Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 691 от 04.03.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 6324/2023
Вид
Решение № 691
Подписан
04.03.2024
В сила
27.06.2024
Състав
Нела Кръстева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • §1, т.17 · Закон за електронните съобщения
  • §1, т.47 · Закон за електронните съобщения
  • чл.79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 691 гр. В., 04.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 33 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20233110106324 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени кумулативно съединени искове от ищеца „Й.Б." ЕАД, ЕИК ***, срещу ответника С. С. С. ЕГН **********, с правно основание чл.415 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, ДА БЪДЕ ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОТВЕТНИКА, ЧЕ ДЪЛЖИ сумите в общ размер на 692,32 лв. (шестстотин деветдесет и два лева и тридесет и две стотинки), представляващи неплатени:

-94,93 лева - представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 15.01.2021 г. - 14.03.2021г. по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***;

-159,24 лева - представляваща неустойка по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***;

-438,15 лева - представляващи разликата между цената на устройството *** без абонамент и преференциалната цена, на която е предоставено.

-законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 07.11.***. до окончателно изплащане на вземането, които суми са присъдени с издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по гр.д.№ ***/***. по описа на ВРС, 8-ми състав.

Претендират се и разноските, положени в настоящото исково производство, както и в заповедното производство.

Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право, се свеждат до следните изнесени в исковата молба фактически твърдения: На 06.10.2020г. и по 1 повод Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от същата дата, „Т.Б.-"ЕАД, понастоящем „Й.Б."ЕАД предоставило на С. С. С. устройство марка *** на преференциална цена, посочена в т. 6 от договора. В същата точка е посочена и стандартната цена на устройството без абонамент и размерът на направената отстъпка. На 30.11.2020г., между С.

С. С. и „Т.Б.-" ЕАД, понастоящем ..Й.Б.*' ЕАД, е било сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***, за срок от 24 месеца, с абонаментен план за първоначалния срок на договора от 52,99лв. и в размер на 57,99лв. след изтичане на първоначалния срок. С., според изнесеното, не е изпълнила задълженията си по споразумението в общ размер 94,93лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 15.01.2021г. - 14.03.2021г.

Вследствие на неизпълнението и съгласно раздел III, чл. 2 от споразумението, мобилният оператор начислил неустойка в размер на 159,24лв., която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси и е била начислена във фактура №7320129229/15.05.2021г.

Вследствие на неизпълнението по споразумението за мобилни услуги, се сочи, че С. дължи сума в размер на 438,15лв., начислена във фактура № 7320129229/15.05.2021 г., представляваща съразмерна част от направената отстъпка в цената на устройството, като е взет предвид периодът, през който длъжникът е изпълнявал задълженията си по споразумението.

Горепосочените задължения са индивидуализирани в следните фактури:

1. фактура №7316084301/15.02.2021г. за отчетен период 15.01.2021г. - 14.02.2021г., срок за плащане - 02.03.2021г., издадена за сумата от 56,66лв., представляваща неплатени абонаментна такса и използвани услуги. Фактурата претендират в размер от 39,56лв., поради извършено частично плащане в размер от 17,10лв.

2. фактура №7317446915/15.03.2021г., за отчетен период 15.02.2021г. - 14.03.2021г., срок за плащане - 30.03.2021г., издадена за сумата от 55,37лв., представляваща неплатена абонаментна такса.

3. фактура №7320129229/15.05.2021г., за отчетен период 15.04.2021г. - 14.05.2021г., срок за плащане - 30.05.2021г., издадена за сумата от 597,39лв., представляваща неплатени: 159,24лв. - неустойка; - 438,15лв. - сума за разлика в цената на мобилно устройство ***;

С изложеното се обосновава правният интерес от предявените искове.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответникът С. С. С., ЕГН:**********, чрез адв.А. Т. Х., АК-В., адрес: гр. В., ул. О. *, партер, назначен за особен представител, с който се изразява становище, че предявеният иск е допустим, като подаден от лице, което има правен интерес, но се оспорва същшия, като неоснователен. Не се оспорва, че С. С. С. ЕГН **********, е сключила Договор за мобилни услуги на 06.10.2020 год. с "Т.Б.-" ЕАД, понастоящем "Й.Б." ЕАД, с ЕИК: *** , за срок от 24 месеца. Със същия се сочи, че тя е придобила мобилен телефон марка ***. Доколкото липсва контакт между особения представител и г-жа С., се сочи, че не може да се потвърди или оспори, дали същата е получила горецитирания мобилен телефон, като се счита, че не са налице 2 достатъчно доказателства за това. Оспорва се твърдението, че ответницата не е изпълнила задълженията си по договора. Оспорва се това същият да е прекратен предсрочно, като се сочи, че няма никакви доказателства ответницата да е уведомена за това, както и за издадените от ищцовото дружество фактури за услуги, включително за сумата по фактура 7320129229/15.05.2021г. Счита се, че предвид това, сключеният договор и допълнително споразумение не са прекратени. Оспорват се като неравноправни клаузите в договора, отнасящи се до предсрочното прекратяване на същия и начисляването на неустойка. Същите се настоява, че са нищожни, поради противоречие с добрите нрави и нарушена потребителска закрила.

В съдебно заседание, ищецът не изпраща представител. Депозира молба-становище, с която моли да се даде ход на делото. Моли съда да уважи исковата молба, така както е била предявена, както и да бъдат присъдени направените настоящото дело и в хода на заповедното производство разноски.

Ответникът не се явява лично, представлява се от назначен от съда особен представител на основание чл.47 ал.6 ГПК, който поддържа писмения отговор. Моли исковата претенция да бъде оставена без уважение, както и за присъждане на направените в производството разноски.

Подадената искова молба отговаря на процесуалните изисквания на закона и се явява допустима. Налице е идентитет със заповедното производство, предвид че претендираните за установяване по чл.422 ГПК парични суми, напълно съответстват на паричните суми, присъдени с издадената заповед в производството по чл.410 ГПК. От изложените в исковата молба фактически твърдения се установява наличието на извънсъдебен спор между страните като условие за надлежното упражняване на правото на иск. Длъжникът е редовно уведомен за издадената заповед по чл.47 ал.5 ГПК, като с разпореждане от 21.04.2023г. на заявителя са дадени указания за предявяване на иск на основаниие чл.415 ал.1 т.2 ГПК. Посоченото разпореждане е връчено на заявителя на 02.05.2023г., като в законоустановения едномесечен срок, а именно на 19.05.2023г. е подадена исковата молба по настоящото дело.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК В полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на настоящото производство. Заповедтта е връчена на ответника при условията на чл.47 ал.5 ГПК, при което на заявителя са дадени указания за предявяване на иск, на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК. В изпълнение указанията на съда, заявителят в законоустановения преклузивен срок, е предявил установителни искове за вземанията си.

При това положение съдът намира, че за ищеца е налице правен интерес от провеждане на настоящото производство и същото се явява допустимо.

Представени с исковата молба са фактура № 7316084301/15.02.2021г.; фактура № 7317446915/15.03.2021г.; фактура №7320129229/15.05.2021г.

3

Прието за безспорно и за ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е, че С. С. С. ЕГН **********, е сключила Договор за мобилни услуги на 06.10.2020 год. с "Т.Б.-" ЕАД, понастоящем "Й.Б." ЕАД, с ЕИК: *** за срок от 24 месеца. Със същия тя е придобила мобилен телефон марка ***.

Въз основа на изложеното, съдът приема за установено наличието на валидна облигационна връзка между страните, по силата на която ответника се е задължил да изпълнява паричните си задължения за договорена месечна абонаментна такса и потребени услуги. На първо място, доколкото предоставените на ответника телефонни номера са ползвани при условията на месечна абонаментна такса в размер, уговорен с отделните договори, за процесните периоди несъмнено е възникнало задължение на ответната страна да заплаща посочената такса. Същата се дължи за правото на достъп до мрежата на оператора, предоставено чрез активиране на съответната СИМ карта, което се установява с представените по делото договори за мобилни услуги, подписани от ответника. На следващо място, ответника дължи заплащането на дължими суми за потребени от него далекосъобщителни услуги, непокрити от абонаментната такса. От подробните справки за потреблението и приложените фактури с

№

7316084301/15.02.2021г.;

№

7317446915/15.03.2021г.; №7320129229/15.05.2021г., е видно, че за процесните периоди са отчетени ползвани услуги във визираните в ИМ размери. Видно от Договора за мобилни услуги на 06.10.2020 год. с "Т.Б.-" ЕАД, понастоящем "Й.Б." ЕАД, с ЕИК: ***, със същия ответницата е придобила мобилен телефон марка ***. Липсват доказателства устройството да е било върнато. При така установеното и доколкото понастоящем е настъпил падежа на всички задължения по договора за лизинг, ответника дължи изплащането на лизинговите вноски до края на срока на договора. В случая предявените искове съответстват на посочените суми, поради което съдът намира, че същите се явяват доказани както по основание, така и по размер, поради което следва да бъдат уважени. Бланкетното оспорване на ползването на мобилни услуги и техният отчет, се явява неоснователно. Следва да се има в предвид, че сумите по цитианите фактури, са формирани само на база задължения на абоната за заплащане на месечни такси за ползвани пакети услуги, която се дължи независимо от реалното потребление. Разпоредбата на §1, т.17 от ДР на ЗЕС дава легална дефиниция на понятието ”електронна съобщителна услуга”, а именно услуга, обичайно предоставяна по възмезден начин, която изцяло или предимно включва пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи, включително услуги по преноса, осъществявани чрез мрежи за радиоразпръскване, без да се включват услуги, свързани със съдържанието и/или контрола върху него, а според §1, т.47 от ДР на ЗЕС ”Повикване“ е свързване, осъществено чрез обществена електронна съобщителна услуга, позволяващо двупосочни гласови съобщения. Или, предоставянето на електронни съобщителни услуги се изразява в задължението на мобилния оператор да поддържа своите телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да не се възпрепятства правото на потребителя, по негова преценка и избор да използва тези съоръжения за пренос на заявените чрез съответното устройство телекомуникационни услуги-пренос на глас и на данни. Наред с това същия, освен в предвидените с договора изключения, е ограничен във възможността да се намесва в 4 обема на заявения от потребителя трафик на информация. Съобразявайки естеството на претенцията, не се поражда съмнение за неравноправност, което да налага и допълнително изследване на целия фактически състав на основание за нищожност на клауза от договора. В случая, доставчикът търси изпълнение на основно задължение на потребителя, произтичащо от предоставено ползване на услуги, достъпвани чрез получена от клиента СИМ карта, което представлява изпълнение на съществената престация на доставчика, предхождащо плащане на потребителя. Извън пакетната цена на абонамента, потребителят е получил информация за единични цени на другите услуги, предлагани чрез мрежата на доставчика и начините за получаване на информация за текущо отчитано потребление. Уговорките за тези насрещни престации съставляват и съществената част от договора, а след надлежното им оповестяване по разбираем начин, установено от съда с писмения договор, не могат да бъдат предмет на специалната закрила /чл. 4 от Директива 93/13/ЕИО/. Настоящият състав счита, че получилият точен ценоразпис потребител е в състояние да прецени потенциално значимите икономически последици, както от ползване на включени в абонаментния план пакет от услуги, така и от използването на мрежата за друго потребление и обвързването му не може да се счита за небалансирано и наложено от търговеца- доставчик в нарушение на изисквания за добросъвестност в ущърб на потребителя /чл. 146 ал.1 ЗПК/. Ответникът не е ангажирал доказателства за плащане на предоставените услуги, нито за връщане на предаденото му мобилно устройство.