Решение № 94 от 24.02.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. София , 23.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на девети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иво Димитров

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20201001002533 по описа за 2020 година взе предвид следното:

Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по въззивна жалба на „А-Строй“ЕООД, ЕИК 101019435, чрез адв.Й.Ч. от АК Благоевград насочена против Решение № 902726/27.08.2020 г., постановено по т.д. № 3/2020 г. по описа на ОС Благоевград в частта му, с която е уважен предявеният от Община ***, чрез кмета Ф. И. против въззивното дружество иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за осъждане на последното да заплати на ищеца сумата от 75 497,76 лв., като получена на отпаднало основание – прекратен договор за строителство № 110/17.07.2019 г., поради разваляне.

В останалата му част първоинстанционното решение не е обжалвано, влязло е в законна сила и не е предмет на въззивна проверка.

Във въззивната жалба се развиват съображения за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в игнориране на част от приобщените по делото доказателства, както и едностранчива и превратна преценка на част от тях.

Последното довело и до нарушение на материалния закон в нормите на чл.87 ЗЗД, чл.262, ал.2 ЗЗД и на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, както и за необоснованост.

По подробно изложените съображения в подкрепа на тези оплаквания се иска отмяна на обжалваното решение и по същество отхвърляне на предявения кондикционен иск.

В отговора по въззивната жалба въззиваемата страна оспорва наведените в нея доводи и поддържа правилност на атакуваното решение в частта му, предмет на настоящето производство.

1

Страните на са поискали събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция и не са налице основания за служебно събиране на такива.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на първоинстанционното решение в обжалваната му част, прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност срещу първоинстанционния съдебен акт, посочени във въззивната жалба, приема следното:

В обжалваната му част първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по редовно предявен иск.

Разгледани по същество оплакванията за неправилност на същото настоящата инстанция намира за частично основателни, без това да влияе на по същество правилния краен извод за основателност на предявения иск, предвид следното:

ОС Благоевград е бил сезиран при условието на обективно съединяване с няколко осъдителни иска от Община *** притив „А Строй“ЕООД, между които и с иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.

По отношение на същия се е поддържало в обстоятелствената част на исковата молба, че страните са били обвързани от договор за строителство № 110/17.07.2019 г., сключен след проведена процедура по Закона за обществените поръчки. Предметът на договора бил „Изпълнение на инженеринг - изготвяне на инвестиционни проекти, строителство и упражняване на авторски надзор” по Обособена позиция № 1 „Изпълнение на инженеринг изготвяне на инвестиционни проекти, строителство и упражняване на авторски надзор” на обекти/ строежи в обхвата на строителство с предмет: „Реконструкция и рехабилитация на улици в с.***”, а условията му, вкл. правата и задълженията на страните по него – разписани в клаузите му.

Поддържано е, че по този договор изпълнителят не изпълнил точно и в срок задълженията си в петнадесетдневен срок от сключването му да изготви работен инвестиционен проект /чл. 5, ал. 1, т. 1, чл.24, т.2 и т.4 от Договора/. Посоченият срок изтекъл безрезултатно на 02.08.2019 г. Освен това месеци след сключването на договора изпълнителят не предприел абсолютно нищо в изпълнение на същия, като към 02.12.2019 г. забавата възлизала на 160 дни, което надвишавало целият срок за изпълнение на договора почти двойно.

Същевременно Община *** извършила и авансово плащане към изпълнителя, в размер на 75 497,76 лв., която била максималната допустима стойност на аванса, установена по чл. 8 от Договора, определящ го определя като аванс за СМР. Този аванс бил заплатен на изпълнителя, въпреки че не са били изготвени работните проекти, които очевидно са предпоставка за изпълнение на възложените СМР.

Твърдяло се е още, че срокът на договора бил определен като един относително кратък период /90 дни/, тъй като финансирането на обекта било осигурено от възложителя за сметка на републиканския бюджет, в резултат на договор за усвояване на целеви средства, отпуснати с Постановления на МС от 2018 г.

Това задължавало възложителя да изпълни действията по усвояване до 20.12.2019 г. и превръщало договора във фиск сделка, която непременно следва да бъде изпълнена в уговорения срок, тъй като след 20.12.2019 г. ще е невъзможно да бъдат усвоени отпуснатите за целта средства.

В подкрепа на посоченото била и клаузата на чл. 41, изр. 1 от договора, който давала право на всяка от страните да прекрати договора без предизвестие след изтичането на три месеца от сключването му при неосигуряване на финансови средства за изпълнението му.

2

Освен изложеното на 18.11.2019 г. изтекъл и срокът на банковата гаранция за изпълнение на договора, която изпълнителят следвало да предостави по силата на чл. 11 от същия, като след изтичането й не били предприети каквито и да било действия по нейното подновяване. Така към момента на предявяване на исковата молба гаранция за изпълнение по договора липсвала.

Гореизложеното мотивирало ищеца да отправи уведомление до ответното дружество, с което сключения договор бил развален.

Твърдяло се е, че независимо от развалянето, било обективирано и изявление за прекратяване на договора, тъй като било налице кумулативното наличие на предпоставките както за разваляне на договора, така и за неговото прекратяване, тъй като ако в бъдещ спор се счете, че развалянето не е породило действие, то действие следва да породи изявлението за прекратяване на договора.

Поддържано е, че уведомлението съдържало покана за заплащане на дължимите неустойки и връщане на авансите по договора, но в дадения срок изпълнителят не извършил плащане. То депозирало отговор на уведомлението, в който заявил, че строителството не се извършвало, тъй като имало „договорка” с предишния кмет да не се работи по обектите до приключването на местните избори.

Така с отправеното уведомление се поддържа от ищеца, че договорът между страните по делото бил развален на основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД, тъй като е следвало да бъде изпълнен непременно в уговорения кратък срок за изпълнение с оглед осигурено от възложителя финансиране на проекта за сметка на републиканския бюджет със срок за усвояване 20.12.2019 г.

Отделно от горното се поддържа, че договорът е развален и на друго самостоятелно основание – факта, че изпълнителят не е започнал каквито и да било действия по изпълнение на договора повече от 160 дни, а чл. 17, т. 1 от Договора предвиждал възможност за възложителя да задържи гаранцията за изпълнение в пълен размер и да развали договора, ако изпълнителят не започне работа по изпълнението за период повече от 30 дни.

В случая в този период работа по изпълнението не е била предприета от изпълнителя, поради което и договорът бил развален с цитираното уведомление.

На отделно и самостоятелно основание се поддържа, че договорът бил развален и поради факта, че на 18.11.2019 г. изтекъл и срокът на банковата гаранция за изпълнение на договора, която изпълнителят следва да предостави по силата на чл. 11 от същия. След изтичането й и въпреки изпратеното уведомление до изпълнителя не били предприети каквито и да било действия по подновяването на гаранцията, поради което и развалянето е породило своето действие.

Поискано е от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати/върне на ищеца сумата от 75 497,76 лв., като получена без основание.

В отговора по исковата молба ответното дружество не е оспорило ищцовите твърдения за договорна обвързаност на страните по делото по договор за строителство от 17.07.2019 г., както и че в качеството му на изпълнител по този договор е получило авансово плащане от изпълнителя в размер на 75 497,76 лв.

Не е оспорило и твърденията, че не е предприело каквито и да е действия в изпълнение на задълженията си по този договор.

Всички останали фактически твърдения на ищеца относно развалянето/прекратяването на договорната връзка между страните, са оспорени от ответника.

3

Оспорено е твърдението, че договорът има характера на фикс сделка и е възразено, че съглашението не е било обвързано от условие за усвояване на целеви средства от Община ***. Независимо от последното било налице и Постановление № 381/30.12.2019 г. на ВС за изпълнение на държавния бюджет на РБългария, който в чл.42, ал.1 позволявал неусвоените средства от одобрените по бюджетите на общините за 2019 г. да се разходват и пред 2020 г.

Оспорило е твърденията за разваляне на договора, поради бездействието на изпълнителя, поради отсъствие на предпоставките по чл.87, ал.1 ЗЗД.

На свой ред е твърдяло, че непосредствено след сключването на договора между страните било сключено и допълнително споразумение от 22.07.2019 г., с което се съгласили предвидените в чл.5, ал.1 от договора срокове да спрат да текат, считано от датата на подписването му, т.к. преди строителните дейности по благоустрояване и рехабилитация на улиците в с.*** се наложила подмяна на съществуващия стар етернитов водопровод с полиетиленов такъв. Необходимостта от това не била отчетена при обявяване на обществената поръчка за улиците, а изпълнението на договора се явявало безпредметно, ако преди полагането на асфалта по уличните участъци в с.*** не е сменен стария водопровод.

Така изпълнителят не можел да започне работа по проектирането, преди да е сменен водопровода.

След сключване на споразумението нарочно уведомление за възобновяване на срока в изпълнение на сключеното допълнително споразумение не било изпращано от Община ***, поради което и не била налице първата предпоставка по чл.87, ал.1 ЗЗД.

Не била налице и втората предпоставка, т.к. с уведомлението си до ответника Община *** не му предоставила подходящ срок за изпълнение, след изтичането на който да счита договора за развален.

Оспорва се доводът на ищеца, че договорът следвало да се счита развален поради изтичане на предоставената банкова гаранция за изпълнението му, с аргумент че изтичането й по време, когато е спряно изпълнението на договора, не може да представлява съществено неизпълнение.

Оспорен е доводът, че договорът е прекратен на някое от посочените в него основания, поради неосъществяване на фактическите им състави.

В допълнителната искова молба ищецът от своя страна е оспорил възраженията на ответника, като е въвел от своя страна такова за неавтентичност на представеното допълнително споразумение, за неговото антидатиране, както и за неговата нищожност, поради противоречие с разпоредбите на ЗОП – чл.184, ал.1 и чл.116 от специалния закон.

След самостоятелна преценка на приобщените пред първоинстанционния съд доказателства настоящият въззивен състав приема за установено следното от фактическа страна:

Страните не са спорили по установените и от анализът на приобщените писмени доказателства факти, че са били надлежно обвързани от договор за строителство № 110/17.07.2019 г., сключен на осн.чл.183 от ЗОПС – след проведена процедура по възлагане на обществена поръчка и въз основа на Решение № 10/11.07.2019 г. на възложителя, при подробно разписаните в същия клаузи.

По същия Община ***, като възложител и „А-Строй“ЕООД, като изпълнител, се споразумели възложителят да възложи, а изпълнителят да се задължи срещу възнаграждение да извърши дейностите по ал.2 от чл.1 на договора за обществена поръчка с предмет :