТР вр. чл. 274-278 ГПК.

Образувано е по жалба на Р. Д. А., с ЕГН ****, която е представлявана от пълномощник с изрично пълномощно – адвокат З.С. от САК. Предмет на обжалване е Отказ № 20240927150333/30.09.2024 г. на длъжностно лице при ТРРЮЛНЦ, с който е отказано да се впишат промени на обстоятелства по партидата на търговско дружество – „С.****“ ООД, с ЕИК **** отнасящи се до заличаване на управителя – Р. Д. А., поради изразено на основание чл. 141, ал. 5 ТЗ нейно искане.

В жалбата са формулирани оплаквания за порочност на постановения охранителен акт. Възразява се по аргументите на ДЛР послужили, като основание за отказа да се впише заявената промяна по партидата на търговско дружество „С.****“ ЕООД.

Изтъкнато е, че в съответствие с уредената в чл. 141, ал. 5 ТЗ възможност за доброволно оттегляне на управителя от тази му функция –Р. А. е манифестирала такова желание пред дружеството - „С.****“ ООД, за чиито управител е вписана и това нейно изявление е достигнало до адресата му на 20.08.2024 г. Изтекъл е и разписания в чл.

141, ал. 5 ТЗ 1-месечен срок за заявяване на това обстоятелство пред ТРРЮЛНЦ от дружеството - „С.****“ ООД, като е добавен аргумент, че в ТЗ няма пречка поисканото вписване на заличаване на управителя при негово доброволно желание да преустанови тази си функция не е обвързано с наличието на задължително избран негов приемник – нов управител. Допълнено е и това, че в хипотезата на чл. 141, ал. 5 ТЗ не е необходимо да е взето изрично решение от ОСС за освобождаването на управителя. За реализация фактическия състав по чл. 141, ал. 1 ТЗ е достатъчно да са налице 1/ изразено писмено желание за прекратяване на управителните функции, което да е достигнало до дружеството, както и бездействие на органите на последното за заявяване на това обстоятелство в регистъра, което да надвишава един месец. Ако все пак се приеме, че за вписване на заличаването трябва да се осигури и решение на ОСС на дружеството, то за това решение не е необходимо спазването на специалната форма установена в чл. 137, ал. 4 ТЗ, тъй като се касае до освобождаване, а не до 1 избор на управител. По отношение на упълномощаването на адвокат – С. от жалбоподателя се изтъква, че ОСС на „С.****“ ООД е взело изрично решение на 30.08.2024 г., с което посоченият адвокат е изрично упълномощен да извърши всички правни действия пред АВ за вписване на промяната отнасяща се до освобождаването на Р. Д. Я., като управител на дружеството, а това означава, че посочения адвокат разполага с надлежно учредена представителна власт по смисъла на чл. 15, ал. 1, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ да подаде заявление за вписване на промени пред АВ-ТРРЮЛНЦ. В обобщение се иска отмяна на обжалвания отказ, поради неговата незаконосъобразност и даване на указания до ДЛР за вписване заличаването на Р. Д. Я., като управител на „С.****“ ЕООД.

Агенция по вписванията е подала писмен отговор по жалбата, в който сочи, че същата е неоснователна, съответно че постановения и обжалван отказ на ДЛР е законосъобразен и като такъв трябва да се потвърди от съда. И тук са изложени аргументи огледални на тези упоменати в обжалвания охранителен акт.

Съдът, като взе предвид твърденията на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира следното:

Отказ № 20240927150333/30.09.2024 г. на ДЛР при ТРРЮЛНЦ е мотивиран с приетото от длъжностното лице обстоятелство за липса на решение на ОСС на „С.****“ ООД, с което на мястото на освободената, като управител – Р. А. е избран нов управител. Освен това приложеното към заявлението за вписване на промени доказателство – препис от протокол от ОСС от 20.08.2024 г., в чието съдържание е отразено взето решение за освобождаване на Р. А., като управител на „С.****“ ООД показва, че при вземане на това решение не е била спазена специалната форма разписана в чл. 137, ал. 4 ТЗ, а именно едновременна нотариална заверка на подпис и съдържание. На самостоятелно основание е изтъкнато и това, че към заявлението не се локализира доказателство за надлежно извършено упълномощаване на подалия го адвокат С. от дружеството - „С.****“ ООД, чрез неговия управител – Р. А., доколкото последната е упълномощила в лично качество адвокат С..

Жалбата е основателна.

На 27.09.2024 г. е подадено заявление за вписване на настъпила промяна по партидата на търговско дружество – „С.****“ ООД, изразяваща се в заличаване на Р. Д.

А., като негов управител. Заявлението е подадено, чрез изрично упълномощен по смисъла на чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗТРРЮЛНЦ адвокат – З.С..

Заявлението отговаря на формалните изисквания за редовност по чл. 13 ЗТР. От представените към същото писмени доказателства без съмнение се установява, че Р. Д.

А. на 20.08.2024 г. надлежно е подала до „С.****“ ООД писмено уведомление по смисъла на чл. 141, ал. 5 ТЗ, с което недвусмислено е заявила желанието си за прекратяване на мандатното си правоотношение с дружеството. Върху това уведомление е удостоверено, че същото е получено от двамата съдружника в „С.****“ ООД – Т. и З. П. на датата – 20.08.2024 г.

Видно от ангажиран към заявлението протокол от заседание на ОСС на „С.****“ ООД, което се е провело на 20.08.2024 г. с единодушие /в присъствието и с подкрепа на двамата съдружника/ е взето решение за освобождаване на Р. Д. А., като управител на дружеството. Решението е взето при спазване на обикновена писмена форма.

Елементите нужни за реализацията на еднородния фактическият състав визиран в нормата на чл. 141, ал. 5 ТЗ се свеждат единствено до това лице вписано за управител да отправи едностранно писмено изявление, с което да доведе до знанието на 2 дружеството чрез надлежен негов орган желанието си да бъде заличен, като негов управител, и считано от този момент на узнаването да изтече едномесечен срок. При реализацията на тези два юридически факта пред управителя се разкрива възможността да поиска пред ТРРЮЛНЦ да се проведе регистърно производство, с което да се впише промяната в обстоятелството в правния статут на дружеството, а именно заличаването на управителя изразил доброволно желание да бъде освободен, като такъв. Именно това е и направено с депозираното на 27.09.2024 г. от адвокат – С. в качеството й на изричен пълномощник на управителя желаещ да напусне търговско дружество - „С.****“ ООД. Срокът за заявяване промяната на обстоятелството свързано със заличаването на това лице, като управител е изтекъл на 20.09.2024 г., а заявлението за вписване на заличаване е депозирано след тази дата – а именно на 27.09.2024 г. В случая аргументите ползвани от ДЛР при постановяване на отказа му от 30.09.2024 г. са ориентирани към неосъществяване на различно основание за вписване на поисканото заличаване, а именно освобождаване на Р. Д. А., като управител на „С.****“ ООД, въз основа на взето от общото събрание на дружеството решение датиращо от 20.08.2024 г. При прегледа на материалите по делото действително се разкрива и наличието на така упоменатото основание, доколкото такова решение е взето на 20.08.2024 г. от ОСС на „С.****“ ООД, но това не означава, че основанието по чл. 141, ал. 5 ТЗ не е произвело правните си последици. Независимо от това и алтернативно реализиралото се основание за освобождаване на Р. Д. А., като управител на „С.****“ ООД също се разкрива с пълния му набор от предпоставки. Има валидно взето решение от компетентния за това орган ОСС с необходимото мнозинство /единодушие/. Неправилен е мотивът на ДЛР, че задължителен елемент за вписването на поисканото заличаване на Р. А., като управител на дружеството е установяване, че на нейно място е бил избран нов управител. 3а вписването на така очертаната промяна не е необходимо да е избран нов управител – аргумент от чл. 155, т. 3 ТЗ. Относно необходимостта от съблюдаване на специалната форма за действителност заложена в чл. 137, ал. 4 ТЗ, когато се касае до хипотеза – вземане на решение от ОСС за освобождаване на управител на ООД/ ЕООД, настоящият състав намира, че спазването на такава форма не е необходимо императивно условие.

Нормата на чл.137, ал. 4 от ТЗ е ограничителна такава – тя създава изискване за спазването на специална форма за вземане на определени решения и не може да се тълкува разширително. В същата изчерпателно са изброени хипотезите, при които тази форма е задължителна под страх от санкцията на чл.137,ал.5 от ТЗ. Доколкото взетото решение от ОС на дружеството се отнася до освобождаването на вписания управител, а не до неговия избор, то разпоредбата е неприложима. Необходимо е да се отбележи, че липсата на изрично изискване за форма на протокола за взетото решение при освобождаване на управител не съставлява непълнота или неяснота на закона и не може да бъде заместено чрез тълкуване по аналогия, както е направил ДЛР в обжалвания отказ. Що се касае до използвания аргумент на ДЛР за липса на доказателство за надлежно извършено упълномощаване на адвоката с правата по чл.

15, ал. 1, т. 4 ЗТРРЮЛНЦ, то следва да се отбележи, че същият е действал като изричен пълномощник на управителя желаещ вписване на заличаването си по чл. 141, ал. 5 ТЗ, за което по делото е налице пълномощно, но дори и да се приеме обратното, то към заявлението от 30.09.2024 г. е приложено решение на ОСС на „С.****“ ООД от 30.08.2024 г., с което адвокат – С. е изрично упълномощена да представлява дружеството пред АВ-ТРРЮЛНЦ в производство по заявяване за промяна в подлежащите на вписване обстоятелства по партидата на „С.****“ ООД в частност това за освобождаване на вписания управител.

3

С оглед изложеното съдът счита, че постановеният отказ на ДЛР за вписване на заявената от жалбоподателя промяна в обстоятелствата по електронната партидата на „С.****“ ООД в ТРРЮЛНЦ е незаконосъобразен, и като такъв подлежи на цялостна отмяна, респективно заявената промяна подлежи на вписване.

Що се касае до направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски направени в хода на настоящото производство, съдът намира следното : Независимо от основателността на жалбата, в полза на Р. Д. А. не се поражда право на присъждане на съдебни разноски. И след измененията на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, алинея 6 предвижда съдът да присъжда разноски на страните по реда на ГПК, а последният нормативен акт с процесуален характер е категоричен в това че : сторените в рамките на охранително производство разноски остават в тежест на молителя – чл. 541 ГПК. Производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и след измененията има охранителен, а не исков характер. То остава едностранно такова, тъй като произнасянето по молба за вписване/обявяване засяга ЕДИНСТВЕНО и само правната сфера на лицето, направило искането за вписване. Правната сфера на регистърния орган по никакъв начин не се засяга от произнасянето, затова и възможността на АВ да даде становище по депозирана жалба и да получи препис от постановено решение по жалбата не й придава качеството страна в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Това производство запазва едностранния си характер, поради което и независимо от изхода му разноски не могат да бъдат присъдени по реда на чл. 81, вр. чл. 78 ГПК с крайния съдебен акт. Следва да се отбележи, че съдът се произнася с изричен диспозитив само, когато присъжда разноски (те не са част от спорния предмет), затова при неоснователност на искането, по същото съдът не дължи произнасяне за отхвърлянето му с диспозитива на крайния акт.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 2024100717610 подадена от Р. Д. А., с ЕГН ****, която е представлявана от пълномощник с изрично пълномощно – адвокат З.С. от САК, постановен Отказ № 20240927150333/30.09.2024 г. на длъжностно лице при ТРРЮЛНЦ, с който е отказано да се впишат промени на обстоятелства по партидата на търговско дружество – „С.****“ ООД, с ЕИК **** отнасящи се до заличаване на управителя – Р. Д. А., с ЕГН ****.

УКАЗВА на длъжностното лице при Агенция по вписванията да впише по партидата на „С.****“ ООД, с ЕИК ****, поисканата със заявление вх. № 20240927150333 промяна.