Решение № 823 от 31.10.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 823 гр. Добрич, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деница Б. Петкова при участието на секретаря Геновева Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело № 20213230102973 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба, подадена от М. В. К. с ЕГН **********, с която срещу С. С. К. с ЕГН **********, са предявени обективно съединени искове, както следва:

- главен иск с правно основание чл. 42, б. "б" във вр. с чл. 25, ал.1 от ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 20.09.2016г. на В.

Д. К., ЕГН **********, бивш жител на гр. Д., починал на ***, обявено на 17.04.2018г. с протокол с рег. № 2085, дело № 2 от 17.04.2018г. на нотариус Р.

Г., рег. № 330 в регистъра на НК, с район на действие – ДРС, вписан в СВПгр. Добрич с вх. рег. № 4200, акт 20, том VI, дело № 1879/04.06.2018г., с което В. Д. К. е завещал на С. С. К. следните недвижими имоти: нива с идентификатор № *** с площ **** дка, находяща се в с. Ф. Д., обл. Добрич и ПИ с идентификатор № ***с площ *** кв.м. , находящ се в гр. Б., в.з. „***“ на ул. „***“ № ***, поради неспазване на формата, като ненаписано и неподписано от завещателя.

- евентуален иск с правно основание чл. 43, ал. 1 б. „а“ от ЗН за унищожаемост на завещателно разпореждане , като направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава, тъй като здравословното му състояние било влошено и той не бил в състояние да действа разумно - т.е. бил завещателно недееспособен;

- евентуален иск с правно основание чл. 43, ал. 1 б. „б“ от ЗН за унищожаемост на завещателно разпореждане , като направено от лице, по отношение на което е упражнено насилие;

- евентуален иск по чл.30 от ЗН за намаляване на завещателно 1 разпореждане и възстановяване на запазена част от наследството на общия на страните наследодател В. Д. К., б.ж. на гр. Д., починал на ****, чрез намаляване на извършеното от последния в полза на ответницата дарение на недвижими имоти, подробно описани в ИМ, и възстановяване на запазената част на ищеца от наследството на В. Д. К. в размер на 1/3 ид.част.

Обстоятелставата, от които произтичат претендираните права и възражения: Страните М. В. К. и С. С. К. са наследници по закон на В. Д. К., ЕГН **********, бивш жител на гр. Д., починал на ****, съответно син и втора съпруга. На 17.04.2018г. с протокол с рег. № 2085, дело № 2 от 17.04.2018г. на нотариус Р. Г. , рег. № 330 в регистъра на НК, с район на действие – ДРС, вписан в СВП-гр. Добрич с вх. рег. № 4200, акт 20, том VI, дело № 1879/04.06.2018г. , е обявено от ответницата съхраняваното у нея саморъчно завещание на В. К.. Въз основа на обявеното завещание в СВп. – гр. Добрич и СВп. – гр. Балчик са вписани извършените от В. К. в полза на ответницата завещателни разпореждания по отношение на следните недвижими имоти: нива с идентификатор № ***с площ ***дка, находяща се в с. Ф. Д., обл. Добрич и ПИ с идентификатор № *** с площ *** кв.м. , находящ се в гр. Б., в.з. „****“ на ул. „****“ № ****.

Завещанието се отнася до цялото движимо и недвижимо имущество на наследодателя. С него обаче се накърнява запазената част от наследството на ищеца , равна на 1/3.

Според ищеца саморъчното завещание е нищожно, тъй като не е изписано изцяло ръкописно от В. К., не е написано на посочената дата, не е датирано и подписано от завещателя.

В условията на евентуалност, според ищецът завещанието е унищожаемо на осн. чл. 43, ал.1 б. „а“ и б. „б“ от ЗН, тъй като е извършено от лице, което към момента на съставянето му не е било способно да завещава, тъй като не е разбирало смисъла и значението на извършеното поради влошено здравословно състояние, като наред с това върху него е било извършено насилие за съставянето му от ответницата.

Ищцовата страна претендира сторените по делото разноски. В срок представя писмени бележки.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответницата оспорва основателността на предявените искове и моли за отхвърлянето им в цялост. Оспорва се завещанието да е нищожно на посочените в исковата молба основания.

Същото е изписано саморъчно от завещателя. По делото липсват каквито и да е доказателства, от които може да се направи извода, че наследодателят е бил неспособен да завещава, или че спрямо него е било упражнено насилие.

Ответницата не оспорва, че запазената част на ищеца от наследството на неговия баща е в размер на 1/3 . Настоява за отхвърляне на предявените искове в цялост. Претендира разноски.

Наред с това изразява готовност за постигане на спогодба. Твърди, че не е дала повод за завеждане на делото, тъй като между страните е имало многократни разговорил с оглед доброволното уреждане на спора.

Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна 2 следното:

Предявени са обективно съединени искове, както следва: главен иск с правно основание чл. 42, б. "б" във вр. с чл. 25, ал.1 от ЗН за обявяване на нищожност на завещателно разпореждане; евентуален иск с правно основание чл. 43, ал. 1 б. „а“ и б. „б“. от ЗН за унищожаемост на завещателно разпореждане ; евентуален иск по чл.30 ЗН за намаляване на завещателно разпореждане и възстановяване на запазена част от наследството на общия на страните наследодател В. Д. К., б.ж. на гр. Д., починал на ****, чрез намаляване на извършеното от последния в полза на ответницата дарение на недвижими имоти, подробно описани в ИМ, и възстановяване на запазената част на ищеца от наследството на В. Д. К. в размер на 1/3 ид.част.

Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него, като подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. Саморъчното завещание е частен диспозитивен документ и при оспорване истинността му тежестта на доказване е на страната, която го е представила и иска да се ползва от него, в случая - на ответницата. Именно поради това, ползващият се от саморъчното завещание е длъжен при оспорване на неговата автентичност да установи, че то е ръкописно написано и подписано от завещателя, при условита на пълно и главно доказване. Не може да се приеме, че е доказана истинността на ръкописния текст, ако не е изключена всяка друга възможност за неавтентичността на текста .

Разпоредбата на чл. 13 от ЗН урежда, кое лице е дееспособно и може да прави завещание. Това е всяко лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно. Такова лице може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание. Общото правило на чл. 13 от ЗН сочи, че за наличност на завещателна дееспособност е необходимо лицето да е способно да действа разумно, т.е. да съзнава и ръководи постъпките си. Затова, за основателността на възражението по чл. 43, ал. 1, б. "а" от ЗН е необходимо и достатъчно да се установи, че към момента на извършване на завещателното разпореждане, лицето не е било способно да действа разумно.Завещателната дееспособност трябва да съществува към момента на изразяване на волята на завещателя, в случая със саморъчното завещание - към момента на изготвянето на завещанието в писмен вид и неговото подписване. При оспорване на саморъчно завещание тежестта за доказване на изискванията за неговата действителност пада върху страната, която се ползва от него, в случая – ответницата.

Насилие по смисъла на чл. 43, ал. 1 б. "б" ЗН е външна психическа принуда, под въздействието на която лицето формира волята си и извършва исканото от него действие - за съставяне на завещание или вписване в завещанието на клаузи с определено съдържание, като в тежест на ищеца е да установи тези обстоятелства.

По иска по чл.30 от ЗН в тежест на ищеца, при условията на пълно и главно доказване, е да установи наследственото правоприемство, което 3 твърди и придобиване на процесните имоти от наследодателя – обстоятеслтва, които не са спорни по делото.

При иск за възстановяване на запазена част, в тежест на ответницата е да установи какво друго имущество следва да се включи в масата по чл. 31 от ЗН.

По делото не е спорно, че страните са наследници по закон на В. Д. К., ЕГН **********, бивш жител на гр. Д., починал на ***, съответно син и втора съпруга. Не е спорно, че наследодателят е притежавал в изключителна собственост следните имоти: нива с идентификатор № ***с площ *** дка, находяща се в с. Ф. Д., обл. Д. и ПИ с идентификатор № *** с площ *** кв.м.

, находящ се в гр. Б., в.з. „***“ на ул. „***“ № ***.

На 17.04.2018г. с протокол с рег. № 2085, дело № 2 от 17.04.2018г. на нотариус Р. Г. , рег. № 330 в регистъра на НК, с район на действие – ДРС, вписан в СВП-гр. Добрич с вх. рег. № 4200, акт 20, том VI, дело № 1879/04.06.2018г. , е обявено от ответницата съхраняваното у нея саморъчно завещание на В. К., съставено на 20.09.2016г. Въз основа на обявеното завещание в СВп. – гр. Добрич и СВп. – гр. Балчик са вписани извършените от В. К. в полза на ответницата завещателни разпореждания по отношение на следните недвижими имоти: нива с идентификатор № ***с площ *** дка, находяща се в с. Ф. Д., обл. Д. и ПИ с идентификатор № *** с площ *** кв.м.

, находящ се в гр. Б., в.з. „***“ на ул. „***“ № ***, с които имоти се изчерпва и цялото наследствено имущество от В. К., което обстоятелство е отделено като безспорно между страните. Поради това настоящият състав приема, че завещанието има характер на универсално - чл. 16, ал. 1 от ЗН.

Относно иска по чл. 42, б. "б", вр. чл. 25, ал. 1, изр. 1 от ЗН:

В настоящия случай, ищецът поддържа, че завещателното разпореждане от общия наследодател в полза на ответника е нищожно, тъй като при съставянето на завещанието не са спазени изискванията на чл. 25 ал. 1 от ЗН.

Видно от представения по делото препис от саморъчно завещание /съхранявано в оригинал в архива на нотариус Радослав Георгиев/ е, че същото е изцяло написано ръкописно, съдържа обозначение на датата /20.09.2016 г./, като е подписано от лицето, което е посочено за завещател с три имена, ЕГН. Наред с това, спазено е и изискването подписът на завещателя да е положен след завещателните разпореждания.

Предвид направеното от страна на ищеца оспорване на представеното по делото завещание, съдът е указал, че в тежест на ответника, който се ползва от този документ, е да докаже, че съдържанието на същото е изписано собственоръчно и е подписано от наследодателя В. К.. В тази връзка по делото е приобщено заключението по допуснатата съдебно-почеркова експертиза, изготвено от вещото лице М. Н.. От заключението се установява, че ръкописният текст и подписът в саморъчното завещание са изпълнени от В. К.. Изводите на в.л. М. Н. се потвърждават и от заключението по изготвената повторна съдебно-графическа експертиза от М. С..

Въз основа на СГЕ, които съда кредитира като обективно изготвени от лица, притежаващи необходимата компетентност и въз основа на достоверен сравнителен материал, съдът приема, че процесното саморъчно завещание е 4 написано ръкописно от самия завещател и е подписано от него, поради което и отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗН.

Следователно, искът по чл. 42, б. "б", вр. чл. 25, ал. 1, изр. 1 от ЗН, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Налице са вътрешнопроцесуалните предпоставки за разглеждане на иска по чл. чл. 43, ал. 1 б. „а“ от ЗН.

По иска по чл. чл. 43, ал. 1 б. „а“ от ЗН:

Способност за завещаване е налице, когато кумулативно са изпълнени условията на чл. 13 от ЗН: завещателят да е навършил 18 години, да не е поставен под пълно запрещение поради слабоумие и да е способен да действа разумно. От решаващо значение за разрешаването на спор по предявен иск с правно основание чл. 43, ал.1, б.“а“ от Закона за наследството за унищожаемост на завещателно разпореждане е да се определи дали по време на съставяне на завещанието завещателят е бил способен да завещава.