Решение № 3206 от 06.10.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 15686/2022
- Вид
- Решение № 3206
- Подписан
- 06.10.2023
- В сила
- 28.10.2023
- Състав
- Евгения Мечева
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9, ал. 1 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 3206 гр. Варна, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20223110115686 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „Е.С.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **********, срещу Р. С.
А., ЕГН **********, починал в хода на процеса и заместен от наследниците си А. Д. А., ЕГН **********, Р. Р. С., ЕГН **********, Ю. Р. С., ЕГН **********, К. Р. С., ЕГН ********** и Ч. Р. С., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че:
А. Д. А., ЕГН **********, дължи на ищеца сумата 759.10 лв., представляваща 6/10 части от дължимата главница за незаплатена ел. енергия в резултат на извършена корекция на сметката за ел. енергия за обект с абонатен № 0104601115 и клиентски № 1100150117, с адрес на потребление: *********, за което е издадена фактура № 0106010121/09.10.2019 г., цялата на стойност 1265.17 лв., за периода 11.07.2019 г. – 08.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 11.03.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 25.73 лв., представляваща 6/10 части от обезщетението за забава върху главницата за периода 21.10.2019 г. – 20.02.2020 г., цялото в размер на 42.88 лв., както и че всеки един от остА.лите ответници Р. Р. С., ЕГН **********, Ю. Р. С., ЕГН **********, К. Р. С., ЕГН ********** и Ч. Р. С., ЕГН **********, дължи на ищеца следните суми: сумата 126.51 лв., 1 представляваща 1/10 част от дължимата главница за незаплатена ел. енергия в резултат на извършена корекция на сметката за ел. енергия за обект с абонатен № 0104601115 и клиентски № 1100150117, с адрес на потребление: *********, за което е издадена фактура № 0106010121/09.10.2019 г., цялата на стойност 1265.17 лв., за периода 11.07.2019 г. – 08.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 11.03.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 4.28 лв., представляваща 1/10 част от обезщетението за забава върху главницата за периода 21.10.2019 г. – 20.02.2020 г., цялото в размер на 42.88 лв. за които суми е издадена заповед № 725/11.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3389/2020 г. по описа на ВРС, ХVI състав.
В исковата си молба и уточняващите молби към нея ищецът „Е.С.” АД, гр. Варна, чрез процесуалния му представител – адв. Н. Б., излага, че в полза на дружеството е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите, предмет на установителните искове. Същата е връчена при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК. Във връзка с дадените от съда указания е депозирал настоящата искова молба в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК. Твърди, че праводателят на новоконституираните ответници – Р. С. А. и дружеството-ищец са страни по облигационно правоотношение по договор за пренос и достъп на ел. енергия през електроразпределителните мрежи на „Е.С.“ АД. На 08.10.2019 г. в изпълнение на чл. 45 ПИКЕЕ е извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на абоната от служители на ищеца, в присъствието на независим свидетел, за което е съставен и съответен констативен протокол. Установено е наличието на извършено неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, осъществено чрез меден проводник със сечение 10 мм2, ползващ се за фаза. Присъединяването е извършено към втора фаза на захранващия ЕМТ кабел УИП 4х50 мм2 зад ЕМТ и оттам въздушно влиза в имота, където захранва ел. инсталацията. По този начин консумирА.та ел. енергия не преминава през СТИ, не се измерва от СТИ и съответно не се заплаща от абоната. Поддържа, че неправомерно присъединения проводник е отстранен, като е възстановена правилната схема на свързване. На 09.10.2019 г. е съставена справка за корекция за периода 11.07.2019 г. – 08.10.2019 г. – 6336 кВтч, която конкретизира размера на оспореното вземане. На същата дата е издадена фактура № 0106010121 за сумата 1265.17 лв., на основание чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ. Счита, че процесното вземане се дължи от ответника на основание чл. 50, ал. 2 и 3 ПИКЕЕ.
Поддържа, че Р. С. А. е починал на 24.04.2021 г., като е оставил за свои наследници по закон преживялата си съпруга А. Д. А. и децата си Р. Р. С., Ю.
Р. С., К. Р. С. и Ч. Р. С., при наследствени квоти, както следва: 6/10 ид. ч. от наследството на Р. С. А. за съпругата му и по 1/10 ид. част – за всяко едно от децата му. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в исковото производство съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от новоконституираните ответници А. Д. А., Р. Р. С., Ю. Р. С., К. Р. С. и Ч. Р. С., 2 чрез назначения им от съда особен представител – адв. А. Х.. Поддържа становище за недопустимост на предявените искове, доколкото счита, че за ищеца липсва правен интерес от воденето на тези искове, тъй като не доставя електроенергия, а осигурява единствено мрежата, по която същата да бъде доставена. По същество оспорва исковете като неоснователни. Оспорва изцяло изложените в исковата молба факти и обстоятелства, включително описаните в съставения на 08.10.2019 г. констативен протокол. Поддържа, че няма доказателства, че този конкретен електромер захранва обекта на ответниците, както и дали между тях и ищцовото дружество действително са налице договорни отношения. Оспорва метрологичната годност на електромера. Твърди, че дружеството не е изпълнило задължението си да поддържа СТИ в технически изправно състояние, поради което крайният абонат не следва да търпи негативни правни последици от това. Излага, че в случая не е доказано какво действително количество електроенергия е преминала, но не е отчетена. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
В проведеното по делото на 20.09.2023 г. открито съдебно заседание ищецът се представлява от процесуалния си представител адв. Н. Б., който поддържа становище за основателност на предявените искове и моли същите да бъдат уважени.
Ответниците се представляват от назначения им особен представител адв. А. Х., който поддържа становище за неоснователност на исковите претенции и моли същите да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна стрА. следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По настоящото дело е приобщено ч. гр. д. № 3389/2020 г. по описа на ВРС, ХVI състав, от което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу длъжника Р. С. А., ЕГН ********** /в заповедта е допусната очевидна фактическа грешка при изписване на малкото име на длъжника – същият е Р., а не Р./.
Заповедта е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и във връзка с дадени нарочни указания ищецът е предявил иск за установяване на вземанията си в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
С оглед извършената справка от НБД „Население“, въззивната инстанция при разглеждане на образуваното пред нея в. гр. д. № 1083/2022 г. по описа на ВОС, е установила, че ответникът Р. С. А. е починал на 24.04.2021 г. в Германия. Във връзка с дадени на ищеца указания и внесени от същия уточнения, като страни в производството с определение № 3844/14.10.2022 г. са конституирани наследниците на починалия въззиваем Р.
С. А., а именно: А. Д. А., Р. Р. С., Ю. Р. С., К. Р. С. и Ч. Р. С..
С решение № 1428/15.11.2022 г., постановено по в. гр. д. № 1083/2022 г. по описа на ВОС, е обезсилено решение № 260167/17.02.2022 г., постановено по гр. д. № 16789/2020 г. по описа на ВРС, ХVI състав, и делото е върнато на Районен съд – Варна за ново разглеждане от друг състав.
В настоящото производство са повторени всички процесуални действия, извършени след смъртта на първоначалния ответник – 24.04.2021 г., 3 с участието на процесуалните му правоприемници – неговите наследници, чрез надлежно назначения за тях особен представител.
За основателността на така предявените искове е необходимо ищецът при условията на пълно и главно доказване в процеса да установи наличието на твърдяното облигационно отношение с праводателя на ответниците Р. С.
А. по договор за пренос и достъп на ел. енергия през електроразпределителните мрежи на дружеството за процесния обект на потребление; че в резултат на извършена проверка в обекта законосъобразно е коригирал сметката за ел. енергия на абоната и е начислил сумата по корекцията в правилен размер; от кой момент праводателят на ответниците Р.
С. А. е изпаднал в забава за плащане на процесната сума, съответно какъв е размерът на забавата; каква е наследствената квота от наследството на починалия наследодател Р. С. А. на всеки един от наследниците.
Във връзка с оспорванията, направени от назначения особен представител на ответниците, изрично в определението за насрочване на делото от 05.05.2023 г. са дадени надлежни указания на ищеца, че не сочи доказателства, че праводателят на ответниците Р. С. А. е бил потребител на ел. енергия за процесния обект на потребление през процесния период 11.07.2019 г. – 08.10.2019 г., находящ се в *********.
В тази връзка е и един от основните спорни моменти в производството, а именно дали Р. С. А. в посочения период е имал качеството на потребител на ел. енергия за процесния обект на потребление.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от действащите към 2019 г. Общи условия на договорите за продажба на ел. енергия на „Е.п.п.“ АД, потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Е.С.” АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от „Е.п.п.” АД.
Въпреки дадените изрични указания до ищеца, в производството не бяха ангажирани надлежни доказателства, от които да може да се направи обоснован извод, че Р. С. А. е имал качеството на потребител на ел. енергия през периода м. юли 2019 г. – м. октомври 2019 г. /за който е извършена корекцията/ за имота, находящ се в *********. Не са представени доказателства, че това лице е било собственик или ползвател на този имот през този период.
Прието като доказателство по делото е писмо /л. 95 от делото/ от Служба по вписванията, гр. Варна, съгласно което не са открити вписвания по отношение на недвижим имот, находящ се в *********.
При предходното разглеждане на делото е представено удостоверение от Служба по вписванията – гр. Варна, съгласно което за лицето Р. С. А., ЕГН ********** /съдът приема, че става въпрос именно за Р. С. А., доколкото е допусната грешка при изписването на малкото му име, но ЕГН-то съвпада/, за периода от 01.01.1993 г. – 08.12.2021 г. няма вписвания, отбелязвания и заличавания.
Представено е искане от 03.10.2012 г., подадено от Р. С. А. до „Е.п.п.“ АД, в което посочва, че е заплатил такса за експресно възстановяване, но доколкото още не е възстановен, желае платената от него такса да му бъде възстановена.
Това искане от 2012 г., с оглед и на изминалия период от време – 4 корекцията е от 2019 г., съдът приема, че не доказва по безспорен начин, че Р.
С. А. е потребител – собственик или ползвател на ел. енергия за процесния обект на потребление. В искането от 03.10.2012 г. липсва изрично посочване в този смисъл. Неясно остава как и въз основа на какви документи е открита партида на името на Р. А. за обекта, находящ се в **********.
В проведеното по делото на 12.07.2023 г. първо открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца изрично посочва, че след извършена справка в Имотния регистър не е установено наличието на вписвания за лицето Р. С. А.. Имотът се намира в т. нар. „Циганска махала“, като преносът през тези години и снабдяването с електроенергия не е било прекъсвано, което означава, че посоченото лице е заплащало до този момент сметките си. Последното изявление обаче не се установява, доколкото видно и от представената с исковата молба справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца единствената отчетена ел. енергия за времето от 23.02.2017 г. – 22.10.2020 г. е в периода на процесната корекция /11.07.2019 г.