Решение № 267 от 15.04.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. Бургас, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И.а при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20252100502097 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е решение № 2156/06.10.2025г., постановено от Районен съд –Бургас по гр.д. № 20252120102748. С това решение, съдът приема за установено по отношение на „България еър“ АД, ЕИК: 000633828 със седалище и адрес на управление в гр. София, Аерогара София, Столична община, представлявано от изпълнителния директор Бистра Маринкова, че в полза на Н. Х. Б., ЕГН: ********** от гр. Б., ж.к. "П.", бл.*, вх.*, ет.*, ап.** съществува вземане за сумата от 250 евро, представляваща обезщетение на основание чл.7, §1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, за закъснение на полет FB984 по направление Бургас /България/ София /България/ на 02.08.2024г., ведно със законна лихва за период от подаване на заявлението – 18.11.2024г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 68927/2024г. на СРС. С решението, съдът осъжда „България еър“ АД, ЕИК: 000633828 със седалище и адрес на управление в гр. София 1540, район Слатина, Аерогара София, представлявано от изпълнителния директор Бистра Маринкова да заплати на Н. Х. Б., ЕГН: ********** от гр. Б., ж.к. "П.", бл.*, вх.*, ет.*, ап.** съдебни разноски за исковото и заповедно производство в размер на 530 лева.

Подадена е въззивна жалба от „България еър“ ЕАД против решение № 1

2156/06.10.2025г. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Според дружеството – жалбоподател, районният съд не е установил правилно фактите по делото, поради което е извършил разширително тълкуване и формирал неправилни изводи.

„България еър“ ЕАД не дължи обезщетение на ищцата, тъй като полетът е закъснял с по-малко от 3 часа при пристигане. Жалбоподателят оспорва извода на районния съд, че не е установил обстоятелство, което изключва договорната му отговорност и подчертава, че разликата между планирания час на кацане и реалния час на кацане е по-малко от 3 часа, поради което хипотезата на чл.7 от Регламент /ЕО/ 261/2004г. не е осъществена. В допълнение към това, жалбоподателят заявява, че ищцата не е доказала по делото надлежното си явяване за регистрация по чл.3 от Регламента, а съдът не е съобразил задължителния характер на тълкуванията, дадени от СЕС в Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22г., с което се потвърждават и доразвиват разрешенията, обективирани в Решение от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16.

„България еър“ ЕАД иска от въззивната инстанция да отмени решението на районния съд и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск, както и да присъди в полза на дружеството извършените по делото съдебни разноски.

Въззивната страна не се представлява в съдебно заседание.

Ответната страна подава писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемата страна заявява, че в конкретния случай разстоянието е по-малко от 1500 км., а закъснението е над 2 часа, поради което обезщетение се дължи.

Н. Х. Б. се представлява в съдебно заседание от адвокат Иванов, който пледира за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на съдебното решение.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Н. Х. Б. притежава електронен билет за пътуване с полет FB 984 на „България еър“ АД от летище Бургас до летище София на 02.08.2024г. По предварително разписание, полетът трябва да се осъществи на 02.08.2024г. в 21:45 часа и да пристигне в София в 22:45 часа. Б. притежава бордна карта, в която е посочено времето за качване в самолета: 21:05 часа. Според електронна справка, полетът е изпълнен с час на излитане 23:53 часа, т.е. с 2 часа закъснение.

Н. Х. Б. прави искане до „България еър“ АД за заплащане на обезщетение на основание чл.7, т.1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004г, което е оставено без уважение.

На 18.11.2024г. Н. Х. Б. подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за парично вземане в размер на 250 евро, представляващо обезщетение по чл.7, §1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ 261/2004г. за закъснял полет № FB 984 Бургас - София на 02.08.2024г.

Със заповед № 39098/12.12.2024г., Районен съд – Бургас разпорежда на 2

„България еър“ АД да заплати на Н. Х. Б. сумата от 250 евро, представляваща обезщетение по чл.7, §1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ 261/2004г. за закъснение на полет № FB 984 Бургас - София на 02.08.2024г., ведно със законната лихва за периода от 18.11.2024г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 25,00 лева. „България еър“ АД подава възражение против заповедта, в резултат на което заявителят Б. предявява иск с правно основание чл.422 от ГПК.

Ищцата твърди, че между нея и ответната страна е сключен договор за въздушен превоз за дестинацията Бургас – София, издадена е бордна карта и е осъществен полет с повече от 2 часа закъснение. Б. заявява, че се е регистрирала навреме за полета, но на пътниците било съобщено, че полетът няма да се осъществи. Ищцата посочва, че е направила искане за обезщетение пред въздушния превозвач, но е получила отказ.

Н. Х. Б. иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че „Българие еър“ АД й дължи сумата от 250 евро, представляваща обезщетение по чл.7, §1, б. „а“ от Регламент 261/2004г. за закъснял полет № FB 984 Бургас - София на 02.08.2024г.

Ответната страна представя писмен отговор, в който оспорва иска и факта, че ищцата се е явила навреме за полета.

По делото са представени писмени доказателства, от които се установява факта, че ищцата е закупила самолетен билет, снабдила се е с бордна карта и е осъществила полета с повече от 2 часа закъснение. Въз основа на тези факти, съдът постановява съдебно решение, в което приема, че фактическият състав на чл.7, §1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ 261/2004г. е осъществен и осъжда дружеството – въздушен превозвач да заплати на Б. сумата от 250 евро, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до изплащане на сумата и съдебно-деловодни разноски в размер на 530 лева.

Въз основа на изложените факти, Бургаският окръжен съд достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, изхожда от надлежна страна и отговаря на изискванията за форма и реквизити. Поради това, жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.

Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес 3 от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.

Решение № 2156/06.10.2025г. е правилно. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.7, т.1, б. „а“, вр. чл.5, т.1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 295/91г. при отмяна на полет пътниците имат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач в размер на 250 евро за всеки полет на територията на Общността над 1500 километра и за всички други полети между 1500 и 3500 километра. Според решение на СЕС по съединени дела С-402/07 и С-32/07 (Christopher Sturgeon и други срещу Condor Flugdienst GmbH и Stefan Bock и Cornelia Lepuschith с р е щ у Air France SA) пътниците на закъснели полети имат право на обезщетение, както при отменен полет, когато достигат своя краен пункт на пристигане два часа или повече след предварително планираното от въздушния превозвач време за пристигане по разписание. В конкретния случай е безспорно установено, че полетът, изпълняван от Авиокомпания „България еър“ АД е закъснял с повече от 2 часа, което дава основание на пътниците да ангажират отговорността на въздушния превозвач за обезвреда.

Възражението на въззивното дружеството, че ищцата не се е явила на време за полета, не е доказано по делото. Поради това, въззивната жалба се явява неоснователна и трябва да се остави без уважение със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното решение.

По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в процеса. След като се съобрази с разпоредбата на чл.78, вр. чл.81 от ГПК и с изхода на спора пред въззивната инстанция, съдът намира, че трябва да присъди на въззиваемата страна извършените от нея разходи за водене на делото пред Окръжен съд – Бургас в размер на 204,52 евро.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, V I въззивен състав, РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2156/06.10.2025г., постановено от Районен съд –Бургас по гр.д. № 20252120102748.

ОСЪЖДА „„България еър“ АД, ЕИК: 000633828 със седалище и адрес на управление в гр. София, Аерогара София, Столична община, представлявано от изпълнителния директор Бистра Маринкова да заплати на Н. Х. Б., ЕГН: ********** от гр. Б., ж.к. "П.", бл.*, вх.*, ет.*, ап.** съдебни разноски в размер на 204,52 евро.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. Бургас, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И.а при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20252100502097 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е решение № 2156/06.10.2025г., постановено от Районен съд –Бургас по гр.д. № 20252120102748. С това решение, съдът приема за установено по отношение на „България еър“ АД, ЕИК: 000633828 със седалище и адрес на управление в гр. София, Аерогара София, Столична община, представлявано от изпълнителния директор Бистра Маринкова, че в полза на Н. Х. Б., ЕГН: ********** от гр. Б., ж.к. "П.", бл.*, вх.*, ет.*, ап.** съществува вземане за сумата от 250 евро, представляваща обезщетение на основание чл.7, §1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, за закъснение на полет FB984 по направление Бургас /България/ София /България/ на 02.08.2024г., ведно със законна лихва за период от подаване на заявлението – 18.11.2024г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 68927/2024г. на СРС. С решението, съдът осъжда „България еър“ АД, ЕИК: 000633828 със седалище и адрес на управление в гр. София 1540, район Слатина, Аерогара София, представлявано от изпълнителния директор Бистра Маринкова да заплати на Н. Х. Б., ЕГН: ********** от гр. Б., ж.к. "П.", бл.*, вх.*, ет.*, ап.** съдебни разноски за исковото и заповедно производство в размер на 530 лева.