Определение № 2307 от 20.09.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2307 гр. Бургас, 18.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20232100501574 по описа за 2023 година Производството е по чл.435,ал.1 т. 3 от ГПК.

Образувано е по жалба на адвокатския представител на „ФранцМари“ЕООД ,със седалище гр. Бургас с вх.№12383/05.06.2023 г.по описа на ЧСИ С.Николова ,рег. № 805 ,с район на действие-БОС,против постановление от 23.05.2023 г. по изп.д. № 20238050400593 по описа на ЧСИ С.Николова за прекратяване на производството по делото на осн.чл. 433 ал. 1 т. 1.Счита се ,че не са налице основанията за прекратяване ,визирани в посочения текст ,доколкото не са събрани от длъжника всички съдебни разноски по изпълнението .

Длъжникът по изпълнителното дело – С. И. също е подал жалба против отказа на ЧСИ да присъди разноски в негова полза ,като мотивира възражението си с твърдението ,че е изплатил задължението си преди образуването на изпълнителното производство .

В писменото становище по чл. 436 ал. 2 ГПК съдебният изпълнител обосновава позицията си за неоснователност на жалбите .

Постъпили са и писмени възражения от страна на взискателя ,който счита жалбата на длъжника за неоснователна .

Настоящият съдебен състав при служебната проверка на допустимостта на подадените жалби,а и с оглед направените от съдебния изпълнител възражения , намира следното :

1

Изпълнителното дело е било образувано на 20.03.2023 г. по молба на взискателя „Франц-Мари „ЕООД ,чрез процесуалния му представител , въз основа ни изпълнителен лист от 11.01.2023 г. ,издадено по гр.д. № 8485/2020 г. по описа на РС-Бургас и и в.гр.д. № 1458/2021 г. на БОС,с решенията по които длъжникът С. И. е осъдена да заплати на взискателя сумата 420 лв.разноски по делото ,като с постановление от 28.03.2023 г. на ЧСИ е приет за заплащане и адвокатски хонорар за взискателя в размер на 500 лв.Извършени са редица справки за длъжника , наложен е запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и е изпратена покана за доброволно изпълнение ,получена на 09.05.2023 г.На 09.05.2023 г. е получено възражение от длъжника ,че не дължи предявените разноски ,тъй като преди образуването на изп.дело е направил прихващане на цадължението си ,като на същата дата е получена и молба от взискателя ,че наистина има платени 521,72 лв. доброволно от длъжника ,но след образуване на изпълнителното дело ,при което претендира за събиране на разноските по изпълнението .

С постановление от 23.05.2023 г. е издадено постановление за прекратяване на изпълнителното производство на осн.чл. 433 ал. 1 т.1 ГПК – поради изплащане на задължението на взискателя ,като с уведомително писмо от същата дата длъжникът е уведомен ,че не са налице основания за присъждане на разноски ,тъй като разноските в производството са за сметка на длъжника ,а плащането към взискателя е извършено след образуването му .

Представителят на взискателя атакува постановлението за прекратяване ,като счита ,че не е налице хипотезата на чл. 433 ал. 1 т. 1 ГПК /като подчертава ,че на първо място се смесват институтите на прекратяване и на приключване на изпълнителното производство/-от една страна не са събрани от длъжника дължимите разноски по изпълнението , а от друга – задължението е изплатено след образуването на изпълнителното производство , а не преди това ,както се твърди от длъжника .

Жалбата е основателна .

Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. В случая няма данни кога е 2 получено и направено изявлението за прихващане /приложено по делото ,но не съдържащо дата / ,но плащането на е направено след започване на изпълнителното производство, когато длъжникът е погасил остатъка от задължението си след предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител - съгласно чл. 426, ал. 1 ГПК, изпълнението започва, когато взискателят поиска писмено от съдебния изпълнител да пристъпи към изпълнение на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Изключение от този принцип се съдържа в чл. 53, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, съгласно който текст държавният съдебен изпълнител не събира такса върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение. В случаите обаче, когато изпълнението се извършва от частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи такса и при плащане в срока за доброволно изпълнение. Таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по чл. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, по общото правило на чл. 79, ал. 1 ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело.

Видно от приложените преводни нареждания и други платежни документи ,плащането е станало на 28.03.2023 г. /което не се оспорва от длъжника/,а датата на образуване на изпълнителното производство е 20.03.2023 г.,поради което длъжникът остава задължен за плащане на направените от взискателя разноски по делото .Все по същата причина не следва да се присъждат в полза на длъжника и направените от него разноски ,както правилно е констатирано от ЧСИ,изразяващи се в заплатен от него адвокатски хонорар-това е така ,защото длъжникът сам е допринесъл за образуването на изпълнителното дело ,доколкото не е изплатил задължението си след влизане в сила на съдебното решение ,което е наложи взискателя да се снабдява с изпълнителен лист и да образува изпълнително дело /следва да се подчертае ,че от влизане в сила на решението ,по което е издаден изп.лист ,до образуването на изп.дело е минала близо година на бездействие от страна на длъжника .В тази връзка неоснователна е жалбата на длъжника против отказа на съдебния изпълнител да присъди в негова полза направените от него разноски по изпълнителното дело .

3

Ето защо следва да бъде отменено постановлението за прекратяване и изпълнително дело – върната от съдебния изпълнител за продължаване на изпълнителните действия по събиране на дължимите разноски по изпълнението и присъждането им в полза на взискателя , а жалбата на длъжника – да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното ,Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ постановление с изх. № 16768 от 23.05.2023 г. по изп.д. № 20238050400593 по описа на ЧСИ С. Николова,рег. № 805,с район на действие –БОС , за прекратяване на производството по делото на осн.чл. 433 ал. 1 т. 1 и ВРЪЩА делото на ЧСИ Николова за продължаване на изпълнителните действия по събиране на разноските ,направени от взискателя .

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 14331/27.06.2023 г. на С. Х. И.

,ЕГН ********** ,с адрес – ***, ж.к. *** бл.** вх.* ет.* ап.** против действията на ЧСИ Ст.Николова по същото дело в частта относно разноските ,обективирани в уведомително писмо с изх. № 16769/23.05.2023 г. до длъжника.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4