Решение № 24 от 08.06.2021, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Варна , 08.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

П. Г. Димитрова

Георги Н. Грънчев

Светла В. Даскалова при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора Иван Колев Тодоров (АП-Варна) като разгледа докладваното от Светла В. Даскалова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213000600091 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото съдебно производство е по реда на чл. 313 и сл. от НПК за проверка на присъда № 6, постановена на 27.01.2021 г. по НОХД № 1425/2020 г. от Окръжен съд, град Варна, с която подс. Р. АС. К. е признат за виновен в това, че на 31.07.2020 г. в гр. Девня извършил две престъпления – по чл.304а вр. чл.304, ал.1 от НК и по чл. 343б, ал.1 от НК , като за всяко от тях му е било определено наказание при условията на чл.58а, ал.1 от НК.

С присъдата на подс. К. на основание чл.23, ал.1 от НК е било наложено най-тежкото от наказанията, определени му за всяко от престъпленията, а именно 1 година и 4 месеца при първоначален общ режим, а на основание чл.23, ал.3 от НК към това наказание е било присъединено наказанието глоба в размер на 200 лева. Предметът на престъплението бил отнет в полза на Държавата, а подс. К. е бил осъден да заплати сторените по делото разноски.

Недоволен от присъдата е останал подсъдимият К., който чрез служебния си защитник адв. М. я е атакувал пред настоящата инстанция. Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че наложеното наказание е прекалено тежко, като не е съобразено със смекчаващите вината обстоятелства. Искането е за намаляване размера на наложеното наказание и отлагането му при условията на чл.66 от НК.

1

В съдебно заседание адв. М. поддържа жалбата на изложените в нея основания, като моли при определяне на наказанието на подс. К. да се има в предвид житейския му път и семейното му положение.

В личната си защита подс. К. заявява, че има дете на 5 месеца, за което следва да се грижи. В последната си дума подс. К. моли за „пробация или условно наказание“.

В съдебно заседание представителят на въззивната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

Намира първоинстанционната присъда за правилна, законосъобразна и добре мотивирана. Според прокурора наложеното от ВОС наказание е справедливо, тъй като съдът правилно е отчел смекчаващите отговорността обстоятелства.

Според прокурора наложеното наказание е снизходително при тези фрапантни нарушения, извършени от подсъдимия и при изключително високата степен на обществена опасност на деянието по чл.304а от НК.

Варненският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди изложените от страните съображения и като сам служебно провери правилността на присъдата, намери следното:

При първоинстанционното разглеждане на делото е проведено съкратено съдебно следствие по реда на глава ХХVІІ от НПК, основание за което са се явили направените по реда на чл.371, т.2 от НПК от подсъдимия К. признания на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и даденото в тази връзка от него изрично съгласие да не се събират доказателства за тези факти. При това положение и с оглед разпоредбата на чл.373, ал.3 вр. чл.372, ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК първоинстанционният съд напълно правилно и законосъобразно в мотивите на присъдата е приел за установени и доказани всички относими към предмета на делото фактически обстоятелства, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направените самопризнания от страна на подсъдимия, както и на останалите доказателства и доказателствени средства, събрани в досъдебното производство, които ги подкрепят, а именно - показанията на свидетелите М., Д., Х., Р., А. и А., протокол за оглед на местопроизшествие, назначените и изготвени експертизи, приложените по делото писмени доказателства – справка за съдимост, заповед №4610 / 28.07.2020 г. на директора на ОД на МВР - Варна за провеждане на СПО, длъжностна характеристика за длъжността, която Т. Д. и В. М. са заемали към 31.07.2020 г., актове за установяване на административни нарушения с № 263166, № 263167, № 263168 от 31.07.2020 г., талон за медицинско изследване, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, протокол от проверка на анализатори на алкохол в дъха, собственост на ОД на МВР - Варна, преминали успешно проверка, и справка за нарушител/водач.

Въз основа на самопризнанията на подсъдимия К., както и въз основа на всички останали събрани в досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, които напълно и изцяло подкрепят обсъжданите самопризнания, въззивният съд приема за установена следната релевантна фактическа обстановка, която изцяло съответства на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и е идентична с приетата от 2 първоинстанционния съд:

На 31.07.2020 год. свидетелите - младши експерт В. Д. М., на длъжност „младши полицейски инспектор" и инспектор Т. И. Д. на длъжност „полицейски инспектор VI ст. (ТП)" в група „Охранителна полиция" към РУ Девня при ОД на МВР-Варна, застъпили дежурство по охрана на обществения ред в гр.Девня със служебен автомобил „Опел Астра" с рег.№ В 5310 РН. На същата дата, съгласно заповед № 4610 / 28.07.2020 г. на Директора на ОД на МВР-Варна двамата свидетели участвали в провеждаща се специализирана полицейска операция по линия на безопасността на движението. На същия ден в изпълнение на задачата за деня, служебният им автомобил бил паркиран в град Девня на улица „Петрича", близо до изхода, в посока към село Падина, община Девня.

На 30 юли 2020 г. подсъдимият К. до късно вечерта пил алкохол заедно с компания. На 31.07.2020 г. К. започнал да употребява алкохол от сутринта, като изпил около два литра бира. Независимо от това, около обяд заедно със свои близки решил да отиде до Гъбената махала с колата си, както и да шофира той.

Около 12.40 часа полицейските служители видели движещ се към тях, посока изхода на гр.Девня, лек автомобил „Опел Вектра" с регистрационен номер "F EN 171" без включени задължителни светлини на автомобила и го спрели за проверка. Колата била управлявана от подсъдимия Р. АС. К., а пътниците били свидетелите Е.Р. Р., Х.С. А. и Р. Р. А.. Полицейските служители се представили, обяснили на Р.К., че ще му бъде извършена проверка и му поискали документите за управление на МПС, тези за автомобила и за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и личната му карта. Подсъдимият обяснил, че всички тези документи ги е забравил в дома си. Тъй като свид.Д. забелязал, че подс.К. лъха на алкохол, му разпоредил да излезе от автомобила, за да наблюдава походката му. Като видял, че е несигурна, му съобщил, че ще направи тест за употреба на алкохол и влязъл в служебния си автомобил сядайки на предната лява седалка. Подсъдимият се приближил до полицейския автомобил от страната на водача и като знаел, че е пил и последицата ще е сериозно наказание, решил да даде на полицаите пари, за да „го пуснат“. Поставил две банкноти с номинал от по сто лева всяка, върху седалката на служебния автомобил, под крака на свид.Д.. Свид.М. се намирал до служебния автомобил, като видял какво направил подс.К. му поискал обяснение. К. отвърнал, че е поставил банкнотите, за да почерпи полицейските служители, а те да прекратят проверката и да го освободят да си тръгне. Свид.М. задържал подс.К. и съобщил в полицейското управление в град Девня. Около 13:44 часа подс.К. бил изпробван за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510" с фабричен номер ARNA-0169, който отчел 2,65 промила алкохол. Подсъдимият отказал да даде кръвна проба. След като установили, че К. е извършил и административни нарушения - управление на МПС без свидетелство за управление /каквото К. не притежавал/, липса на регистрация на автомобила; управление на МПС без задължителна застраховка „Гражданска отговорност", съставили и актове за установяване на административни нарушения.

Бил извършен оглед на местопроизшествие, при който били описали и иззети намиращите се в полицейския автомобил 2 бр. банкноти с номинал от 100 лева със серийни номера ГА41213027 и ГВ45745677.

3

От заключението по назначената по делото съдебно техническа експертиза е установено, че иззетите с протокола за оглед на местопроизшествие банкноти са истински и представляват редовни платежни средства в Република България.

От извършената проверка на техническото средство „Алкотест Дрегер 7510“, с което на31.07.2020 г. в гр.Девня подсъдимият К. бил тестван за употреба на алкохол, е установено, че същото било технически изправно.

От заключението на назначена в хода на досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза е установено, че подсъдимият К. не страда от психично заболяване. Според експерта били налице данни за системна злоупотреба на алкохол с дългогодишна давност, в резултат на което няма физическа зависимост с абстинентни явления, намаление на толеранса и други белези за зависимости. Към момента на извършване на деянието подс.К. бил в състояние на обикновено алкохолно опиване - тежка степен.

Гореизложената фактическата обстановка се установява по категоричен и безспорен начин от събрания в хода на досъдебното производство и приобщен по реда на чл. 283 от НПК доказателствен материал - обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите и заключенията на посочените по-горе експертизи, протокол за оглед на местопроизшествие, и др.

Както беше отбелязано по-горе, съдебното следствие пред първоинстанционния съд е протекло по реда на диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият К. доброволно, съзнателно и при яснота за последиците от това, е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Въззивната инстанция намира за правилна преценката на първостепенния съд за това, че възприетото от фактическа страна, за което К. е направил признание, се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства. В производството, проведено по реда на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, съдебният състав не извършва типичната дейност за анализ на доказателствата, насочена към възприемане на установеността на релевантните факти, като преценката му в тази насока е единствено по отношение на решаване на въпроса дали заявеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в обвинителния акт, се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, без да се събират доказателства за тези факти в хода на съдебното производство. При провеждане на диференцираната процедура за първоинстанционния съд е налице задължение да извърши преценка дали самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от доказателствата по делото, което е в изпълнение на общия принцип в наказателния процес, залегнал в чл.116, ал.1 от НПК, че присъдата не може да се основава само на самопризнанието на подсъдимия и съдът е следвало да извърши внимателна преценка на подкрепеността на направеното от подсъдимия признание на фактите от доказателствата по делото.

4

Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че първостепенният съд е извършил правилна и обоснована преценка на посочения въпрос, която е изложил в мотивите на атакуваната присъда и е посочил доказателствената маса, послужила му да стори тази преценка.

За въззивния съд в тази процедура е налице задължение да провери правилността на преценката на първостепенния съд относно подкрепеността от събраната на досъдебното производство доказателствена маса на признанието на фактите от подсъдимия. При извършване на тази проверка въззивният съд намира, че първоинстанционният не е подходил необосновано към провеждането на съдебно разглеждане на делото по реда на чл.370 и сл. от НПК, а е подкрепил решението си за това с мотиви, основаващи се на доказателствата по делото. ВАпС не констатира допуснати от съда процесуални нарушения при поставяне в основата на присъдата на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт, от които факти съдът да се е отклонил или превратно да е приел.