Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 979 от 26.03.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 2703/2024
Вид
Определение № 979
Подписан
26.03.2025
В сила
26.03.2025
Състав
Вероника Николова, Мирослава Кацарска, Мадлена Желева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 979 гр. София, 26.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вероника Николова

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20248002902703 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „ЕВРОМЕТАЛ“ ООД, чрез процесуалните му пълномощници – адв. С. Д. и адв. Ива Николова, срещу въззивното решение № 514/07.08.2024г. по в.т.д. №108/2024г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение № 260030/05.08.2021 г. по т.д. № 5/2020 г. на ОС - Перник, касаторът е осъден да заплати на „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ, сумата от 172 209,36 лв., представляваща незаплатена стойност на доставени количества природен газ, неприето количество при равномерна доставка, неприети минимални годишни количества и разходи за пренос и превишен капацитет за 2017 и 2018 г. по договор за доставка на природен газ № 185 2013/20.09.2015 г., дължима по фактури, кредитни известия и уведомления за допълнително плащане, издадени в периода 09.11.2017 г. – 21.01.2019 г., както и на основание чл. 92 ЗЗД - сумата 31 571,06 лв., представляваща неустойка за забава върху главницата за периода от 14.11.2017г. до 31.01.2020 г., ведно със законната лихва за забава и разноски.

Касаторът „Еврометал“ ООД поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Твърди, че не е изпълнено указанието по отменителното решение на ВКС да се обсъдят всички доводи на страните, а едностранчиво са възприети само тези на ищеца. Сочи, че не е разгледано значението на молбата за потвърждение на задължения от 19.12.2018г., съдържаща признание на „Булгаргаз“ ЕАД, че няма вземания срещу касатора, както и клаузата на т. 11.2 от допълнителното споразумение.

Поддържа, че апелативният съд е следвало да проследи дали лицето, което е 1 подавало заявките, е било законен представител и/или надлежно упълномощено лице. Счита, че не са обсъдени възраженията му за форсмажор по чл. 14 от договора и за неизпълнение на задължения от страна на „Булгаргаз“ ЕАД, а същевременно апелативният съд е надхвърлил твърденията на насрещната страна, като е приел при липса на такива доводи, че „Еврометал“ ООД е могъл и е бил длъжен да поправи газопреносното си съоръжение. Твърди, че според софтуерните експертизи, приложения №7 не били подавани или потвърждавани, но апелативният съд бил възприел противното. По подробно изложените доводи касаторът твърди, че в мотивите си САС обсъжда непоследователно, противоречиво и едностранчиво доказателствения материал по делото в полза на противната страна. Сочи, че промените в интерфейса са направени от разработчика „Уеб трейд“ ЕООД, с който „Булгаргаз“ ЕАД е сключил договор за софтуера, и че съдът не е обсъдил доводите му, че приложения № 7 се генерират автоматично, и от това следва, че няма надлежно попълнени и подписани заявки. Поддържа, че решението на САС е неправилно поради пренебрегване на изводите на съдебно-техническата експертиза, както и неправилно обсъждане на кореспонденцията между страните, чрез които се установява, че газоподаването е спряно и „Еврометал“ ООД не е получавал природен газ, и не е могъл да получава в процесния период. Излага подробни доводи, че не му е престирана никаква услуга от „Булгаргаз“ ЕАД, за да дължи заплащането на каквито и да било суми. Сочи, че е оспорил издадените фактури и противната страна не е доказала реалност на доставката. С оглед изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение, неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, като поставя следните въпроси:

1. „При тълкуването на договора в съответствие с правилата на чл. 20 от ЗЗД, съдът следва ли да търси действителната обща воля на страните, тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора; при това тълкуване следва ли да се разглежда договора така, както е изменен с допълнително споразумение към него, следва ли да се тълкуват кореспонденция между страните и изрични указания; в случая не е тълкуван и чл. 11.2 от допълнителното споразумение, не са тълкувани конкретни договорни клаузи, приложими спрямо фактите, не са съобразени пр. 7.1,7.2, 7.3 и 7.4“;, по който въпрос касаторът поддържа, че е налице отклонение от задължителната съдебна практика, обективирана в решение № 347/11.10.2011г. по гр.д. №290/2010г. на ВКС, 4 г.о., решение № 502/26.07.2010г. по гр.д. № 222/2010г. на ВКС, 4 г.о., решение №105/30.06.2011г. по т.д. №944/2010г., 2 т.о. на ВКС;

2. „Налице ли е форсмажор и хипотеза на чл. 307 от ТЗ, когато страните в договора помежду си са приели, че такъв може да има при издаден акт на държавен орган, от който е видно настъпването на извънредното събитие, и издаден акт за спиране на газопровод счита ли се за форсмажорно събитие по 2 договор за доставка на газ?“;

3. „Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички възражения и оплаквания на страната, в тяхната пълнота, като изложи свои мотиви по тях, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като изложи съображения за тяхната доказателствена стойност?“;

4. „Следва ли въззивният съд да формира решаващите си изводи след съвкупна преценка на всички приети доказателства и обсъждане на всички наведени доводи на страните, като изложи в съдебното решение собствени фактически и правни изводи, в които да посочи въз основа на кои доказателства приема за установена фактическа обстановка по делото?“;

5. „Длъжен ли е при постановяване на въззивното решение въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им, и доказателствата, на които те се позовават в подкрепа на тезите си и които имат значение за решението по делото и да изложи свои собствени фактически и правни мотиви по съществото на спора?“, като за въпроси от 3 до 5 включително, касаторът твърди противоречие с ППВС 1/1953г., ТР 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, решение №66/05.07.2012г. по т.д.№376/2011г., решение №212/01.02.2012г. по т.д.№1106/2010г., 2 т.о., решение №157/08.11.2011г. по т.д.№823/2010г., 2 т.о. и опр.№2/03.01.2012г. по гр.д.

№1086/2011г.,3 г.о. и др.;

6. „Длъжен ли е въззивният съд, когато констатира непълнота на фактите и без да е сезиран с това оплакване, да даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства, за да обезпечи правилното приложение на правото?“, за който въпрос сочи разрешаване в противоречие с т.2 на ТР №1/2013г. на ОСГТК, решение №18/25.06.2014г. по гр.д.№991/2014г. на 3 г.о. на ВКС, решение №296/05.04.2017г. по гр.д.№1776/2016г., 4 г.о. и др.;

7.

„Изявлението за потвърждаване на вземане, респективно за липсата на вземане, направено от изпълнителния директор на търговец по чл. 1 от ТЗ, във връзка с годишната инвентаризация на разчетите / т.е. за целите на изготвяне на съответния ГФО/, съставлява ли извънсъдебно признание за наличието или липсата на същото вземане от длъжника по смисъла на чл. 116, б.“а“ от ЗЗД?“, като касаторът поддържа отклонение на САС от задължителната практика на ВКС във връзка с наличието на признание за липса на задължение, като сочи такава по т.д.№141/2010г. на 1 т.о. на ВКС, решение №65/03.06.2011г. по т.д.

№600/2010г. на ВКС, 1 т.о., решение №132/11.11.2011г. по т.д.№648/2010г. на 2 т.о., решение №98/26.07.2013г. по т.д.№851/2012г. на 1 т.о., решение №255/26.03.2013г. по т.д.№145/2012г. и др., но същевременно и основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.

Касаторът счита, че има въпроси, решени в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз, като сочи като такива Решение от 31.03.2013г. по дело С-643/11г. на СЕС и Решение от 21.06.2012г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС, а освен това сочи и практика на ВАС относно реалността на доставката.

Касаторът е депозирал молба – уточнение от 04.02.2025г., която е извън 3 срока по чл. 283 ГПК, като доводите по същата, както и ново-формулираните в нея въпроси, които не са поставени със самата касационна жалба и в изложението към нея, не следва да бъдат обсъждани.

Ответникът по касационната жалба – „Булгаргаз“ ЕАД, оспорва същата по съображения, подробно изложени в писмения отговор от 22.11.2024г.

Претендира да не бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение. Депозирал е становище и по молбата – уточнение от 17.02.2025г., с което възразява по включването на нови, непосочени в самата жалба въпроси и доводи, като недопустимо и преклудирано.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения от чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

С решение № 50123/31.01.2024 г., по к.т.д. № 2040/2022 г., на ВКС, I ТО, е отменено решение № 328/18.05.2022 г., по в.т.д. № 1063/2021 г., на САС, ТО, 13-ти състав и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Отмяната е мотивирана с допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в необсъждане на доводите и твърденията по въззивната жалба.

За да постанови обжалваното решение, САС е приел, че между страните е сключен договор № 185-2-13/30.09.2015г. за доставка на природен газ, съгласно който „Булгаргаз” ЕАД се е задължил да доставя заявените количества природен газ на клиента си - „Еврометал“ ООД, срещу заплащане, а клиентът се е задължил да приеме минимално годишно количество /МГК/ по описаната формула. В т. 5.2. от договора страните са посочили, че в случай, че клиентът приеме количество, по-малко от договореното МГК съгласно месечните актове за съответната година на доставка, заплаща на доставчика 50 % от стойността на неприетото количество по средно претеглена цена, изчислена за дванадесетте месеца на съответната година, а заплатените по този ред количества има право да приеме в следващите 24 месеца по предложен от него график, като ги доплаща през месеца на доставка.

Апелативният съд е приел, че в раздел 14 страните са договорили какво представлява непреодолима сила и как се установява, като са възпроизвели разпоредбата на чл. 306, ал. 2 ТЗ, а в чл. 14.4 е включено задължение за писмено уведомяване на другата страна. Счел е, че относно установяване наличието на непреодолима сила е постигнато съгласие наличието й да бъде потвърдено от БТПП или друго учреждение, компетентно за това според случая. САС е приел, че с допълнително споразумение № 1/21.07.2017 г. са изменени клаузи от договора, като съгласно т.10.14. месечният акт се изпраща през модул доставки в електронната платформа на интернет адрес delivery.bulgargaz.bg, а при техническа неизправност на електронната платформа – по електронна поща или факс. Отразил е, че съгласно т. 11.2. в 4 случай, че клиентът не подаде Приложение № 7.1., 7.2., 7.3. и 7.4. в предвидените срокове, за доставчика отпада ангажимента за осигуряване на капацитет в изходните точки на газопреносната мрежа.

Въззивният съд е посочил, че по договор № 545/29.01.2016г. между „Булгаргаз“ ЕАД, като възложител, и „Уеб Трейд“ ЕООД като изпълнител, последният се е задължил срещу възнаграждение да модифицира функционалността на софтуерен модул „Доставки“. Апелативният съд е приел за установено, че в модул „Доставки“ на електронната платформа на „Булгаргаз“ ЕАД за клиент „Еврометал“ ООД на 23.08.2017 г. е било записано „Заявен капацитет (MWh) – 255.000“ и съответно „Заявен капацитет (хнм3) – 23.966“. В периода след 23.08.2017 г., но преди 15.12.2017 г., е направена промяна в модула от фирмата - разработчик на продукта - „Уеб Трейд“ ЕООД, като точната дата не може да бъде определена. Промяната е в мерните единици на заявения капацитет – от (MWh) на (MWh/ден) и съответно – от (хнм3) на (хнм3/ден). Въззивният съд е отразил, че според обясненията на вещото лице за тази промяна няма данни в „Уеб Трейд“ЕООД, но „предполагат, че заявката е постъпила от „Булгаргаз“ ЕАД в оперативен порядък – по телефона“.