Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 596 от 01.06.2026, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Гражданско дело 2527/2025
Вид
Решение № 596
Подписан
01.06.2026
Състав
Михаела Иванова Атанасова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 596 гр. Кюстендил, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVII-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Ив. Атанасова при участието на секретаря Катя П. Николова като разгледа докладваното от Михаела Ив. Атанасова Гражданско дело № 20251520102527 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част трета – Особени искови производства от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по искова молба, депозирана от К. М. Г., чрез адв. Г. Д., с която се оспорва заповед за уволнение е рег. № *********г. на Директора на ОДМВР – Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „Цар Oсвободител“ № 12 като се иска същата да бъде отменена като незаконосъобразна, ищецът да бъде възстановен на заеманата отпреди уволнението длъжност, както и да му бъде заплатено обезщетение в общ размер на 5196,00 лв., представляващо получаваното от Г. по-ниско трудово възнаграждение на новата й работа за периода 04.07.2025г. – 04.01.2026г, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 26.08.2025г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба и молба-уточнение с вх. № 11000/15.09.2025г. се сочи, че страните били в трудовоправни отношения на основание трудов договор №*********год. като ищцата заемала длъжността „системен оператор“ в група „Моторни превозни средства, водачи и административно-наказателна дейност“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел Охранителна полиция към ОДМВР - Кюстендил.

Твърди се, че между страните било сключено допълнително споразумение за изменение на трудовия договор, по силата на което служителят приел да изпълнява длъжността „системен оператор“ в група „Регистрация и отчет на превозните средства“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел Охранителна полиция към ОДМВР – Кюстендил.

Със Заповед за уволнение №**********г., издадена от Директора на ОДМВР – Кюстендил на ищцата било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 190, ал.1, т.3 и т.4, предл. първо от КТ. В заповедта било посочено, че К.

1

Г. е нарушила технологичен ред с регистров № 1139-4111 от 10.07.2023г., който касае организацията на работата в група „Моторни превозни средства, водачи и административно-наказателна дейност“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил, а ищцата заемала длъжността в група „Регистрация и отчет на превозните средства“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел Охранителна полиция към ОДМВР – Кюстендил.

Сочи се, че съгласно чл. 181 от КТ работодателят е длъжен да издаде правилник за вътрешния трудов ред, в който да определи правата и задълженията на работниците и да уреди организацията на труда в предприятието. Оспорва се в горецитираната заповед за уволнение да има информация относно издаването на такъв правилник и дали ищцата е била запозната с неговите разпоредби, както и дали описаните нарушения са конкретизирани в същия. Твърди се, че не може да се достигне до извод за виновно поведение на работника, а в заповедта се цитира единствено технологичния ред, който е издаден за работата на несъществуващата от 2023г. структура на ОДМВР – Кюстендил.

При издаване на заповедта не били спазени изискванията на чл. 189 КТ като била отчетена прекомерна тежест на извършеното от ищцата без да се съобрази, че работникът няма предходни нарушения на трудовата дисциплина за пе**д от около 7 години, а напротив – били присъждани награди. Оспорва се ищцата да е извършвала системни нарушения на трудовата дисциплина.

В хода на процедурата по налагане на наказанието били допуснати съществени нарушения, които довели до накърняване правото на защита на Г.. Било й поискано сведение по случая на ***г., от която дата започнали да текат и сроковете по чл. 194 КТ. Сочи се, че по една и съща проверка била поканена два пъти да дава писмени сведения или обяснения, а законът предвиждал това да става еднократно. От работодателя било допуснато смесване на процедурни правила за налагане на дисциплинарно наказание на държавен служител по ЗМВР и ЗДС, с такива по КТ за работник по трудово правоотношение.

Оспорва се конкретни заявления за административни услуги, въведени от нейния профил и с нейната парола, да са въведени лично от ищцата, тъй като един служител работел с включена парола на повече от едно работно място.

Твърди се, че през месец март 2025г. комисар П. заявил пред служителката С.

М., че ще уволни нея и ищцата. Проверката по случая била възложена на същото лице, което водело до конфликт на интереси, тъй като било формирано предварително убеждение за вината на К. Г. и наказанието й било предопределено.

Заявява се, че в месеца на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата получавала брутно трудово възнаграждение в размер на 1 943 лева. След уволнението започнала работа в „Пътнически автотранспорт“ ЕООД на 04.07.2025г., съгласно трудов договор № *****г., с основна месечна заплата в размер на 1 077 лева. Разликата между получаваните преди и след уволнението възнаграждения се равнявала на 866,00 лева месечно.

Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да бъде отменена като незаконосъобразна заповед за уволнение е рег. №******г. на Директора на ОДМВР – Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „Цар Oсвободител“ № 12, ищецът да бъде възстановен на заеманата отпреди уволнението длъжност, както и да му бъде заплатено обезщетение в общ размер на 5 196,00 лв. (пет хиляди сто деветдесет и шест лева), представляващо разликата между получаваното от К. Г.

2 брутно трудово възнаграждение преди уволнението и трудовото възнаграждение на новата й работа за периода 04.07.2025г. – 04.01.2026г, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 26.08.2025г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се и сторените деловодни разноски.

Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор.

Сочи на допустимост, но неоснователност на заявените искове.

Твърди, че като резултат от възложена от работодателя проверка безспорно установено било извършено от страна на Г. при изпълнение на служебните й задължения като „системен оператор“ в група „Регистрация и отчет на превозните средства“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР, гр. Кюстендил, в сградата на сектор ПП, на определеното й работно място, през работно за нея време, на ***г., ***г. и ***г., нарушение на трудовата дисциплина.

Същото се изразявало в допускане да бъде използван предоставения й достъп до АИС „Регистрация на МПС и собствениците им“ с оглед въвеждане на заявление № *** от 2020г., отнасящо се до лек автомобил с рег. № КН ***** **, за да бъдат „зачислен за работа“/“ангажиран в момента“ рег. № КН*****, рег. № КН **** и рег. № КН *****, в които впоследствие са регистрирани леки автомобили марка „**“, модел „**“, марка „*********“, модел „****“ и „**********“, модел „********“ въз основа на заявление № **********, заявление № ********* и заявление № *-***********. Липсвало подадено заявление за избор по желание на заявител досежно горните регистрации като с посочените действия се нарушавала поредността на автоматично подаваните регистрационни номера от АИС. Така Г. не спазила и не изпълнила т. II, подт. 1, 2 и 3 от длъжностната й характеристика, във вр. с чл. 108, ал. 1 от Технологичния ред, установен в ОДМВР – Кюстендил за този вид дейност, във вр с. чл. 12, ал.1 и чл. 15, ал 1 от Наредба № I-45/24.03.2000г. на МВР, във вр. с чл. 26, т. 4 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на МВР.

Твърди се, че процесната заповед е законосъобразна такава, издадена при съблюдаване на изискванията на за****, като тежестта на нарушенията била преценена съобразно всички събрани доказателства.

Горното обуславяло неоснователност и на заявените акцесорни претенции.

Поради това се иска отхвърляне на исковата претенция в цялост.

Претендират се сторените по делото разноски.

Доколкото производството по настоящото дело попада в предметния обхват на нормата на чл. 140а, ал.1, т. 9 от ГПК и при липса на данни за пречки по см. на чл.

140а, ал. 3, съдът задължи страните по делото да участват в провеждането на информационна среща за процедура по медиация. Видно от изпратения от Съдебен център по медиация към Окръжен съд – Кюстендил документ с вх. № ******* г. страните не са постигнали съгласие за провеждане на процедура по медиация, тъй като в проведената информационна среща представителят на ответника изрично е заявил отказа на страната да участва в тази процедура.

В съдебно заседание ищецът поддържа предявените искове, а ответникът ги оспорва по съображенията в отговора.

В хода на производството с Определение рег. № 297/24.02.2026г. съдът е допуснал предприетата от ищцовата страна промяна на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ вр. с чл. 225, ал.1, и ал. 2 от с.к., като същият да се счита предявен, както следва: да 3 бъде осъдена ответната дирекция да заплати на ищцата сума в общ размер на 4 718,81 евро, от които: 1107,50 евро – обезщетение, дължимо на ищцата като разлика в получаваното от нея възнаграждение по правоотношението, предмет на настоящото дело и впоследствие възникналото такова със страна ищцата в настоящото за пе**д от 75 календарни дни от 04.07.2025г. до 17.09.2025г. и 3611,31 евро – такова, дължимо за времето през което Г. е останала без работа /поради прекратяване на впоследствие възникналото трудово правоотношение, считано от 17.09.2025г./ за пе**д от 109 календарни дни от 17.09.2025г. до 03.01.2026г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 26.08.2025г. до окончателното изплащане на задължението.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по наличието на валидно възникнало трудово правоотношение между страните по делото, считано от 2017г., същото прекратено със Заповед № *********г. на директора на ОДМВР – Кюстендил.

В горния смисъл, прието по делото е заверено копие на трудов договор ******* от *******г., видно от което работодателят ОД на МВР – Кюстендил, представлявана от старши комисар Е. С., е възложил на служителя К. М. Г. да изпълнява длъжността „системен оператор“ в група „Моторни превозни средства, водачи и административнонаказателна отговорност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Кюстендил, на осн. чл. 61, ал. 1, т. 1 от КТ, във вр. чл. 159, ал. 2 от ЗМВР.

С допълнително споразумение № ******* г., екз. 3 към трудов договор № ******** г. е възложено на ищцата да изпълнява длъжността „системен оператор“ в група „Регистрация и отчет на превозни средства“, сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР, гр. Кюстендил, като „Останалите уговорки между страните, постигнати при сключване на трудовия договор, допълнителните споразумения към него, както и измененията при усл. на чл. 118, ал. 3 от КТ, които не са изменени с настоящото допълнително споразумение, се запазват“.

Приложен е опис на материали, касаещ проверка, образувана със заповед №******** г. на директора на ОДМВР – Кюстендил. Така, видно от заповед № ****** г. на директора на ОДМВР – Кюстендил, е това, че е разпоредена проверка за изясняване на обективирани в докладна записка от ***** г. данни, че за пе**да 01.01.2023г. – 31.12.2024г. заявление с рег. № ****** е използвано десет пъти за запазване на регистрационен номер по избор за различни МПС и заявители на административни услуги, която проверка е следвало да се извърши до 25.04.2025г, като с резолюция на дисциплинарно-наказващият орган срокът за извършването й е удължен до 12.05.2025г. Изготвен е доклад рег. №******* г. от проверяващата комисия по случая, в който е прието за установено, че К. М. Г. е извършила нарушения на трудовата дисциплина като е нарушила поредността на автоматично подавани номера от АИС, с което не е спазила технологичните правила, а именно чл. 108, ал. 1 от Технологичен ред №*********г., въвеждайки в АИС КАТ заявление за регистрация рег. № ****** на *****г., с което е ангажиран регистрационен номер КН***; на ***** г., с което е ангажиран регистрационен номер КН **** ; на ***** г., с което е ангажиран регистрационен номер КН *** . С резолюция на дисциплинарнонаказващият орган от ***** г. е разпоредено изготвянето на покана за даване на писмени обяснения.