Решение № 479 от 22.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 479 гр. София, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Андрей А.

Членове:

Мирослав Г. Г.ев

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Даниела Д. Генчева в присъствието на прокурора А. Здр. Н. като разгледа докладваното от БЕТИНА Б. БОШНАКОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100604605 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 21.06.2021 г., постановена по НОХД № 6931/2018 г. по описа на СРС, подсъдимият И. Т. М. е признат за невиновен за това, че на 30.09.2017 г. около 01:30 часа в гр. София, на ул. “******* в съучастие като съизвършител с Р. З. С., чрез нанасяне на удари с ръце и ритници по тялото и главата, е причинил на В.Ю.Б., лека телесна повреда, изразяваща се в оток в лявата челно теменна област, кръвонасядания в челната област, долният клепач на лявото око и по лигавичната повърхност на долната устна, кръвонасядания и оток на долният клепач на дясното око, охлузване на дясното коляно, които в своята съвкупност са обусловили чувство на болка и страдание и на М.Я.С. лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана в дясната теменна област на главата, кръвонасядания и охлузвания на главата и шията, охлузвания на левият лакът, които в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за жИ.та, като деянието е извършено по хулигански подбуди /при липса на личен мотив във взаимоотношенията им, с демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнство на отделната личност/ и с него са причинени телесни повреди на повече от едно лице - престъпление престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12 във вр. с чл.130, ал. 2 и ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по така повдигнатото обвинение.

Със същия съдебен акт подсъдимият Р. З. С. е признат за невиновен в това, че на 30.09.2017 г. около 01:30 часа в гр. София, на ул. “******* в съучастие като съизвършител с И. Т. М., чрез нанасяне на удари с ръце и ритници по тялото и главата, е причинил на 1

В.Ю.Б., лека телесна повреда, изразяваща се в оток в лявата челно теменна област, кръвонасядания в челната област, долният клепач на лявото око и по лигавичната повърхност на долната устна, кръвонасядания и оток на долният клепач на дясното око, охлузване на дясното коляно, които в своята съвкупност са обусловили чувство на болка и страдание и на М.Я.С. лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана в дясната теменна област на главата, кръвонасядания и охлузвания на главата и шията, охлузвания на левият лакът, които в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за жИ.та, като деянието е извършено по хулигански подбуди /при липса на личен мотив във взаимоотношенията им, с демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнство на отделната личност/ и с него са причинени телесни повреди на повече от едно лице - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12 във вр. с чл.130, ал. 2 и ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по така повдигнатото обвинение.

На основание чл. 190, ал. 1 НПК разноските по делото остават за сметка на държавата.

Срещу първоинстанционната присъда е подаден протест от прокурор при Софийска районна прокуратура, в който са наведени доводи, че атакуваният съдебен акт е неправилен.

В допълнение към протеста се излагат съображения, че районният съд е допуснал нарушение на разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 НПК, което е довело до грешни фактически изводи, а оттам и до неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се, че СРС е дал вяра на едни доказателства, а е приел за недостоверни други, без да изложи мотиви относно достоверността или липсата на такава на въпросните доказателствени източници. В тази връзка се релевира оплакване, че фактическите изводи на съда са направени в нарушение на чл. 305, ал. 3 НПК. Според държавното обвинение първостепенният съд неправилно е анализирал показанията на свидетелите В.Б. и М.С., оценявайки ги за недостоверни в частта относно съпричастността на подсъдимите към извършване на инкриминираните деяния, причината за възникналия конфликт и участниците в него, както и по отношение на механизма на причиняване на телесните увреждания. Счита, че първата инстанция без основание се е доверила на протИ.положната група гласни доказателствени средства, а именно обясненията на подсъдимите лица, показанията на свидетеля Я.В., който е роднина по сватовство на подсъдимия М., както и на показанията на свидетелите Ш. и С., въпреки съдържащите се в последните протИ.речия относно съществени за предмета на доказване обстоятелства. Представителят на СРП оспорва правилността на извода на съда, че липсва хулигатски мотив в действията на двамата подсъдими. Прави се искане за отмяна на присъдата на СРС и постановяването на нова осъдителна такава.

В открито съдебно заседание прокурор при Софийска градска прокуратура счита, че първоинстанционната присъда е правилна, доколкото по делото не са събрани доказателства, от които по безспорен начин да се установява, че с действията си подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което са предадени на съд. Пледира за потвърждаване на протестираната присъда на СРС.

Упълномощеният защитник на подсъдимите И. М. и Р. С. – адв. Г. С. – САК, поддържа изцяло мотивите на СРС и моли атакуваната присъда да бъде потвърдена като правилна.

В своята лична защита подсъдимият И. М. се присъединява към заявеното от своя защитник.

В своята лична защита подсъдимият Р. С. се присъединява към заявеното от своя защитник.

В предоставеното му право на последна дума подсъдимият И. М. моли съда да 2 потвърди оправдателната присъда.

В предоставеното му право на последна дума подсъдимият Р. С. моли съда да остави в сила присъдата на СРС.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събрания по делото доказателствен материал, след служебна проверка на правилността на обжалвания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Подсъдимият И. Т. М. е роден на ******* г. в гр. София, българин, български гражданин, неосъждан, със средно образование, разведен, трудово ангажиран, с адрес: гр.

София, ж.к. „*******, ЕГН: **********.

Подсъдимият Р. З. С. е роден на ******* г. в гр. София, българин, български гражданин, неосъждан, със средно образование, неженен, с адрес: гр. София, ул. *******, *******, ЕГН: **********.

На 29.09.2017 г. подсъдимите И. Т. М. и Р. З. С. се намирали в заведение „Каса де Куба“, находящо се в гр. София, където заедно със свидетеля Я.В. празнували рождения ден на свидетеля В. Ш..

Малко след полунощ на 30.09.2017 г. подсъдимите лица и свидетелят В. решили да си прибират. Подсъдимият М. и свидетелят се отправили към таксиметров автомобил, който бил паркиран на ул*******. В лекия автомобил на шофьорското място се намирал свидетелят М.С., а до него на предна дясна седалка се намирал свидетелят В.Б.. МПС било в работен режим със светеща „зелена светлина“. Между свидетеля С. и подсъдимия М. възникнал словесен конфликт поради това, че таксиметровият шофьор отказал на подсъдимия М. да извърши таксиметров превоз, тъй като казал на последния, че вече е с клиент. Скандал с размяна на обидни и заплашителни думи и изрази възникнал и между подсъдимия и свидетеля Б.. Вербалната разправия между последните двама прераснала във физическа саморазправа, при която двамата си разменили удари с ръце, като първия удар бил нанесен от свидетеля Б..

Междувременно до лекия автомобил се приближил и подсъдимият С., който до момента на възникване на конфликта се намирал пред заведението „Каса де Куба“, където разговарял със свидетеля В. Ш. и Стоил С.. В това време свидетелят С. слязъл от таксиметровия автомобил, държейки в ръка телескопична палка, като се насочил към подсъдимия С., който се намирал с гръб към него. Свидетелят С. замахвал с палката по посока на подсъдимия С. с намерение да го удари. Действията на таксиметровия шофьор били възприети от свидетеля В., който се хвърлил върху първия с цел да му отнеме палката от ръката, при което тримата /двамата свидетели и подсъдимия С./ се сборичкали, в резултат на което паднали на земята. Свидетелите Ш. и С. били очевидци на действията на таксиметровия шофьор и на последвалата намеса на свидетеля В..

За случилото се бил подаден сигнал на Единния европейски номер за спешни повиквания 112. На местопроизшествието пристигнали свидетелите А. и Б. - полицейски служители при 04 РУ – СДВР. На адреса пристигнал и екип на ЦСМП, който извършил преглед на свидетелите Б. и Ш..

Междувременно в района хотел „Хемус“ автопатрул при 04 РУ – СДВР спрели за проверка подсъдимите лица и свидетеля В.. На мястото пристигнали и свидетелите Б. и Ш., които заявили, че това са лицата, с които са се сбили, след което всички участници в сбИ.ето били откарани в сградата на 04 РУ – СДВР.

Видно от експертното заключение на вещото лице по извършената съдебномедицинска експертиза, на свидетеля С. са били причинени следните травматични увреждания: разкъсно-контузна рана в дясната теменна област на главата, кръвонасядания и охлузвания на главата и шията, охлузвания на левия лакът, които отговарят на медико3 биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та.

От заключението на вещото лице по изготвената съдебномедицинска експертиза се установява, че на свидетеля Б. са били причинени следните травматични увреждания: оток в лявата челно теменна област, кръвонасядания в челната област, долният клепач на лявото око и по лигавичната повърхност на долната устна, кръвонасядане и ток на долния клепач на дясното око, охлузване на дясното коляно, които отговарят на медико-биологичния признак болки и страдания.

Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на следните доказателствени източници: гласни доказателствени средства: обяснения на подсъдимите, показания на свидетелите В., Ш., С. и А., писмени доказателства: справки за съдимост на подсъдимите лица, медицинско направление, както и останалите приложени по делото писмени доказателства; писмени доказателствени средства – протокол за разпознаване на лица и предмети по фото-албум; способи за доказване: очна ставка, експертни заключения по извършените съдебномедицински експертизи.

Предмет на проверка в настоящото производство е правилността на първоинстанционния съдебен акт от гледна точна на неговата законосъобразност и обоснованост. Преценката относно липсата на пороци на акта е свързана с анализ касателно правилното приложение на императивните материалноправни и процесуалноправни норми, както и с положително становище по следните въпроси: дали е проведено пълно, всеобхватно и обективно разследване съобразно предписанията на чл. 14, ал. 1 НПК, т. е. дали са събрани всички необходими и възможни доказателства за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване; налице ли е кореспонденция между фактическите изводи на решаващия орган и доказателствените източници, т. е. дали са спазени правилата на формалната и житейската логика при обсъждане на доказателствата и формиране на изводите за фактите; оценката на доказателствения материал отговаря ли на изискванията на чл. 13, чл. 105, ал. 2 и чл. 107 НПК, т. е. допуснато ли е повърхностно, превратно или едностранчИ. тълкуване на доказателствената съвкупност, игнориране на част от събраните доказателства, позоваване на такива, които не са събрани или проверени по реда, предвиден в НПК, неконстатиране или необсъждане на съществуващи съществени протИ.речия относно релевантните обстоятелства между определени доказателствени източници и пр.

Противно на възраженията на държавното обвинение, настоящият съдебен състав намира, че изведените от СРС фактически положения относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване, са правилно установени въз основа на надлежно събран доказателствен материал. При анализа на доказателствените източници не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като са обсъдени всички доказателства по делото, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други, нито са налице логически грешки при тяхната оценка. В съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК СРС е обсъдил комплексно доказателствата, доказателствените средства и способите за доказване, като е обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си констатации. Интерпретацията на доказателствения материал, направена в мотивите на атакувания съдебен акт, е вярна и се споделя от въззивната инстанция. Районният съд е положил дължимите процесуални усилия при осъществяване на контрола за достоверност на свидетелските показания. Преценката на съда да кредитира последните е направена след изследване на тяхната вътрешнологическа последователност, въз основа на съпоставка помежду им и с наличните по делото обективни данни, съдържащи се в приетата като писмено доказателство медицинска документация, както и със заключението на вещото лице по допуснатата две съдебномедицински експертизи.