Определение № 372 от 19.05.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 372 гр. Варна, 19.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Г. Йовчев

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно търговско дело № 20233001000273 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл. 278 ГПК по частна жалба, подадена от З. А. Т., ЕГН ********** и А. А. Т., ЕГН ********** срещу разпореждане № 107/21.04.2023 г., постановено по електронно дело 20233600900023 (ТД 23/2023г. по описа на ОС – Шумен), с което е отказано освобождаване на молителите – ищци от задължение за внасяне на такса от 6715.13лв за разглеждането на предявена общо от тях искова претенция за отричане по реда на чл. 439 ГРК на дължимост на остатък от общ солидарен изпълняем паричен дълг в сборен размер от 167 878.36лв, формиран от 149 677.71лв главница и 18 200.65лв натрупана законна лихва до 07.04.23г.

Жалбоподателите се оплакват за неправилно приложени критерии за оценка на имущественото им състояние, като сочат, че съдът не е възприел декларирани от тях обстоятелства относно допълнителните им разходи и полагани от всяка от тях допълнителни грижи съответно за възрастен родител и за непълнолетно дете, и без да им съдейства за доказване на тези факти, е пренебрегнал намалените възможности да използват реално доходите си от труд. Като акцентира на нуждата от цялостен анализ на всички данни за текущите задължения, вкл. и по обслужване на погасителни вноски по ипотечен кредит, закупуване на лекарства и разходи за образование на ненавършило пълнолетие дете, които изчерпват до критичен недостатъчен размер остатъчния доход от труд след събирани по запорни съобщения суми, жалбоподателите молят въззивния съд да постанови пълно освобождаване от задължението за плащане на държавна такса, евентуално до намаляването на тази непосилна за тях тежест до сума от по 400лв.

Частната жалба е подадена от надлежно овластен пълномощник на молителите срещу подлежащ на обжалване съдебен акт(т.12 от ТРОСГТК 6/2012 и т.1 от ТРОСГТК 5/2015 на ВКС). Спазен е едноседмичен срок по чл.

275 ал.1 ГПК, отчитан от узнаването на постановения акт, доколкото първоинстанционният съд не е указал надлежно възможност за обжалване.

1

Внесена е такса за настоящото обжалване, жалбата отговаря и на останалите изисквания по чл. 275 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима. До произнасяне на акта на съда книжа не се разменяни, поради което и пред настоящата инстанция производството продължава да е едностранно.

За да се произнесе по спорния въпрос, въззивният съд съобразява следното:

Относими към дължимата от съда преценка по чл.83, ал.2 ГПК са общото материално състояние на страната и други обстоятелства (възраст, семейно положение, здравословно състояние, възможност за разпореждане с ликвидно имущество, др.под.), които, съпоставени с размера на дължимата държавната такса, са от значение за възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за нейното предварително внасяне. В случая ищците предприемат защита за отричане на солидарно дължими от всяка от тях в полза на един взискател суми, поради което този вид субективно съединяване на претенциите на двете длъжници налагат преценката на индивидуалните възможности на всяка от тях за заплащане на цялата такса за разглеждане на този иск в размер на 6715.13лв или на съответни на възможностите им части от нея.

Ищцата З. Т. е декларирала по чл.83, ал.2 ГПК като единствен източник на доходите си трудово възнаграждение 3000лв и притежание на ипотекиран имот, за чието закупуване е теглила кредит, който обслужва с месечни вноски от 430 евро, като тези данни се подкрепят и от представените трудов договор, удостоверение за начислени нетни суми от работодател за пълен отработен месец през последната година между 3057лв и 3700лв, договор за жилищен ипотечен кредит за придобиване на жилище с начален погасителен план с месечни вноски от по 386 евро и вносна бележка от 28.02.2023г за внесени 844лв по вноска от 430 евро по жилищен кредит от кредитополучателката.

Видно от приложеното извлечение от имотна партида на това лице, след вписването на ипотеката върху закупения имот в гр.Варна, е отразена и възбрана по изпълнително дело за събиране на друг дълг, поет от собственика като поръчител(съвпадащ с отричания по настоящото дело), а според издадено удостоверение от работодателя от 2.03.23г и поредица от платежни нареждания от 22.12.2020 до 24.02.23г. от нетното трудово възнаграждение се удържат и внасят по сметка на съдебния изпълнител удръжки по запор за дълга на тази поръчителствала длъжница в размери от 794лв. до 980лв. месечно. Разведената трудоспособна длъжница няма законови задължения за издръжка към други лица, а декларираните от нея разходи за собственото й лечение и подпомагане на необходимо лечение на баща й ежемесечно със сума от 200 лв за лекарства не са подкрепени с други доказателства нито към началната молба, нито към частната жалба. Макар и да не е получила указания от първата инстанция, след като е формулирала самото оплакване в частната жалба за непълно установяване на точно тези обстоятелства, страната е следвало да посочи доказателствата, с които съдът не разполага.

Не са посочени и някакви особени причини, които да затрудняват снабдяването на страната с писмени доказателства било за трайно влошено здравословно състояние(установено хронично заболяване или предписано лечение), поради което липсва и задължение на въззивния съда да съдейства при доказването на тези факти. Затова и настоящият състав отчита, че при 2 приспадане от нетния размер на текущия доход (средно 3700лв.) на регулярните удръжки (980 лв.), самостоятелно живееща ищца разполага с 2720лв за покриване на ежедневните си нужди, а този чист остатъчен доход е достатъчен за издръжката й. Според общодостъпните данни за средностатистическите разходи за едно лице, публикувани на сайта на НСИ, за периода на отправяне на молбата по чл.83, ал.2 ГПК, съответно необходимия нетен месечен доход за издръжка на един работещ човек, достига към м. април 2023г. от 1 761.93 лв.( вкл. за общи потребителски разходи и здравеопазване) до 1850.20лв. (при включване и на други разходи, обичайни трансфери към други домакинства и обслужване на кредитни задължения, но без данъци и осигуровки, събирани при източника на дохода на ищцата), поради което съдът намира, че ищцата разполага с нетен остатък от около 860 лв. който не е достатъчен за да може да се отдели и значителна по размер сума от над 6000лв., с която да се покрие нужната за процеса държавна такса. Същевременно, свободното упражняване на правото на достъп до съд и защита на права и законни интереси, не може да причинява на страната понасяне на съществени неблагоприятни последици, каквито неминуемо биха възникнали, ако не се обслужва и ипотечния кредит, ангажиращ всеки от съкредитополучателите с цялата вноска, независимо от промяната в режима на собствеността на закупеното по време на брака им жилище след техния развод. Затова не може да се изисква от ищцата да се лещи изцяло от нетния остатък, но от него може да се заделят поне 400 лв за покриване на съдебна такса, без този извънреден за домакинството на ищцата месечен разход да засегне финансите й прекомерно, и без да осуети както текущото поддържане на базисен, социално приемлив живот, така и съразмерно обслужване на допълнителни задължения. Затова молбата за освобождаване от задължението да авансира таксата за образуване на съдебния процес може да бъде уважена само за горница над 400лв. За останалата част молбата е неоснователна и постановеното от първата инстанция отхвърляне следва да се потвърди до сума от 400лв. Поради различния извод по съществото на искането на З. Т., обжалваното разпореждане следва да се отмени и молбата на тази страна да бъде уважена за дължимия остатък до пълния размер на държавната такса, определен от първата инстанция.

Ищцата Александрина Т. , която също е в трудоспособна възраст, е декларирала че семейството й включва непълнолетно дете. При служебната справка в НБД „Население“ въззивният съд установява, че тази длъжница има 16 годишна дъщеря, затова за издръжката на това двучленното семейство съдът отчита като необходими средства в статистическия размер от 4 376.39лв. месечно (вкл. както базисни потребителски плащания, здравеопазване и образование на детето, така и плащане на данъци и осигурителни вноски и други обичайни разходи). Съответно тази молителка е представила решение на ТЕЛК за призната трайно намалена с 50% трудоспособност, но въпреки това полага труд и видно от посочените доказателства за трудова заетост, обичайните доходи от отпусната пенсия и заплата в брутен размер (преди данъчни удръжки) за предходната година са в средно месечен размер около 3026лв.(2580лв от основното трудово правоотношение, 55лв от допълнителна заетост и 391лв пенсия), като от този брутен размер следва да се приспаднат събирани по запорното съобщение 3 суми от работодателя в също усреднен размер от 752лв. Явно е, че брутния доход от 2274лв. не е достатъчен за да се удовлетворят ежемесечните нужди на това домакинство. Тази молителка не разполага с други възможности да извлича доходи, доколкото всички нейни недвижимости вече са обект на насочено изпълнение, а при съпоставка с извлечението от имотна партида на това лице се установява, че върху двата терена в с. Енево, вече е проведена продан (вписани са постановления за възлагане на купувач), а притежанието на употребявания лек автомобил не предполага извличане на доход в размер, съпоставим с дължимата държавна такса. Наред с това съдът съобразява, че за целите на достъпа до съд и защита на правата и законните си интереси страната не може да бъде принуждавана да се лишава от единственото си имущество. При това положение, съдът приема, че тази молителка не е в състояние да покрие каквато и да е допълнителна сума за да реализира съдебната си защита без такова извънредно за домакинството й плащане да го засегне прекомерно. Затова молбата на тази ищца се преценява като изцяло основателна.

Обжалваният първоинстанционен акт не съответства на изводите на въззивната инстанция, поради което отхвърлителният диспозитив следва да се отмени, като съответно молбата на З. Т. за освобождаване от извънредно обременително задължение за заплащане на таксата по делото се уважи в цялост.

По тези съображения и на основание чл.278, във вр. с чл.83, ал.2 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я разпореждане № 107/21.04.2023 г., постановено по електронно дело 20233600900023 (ТД 23/2023г. по описа на ОС – Шумен), в частта, с която е отказано освобождаване на ищцата З. А. Т. от задължение за внасяне на такса за сума над 400 лева до 6715.13лв, определена за разглеждането на предявена искова претенция за отричане по реда на чл. 439 ГПК на дължимост на остатък от общ солидарен изпълняем паричен дълг, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА З. А. Т. ЕГН ********** от задължението за плащане на сума над 400 (четиристотин) лева до дължимата за разглеждане на иска, предявен по ТД 23/2023 на Окръжен съд – Шумен, държавна такса, на основание чл.83, ал.2 ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 107/21.04.2023 г., постановено по електронно дело 20233600900023 (ТД 23/2023г. по описа на ОС – Шумен), в частта, с която е отказано освобождаване на ищцата З. А. Т. от задължение за внасяне на такса до размер от 400 лева. за разглеждането на предявена искова претенция за отричане по реда на чл. 439 ГРК на дължимост на остатък от общ солидарен изпълняем паричен дълг в сборен размер от 167 878.36лв, формиран от 149 677.71лв главница и 18 200.65лв натрупана законна лихва до 07.04.23г.

О Т М Е Н Я разпореждане № 107/21.04.2023 г., постановено по електронно дело 20233600900023 (ТД 23/2023г. по описа на ОС – Шумен), в 4 частта, с която е отказано освобождаване на ищцата А. А. Т. от задължение за внасяне на такса от 6715.13лв, определена за разглеждането на предявена искова претенция за отричане по реда на чл. 439 ГПК на дължимост на остатък от общ солидарен изпълняем паричен дълг, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: