Решение № 335 от 10.11.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 335 гр. Смолян, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20255400500440 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

С Решение № 40/23.06.2025 г. по гр.дело № 264/2024 г.

Чепеларският районен съд осъжда „П.“ АД - гр.Ч. да заплати на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД на В. С. К. сумата от 3 500 лева обезщетение за ползване без основание на собствения й недвижим имот, в съответствие с притежаваната от нея 1/3 идеална част, представляващ ПИ с идентификатор № ******* по кадастралната карта на с.С., общ. С., одобрена със заповед № РД-188/16.02.2006 г. на изп.директор на АГКК - гр.С., с площ от 5,314 дка, находящ се в местност „К.“, с трайно предназначение: земеделска територия, с начин на трайно ползване: друг вид недървопроизводителна територия, в периода от 18.08.2022 год. до 18.11.2024 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на делото – 18.11.2024 г. до окончателното й заплащане; както и сумата 1 590 лева разноски по водене на делото.

Срещу решението е подадена допустима въззивна жалба от „П.“ АД-гр.Ч., чрез пълнмощника адв.Я. Н., с искане да бъде отменено и искът на В. К. – отхвърлен. Претендира и за разноските пред двете 1 инстанции.

В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател, редовно призовано, пълномощникът адв.Я. Н. поддържа жалбата.

С отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата В. С. К., чрез пълномощника адв.Б. М., оспорва жалбата и моли за потвърждаване на решението, както и за присъждане на разноските за въззивното производство.

В съдебно заседание въззиваемата В. К., редовно призована, не се явява. За нея пълномощникът адв.Б. М. продължава да оспорва жалбата.

Въззивният съд намира, че решението е правилно и следва да се потвърди, като се имат предвид изложените от РС-Чепеларе мотиви на осн.чл.272 ГПК. По оплакванията в жалбата съобразява следното:

Неоснователно е оплакването на дружеството, че то не държи чуждата вещ, защото ищцата не е доказала нито че „П.“ АД е поставило въжената линия в имота, нито че ползва същата. Без значение за спора е дали дружеството е поставило въжената линия, макар това да е установено по СТЕ, тъй като е категорично доказано, че то я държи в имота на ищцата и я експлоатира.

Това е така заради обстоятелството, че ответникът е възложител на изграждането на обект „Л.-к.к.П. - връх С. - село С.“ и обектът е въведен в експлоатация с Разрешение за ползване, издадено от ДНСК с № СТ-12-1222/01.12.2008 г. на възложител „П.“ АД. От самото Разрешение за ползване е видно, че ДНСК разрешава ползването на строеж „Седалкова пътническа въжена линия „П.“-с.С.-връх С., чийто възложител е „П.“ АД и ДАГ –Регионална дирекция по горите-С.. В приложения Протокол за установяване годността за ползване на строежа „Седалкова пътническа въжена линия „П.“ с.С.-връх С.“ като възложител е посочено „П.“ АД.

В тази връзка следва да се отчете приетото в Определение № 3835/28.07.2025 г. по гр.дело № 1695/2024 г. на ВКС, Четвърто г.о., според което разрешението за въвеждане на обекта в експлоатация сочи на това кой е инвеститорът на същия, който го експлоатира, извлича ползи от него, макар и да не представлява титул за собственост; като в случая по чл.59, ал.1 ЗЗД е от значение това кое лице извлича ползите от имота, без да е задължително то да има титул за собственост на имота или за изграденото в него съоръжение.

2

Както е изяснено от СТЕ от 10.03.2025 г. на вещото лице инж. С., със заповед № 311/14.12.2007 г. на кмета на община С. е одобрен ПУП-парцеларен план за обект „Л.: к.к.П. - връх С. – с.С.“, като площна на сервитута на лифта в ищцовия ПИ с идентификатор ******* е 462,87 кв.м.

Настоящото предназначение на ищцовия имот, съгласно одобрения устройствен план, е земеделска зема с тежест върху имота – сервитут на „Л. к.к.П.-връх С.-с.С.“, като в него има фундамент на стълб от въжената линия от 6 кв.м., на които е променено предназначението от земеделска в урбанизирана.

В имота е изграден стълб № 10 от Пътническа въжена линия „П.“ с.С.-връх С..

За изграждането на този стълб № 10 е налице нот.акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот с № *, т.ІІІ, рег.І 3189, дело № 547/21.06.2007 г., с който В. К., М. М. и Н. К. учредяват на „П.“ АД право на строеж в имот с идентификатор ******* на стълб за лифт със застроена площ от 6 кв.м.

Съгласно данните в интернет-страницата на самото дружество, "П." АД е единственият оператор на лифтовите съоръжения в ски зона "П." и ски зона "М. Ч.". Дружеството е оператор на цялата ски зона /по см. на чл.153 и т.89 от §1 на Закона за туризма и чл.5, ал.1 от Наредбата за обезопасяването и информационната обезпеченост на ски пистите в Република България и за определяне правилата за безопасност върху територията на ски пистите и ски зоните и за организацията на работата на ски патрулите/ в курортен комплекс П. и М. Ч.-Ч., т.е., дружеството е лице по смисъла на чл.157, ал.1 от същия закон. Дружеството осъществява туристически дейности, като предоставя и допълнителни туристически услуги по см. на т.70 от §1 на ЗТ в туристически обекти по смисъла на чл.153, ал.1 и ал.2 ЗТ.

От Годишните доклади за дейността на дружеството за периода 2022 г. – 2024 г. публикувани в Търговския регистър, е видно, че основно значение за дейността на дружеството продължава да има зимният ски-туризъм.

Основният продукт, който „П.“ АД предоставя на клиентите си, е зимна скиваканция. Отразено е, че на практика дружеството притежава, оперира и поддържа всички активи, необходими за развитието на един курорт, а именно: собственик на инфраструктурата от въжени линии в курортен комплекс П., състояща се от влекове, лифтове и ски-пътеки; поддържа и обработва скипистите в курорта, които са с различна степен на трудност, както за 3 начинаещи, така и за професионалисти собственик е на бифтове, скигардероби, хотели и т.н. в курорта.

От показанията на свидетеля С. К. М. допълнително се потвърждава, че ответното дружество експлоатира лифта към ски-пистата връх С.-село С., като именно експлоатирането им е причина то да прави профилактиране на лифта – негови служители проверяват ролките, които държат въжетата. Свидетелят сочи, че, понеже има наклон, въжетата висят, височината на лифта от земята е от 2 до 5 метра. В имота се намира и стълб от лифта.Макар там да няма писта, сонубордисти и скиори осъществяват през имота свободно каране /фрийрайд/. Лятото е като туристическа пътека, защото на туристите им е по-пряко. Ако има спряла кола на пътя, служители на „П.“ АД гонят хората от пътя, карат ги да махат колите си от там.

Т.е., ответникът държи в чуждия имот /на ищцата/ част от свое съоръжение - от самата въжена линия, включително сълб № 10/, оператор е на ски-пистата, която се обслужва от този лифт, което означава именно ползване на част от ищцовия имот. Не е необходимо ответникът да извършва наземни дейности, включително сеч на дървета, за да има неоснователно разместване на блага. Дружеството експлоатира цялата въжена линия и скипистата, която лифтът обслужва, в изпълнение на основната си дейностпредоставяне на туристически услуги, основна част от които е ползването на ски-пистите и лифтовете, от която извлича печалба, и спестява разход от плащането на наем на ищцата.

Тук отново следва да се има предвид изразеното в

Определение № 3835/28.07.2025 г. по гр.дело № 1695/2024 г. на ВКС, Четвърто г.о., че фактическата власт върху имота може да бъде осъществявана по различни начини в зависимост от обстоятелствата по делото – може и чрез поставянето в имота на обеднялото лице на вещи на обогатилото се такова или изграждане на съоръжение в имота, което се предоставя на трети лица и от което това лице извлича ползи, като по този начин се създават пречки собственикът да използва имота си по предназначение.

Действително ски-пистата и лифтът се ползват от туристите, служителите на ски-училищата, състезателите, но ски-пистата и въжените линии се експлоатират от „П.“ АД, което чрез ски-пистите и въжените линии осъществява дейността си да предоставя на клиентите си зимна-ски-ваканция.

4

Ответното дружество получава печалбата от използването на ски-пистите, макар и непряко, а чрез приходите от билети и карти за лифтове/влекове, от обучението, предоставяно от ски-училищата, отдаването под наем на ски-оборудване, дори от местата за настаняване и хранене, защото без ски-пистите не би могъл да се предоставя основният продукт на „П.“ АД – зимната ски-ваканция.

В същото време, ищцата не може да го отдаде под наем другиму или да го ползва лично по същото предназначение – като оператор на ски-писта и предоставяща услугата ползване на въжена линия, защото не е и не може да бъде лице по чл.157, ал.1 ЗТ. Това означава, че е налице обогатяване на ответника за сметка на ищцата, което сочи на основателност на предявения иск. Действията на ответника са довели до ограниченията, които ищцата търпи в собствения си имот.

Експлоатирайки тази част от лифта, която засяга имота на ищцата, без това да произтича от договор с нея, от водене на чужда работа без пълномощие или непозволено увреждане, ответникът-жалбоподател получава блага, включващи и спестяването на средства за възнаграждение на ищцата за тази част от имота. В същото време тя е лишена от благото да получава възнаграждение за това, че ответникът ползва тези части като оператор на ски-пистата и въжената линия.

Това неоснователно разместване на блага следва да се премахне, поради което правилно ответникът е осъден с обжалваното решение на осн.чл.59, ал.1 ЗЗД да плати на В. К. исковата сума. Между нея и ответника няма друга обвързаност; по причина на обедняването на К. „П.“ АД се е обогатило, поради което то трябва да върне на обеднялата ищца онова, с което се е обогатило, до размера на обедняването.

Несъстоятелно е изразеното в жалбата разбиране, че „П.“ АД ползва имота на основание – чл.151 във в с чл.157 ЗТ, което изключва неоснователното обогатяване на ответника. Законът вменява на лицата по чл.157, ал.1 ЗТ, каквото е ответното дружество, задължения да поддържа процесните части от имота съобразно изискванията на чл.156 ЗТ и чл.157, ал.1 ЗТ, чл.21 от Наредбата за обезопасяването и информационната обезпеченост на ски пистите в Република България и за определяне правилата за безопасност върху територията на ски пистите и ски зоните и за 5 организацията на работата на ски патрулите. Това е с цел да се осигури безопасността и комфортът на туриста и защото лицата като ответното дружество получават печалбата от използването на ски-пистите, както се отбеляза, макар и непряко, а чрез приходите от билети и карти за лифтове/влекове, от обучението, предоставяно от ски[1]училищата, отдаването под наем на ски-оборудване, дори от местата за настаняване и хранене, защото без ски-пистите не би могъл да се предоставя основният продукт на „П.“ АД – зимната ски-ваканция.

Чл.151, ал.1 ЗТ обявява територията на ски пистите, независимо от собствеността й, за общодостъпна, което означава, че забранява да се поставят от оператора и всички други лица ограничения от каквото и да е естество спрямо туристите, които искат да я ползват като такава, но не прави оператора неин ползвател спрямо ищцата на валидно правно основание, което да изключва неоснователното му обогатяване. Изобщо не е въведено по силата на закона вещноправно ограничение на правото на собственост на ищцата в полза на неопределен кръг от трети лица, а са въведени задължения за оператора, който е такъв, защото осъществява експлоатиране на пистите, извличайки печалба.

По този въпрос в Определение № 3835/28.07.2025 г. по гр.дело № 1695/2024 г. на ВКС, Четвърто г.о., е изяснено, че чл.157, ал.1 ЗТ и свързаните разпоредби уреждат задължения за собственика или лицето, на което са предоставени права за ползване върху прилежащото към ски-писта съоръжение – влек и/или лифт/кабинков или седалков/, но не свързва тези задължения с възникването на правото на ползване на имотите, върху които са изградени тези съоръжения; както и че ако тези имоти са собственост на трети лица, отношенията между тях и лицата по чл.157, ал.1 ЗТ следва да се уредят по установените от закона начини за това. Прието е още в определението, че задълженията на лицата по чл. 157, ал. 1 от ЗТ се отнасят до съответното съоръжение, като са вторични и произтичат от вече установеното право на собственост или евентуално ползване на съоръжението. В случай, че такова съоръжение е изградено в чужд имот, без наличието на правно основание за това, посочените задължения не могат да обосноват такова основание.