Решение № 230 от 24.04.2025, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Благоевград, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело № 20251200500079 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл.ГПК.

С Решение №785/24.10.2024 г., постановено по гр.д.№780/24г. по описа на РС Благоевград, същият съд е отхвърлил като неоснователен предявения иск с правно основание чл.124 от ГПК от М. Т. Д., ЕГН **********, гр.**, чрез адв.Н. Л., срещу Община Благоевград, ЕИК 000024695, с адрес: гр.Благоевград, 2700, пл.„Георги ИзмирлиевМакедончето“ №1, представлявана от Кмета М.Б., за признаване за установено по отношение на Община Благоевград, че ищецът М. Т. Д. е собственик на основание придобивна давност на поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на село Еленово, община Благоевград, одобрени със Заповед №РД18-1352/26.07.2018г. на изпълнителен директор на АГКК, с адрес: село Еленово, местност „Арнаудско“, Площ: 951 кв. м. (деветстотин петдесет и един квадратни метра), Трайно предназначение на територията: Земеделска, Начин на трайно ползване: Нива, Категория на земята: 6 (шеста), Номер по предходен план: 003007 (нула нула три нула нула седем); граници на имота (съседи): ***; ***; ***; ***; ***;

***; ***.

Подадена е въззивна жалба от М. Т. Д., ЕГН **********, гр.Благоевград, ул.

„Панайот Волов“ № 45, против Решение №785/24.10.2024 г. постановено по гр.д.№780/24г. по описа на РСБлагоевград. В жалбата се излагат твърдения за неправилност на атакувания съдебен акт.

1

Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде уважена. По реда на чл. 263 ГПК е подаден писмен отговор на жалбата от въззиваемата страна – Община Благоевград, чрез юрк.Г.С.. С отговора се поддържат съображения за неоснователност на подадената въззивна жалба, като се иска от съда да потвърди атакуваното съдебно решение.

Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл. 269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивният съд намира жалбата за редовна и допустима, подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт. При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

При извършената служебна проверка настоящият въззивен съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустим иск - предявен от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено.

Съображенията за това са следните:

Производството пред РС е образувано по иск с правно основание чл.124 от ГПК, предявен от М. Т. Д., ЕГН **********, гр.**, чрез адв.Н. Л., срещу Община Благоевград, ЕИК 000024695, с адрес: гр.Благоевград, 2700, пл.„Георги Измирлиев- Македончето“ №1, представлявана от Кмета М.Б., за признаване за установено по отношение на Община Благоевград, че ищецът е собственик на основание придобивна давност на поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на село Еленово, община Благоевград, одобрени със Заповед №РД-18-1352/26.07.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: село Еленово, местност „Арнаудско“, Площ: 951 кв. м.

(деветстотин петдесет и един квадратни метра), Трайно предназначение на територията:

Земеделска, Начин на трайно ползване: Нива, Категория на земята: 6 (шеста), Номер по предходен план: 003007 (нула нула три нула нула седем); граници на имота (съседи):

2

***; ***; ***; ***; ***; ***; ***.

В исковата молба се твърди, че ищецът М. Т. Д. е собственик на основание изтекла придобивна давност на гореописания недвижим имот. Твърди се, че ищецът владее необезпокоявано процесния имот повече от 29 години - от 1995г. до настоящия момент. В тази връзка се твърди, че ищецът е имал приятел на име М., който по времето на социализма работел в предприятие „Зърнени храни“, като отглеждал добитък за предприятието и за себе си - около 300 броя телета. След продажбата на завод „Зърнени храни“ добитъкът, собственост на завода, както и част от личния добитък на М. бил разпродаден заради липсата на храна, която е идвала преди това от работещия завод, а с останалия му малък брой добитък М. се преместил по река Струма в гр.Благоевград, в землището на с.Еленово и се установил в с.Еленово до гр.Благоевград и там започнал да отглежда добитък за себе си.

Твърди се, че през 1995г. М. предложил на ищеца да отглежда добитък за себе си в неговото стопанство и в тази връзка възникнал и въпросът как да се изхранва въпросния добитък.

Ищецът решил да отглежда сам царевица, която да служи за храна на добитъка, като за целта била необходима земя, на която да се отглежда царевицата. Сочи се, че М. запознал ищеца с негов съсед на име М.Г.С., който бил съсобственик на съседния имот с идентификатор ***, стар номер (003005), находящ се в землището на село Еленово, местност „Арнаудско“, като му казал, че до неговия имот имало пустеещ имот, който не се обработва от никой. В тази връзка М.С. предложил на ищеца да засади с царевица процесния имот, който бил пустеещ, за да може да произвежда фураж за своите животни. Твърди, че от този момент (1995г.) ищецът започнал да владее и стопанисва процесния имот, като през годините имотът бил заграден с телена мрежа. Твърди се, че през 2006г. ищецът купил от М.С. и други наследници съседния имот с идентификатор ***, стар номер (003005), находящ се в землището на село Еленово, местност „Арнаудско“, с площ: 3350 кв. м., като от този момент двата имота - процесния имот и имот с идентификатор ***, били оградени като един общ имот. Сочи се, че от 2011г. до към 2016г. процесният имот започнал да се използва от ищеца като склад за строителни материали и през годините (от 2016г. до 2023г.) ищецът обработва имота и отглежда зеленчуци в него. Предвид продължителното и необезпокоявано владение на имота повече от 29 години, се твърди, че ищецът предприел действия за сдобиване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, с което същият е манифестирал обстоятелството, че е собственик на имота. В тази връзка на 23.01.2024г. ищецът подал молба-декларация за обстоятелствена проверка до Община Благоевград, чрез която да се сдобие с удостоверение, доказващо, че имотът не е общинска собственост. Сочи се, че от Община Благоевград издали на ищеца удостоверение, от което било видно, че процесният имот е актуван като частна общинска собственост с Акт за частна общинска собственост (АЧОС) №2594/26.07.2013г. Навежда се, че в АЧОС имотът бил индивидуализиран с различна площ и граници, което пораждало съмнение за идентичност между акта и процесния имот. От самия текст на АЧОС било невъзможно да се установи по ясен и безспорен начин на какво придобивно основание се твърди, че имотът е общинска частна собственост, като в графа „правно основание“ на акта било посочено „чл.56, ал.1, чл.2, ал.1, т.7 от Закона за общинската собственост във връзка с чл.25, ал.1 от 3

Закона за собствеността и ползването на земеделски земи“.

В отговора на исковата молба ответникът Община Благоевград оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва се твърдението, че ищецът М. Д. е собственик на процесния поземлен имот. Твърди се, че Община Благоевград е собственик на имота по силата на чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС във вр. с чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ. Сочи се, че за поземлен имот с идентификатор № ***, предмет на разглеждане в настоящото исково производство, е съставен Акт за частна общинска собственост №2594 от 26.07.2013г., вписан в Служба по вписванията при PC - Благоевград под Акт №185, том IX, дело №1704/2013г., вх.peг.

№2910/31.07.2013г., като поземлен имот с №003007, с ЕКАТТЕ 27231 по картата на възстановената собственост на землище с.Еленово, община Благоевград, находящ се в местността „Арнаудско“, целият с площ 1 044 (хиляда четиридесет и четири) кв. м., начин на трайно ползване: нива, категория на земята: VI, при съседи/граници на имота: Имот №003005, Имот №003003, Имот №003002, Имот №003001, Имот №000052, Имот №000059.

Твърди се, че Общината е придобила правото на собственост върху имота по силата на закона - на основание чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, съгласно която норма общинска собственост са земеделски имоти, които не принадлежат на държавата, гражданите и юридическите лица, като в приложното поле на чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ се включвали земеделски земи, които са подлежали на възстановяване, но не са заявени за реституция в предвидените срокове, както и земи, които не са изкупени от ползвателите по реда и условията на §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Сочи се, че процесната територия, в която попада имота, предмет на настоящата искова претенция, е такава по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ - земеделска земя. С Протоколно решение №1 от 10.05.2012г. Комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ е определила имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ по землища. Видно от т.13 на протоколното решение, за землището на с.Еленово са определени 9 (девет) броя имоти с обща площ от 67.934 дка. Видно от регистъра на имотите и други кадастрални единици по вид собственост към 22.02.2012г., е че имот с №003007, находящ се в м.„Арнаудско“, с начин на трайно ползване - нива, категория на земята - 6 (шеста), с площ от 1 044 (хиляда четиридесет и четири) кв. м., е общинска собственост.

Навежда се, че за имот с идентификатор № ***, предишен №003007, няма проведена процедура при Община Благоевград за възстановяване правото на собственост върху имота по реда на §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на правоимащо лице, поради което имотът не е заявяван за възстановяване по реда и сроковете по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и не е бил реституиран, поради което имотът не е принадлежал на физическо и юридическо лице. В тази връзка се навежда, че изтеклата до 22.11.1997г., до влизане в сила на разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, придобивна давност не се зачита, както и не тече придобивна давност за земеделски земи, за които административната процедура по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността все още не е приключила. Придобивната давност за владеещия земеделска земя, попадаща в земи по §4 ЗСПЗЗ, започва да тече от момента, когато е издадена заповедта по §4к, ал.7 от ЗСПЗЗ, с която приключва процедурата по възстановяването, като с разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, се заличавали всички правни последици, свързани с владението до този момент. Сочи се, че за ищеца не се установява да е от категорията на 4 правоимащите, същият не се установява да е ползвател, нито пък собственик на процесния земеделски имот, не е налице влязъл в сила акт, с който е приключила административната процедура, поради което ищецът не може да придобие по давност поземлен имот, попадащ в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като имотът е останал общинска собственост, поради забраната за придобиване по давност, въз основа на мораториума върху придобивната давност (спирането й), установен с разпоредбата на §1 Закона за допълнение на ЗС (ДВ, бр.