Решение № 223 от 01.11.2024, Районен съд - Павликени

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Павликени, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЕНА ФОТИ при участието на секретаря Магдалена Панова като разгледа докладваното от РУМЕНА ФОТИ Гражданско дело №

20224140100256 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по депозирана от М. С. Я. – В.а против „***“ ЕООД искова молба, с която по реда на чл. 422 ГПК е предявен иск с правно основание чл.

30, ал. 3 ЗАЗ вр. с чл. 55 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 10478,70 лева – обезщетение за ползване без правно основание за периода 01.06.2021 г. – 28.02.2022 г., след прекратяване на арендния договор на следния земеделски имот – нива с площ 3.881 дка, находяща се в землището на гр. Б. Ч., ЕКНМ ***, в местността „10-***“, имот № ***.

Ищецът твърди наличие на валидна облигационна връзка със СД „***“, възникнала по силата на Договор за аренда на земеделска земя от 30.10.2000 г., сключен първоначално с наследодателя й – С.Т. със срок на действие 20 стопански години. В последствие имотът, предмет на договора бил преарендован посредством Договор за преаренда на земеделска земя от ***2007 г. След смъртта на наследодателя си, въз основа на доброволна делба, обективирана в Договор за доброволна делба от 05.07.2016 г., изключителен собственик на процесната нива била ищцата, за което обстоятелство уведомила ответното дружество – арендатор. Излага твърдения, че след изтичане срока на договора била поканена за подновяването му. Поддържа, че отправила писмена покана до арендатора да й предаде владението на имота, като в случай че продължи ползването му, последният се съгласявал да заплаща обезщетение по 300 лв. за декар за времето на ползване. Поканата ответното дружество получило на 21.05.2021 г., чиито управител отказал да предаде имота до събиране реколтата от текущата стопанска година. Излага твърдения, че имотът след изтичане срока на Договора за аренда от 2000 г., се ползвал от ответника в период от 9 месеца – 01.06.2021 г. до 28.02.2022 г., за който период претендира обезщетение в размер на 10478,70 лв., ведно със законната лихва от 15.03.2022 г. до окончателното плащане, за която сума на 15.03.2022 г. била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № ***2022 г. по описа на РС- П.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор, с който не се оспорват твърденията, че 1 страните са били обвързани от Договор с аренда, съответно и за преаренда с посоченото в исковата молба съдържание, както й че на 21.05.2021 г. е получил покана от ищцата за предаване владението върху процесния земеделски имот. Оспорва да е обработвал имота без основание, като акцентира върху продължителността на една стопанска година, респ. момента на изтичане срока на договора. Твърди, че към 21.05.2021 г. срокът на договора не е изтекъл и към този момент не е прибрал реколтата и плодовете от ползваната земя.

Поддържа, че на 07.06.2021 г. трасирал спорния имот, с цел отделянето му от масива и предаването на ищеца. Оспорва претенцията по размер.

С определение, постановено в открито съдебно заседание на 25.10.2022 г. е допуснато изменение на предявения иск чрез намалянето му до 4657,20 лв. – дължимо обезщетение за периода 01.06.2021 г. – 01.10.2021 г., като за разликата до пълния размер производството е прекратено.

Съдът като прецени доводите на страните, намира за установено следното:

Между страните не е спорно, а и от приложение към исковата молба писмени доказателства, в това число Договор за аренда на земеделска земя от 30.10.2000 г., Договор за преаренда на земеделска земя от 30.01.2007 г., Договор за доброволна делба на недвижими имоти № ***, том III, рег. № ***/2016 г. и уведомление (л. 24 ) се установява по категоричен начин, че между ищцата в качеството й на универсален правоприемник на С. Я.

Т. и като собственик на процесната нива и ответното дружество е била налице валидна облигационна връзка по повод обработката на конкретен, подробно индивидуализиран в договора недвижим имот, а именно нива с площ от 3,881 дка, находяща се в местността „10***“ в землището на гр. Б. Ч. и съставляваща имот № ***, за посочения в договора срок – от 14 стопански години, срещу съответното възнаграждение.

Няма спор и повод изпълнение на задълженията на страните по този договор през време на действието му.

Не е спорно още, че на 21.05.2021 г. представител на ответното дружество е получил нотариална покана, съдържаща изявление за липса на желание за подновяване на отношенията между страните във връзка с арендоването на процесния имот и изрично направено искане за предаването на владението му на ищцата.

Не е спорен и отказа на ответното дружество да предаде имота до прибиране на реколтата, който факт се установява от приложения по делото констативен протокол от 21.05.2021 г., съставен от нотариус Т. Т.

Спорът в настоящото производство се концентрира до това към кой момент е прекратен договора за преаренда от 30.01.2007 г., съответно дали в периода до 01.10.2021 г. е съществувало основание за ответното дружество да задържи процесния имот.

За установяване на тези обстоятелства страните са ангажирали писмени доказателства, събрани са гласни доказателствени средства. По делото е приложен протокол за трасиране (л. 52), от съдържанието на който се установява, че на 07.06.2021 г. по поръчка на ответника „***“ ЕООД е извършено трасиране/означаване и координиране на граници на поземлен имот с идентификатор ***, идентичен с процесния имот.

Събрани са гласни доказателствени средства чрез показанията на свидетели – Г. Г. и К.

К. – и двамата, служители при ответното дружество, които дават сведения за отношенията между страните в периода около 21.05.2021 г. и срещата по повод предаване на имота пред нотариус, в рамките на която свидетелят Г. заявил готовност да бъде предадено владението на имота около две седмици след срещата, тъй като имало реколта за обиране, както и предприетите действия по трасирането на имота след това. Свидетелят уточнява, че обработването на имота е продължило до 01.10. същата година, след което не е заявяван за обработване от „***“ ЕООД. Настоящият състав на съда цени с вяра заявеното от тези свидетели, доколкото показанията им са еднопосочни и намират опора в останалите събрани 2 по делото доказателства, в това число, протокол за трасиране, писмо от ОДЗ – в. Т., ОСЗ – П., приложените към него таблични справки (л. 96-104), заявления и декларации.

По делото е изслушано заключение на СОЕ, според вещото лице по което средната годишна рентна цена за декар за имот с характеристиките на процесния възлиза на 52 лева.

Използвайки тази стойност вещото лице е определило размера на наем на земеделския имот за периода 01.06.2021 г. – 01.10.2021 г., възлизащ на 67,27 лв.

С исковата молба и с уточнителна молба ищецът е въвел като предмет на правния спор дължимостта на обезщетение в посочения размер за задържане и ползване без основание от ответника за периода 01.06.2021 г. - 01.10.2021 г. на нива с площ 3.881 дка, находяща се в землището на гр. Б. Ч., ЕКНМ ***, в местността „10-***“, имот № ***, след прекратяването на Договор за аренда на земеделска земя от 30.10.2000 г., изменен с Договор за преаренда на земеделска земя от 30.01.2007 г.

При така въведения от ищеца предмет на правния спор, искът следва да бъде квалифициран като такъв по чл. 30, ал. 3 ЗАЗ вр. чл. 55 ЗЗД.

За уважаването на тази претенция ищецът следва да докаже, че е бил сключен договор за аренда на посочения земеделски имот, че този договор е бил прекратен, както и че след прекратяването на договора имотите не са върнати на арендодателя, респ. на неговите наследници, а ответникът е продължил да ползва същите.

От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че между наследодателя на ищеца и СД „***“ на 30.10.2000 г. е бил сключен аренден договор за посочените земеделски имоти. Този договор е бил сключен за срок от 20 (двадесет) стопански години, т.е срокът му изтича на 30.10.2020 г. По делото не липсват данни след изтичане на този срок да е подписано ново съглашение между страните по повод обработката на процесната нива. Точно обратното налице са обективирани изявления на ищцата, съдържащи отрицание за преговори по повод продължаването на арендните правоотношения между страните.

С Договор за преаренда на земеделска земя от 30.01.2007 г. СД „***“ предоставя за обработване на ответника „***“ ЕООД процесната нива. Договорът е сключен за срок от 14 стопански години. Ищцата, респ. нейн наследодател не са страни по това съглашение и макар и то да е значимо за тях, с прекратяване на договора се прекратяват и правата на третото лице на, което адрендаторът е предоставил ползването – чл. 30, ал. 2 ЗАЗ.

Установи се от показанията на разпитаните свидетели, че и след 30.10.2020 г. ответното дружество е ползвало и обработвало имота, като това ползване е продължило до месец октомври 2021 г. За ползване и обработване на имота след 30.10.2020 г. индикация са и приложените по делото писмени доказателства, в частност декларациите по чл. 69 от Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ, където имотът фигурира като заявен за ползване от ответното дружество и заявлението по чл. 70 ППЗСПЗЗ. В същия смисъл е и отразеното в находящото се на л. 96-97 от делото писмо от Общинска служба земеделие – гр. П. Тук следва да се посочи изрично, че съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 2 ППЗСПЗЗ, подаването на заявление по ал. 1 на същата разпоредба от ползвател на земеделски земи за участие в споразумение за ползване по чл. 37в ЗСПЗЗ се извършва в срок до 31 юли и важи за следващата стопанска година. Следователно заявлението за ползване на имотите по договора за аренда през стопанската 2020/2021 г. е било подадено от ответника не по-късно от 31.07.2020 г., т. е. по време, когато сключения с наследодателя на ищцата договор за аренда от 30.10.2000 г. все още не е бил прекратен и имотите са ползвани от ответното дружество въз основа на годно правно основание. Липсват обаче доказателства, че след прекратяване на този договор ответното дружество е изпълнило задължението си да върне имота. Събраните по делото доказателства установяват тъкмо обратното – ответното дружество е продължило да ползва имота.

3

Възраженията на ответника, че е ползвал имота за да събере реколтата от него са частично основателни. Свидетелските показания действително установяват продължило до м. юни ползване на процесната нива, която била засята с овошни дървета и следвало да се оберат плодовете, които показания съдът кредитира. В подкрепа на това е и заявеното обстоятелство на трасиране на имота, което видно от приложения на л. 52 от делото Протокол се е осъществило на 07.06.2021 г. Ако до този момент ответното дружество е имало основание да задържи имота за да прибере добивите от него, то след това задържането на имота и обработването му е лишено от основание, а по делото се събраха данни за продължило след това обработване на нивата, обстоятелство признато от свид. Г. Г.

Съответно липсват доказателства, установяващи предаването на процесната нива след това.

Трасирането на имота е само индиция за подобно намерение. Няма данни, а и твърдения ответното дружество да е предприемало какви да е активни действия към предаване владението на имота на ищцата. Напротив, последната е поканила ответника още на 21.05.2021 г. да и предаде процесната нива. С оглед изложеното е налице продължило ползване на земеделската земя от страна на ответното дружество след прекратяване на Договор за аренда от 30.10.2000 г., което ползване след началото на юни месец 2021 г., когато е обирана реколтата, е без правно основание.

Съобразявайки изложеното по-горе настоящият състав намира претенцията за заплащане на обезщетение за ползването на имот – земеделска земя за периода 01.06.2021 г.

– 01.10.2021 г. за доказана по основание.

За установяване размера на дължимото обезщетение е допуснато изготвянето на заключение по СОЕ, според което дължимото за периода 01.06.2021 г. – 01.10.2021 г. обезщетение възлиза на 67,27 лева и за тази сума следва да бъде уважена исковата претенция, а за разликата до предявения размер от 4657,20 лева – отхвърлена.