Решение № 23 от 27.02.2026, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Враца, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Галя Цв. И. като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно гражданско дело № 20251400500305 по описа за 2025 година

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба с вх. № 6069/23.04.2025 г., по описа на Районен съд-Враца, подадена от Ц. Й. М., чрез упълномощения му адвокат С. Ч. от АК-Враца, против Решение №203/28.03.2025 г., постановено по гр.д. №3049/2023г. по описа на Районен съд-Враца, в частта, с която е допусната делба на построената в УПИ I-341 масивна жилищна сграда на два етажа, находяща се в с. Костелево.

В жалбата се твърди, че жалбоподателят е съсобственик на ½ ид.ч. от УПИ І341, в кв.57 по плана на с.Косталево, заедно с цялата построена в имота масивна жилищна сграда на два етажа, като в съсобствеността участва заедно със своята майка В.Г. М.а и братовчед си И. Т. М.. Посочва, че съсобствеността е придобита по наследство от бащата на жалбоподателя Й. М., като този факт е установен и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Жалбоподателят твърди също, че за собствеността върху сградата е издаден констативен нот.акт за собственост от 22.12.2011г. в полза на неговия баща Й. М. и този акт удостоверява владението на имота най-малко за 10 години назад, като не е оспорен от ищеца. Поддържа се, че съсобствениците не желаят делба на жилищната сграда, а тъй като поземленият имот е неподеляем, той следва да бъде възложен в общ дял на тримата съсобственици.

Жалбоподателят поддържа също така, че тримата посочени съсобственици 1 притежават общ дял от ½ ид.ч. от УПИ ІІ-341 в кв.57, а останалата ½ ид.ч. принадлежи на И. Ц. М. и М. Д. И., последните двама от които са единствени съсобственици на построената в УПИ ІІ-341 стопанска постройка.

При така твърдяните факти жалбоподателят счита, че делбата следва да бъде допусната само по отношение на посочените в исковата молба земеделски имоти.

Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемите М. Д. И., И. Т. М. и И. Ц.

И..

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор само от въззиваемият И. Ц. И., чрез адв. М. Г. от АК-Бургас, в който се мотивира становище за неоснователност на жалбата. Излагат се доводи, че обжалваното решение е постановено мотивирано и логически издържано, при анализ на целия доказателствен материал. Поддържа се, че доказателства за придобИ.е на масивната жилищна сграда по давност от наследниците на общия наследодател Д.Б., не са събрани в производството по делото. Развиват се съображения, че районният съд правилно е приел доказателствената сила на констативния нотариален акт за опровергана. Прави се искане обжалваното решение да бъде потвърдено, а въззивната жалба да бъде отхвърлена, с произтичащите от това законни последици.

С жалбата и отговора страните не сочат доказателства и не правят доказателствени искания.

При извършена проверка за редовност и допустимост на постъпилата въззивна жалба настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

Районен съд-Враца е бил сезиран с предявен иск от И. Ц. И. от гр.Мездра против В.Г. М.а от гр.София, Ц. Й. М. от гр.София, И. Т. М. от с.Дърманци, общ.Мездра, действащ със съгласието на неговата майка С. Д., и М. Д. И. от гр.Ямбол, за делба на недвижими имоти, останали в наследство от Д.М.Б., б.ж.на с.Косталево, обл.Враца, както следва: 1. ливада от 1070 кв.м. в м.“Речка“, представляваща имот с идентификатор *** в землището на с.Косталево; 2. нива от 5629 кв.м. в м.“Алиев дол“, представляваща имот с идентификатор *** в землището на с.Косталево; 3.гора от 27999 кв.м. в м.“Градището“, представляваща имот с идентификатор *** в землището на с.Косталево; 4. поземлен имот пл.№341, парцел І с площ 806 кв.м., находящ се в с.Косталево, ведно с находящата се в имота 2 масивна жилищна сграда; 5. поземлен имот пл.№341, парцел ІІ с площ 805 кв.м., находящ се в с.Косталево, ведно с находящата се в имота стопанска постройка.

В исковата молба се поддържа, че по отношение на земеделските имоти и гори са налице решения на РС-Враца и на Поземлена комисия Враца за възстановяване на правото на собственост на наследниците на Д.М.Б.. По отношение на имотите в регулация се твърди, че те са придобити приживе от общия наследодател Д.Б., като след смъртта му наследниците И. Ц. И. и М. Д. И. са се снабдили с нот.акт №54, том VІ, рег.№6097, дело №573/2011г. за собственост по наследство и давност върху ½ ид.ч. от УПИ І-341 и от УПИ ІІ-341, както и за собственост върху намиращата се в УПИ І341 стопанска сграда, заедно с правото на строеж върху мястото. Твърди се също, че от своя страна останалите наследници (приживе) Й. Цватанов М., (приживе) И.ка С.ова М.а и И. Т. М., са се снабдили с нот.акт №63, том VІ, рег.№6119, дело №580/2011г. за собственост по наследство и давност върху останалата ½ ид.ч. от УПИ І-341 и от УПИ ІІ-341.

Ищецът претендира, че съсобствеността върху делбените имоти е възникнала по силата на наследствено правоприемство от общия наследодател Д.Б. и дяловете съответстват на правата по закон в наследствената маса- ¼ за ищеца, по 1/8 за ответниците В.Г. М.а и Ц. Й. М. и по ¼ за ответниците И. Т. М. и М. Д. И..

В срока по чл.131 ГПК от ответницата М. Д. И. е постъпил писмен отговор, в който се поддържа, че земеделските земи и гори действително са наследствени от общия наследодател и следва да се допуснат до делба. Твърди се обаче, че по силата на горепосочените нотариални актове по отношение урегулираните имоти и намиращите се в тях сгради е установен режим на обикновена съсобственост, според който правата върху парцелите са равни на наследствените права, но правата върху намиращите се в парцелите сгради са както следва: 1. върху намиращата се в УПИ І341 стопанска сграда съсобственост е установена само между И. Ц. И. и М. Д. И.-по ½ ид.ч.; 2. върху намиращата се в настоящ УПИ ІІ-341 жилищна сграда съсобственост е установена само между В.Г. М.а-1/4 ид.ч., Ц. Й. М.—1/4 ид.ч. и И. Т. М.-1/2 ид.ч.

При тези твърдения ответницата М. И. е поискала по отношение на земеделските земи и гори да се извърши делба на наследство, а по отношение на урегулираните имоти и сгради-делба на обикновена съсобственост при посочените от нея права.

В срока по чл.131 от ГПК отговор е постъпил и от назначения особен представител на ответника Ц. М.. В отговора се застъпва становището, че предявеният иск за делба е допустим и основателен. След изтичането на срока за отговор и след провеждането на първото по делото съдебно заседание ответника Ц. М. е предприел участие по делото чрез упълномощен от него адвокат, като е застъпил становище за неоснователност на иска за делба на жилищната сграда и останалите имоти в регулация, поради установена по отношение на тях обикновена съсобственост при 3 различни от наследствените права и владеене на имотите при правата по съставените констативни нотариални актове.

От останалите ответници отговори не са постъпвали, като с определение от 01.12.2023г. ответницата В.Г. М.а е заличена като страна по делото, поради смъртта й.

След изтичането на срока за отговор и преди датата на първото по делото съдебно заседание, от ищеца И. И. е постъпила молба вх.№8909/26.06.2024г., в която се посочва, че действително наследниците на Д.Б. са имали намерение да поделят доброволно наследството и тъй като не са разполагали с титул за собственост върху урегулираните имоти и сгради, реализирали доброволната делба като се снабдили с посочените констативни нотариални актове, съобразявайки, че Й. М. (бащата на ответника Ц. М.), ползва намиращата се стария УПИ І-341 жилищна сграда и не притежава друго жилище. Поддържа се обаче, че при така извършената подялба имало уговорка за извършване уравнение на дяловете в пари, която впоследствие не била спазена от Й. М..

В молбата се твърди също, че при доброволната делба страните се споразумяли да се извърши промяна на вътрешната граница между УПИ І-341 и УПИ ІІ-341 (до момента празен), така че да се обособят два нови парцела, във всеки от които да попада съответната сграда, разпределена при делбата. В изпълнение на тази уговорка ищецът предприел действия за промяна на ПУП, в резултат на което с влязла в сила на 03.11.2014г.заповед на кмета на Община Враца регулацията била променена и парцелите с намиращите се в тях сгради се идентифицират така, както са описани в исковата молба.

Според ищеца, както до датата на съставянето на нот.акт №63, дело №580/2-11, така и до датата на смъртта си на 29.12.2022г. Й. Ц. М. (бащата на ответника Ц. М.) е осъществявал владение само на наследствените си части върху жилищната сграда в стар и настоящ УПИ І-341, докато по отношение останалите идеални части от сградата е осъществявал държане на частите на останалите наследници.

Поддържа, че и след съставянето на нот.акт №63, дело №580/2011г. ищецът продължил да ползва жилищната сграда, а признатите за собственици по нотариалния акт наследници не са демонстрирали, че упражняват фактическата власт само за себе си. Твърди се, че ищецът полагал грижи за имота и се интересувал от него, като през 2025г.го декларирал в общината и заплащал данъци за него, а до есента на 2023г. ответникът Ц. И. не е упражнявал фактическата власт върху имота и не е имал намерение да го свои.

При тези уточнения и нови твърдения, с молбата си от 26.06.2024г. ищецът е заявил, че предявява инцидентен установителен иск, за признаване за установено, че е той е собственик на ¼ ид.ч. от жилищната сграда в УПИ І-341, съответстващи на наследствения му дял, поради изтекла в негова полза придобивна давност.

4

Независимо, че по приемането на т.нар.от ищеца „инцидентен установителен иск“ районният съд не се е произнесъл, въззивният съдебен състав намира, че молбата от 26.06.2024. няма характера на такъв иск, а съставлява уточняваща искова молба, с която ищецът оспорва нот.акт №63, том VІ, рег.№6119, дело №580/2011г.в частта за придобИ.е право на собственост от Й. М., И.ка М.а и И. М. върху жилищната сграда и релевира твърдения, че сградата не е придобита по давност от посочените лица нито към датата на съставянето на констативния нотариален акт, нито към датата на смъртта на Й. Ц. М.. По същество, с този „инцидентен иск“ ищецът заявява същите права върху сградата, каквито е заявил и в исковата молба, а при твърденията, че никога не е губил наследственото си владение върху съответните идеални части от сградата, признаването му за собственик върху тези части и на друго кумулативно основание-давност, не е допустимо. Ето защо, включително с оглед представянето й след отговора на ответницата М. И., молбата на ищеца от 26.06.2024г. следва да се приеме за уточняваща (допълваща и поясняваща) по смисъла на чл.143, ал.2 от ГПК и в предмета на съдебното дирене да се включи и въпроса кой е владял процесната жилищна сграда от датата на смъртта на общия наследодател до датата на предявяване на иска, респ.придобита ли е тя в индивидуална собственост или в обикновена съсобственост въз основа на упражнявано от ответниците давностно владение.

Съображенията на настоящия съдебен състав, досежно допустимостта на инцидентния установителен иск намират опора и в следните актове на ВКС: Решение № 120/13.06.2014г. на ВКС по гр.д.№ 6714/2013г., І г.о.,Определение № 72/ 23.02.2016г. на ВКС по ч.гр.д.№ 629/2016г., ІІІ г.о., Определение № 800/06.11.2014г. на ВКС по ч.гр.д.

№ 5660/2014г., ІІІ г.о. и др.

При така подадените искова молба, отговори и уточняваща искова молба, в производството пред районния съд са събрани писмени и гласни доказателства. Въз основа на така събраните доказателства предявеният иск за делба на наследство е бил уважен, като по отношение на процесната жилищна сграда е прието, че тя не е била придобита от ответниците по давност нито към датата на съставяне на констативните нотариални актове, нито към датата на предявявяне на иска за делба.