Решение № 36 от 11.06.2021, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Стара Загора , 11.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Пламен Ст. Златев

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело № 20215500501338 по описа за 2021 година

Производството е на основание чл.272 във вр. с чл.74, ал.2 и чл.72, ал.1 от ЗС.

Делото е образувано по подадена в законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от ответника М. Н. Н. от *** срещу и з ц я л о негативното за него първоинстанционно

Р ешение

№

260176/25.02.2021г. по гр.д.№ 2680/2020г. по описа на РС- Ст.Загора, с което е бил осъден да заплати на двамата ищци В.М.Н. и С. Н. Н. /и двамата съпрузи също от ***/ на осн. чл.74, ал.2 и чл.72, ал.1 от ЗС сумата 14 311 лв., представляваща увеличената стойност в резултат на извършени подобрения в жилищен имот/апартамент/, находящ се в ***, заедно със законната лихва върху тях от датата на завеждане на иска в съда на 22.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и 2 125 лв. разноски по делото.

Счита, че постановеното против него Решение е изцяло неоснователно и недоказано, като излага подробни фактически и правни аргументи в подкрепа на защитната си теза. Моли настоящия въззивен съд да постанови свое Решение, с което да отмени изцяло това първоинстанционно Решение и да 1 постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявения против него иск по чл.74, ал.2 и чл.72, ал.1 от ЗС за сумата 14 311 лв., с ъс законните последици.

Претендира всички свои направени разноски за двете съдебни инстанции.

Няма свои нови доказателствени искания пред настоящата въззивна инстанция. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния му представителадвокат пред въззивния съд.

В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил общ писмен Отговор на въззивна жалба от двамата ищци- сина му В.М.Н. и снаха му С. Н. Н. /и двамата съпрузи също от ***/, които считат тази възивната ж а л б а за неоснователна и недоказана, твърдят, че обжалваното изцяло позитивно за тяхо първоинстанционно Решение е напълно мотивирано, законосъобразно и правилно. Поради което молят на осн. чл.272 о т ГПК настоящия въззивен съд да постанови свое Решение, с което да потвърди изцяло обжалваното Решение на РС, със законните последици от това.

Излагат подробни свои фактически и правни аргументи в подкрепа на общите си тези. Претендират да им бъдат присъдени направените от тях по настоящото въззивно дело разноски. Няма свои нови доказателствени искания пред настоящата въззивна инстанция. В този смисъл е пледоарията на общия им процесуален представител- адвокат пред въззивния съд.

Пред настоящата въззивна съдебна инстанция не са искани и събирани никакви нови доказателства.

Въззивният ОС- Ст.Загора счита, че въззивната жалба е процесуално допустими, родово и местно подсъдна на настоящия въззивен ОС- Ст.Загора, поради което следва да се произнесе по съществото на материлноправния спор по делото в рамките на въззивното оплакване на въззивника- ответник.

Настоящият въззивен ОС- Ст.Загора, след като се запозна с направените във въззивната жалба на ответника оплаквания, с изложеното в общия отговор на въззивната жалба от двамата ищци- съпрузи, със събраните писмени и гласни доказателства пред първата инстанция, с приетото без никакво възражение от никоя от страните заключение на съдебно- оценъчната експертиза по делото, и с приложимите по казуса материалноправни и процесуални правни норми, счита за изяснено и доказано по несъмнен и 2 безспорен начин следното :

Не се спори между страните по делото, че процесния недвижим имот/апартамент/ в *** е собственост на въззивника- ответник, и че за процесния период от време той е бил обитаван от двамата въззиваемиищци/съпрузи/, съответно негови син и снаха. Като цяло не се оспорва и цената на извършените подобрения и съответно увеличената стойност на жилището в резултат на тези ремонти. Оспорва се основно, че тези ремонти и подобрения били извършени без съгласието и дори при противопоставяне от страна на собственика- ответник, като двамата подобрители/ищци/ били недобросъвестни владелци на имота/апартамента/ по смисъла на чл.74, ал.2 от ЗС, а не били добросъвестни такива по смисъла на чл.72, ал.1 от ЗС. При такъв казус/като процесния/ обаче е налице доказана хипотезата дори и при недобросъвестност по чл.74, ал.2 от ЗС, която препраща към законовата хипотеза при добросъвестност по чл.72, ал.1 от ЗС, тъй като в отговорите си по чл.176 от ГПК самият ответник- въззивник признава, че не само е знаел и не се е противопоставял на започналите и провеждани ремонти и подобрения от ищците- въззивници в собственото му жилище/процесния апартамент/, но дори той самият е запвлатил част от тях и е помагал с личен труд и участие, особени при разчистване на строителните отпадъци от същите. В доклада си по делото РС изрично е посочил, че ответникът/въззивник/, като собственик на имота/апартамента/ носи доказателствена тежест да обори установената в полза на владелците- ищци презумпция по чл.69 от ЗС, че вещта се държи от него като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго, и в тежест на ответника е било да докаже възраженията си. Догладът на РС е бил приет без възражения от негова страна- видно от Протокола от о.с.з. на 10.11.2020г./л.50, стр.1, абзац 1 от делото на РС/.

Пред РС не е било спорно, че ответника е поръчал и платил смяната на източния прозорец и ищците нямат претенции към него, като дограмата на източната част на апартамента изобщо не е била включена в исковата претенция, защото ищците не са имали претенции да са влагали нито труд, нито средства в тази дограма. За част от ремонта ответникът е помагал на ищците с къртене и изчистване на боклуците, а за издръжка на домакинството им не е плащал нищо, видно от отговорите на ищеца по реда на чл.176 от ГПК.

3

От своя страна обаче фактът, че ответникът- собственик М.Н. е помагал с труд доказва по несъмнен и безспорен начин, че той не се е противопоставял на подобренията, които се извършват, а точно обратното - дори е помагал .

Което се е потвърдило пред РС и от свидетелските показания на И.Д. и П.И., които са участвали в ремонта на жилището и са без родство с която и да от страните. Поради което напълно обосновано и правилно PC е приел в мотивите си, че по делото липсва каквото и да е доказателство ответникът да се е противопоставял на ремонта на жилището или на начина на извършването му.

Относно оплакването, че РС не бил взел предвид тегления паричен кредит от 5 000 лв. от майката на ищеца, той безспорно не е бил използван за ремонта, а за покупка на съдомиялна и телевизор, в който смисъл са отговорите по чл.176 от ГПК на ищцата С.Н., както и свидетелските показания на свидетелката на ответника Р. Н.. Горното се потвърждава изцяло и от самия ответник М.Н., който в отговора си твърди, че предвид факта, че двамата ищци нямаха добри кредитни истории в банките, а им бяха нужни средства за обзавеждане, съпругата ми изтегли потребителски заем в размер на 5 000 лева. Следователно въпросните 5 000 лв. не са били предназначени и вложени за конкретния ремонт на жилището, а са били използвани за покупка на обзавеждане в същия.

Наред с това PC прадвилно е приел, че между страните е имало уговорка за прехвърляне на имота, тъй като никой от свидетелите не е доказал обратното, тъй като не е било оборено твърденията на свидетеля Н.М., че на сватбата на ищците пред 160 човека ответникът е извадил ключовете за процесния имот и заявил, че къщата/апартамента/ е за ищците. И че ответника е заявявал, че апартамента остава на ищеца поради което съпрузите да правели ремонти по техен вкус.

Въззивникът- ответник не е доказал пред PC твърдението си, че въззиваемите- ищци били ползвали имота, като обикновени ползватели и че той ги бил допуснал да живеят там, защото нямало къде другаде да живеят.

При наличието на законовата презумпция по чл.69 от ЗС ответникътвъззивник не я е оборил с обратно доказване, тъй като с факта на допускане на ищците да живеят в имота му не следва автоматично, че те са държатели, а е 4 следвало той да докаже, че те са такива държатели по смисъла на закона.

При изясняване на въпроса дали подобрителят е владелец при законовата презумпция по чл.69 от ЗС, пред РС е било установено и доказано, че съгласно свидетелските показания на И. Н. Н./брат на ответника/, ищецът М.Н. много пъти е бил казвал публично, че синът му В./ищеца/ искал той да му прехвърли имота, като дори и в отговорите си самият ответник е заявил:

”Те много искаха да им прехвърля апартамента и те да решават какво ще правят с него”. Това е докателство за провеждани разговори за прехвърляне на собствеността върху апартамента и свидетелства за владение на имота от страна на двамата ищци/съпрузи/ с намерение за собственост върху имота.

Като самия ответник твърди в отговора си на исковата молба, че ищците са се опитали да дадат имота под наем/пуснали са обява/, а също така са се опитали да го ипотекира и да вземат срещу тази ипотека банков кредит. Поради което РС правилно е преценил, че всичко това са поведения на ищците, като владелци, които владеят с намерението да станат собственици на недвижимия имот. Белег за собственическо им поведение са и направените от тях двамата съществени ремонтни дейности в процесния апартамент, собственост на въззивника/ответник/, които не са някакви дребни текущи поправки на ниска стойност, а такива в значителен обем, на значителна стойност и извършвани в продължителен период от време от 2009г. до 2017г. включително.

По принцип, когато две лица живеят в недвижим имот, който не е тяхна официална собственост и направят значителни подобрения, то са налице действия, които надхвърлят обикновеното ползване на вещта и се извършват обикновено само от лице или лица/както е в процесния случай/, които упражнява фактическа власт върху вещта/имота/, като я държи като своя, и това намерение се утвърждава особено след като те правят значителни подобрения, без да срещат абсолютно никакво противодействие от страна на собственика/въззивника- ответник/, като в конкретния случай собственикът не само не се е противопоставял, но е приемал тези значителни и продължителни ремонти в собствения си апартамент изцяло, безрезервно и без никакво противопоставяне. В случая двамата несобственици/съпрузи/ са живели продължително време в жилището не като обикновени негови държатели, а като негови владелци, защото ако лицата, живеещи като обикновени държатели и държащи имота не като свой, не биха извършили 5 процесните значителни подобрения в продължителен перод от време, и то с безспорното знание и без абсолютно никакво установено противопоставяне на собственика му.

Пред РС е било установено и доказано от твърденията и на двете страни по делото/ищците- в исковата молба, а ответника- в отговора на същата/, че през 2019г. между тях са били водени разговори относно прехвърляне собствеността върху имота, като ищецът/въззивник/ В.Н. отново е поискал от ответника/въззиваем/ М.Н./негов баща/ да му прехвърли собствеността на имота, като и самият ответник/баща/ признава, че единствената цел на двамата ищци/съпрузите/ е била да имат жилищен имот, прехвърлен на тяхно име. Поради което безспорно пред РС е било доказано, че това вътрешно убеждение на ищците- владелци категорично е достигнало до знанието на ответника- собственик.

В тази връзка при извършената от въззивния съд проверка по направените във в.жалба оплаквания не се установи РС- Ст.Загора да е допуснал твърдените в нея съществени процесуални нарушения, които да водят до необходимост от обезсилване на постановеното първоинстанционно Решение в отделни негови части или по отношение на неговата цялост. При разглеждане по същество на въззивните оплаквания срещу първоинстанционното Решение, настоящият въззивен съд установи, че обжалваното Решение е постановено при спазване на процесуалните и материалноправни разпоредби. Дадената правна квалификация на исковете от първоинстанционния съд е в пълно съответствие с твърденията в исковата молба, поради което постановеното решение не е недопустимо, тъй като не е произнесено по непредявен от ищците/въззивници/ материален иск. В тази връзка и на основание чл.272 от ГПК настоящият въззивен съд препраща и към мотивите на първоинстанционния съд в тази им част.