Определение № 567 от 27.02.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 567 гр. Бургас, 27.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно гражданско дело № 20242100500159 по описа за 2024 година Производството по делото е образувано по повод частна жалба от „Юробанк България“ АД, ЕИК: 000694749, представлявано от изпълнителен директор Димитър Шумаров и Милена Ванева – прокурист, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от адв. Христина Христова Иванова от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 8, ет.4, против Разпореждане № 13007 от 20.12.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 7673/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е отхвърлил заявлението на „Юробанк България“ АД за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, ал.1, т.2 от ГПК и изпълнителен лист против длъжника Т. Г. Т., ЕГН: **********, от гр.

Б. ул. „О.“ № **, ет. *, ап. **, за сумата от 178,52 лв. – такси, начислени за периода от 09.10.2020 г. до 11.05.2021 г. и сумата от 60 лв. – разходи за уведомяване за периода 28.09.2023 г. – 04.12.2023г., дължими по договор за издаване на кредитна карта №VC299434 от 15.02.2019 г., както и сумата над 571,44 лв., от които 59,54 лв. за заплатена държавна такса и 511,90 лв. за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от искането до претендирания общ размер от 617,23 лв., представляващи разноски по делото за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Недоволство от така постановеното разпореждане изразява частният жалбоподател, който счита същото за неправилно и незаконосъобразно, а 1 също немотивирано и несъобразено с материалния и процесуалния закон.

Позовава се на практика на ВКС и на разпоредбата на чл.20а от ЗЗД, според който договорът има силата на закон за тези които са го сключили. Настоява, че процесният договор не е за предоставяне на потребителски кредит, а такъв за издаване на кредитна карта. Посочва, че в чл.10, т.1 от Общите условия се предвижда, че „За предоставяне на кредита и за другите услуги, свързани с ползването на картата, които се предоставят от банката, картодържателят заплаща на банката възнаграждение, включително но не само лихви посочени в Приложение 1 към настоящите условия. Всички дължими възнаграждения по договора се начисляват и добавят като задължения по кредитния лимит на картата през съответния месечен отчетен период и се посочват в месечното извлечение“. Страната е уточнила, че сумата от 178,52 лв. – такси по договора представляват съответно годишна такса за обслужване – 1 брой, 8 броя такси за надвишаване на кредитния лимит и 3 броя такси за блокиране на карта.

По отношение на сумата от 60 лева – обезщетение за уведомяване за периода от 28.09.2023 г. до 04.12.2023 г., подлежащи на обезщетяване, страната се позовава на т.18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, касаещо обявяване на предсрочна изискуемост на вземането.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.

Бургаският окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Производството по делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. БРС със заповед № 3889/20.12.2023 г. по ч.гр.д. №7673/2023 г. е разпоредил длъжникът Т. Т. да заплати на частния жалбоподател следните суми: 2313,35 лева – главница по процесния договор от 15.02.2019 г., 327,52 лева – договорна лихва за периода от 31.10.2022 г. до 18.09.2023 г., 203,13 лева – мораторна лихва за периода от 31.10.2022 г. – 04.12.2023 г., сумата от 132,84 лева – застраховки за периода 28.09.2020 г. – 28.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 15.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 571,44 лева – разноски по делото. По отношение на сумата от 178,52 лева, от които 45 лева – такса за обслужване на платежния инструмент, 88,52 лева – 8 броя такси за 2 надвишаване на кредитния лимит и 45 лева – 3 броя такси за блокиране на карта, начислени съгласно Общите условия, съдът е приел, че искането следва да бъде отхвърлено на осн. чл.411, ал.1, т.2 от Закона за потребителския кредит, тъй като кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия свързани за усвояване и управляване на кредита. По отношение на разходите за уведомяване в размер на 60 лева, е счел, че не е налице законовото основание чл.78 от ЗЗД за дължимост на сумата, тъй като разноските за уведомяване на длъжника не могат да се квалифицират като разноски по изпълнението по смисъла на чл.78 от ЗЗД, съгласно която разпоредба те са в тежест на длъжника.

Настоящата съдебна инстанция намира постановеното разпореждане за правилно и законосъобразно като краен резултат, макар и с частично различни мотиви, което налага то да бъде потвърдено. Съгласно т.4а от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК за акцесорни вземания за обезщетения на вреди от неизпълнение на главното вземане са основателни когато същите са определени по основание и определени или определяеми по размер в самия документ по чл.417 от ГПК.

В случая искането за удовлетворяването на сумата от 178,52 лева – дължими такси произтича от чл.10, т.1 от Общите условия на банката. Документът по чл.417 от ГПК от който произтича вземането в конкретния случай представлява извлечение от счетоводните книги на банката. В точка 4 от таблицата на извлечението е посочено – такси от 09.10.2020 г. до 11.05.2021 г. в размер на 178,52 лева. В случая не може да се стигне до извод, че претендираните такси са детайлно определени или определяеми по размер съгласно практиката на ВКС, тъй като сумата е посочена единствено в цифрово изражение. Тя не може да се определи както по силата на сключения между страните договор №VC299434 от 15.02.2019 г., така и да се изведе тяхната определяемост от цитираните Общи условия в т.10.1, от която се извежда задължението за заплащане на таксите.

По отношение на искането за заплащане на сумата от 60 лева – обезщетение за уведомяване на страната за периода от 28.09.2023 г. до 04.12.2023 г., съдът намира, че такова не се дължи, тъй като предсрочното уведомяване на страната, съгласно т.18 от цитираното тълкувателно решение на ВКС, в действителност не представлява направени разноски по 3 предоставената карта. Санкцията за забава на длъжника представлява начисляването на мораторна лихва от кредитора и не може да включва други парични задължения. По делото е представено извлечение от Приложение №1 към Общите условия на банката за издаване и ползване на кредитни карти, което обаче само по себе си не представлява конкретно доказателство за направени разноски в настоящия случай, поради което и претенцията за дължими 60 лева – обезщетение за уведомяване е неоснователна.

По изложените съображения, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба НА „Юробанк България“ АД, ЕИК: 000694749, представлявано от изпълнителен директор Димитър Шумаров и Милена Ванева – прокурист, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от адв. Христина Христова Иванова от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 8, ет.4, против Разпореждане № 13007 от 20.12.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 7673/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4