Решение № 31 от 25.05.2023, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Шумен, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йордан В. Димов като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Търговско дело № 20233600900025 по описа за 2023 година

Образувано е по жалба на К.А.К., ЕГН ********** управител на „Си Джи Хоум 1“ ЕООД, ЕИК 203606884, гр. Шумен, бул. „....“ №30, представляван в производството от адвокат В. С. С. от САК. В жалбата се сочи, че със заявление вх.

№20230406175641/06.04.2023 г. е поискано да бъдат обявени в Търговския регистър (ТР) промени във вписаните в регистъра обстоятелства касаещи дружеството, а именно:

1).Прехвърляне на всички дялове в дружеството собственост на К.А.К. на В.С.В. ЕГН **********; 2). Промяна на управителя в дружеството, като за такъв бъде вписан В.С.В.

Заявлението е подадено от В.С.В. По така подаденото заявление бил постановен отказ от страна на ДЛР №20230406175641/10.04.2023 г. В жалбата се сочи, че ДЛР е нарушило нормата на чл.21 от ЗТТРЮЛНЦ. Сочи, че прехвърлянето на дялове в дружество от един съдружник на друг може да става напълно свободно и ДЛР неправилно е интерпретирало закона, като също така не е спазило и процедурата, тъй като е административен орган и следва да извърши вписването при наличие на необходимите, посочени в закона реквизити по заявление за вписване. Освен това твърди, че неправилно е приложена нормата на чл.141, ал.1, т.8 от ТЗ. Твърди, че неправилно е изчислен двугодишният срок предвиден в посочения текст, тъй като срокът обхваща две години, предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността, а ДЛР е взел предвид датата на решението, с което дружествата са били заличени, като в нормативния текст не може да се влага съдържание, което е различно от изразеното. Намира, че не са налице данни, че по несъстоятелността са останали неудовлетворени кредитори. Намира, че по смисъла на чл.739 , ал.2 от ТЗ, когато производството по несъстоятелност се прекрати неудовлетворените вземания на кредиторите в производството по несъстоятелност се погасяват, ето защо счита, че няма неудовлетворени кредитори. Моли да бъде отменен обжалваният отказ, като бъде постановено решение, с което на АВп да бъдат дадени задължителни указания за вписване 1 на продажбата на дружествен дял и да бъдат присъдени направените в производството разноски.

От страна на АВп е бил депозиран и отговор по така подадената жалба. В него се сочи, че постановеният отказ е правилен и законосъобразен. Твърди, че отказът е във връзка с нормата на чл.141, ал.8 от ТЗ, според която „Не може да бъде управител лице, обявено в несъстоятелност, или лице, което е било управител, член на управителен или контролен орган на дружество, прекратено поради несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността, ако са останали неудовлетворени кредитори. Не може да бъде управител и лице, което е било управител, член на управителен или контролен орган на дружество, за което е било установено с влязло в сила наказателно постановление неизпълнение на задължения по създаване и съхраняване на определените му нива от запаси по Закона за запасите от нефт и нефтопродукти.“ Излага твърдения, че лицето, което става собственик на дяловете и съответно еднолично управител на дружеството „Си Джи Хоум 1“ ЕООД - В.С.В. ЕГН ********** попада в хипотезата на изречение първо на чл.141, ал.8 от ТЗ, тъй като е бил участник в управителните органи на други търговски дружества, които са били заличени след протекло производство по несъстоятелност, като не са били удовлетворени всички кредитори. Касае се за „Малки трактори – ООД“ ООД, ЕИК 827183270, обявено в несъстоятелност с Решение №100/2009 г. на ОС Русе и „Ловико България“ АД, ЕИК 131182406. Намира, че е налице пречка лицето В.С.В.да изпълнява функции на управител в търговско дружество. В подкрепа на твърденията си сочи съдебна практика. Сочи, че предвид обстоятелството, че лицето не може да бъде вписано като управител води до недействителност на заявлението, тъй като последното изхожда от неоправомощено лице по смисъла на чл.15 от ЗТТРЮЛНЦ. Намира ,че поради същата причина и декларацията подадена със заявлението по реда на чл.13, ал.4 от ЗТТРЮЛНЦ също е подадена от ненадлежно лице. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а отказът да бъде потвърждан като правилен и законосъобразен.

Моли на основание чл.25, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ и чл.81 от ГПК да бъде присъдена сумата от 150 лв. в полза на АВп като съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.25, ал.1 от ЗТР, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:

Със заявление вх. №20230406175641/10.04.2023 г. е поискано да бъдат обявени в Търговския регистър (ТР) промени във вписаните в регистъра обстоятелства касаещи „Си Джи Хоум 1“ ЕООД, а именно: 1). Прехвърляне на всички дялове в дружеството собственост на К.А.К. на В.С.В. ЕГН **********; 2). Промяна на управителя в дружеството, като за такъв бъде вписан В.С.В. Заявлението е подадено от В.С.В. Документите са били разгледани от ДЛР и е бил постановен обжалваният отказ №20230406175641/10.04.2023 г. В 2 мотивите на отказа е посочено, че той се постановява във връзка с нормата на чл.141, ал.8 от ТЗ, във връзка с обстоятелството, че заявителя и нов управител на дружеството В.С.В.е бил част от управителните органи на две дружества обявени в несъстоятелност и по отношение на които са останали неудовлетворени кредитори. А във връзка с прехвърлянето на дружествените дялове от К.А.К. на В.С.В.е посочено, че заявлението на последния по реда на чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ не е извършено от оправомощено лице и предвид това следва да бъде постановен отказ и в тази част.

Предвид така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

Постановеният отказ от АВп е правилен. При извършена проверка в Търговският регистър се установява, че заявителя - В.С.В.е бил член на съвета на директорите на „Ловико България“ АД, гр. Сухиндол. При проверка в ТР се констатира, че е постановено Решение от 12.07.2007 г., по силата на което е открито производство по несъстоятелност по отношение на дружеството, а по-късно е постановено Решение от 04.03.2008 г., с което са прекратени правомощията на органите на дружеството и е започнало осребряване на имуществото. Ясни са данните, че от 2004, когато фирменото дело е било прехвърлено към Окръжен съд Велико Търново – ф.д. №394/2004 г. до март 2008 г. В.С.В.е бил член на съвета на директорите. В този смисъл са неоснователни твърденията изложени в жалбата, че няма данни последния да е бил член на управителен орган на дружество две години преди прогласяване на неговата несъстоятелност. Напротив по отношение на „Ловико България“ АД, гр. Сухиндол е доказано, че В.С.В.е член на съвета на директорите две години преди обявяване на несъстоятелността. В ТР са налице и данни, че по това производство по несъстоятелност са останали неудовлетворени кредитори. Аналогично е състоянието касаещо отношенията в качеството му на управител на В.С.В.с „Малки трактори – ООД“ ООД, ЕИК 827183270. По него има данни (Удостоверение в документите в ТР по ф.д.

№3107/1991 г. на ОС - Русе), че В.С.В.е управител на „Малки трактори – ООД“ ООД към 31.12.2007 г. и до окончателното заличаване на това обстоятелство през януари 2010 г.

Предвид изложеното от фактическа страна съдът приема, че е налице хипотезата на чл.141, ал.8, изр.1, предл.2 от ТЗ, тъй като В.С.В.е бил управител на дружество (ООД) и член на съвета на директори на акционерно дружество, които са били обявени в несъстоятелност и то в рамките на период от две години преди това и в рамките на производствата по несъстоятелност са останали неудовлетворени кредитори. В този смисъл В.С.В.не е станал управител на дружеството. „Правилото на чл.141, ал.8, изр.1 от ТЗ е императивно и то не може да се преодолее с противна уговорка в дружествения договор или с решение на общото събрание на дружеството.“ – стр.457, §7.2 от „Търговци“, проф.

А.К., изд. Сиби, 2021 г. Предвид това е вярно, изложеното от ДЛР, че тази нередовност на заявлението не може да бъде отстранена след даване на указания на заявителя. Съдът приема и мотивът, че по този начин В.С.В.се явява и ненадлежно лице по смисъла на чл.15 от ЗТТРЮЛНЦ да подаде заявлението за вписване, а също и той не е оправомощеното лице за подадената декларация по реда на чл.13, ал.4 от ЗТТРЮЛНЦ. За това законът не е 3 упълномощил ДЛР да дава указания за отстраняване на нередовности, тъй като нормата на чл. 22, ал.5 от ЗТТРЮЛНЦ предвижда такива да се дават, когато: „(1) към заявлението за вписване, заличаване или обявяване на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато (2) не е платена дължимата държавна такса … “ Всъщност тук самото заявление не е подписано от оправомощено лице.

По отношение на искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на АВп направено в отговора подаден по реда на чл.25, ал.2, изр. последно от ЗТТРЮЛНЦ съдът взе предвид следното: Производството по реда на чл.25 от ЗТТРЮЛНЦ е едностранно и поради тази причина следва да се приеме, че разноски се дължат единствено на жалбоподателят, който обжалва отказът на АВп. В тази насока е актуалната практика на ВКС - Определение № 139 от 30.03.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2742/2021 г., II т. о., ТК, Определение № 157 от 11.04.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 585/2022 г., II т. о., ТК, Определение № 219 от 20.05.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 768/2022 г., II т. о., ТК, в които е посочено: „Неоснователни са доводите в частната жалба относно новата ал. 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, която постановява, че "В производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс". Същата не е съобразена с едностранния характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и е резултат от несъвършенството на обнародваните в ДВ бр. 105/2020 г. законодателни промени в ЗТРРЮЛНЦ. Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Производството по чл. 25 ЗТРЮЛНЦ не е спорно и в него Агенцията не участва като страна, за да има право на разноски или да дължи разноски. Съдът прилага закона според неговия разум и тъй като едностранният характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ следва да се прилага корективно във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството, т. е. за сметка на молителя.“ Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА отказ с рег. №20230406175641/10.04.2023 г. на длъжностното лице по регистрацията при Агенцията по вписванията, Търговски регистър, постановен по заявление с рег. №20230406175641/06.04.2023 г., с което е поискано да бъдат обявени в Търговския регистър (ТР) промени във вписаните в регистъра обстоятелства касаещи „Си Джи Хоум 1“ ЕООД, ЕИК 203606884, гр. Шумен, бул. „....“ №30, а именно: 1). Прехвърляне на всички дялове в дружеството собственост на К.А.К. на В.С.В. ЕГН **********; 2).

Промяна на управителя в дружеството, като за такъв бъде вписан В.С.В.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Агенция по вписванията за присъждане на 4 разноски като необосновано и незаконосъобразно.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - гр. Варна, в едноседмичен срок от датата на връчването му на жалбоподателя.

Препис от същото да се връчи на жалбоподателя, както и служебно на Агенцията по вписванията.

Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________

5