Определение № 16998 от 05.05.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16998 гр. София, 05.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20251110154732 по описа за 2025 година

Делото е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 407207/11.12.2025г. на СРС, уточнена с Молба, вх. № 24186/27.01.2026г. на СРС, подадена от В. К. Н. и Д. Е. Н. срещу Е.

Й. Й..

На основание чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ: на:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе Дата: 02 юни 2026г.

Час: 10:40

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Ищците В. К. Н. и Д. Е. Н. чрез адв. К. Д. и адв. С. В. – АК-София, са предявили срещу ответницата Е. Й. И. иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че ищците са собственици по наследство от Емил Георгиев Николов на недвижим поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на село Владая, одобрени със Заповед № РД-181/03.01.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1034 кв.м., находящ се в село Владая /Столична община/, ***, съставляващ УПИ ІІІ-197, кв. 13 по плана на село Владая, при съседни имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***.

Ищците твърдят, че са собственички на описания по-горе имот по силата на наследствено правоприемство от Емил Георгиев Николов /съпруг на първата ищца и баща на втората/, който от своя страна го придобил по силата на дарение и делба през 1975г. Тъй като бракът между ищцата В. Н. и Емил Николов бил сключен през 1981г., то имотът не бил в режим на съпружеска имуществена общност и всяка от ищците била собственица на половината от него. От 1976г. Емил Николов, а след смъртта му през 2015г. - наследниците му, обработвали имота, грижели се за него, плащали данъците му, бил ограден и трети лица нямали достъп до него. През 2007г. във връзка с наводнение Николов бил обезщетен като собственик по повод осигуряване на достъп на строителна техника. През 2025г. ищците направили постъпки да отразят правата си в кадастралната карта и регистри като установили, че по силата на Нотариален акт № 105, т. VІІ, дело 495/1989г. на СВп-София, като собственик бил вписано непознато за тях лице – Р. Р. С.. Този нотариален акт не се откривал в архива на Службата по вписванията. Обстоятелството, че в кадастралните регистри като собственик било вписано непознато на ищците лице като собственик на техния имот, пораждало интерес за предявяване на настоящите искове. В случай, че се 1 приемело, че техният наследодател не е придобил имота по дарение и делба, то претенциите си заявяват на основание изтекла в полза на тях и техния наследодател придобивна давност /пет- или десетгодишна/, попадаща в периода от 1976г. най-късно до датата на предявяване на исковата молба.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Е. Й. Й. /наследница – едноутробна сестра на Р. Р. С., починал през 2013г./ е депозирала Молба, вх. № 878/19.03.2026г. на СРС, с която заявява, че признава предявените искове за допустими и основателни, не оспорва исковата молба и представените доказателства. Прави възражение по чл. 78, ал. 2 ГПК, като сочи, че не е дала повод за завеждане на делото и моли да не бъдат възлагани върху нея разноските по него.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по предявените положителни установителни искове е за ищците. Същите следва да установят, че са наследнички на Емил Георгиев Николов, че в патримониума на същия на годно правно основание /делба и дарение, съответно давност/, е възникнало право на собственост върху процесния имот, което по силата на наследствено правоприемство е преминало към тях. По отношение на евентуално заявеното основание за собственост – давност, ищците следва да докажат, техният наследодател, съответно след смъртта му те, са упражнявали непрекъснато, спокойно и явно фактическа власт върху процесния имот добросъвестно /5 години/ или недобросъвестно /10 години/ с намерение за своене. В тежест на ответницата е да докаже, че в нейния патримониум е налице право /ако твърди такова/, изключващо правата на ищците, ако такива се установят. Всяка от страните следва да докаже реализацията на фактическия състав на твърдяното от нея придобивно основание / възникване на право на собственост.

По делото не са налице спорни факти.

По доказателствата:

ДОПУСКА представените по делото писмени доказателства.

По останалите доказателствени искания съдът ще се произнесе в насроченото по делото открито съдебно заседание.

УКАЗВА на всяка от страните, че:

Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат за връчени.

Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж ú е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение, включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се считат за връчени.

Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, което не подлежи на обжалване.

Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.

РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена наполовина).

2

РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез медиация.

СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице предпоставки за задължаване на страните да участват в производство по медиация /арг. чл. 140а, ал. 1 ГПК/.

Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на доклад, да се връчи на страните. Заедно с него на ищцовата страна да се връчи и предназначеният за нея препис от отговора на исковата молба (ако такъв е подаван).

Определението не подлежи на обжалване.

Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3