Решение № 468 от 10.07.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 468 гр. София, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20231001000078 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 1196 от 31.10.2022 г. по т.д .№ 2132/ 2021 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 17 състав по иска с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП, предявен от П. В. З. от гр. *** срещу „Булсатком“ ЕООД - гр. София е признато за установено, че ответникът е извършил нарушение на авторското право на ищеца върху компютърна програма, представляваща софтуер от вида мидълуер, който се използва за цифрови сателитни приемници модели ZHD-100, ZHD-200 и ZHD-210, включващ следните модули и функционалности: 1) графичен клиентски интерфейс, представляващ визуалните графики и менюта, които се появяват на екрана на телевизора при работа на сателитния приемник и тяхното управление чрез дистанционно управление; 2) избор на програма, включително и чрез избор на тематично ниво. от 1 до 9; 3) списък с програми и избор от списък; 4) визуализация на информация за текущо и следващо предаване; 5) визуализация на информация за съдържанието на програмите за седмица напред; 6) добавяне на сателити; 7) добавяне на транспондери; 8) сканиране на програми; 9) пренареждане на програми в секция „любими“; 10) родителски контрол; 11) сигнал метър; 12) визуализация на DVB субтитри;

13) избор на аудио съпровод, което нарушение се изразява в осъществено използване на това произведение без съгласието на автора чрез действия по разпространението му сред неограничен брой лица с предоставяне срещу възнаграждение на 1 потребители на услугата сателитна телевизия на цифрови сателитни приемници модели ZHD-100, ZHD-200 и ZHD-210, в които компютърната програма е инсталирана, които действия са извършени в периода от 2011 г. до месец юни 2018 г., като и през месец февруари 2021 г. ; отхвърлен е като неоснователен иска с правно основание чл. 95б, ал. 1, т.

2 от ЗАПСП, предявен от П. В. З. от гр. *** срещу „Булсатком“ ЕООД - гр. София за осъждане на ответника да преустанови да извършва нарушение на авторското право на ищеца върху същата компютърна програма.

Срещу решението в частта, с която е уважен иска с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП, е подадена въззивна жалба от „Булсатком“ ЕООД - гр. София, в която се твърди, че е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Съдът направил извод за авторството на ищеца само на базата на косвени доказателства, които не изключвали по безспорен начин възможността трето лице да е било автор на процесния софтуер. Кредитирал заключението на извършената техническата експертиза без да обсъди обясненията на вещото лице, дадени в съдебното заседание. Следвайки логиката на съда, че когато едно лице разполага с изходния код на определена компютърна програма, то задължително е автор на програмата, би означавало да се допусне, че и лице, което се е сдобило с кода по незаконен начин винаги ще бъде признато за автор. Не били събрани доказателства, че създаването и съществуването на този софтуер като самостоятелен продукт е било разгласено в публичното пространство и ищецът се е афиширал като негов автор пред трети лица, различни от свързаното с него „Делтаком електроникс“ ООД. Нямало доказателства, които да обосноват извода, че ищецът има познания в областта на сателитното разпространение на телевизионен сигнал, на чиповете за изграждане на сет топ бокс и на взаимодействието на програмната схема.

Изводите за извършено нарушение на авторското право били неправилни, защото законовата презумпция за вина по чл. 95г, изр. 2 от ЗАПСП била оборена от ответника. Неправилни били и изводите относно липсата на дадено съгласие за използване на софтуера, тъй като нямало законова забрана съгласието на автора да бъде дадено и чрез конклудентни действия.

Молбата към съда е да отмени решението в обжалваната част и да постанови ново решение, с което да отхвърли иска като неоснователен.

-3-

Ответникът по въззивната жалба П. В. З. от гр. *** в писмения отговор я оспорва като неоснователна по следните съображения.

Съдът надлежно обсъдил въпроса относно софтуера, инсталиран върху закупен от ответника 2 хардуеър, анализирайки договори за покупка на приемници, в които изрично било посочено, че в тях е инсталиран софтуер на трети лица, които следва да дадат съгласие, и на които се дължи възнаграждение. Ответникът нито посочил автор, от който е придобил правото да използва и разпространява процесния софтуер, нито представил доказателства, че правомерно е придобил това право. От неоспореното от ответника удостоверение от производителя на сателитните приемници се установило, че именно ищецът е автор на компютърната програма. Заключението на експертизата категорично потвърдило авторството на ищеца на процесния софтуер - резултат от негов личен интелектуален труд.

По отношение на нарушението на авторските права, при тълкуването на чл. 35 от ЗАПСП трябвало да се приеме, че договора е неформален и консенсуален, и постигането на съгласие по основните елементи от неговото съдържание можело да бъде изразено и устно от насрещните страни. В случая не било доказано нито наличието на договор, нито даването на съгласие от автора под каквато и да било форма. Ответникът не оборил презумпцията за вина в разпоредбата на чл. 95 г, изр. 2 от ЗАПСП, тъй като не представил доказателства, че не е могъл да знае, че извършва действия, с които нарушава чу ждо авторско право.

Молбата към съда е решението да бъде потвърдено в обжалваната част.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, в която ищецът П. В. З. от гр. *** твърдял, че е автор на компютърен програмен софтуерен продукт „Мидълуер“ за цифрови сателитни приемници модели ZHD-100, ZHD-200 и ZHD-210, създаден в периода м.януари 2010 г. - м.септември 2011 г. Ответникът „Булсатком“ ЕООД - оператор на електронни съобщителни мрежи и услуги, за периода от 2011 г. до настоящия момент използвал посочените приемници, използвал създадения от него софтуер за предоставяне на услугата сателитна телевизия с описаните модели на сателитни приемници. Ищецът не бил давал разрешение на ответника да използва създадения от него софтуер и на 22.10.2021 г. последният бил уведомен, че използва софтуерния продукт в нарушение на ЗАПСП.

Молбата към съда била да постанови решение, с което : 1) да признае за установено на основание чл. 95б, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП, че ответникът е извършил нарушение на авторското право на ищеца върху компютърен програмен софтуерен продукт „Мидълуер“ за цифрови сателитни приемници модели ZHD-100, ZHD-200 и ZHD-210 ; 2) да осъди ответника на основание чл. 95б, ал. 1, т. 2 от ЗАПСП да преустанови нарушаването на авторското право на ищеца върху компютърен програмен софтуерен продукт „Мидълуер“ за цифрови сателитни приемници модели ZHD-100, ZHD-200 и ZHD-210.

Ответникът „Булсатком“ ЕООД - гр. София в писмения отговор оспорил исковете като 3 неоснователни. Възраженията му били основани на следните твърдения : не е налице компютърна програма - обект на закрила от авторското право ; ищецът не е автор на процесния софтуер ; не е налице оригинално произведение по смисъла на ЗАПСП и Директива 2009/24/ ЕО ; не е налице използване от ответника на софтуер Мидълуеър за сателитни приемници ; ответникът използва програмата на законно правно основание ; налице е злоупотреба с право от страна на ищеца.

Молбата към съда била да отхвърли исковете като неоснователни.

В рамките на правомощията си по чл. 269 от ГПК, настоящият състав на въззивната инстанция приема, че въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в установения процесуален срок от надлежна страна в процеса, която има правен интерес от обжалването на самостоятелна част от подлежащ на въззивен контрол валиден и допустим съдебен акт.

Обжалваното решението е правилно, като съдът споделя крайните изводи и мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. В допълнение и в отговор на конкретните оплаквания в жалбата намира за нужно да посочи и следното.

В условията на обективно съединяване са предявени иск с правно основание чл. 95б, ал.1, т.1 от ЗАПСП - за установяване факта на извършено от ответника нарушение на авторското право на ищеца и иск с правно основание чл. 95б, ал.1,т. 2 от ЗАПСП - за осъждане на ответника да преустанови неправомерното използване на обекта на авторското право.

В производството по установителния иск, в съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на ищеца е да докаже, че компютърната програма е резултат на неговата творческа дейност и като обект на авторското право се ползва от закрилата на специалния закон, както и че ответникът е извършил със свои или на негови служители действия, които съставляват нарушение на признатото му в чл. 18, ал.1 от

-5-

ЗАПСП изключително право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица.

Въззивникът не поддържа в жалбата релевираните в отговора на исковата молба възражения, че претендираната като обект на авторско право компютърна програма не се ползва от закрилата на закона, тъй като съгласно чл.1, ал. 2 от Директива 2009/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2009 г. относно правната закрила на компютърните програми „Идеи и принципи, които са заложени в който и да е елемент на компютърна програма, включително тези, които са заложени в нейните интерфейси, не се закрилят с авторско право по настоящата директива.“, както и че обектът на изследване не е оригинално произведение по смисъла на ЗАПСП и Директива 2009/24/ЕО. Независимо от 4 това съдът намира за нужно да отбележи, че основателността и на двете възражения е опровергана от констатациите в изготвеното от вещото лице И. Д. заключение на техническа експертиза, които не са били оспорени от процесуалния представител на ответника.

Основното оплакване в жалбата е срещу изводите на първоинстанциониия съд относно авторството на процесния софтуер, които според въззивника са основани на догадки и предположения.

Ищецът не се е позовал на установената в чл. 6, ал. 1 от закона презумпция за авторство, а не е спорно, че в предметния софтуерен продукт или върху приемниците, в които е инсталиран, не са били посочени по обичайния за това начин името му или друг идентифициращ знак, затова е негова тежестта да докаже своето авторство върху произведения програмен продукт. В случая липсват доказателства, които пряко да установяват осъществяването на релевантния за спора факт, което налага да бъдат обсъдени онези факти, които, без да са правнорелевантни спрямо спорното право, стоят в някаква връзка на зависимост с факта, релевантен за спорното право и индицират, че този факт се е осъществил.

Такъв доказателствен факт, установен от заключението на експертизата, са съхранените от ищеца множество версии на софтуерния пакет за сателитни приемници от посочените модели, в който е включен и т.нар. изходен код (source code) - термин, чиято легална дефиниция в § 1, т.29 от Допълнителните разпоредби на Закона електронното управление е „набор от инструкции и коментари, написани на разбираем за човека език за програмиране, които формират компютърна програма“. Неговото значение в процеса на програмиране се изразява в осигуряването на възможност за модификация на компютърната програма, разглеждане на начина, по който тя работи, откриване на грешки и други действия.

Притежаването от ищеца на този код, както и наличието на собствения му компютър на различните версии на програмния продукт - „има поне пет версии на този софтуер горе долу за всяко устройство през годините ... до 2017 г.“ е било едно от основанията, мотивирали експерта да приеме, че именно ищецът е автор на този софтуер (изявлението в протокола от съдебно заседание - т.1, л.256).