Решение № 5638 от 19.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5638 гр. Пловдив, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330101469 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба по чл. 49, вр. с чл. 45 вр. с чл. 52 ЗЗД от М. К. И., ЕГН ********** против „ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА МАРИЦА“ ЕООД, ЕИК 115350662, с която е предявен частичен иск в размер на 2000 лева от 15 000 лева обезщетение за нанесени му неимуществени вреди във връзка с публикувана на ***** година във вестник Марица статия със заглавие „**************", с автор М. П., ведно със зак. лихва от деня на увреждането – ***** г.

В исковата молба се твърди, че ищецът е уволнен от длъжността ***************** към ******** г. Уволнението било обжалвано пред Административен съд - Пловдив, като било образувано адм. дело № 181/2024 г., като заповедта за уволнение била отменена като незаконосъобразна от съда.

Четири месеца след провеждането на второто заседание по делото ответникът публикувал материал с негативно, позорящо ищеца съдържание и неговите близки, в което акцентът бил върху дисциплинарното уволнение на ищеца, като се правили внушения за арогантно отношение на ищеца към неговите колеги. Сочи се, че един от ****** бил съпруг на автора на статията - **** М. П., а материалът бил поместен на шеста страница от брой *****от 1

******** г.

В статията било посочено, че ищецът се държал арогантно със служителите си и имал непристойно поведение. Цитирани били сигнали, в които се твърди, че ищецът създавал напрегната атмосфера, като лишавал служителите в отдела, който ръководи от допълнително материално стимулиране (ДМС). Твърди се, че времето и начина по който бил оформен материала показвало желание да се създаде негативно усещане по отношение на ищеца и да се „демонизират“ дошлите да го подкрепят в съдебна зала негови близки. Счита, че материала е имал за цел да окаже въздействие както върху делото за уволнение, така и върху наказателното дело, което ищецът водил срещу автора на процесната статия. След публикуване на материала ищецът получил обаждания и съобщения от свои приятели и познати. Питали го дали написаното отговаря на истината. Твръди се, че веднага след като се запознал с публикацията ищецът незабавно поискал право на отговор до редакцията на ответника, но такава р еакция от страна на вестник „Марица“ обаче не последвал. Опитите на ищеца да се свърже с вестника били безуспешни и затова било изпратено уведомление чрез услугата „Телепоща“ на „Български пощи“.

Излага се, че ищецът е изпитал стрес и психически срив, както и неудобство да проведе стотици разговори с хора и да им обясни истината.

Преживял разочарование и безсилие от това, че не може да се защити, поради отказано право на отговор. Чувствал се дискомфортно в компанията на тези хора, които го търсили след публикуването на материала, защото съзнавал какво си мислят за него.

Твърди се, че авторката на материала е създала и публикувала уронваща репутацията му материал заради лична неприязън и негативно отношение към ищеца, като ответното дружество й предоставило платформа за тази „вендета“. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника , в който се излага, че от съдържанието на исковата молба не става ясно в какво се изразява противоправното поведение на деликвента - Издателска къща Марица ЕООД, и кои са действията довели до до твърдените неимуществени вреди - клевета, факт или мнение ? Счита, че описаното в уточняващата молба „цялостно послание на материала“ , „негативна конутация" и други, които по 2 съществото си повтарят формулировки от Заповедта за налагане на дисциплинарното му наказание / което още веднъж показва коректните формулировки в статията /, не дават необходимата конкретика, за да се сч ете, че въобще е налице деликт. Твърди че в процесната статия не се съдържат неистински факти и обиди. Освен това липсвали описани конкретните действия, ангажиращи отговорността на деликвента и същите да са неправомерно извършени. Счита, че наличието на клеветнически твърдения се обосновава с разгласяване за другиго на конкретни обстоятелства и определени факти, които д а са позорни — неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми и предизвикващи еднозначна негативна оценка на обществото. Освен това те трябвало да са и неистински, т.е. да не съществуват в обективната действителност. В случая изнесените от П. факти и обстоятелства не били неистински и не били обидни, поради което изнесеното обективно не е позорно и е без значение дали ищецът се е почувствал засегнат. Невярно и ирелевантно за спора било твърдението на ищеца, че авторът на статия е разработил материала на лична субективна основа, предвид обстоятелството, че ***** към настоящия момент работи в **** Твърди, че П. работи по темата от 2020 година и към ко й т о момент ********не е бил част от *******. Процесната статия не била първата нейна публикация, свързана с И. като за първата статия на П. ищецът водил наказателно дело, в рамките на което бил предявен и граждански иск за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева.

Според ответника ищецът прави внушения, че П. не притежава етични и професионални качества, което обаче не отговаряло на обективната истина. Сочи, че преди публикуване на процесната статия П. депозирала заявления до ****** за достъп до информация по ЗДОИ като получила пълен достъп до служебна информация и провела множество срещи със******** на ****** лица извън *******, податели на сигнали против И.. Освен това в хода на делото за отмяна на дисциплинарното наказание на ищеца по време на откритите съдебни заседания авторката се запознала съ с Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, протоколите от заседанията по въпросното административно дело 181/ 2024 по описа на Административен съд - Пловдив, като така била положила максимални усилия да реализира необходимата и добросъвестна проверка на фактите и обстоятелствата преди д а публикува статията си. Посочено е, че статията била написана в 3 репортажен стил от открито съдебно заседание и в нея не се съдържали обидни, клеветнически или неверни твърдения и оценка спрямо личността на ищеца. Счита, че изнесеното в статията се съдържаw както в кориците на делото, което И. водил в Административен съд - Пловдив за отмяна на наложеното му дисциплинарно наказание, така и в Решения на ********, които били предоставени чрез достъп до служебна информация на журналиста по Закона за достъп до обществена информация. В статията били преповторени данни и обстоятелства, материализирани в официални документи / Решение за достъп до информация, Заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение", протоколи от съдебни заседания/.

Твърди се, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание била предмет на обжалване пред Административен съд - Пловдив, а самото дело се гледало в открито съдебно заседание. При съставяне на материала авторката била водена от обективни данни и обстоятелства, узнати от съдебната зала.

Счита за необосновано твърдението на ищеца, че медията не е спазила необходимите журналистически стандарти, тъй като не публикувано изпратено искане за право на отговор. Сочи, че правото на отговор не било публикувано предвид обстоятелството, че били налице две висящи съдебни производства - едното по отношение на оспорване от И. на наложеното му дисциплинарно наказание и второто, свързано с наказателно дело по тъжба на пострадалия И. срещу М. П. Излага се, че заради отказа да се публикува правото на отговор ищецът сезирал Комисията за журналистическа етика, която с Решение № 33 / 08.11.2024 година не разгледала жалбата му като недопустима на основание чл.7,ал. 3. т. 3 от Правилника за дейността на КЖЕ - наличие на висящи съдебни производства. Оспорва иска и по размер, като прекомерно завишен и неоправдан като претенция, включително и морално.

Предвид изложеното се моли за отхвърляне на иска. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази изложените твърдения и възражения и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не спорят, че на ******. във вестник Марица е публикувана статия със заглавие „*******", с автор М. П.. В съдържанието й дословно са описани следните обстоятелства: „За арогантно отношение към колегите 4 уволниха дисциплинарно

****************************в

П. с дициплинарно уволнение. Това е М. И., който доскоро е изпълнявал ************** на отдел „***************. Заповед за това е издадена на 19 декември 2023 г. от ******на ***********д-р С. П.. Основанието за прекратяване на служебното правоотношение на М. И. е с мотив наложено дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител, а именно най-тежкото наказание уволнение. Заповедта е връчена на И. на 2 януари 2024 г. от частен съдебен изпълнител в сградата на дирекцията в П.. Наказанието е наложено за непристойно поведение и отношение към вече бившите му подчинени и недопустим стил на работа, което води до уронване престижа на държавната институция. Заради дисциплинарното си уволнение в момента М.И. води дело срещу ******. То се гледа в Административния съд Пловдив. Второто открито заседание се проведе вчера, а трето ще има в началото на юни . Дотогава вещо лице трябва да установи дали подписът положен върху заповедта за уволнението на И. е на ****** на ****** д-р П.. Според И. и адвоката му А. П. подписът не е на*********.

Съдията по делото В.Г. уважи искането да назначи вещо лице, което да извърши съдебно-графологичнота експертиза на парафа. По време на заседанието тя на два пъти направи забележка на шумната агитка от десетина души, които бяха дошли на подкрепят И.. Сред тях бе *************** , а след това няколоко години ***** на ********“ клуба в П.. Разпитани бяха и четирима свидетели, които са служители в отдел „******“ към ****. До крайната мярка – дисц. уволнение се стигна след образуване на дисц. дело и извършена вътрешна проверка от ****. Тя е във връзка с две докладни записки от негови (тогава) подчинени служители от отдел "********* към ******. Сигналите срещу И., подписани от осем експерти (четирима от тях бяха свидетели, са Изпратени до *******на ******. В докуменитте се визират "пропуски и слабости при взимане на управленски решения, свързани с организацията на работата на отдела, арогантно и недопустимо поведение и стил на работа, тормоз върху подчинените му, което води до напрегната атмосфера, както и лишаване на част от хората в отдела от полагащото им се ДМС. Това са малка част от твърденията срещу И., включени и описани в три страници. След първата докладна записка на И. е наложена забележка, което е най-малкото от видовете дисц. наказания. Неговото поведение и стил на работа обаче не само че не се променят, след като му размахват пръст, а 5 напротив атмосферата става още по-нетърпима. Тогава подчинените му пишат втора докладна, довела до уволнението му.

От заповед № ******г. на*************се установяват както повода, така и мотивите за наложеното дисц. уволнение на ищеца. Повод за образуването на дисц. производство е писмо с вх. № *******г. от **********., становище с рег. № *****. на******************при ******, в изпълнение на заключения и препоръки, направени в одобрен от **********на ***** доклад с рег. №***************** от нарочно създадена комисия, извършила проверка в ******** по обстоятелства, посочени в писмо с вх. № ************** на ******* на ****************одобрен от ********доклад с рег. № ************** от нарочно създадена комисия, извършила проверка в ******. по обстоятелства, посочени в писмо с вх. № ****************относно констатирани дисциплинарни нарушения при изпълнение на служебните задължения от М. К. И., на длъжност ******** на отдел „*********" при ********** - П.. B посочените документи се визирани пропуски и слабости при взимане на управленските решения във връзка с организацията на работа в поверения на служителя отдел в областната дирекция. Констатирано е лошо, некачествено и неефективно изпълнение на служебните му задължения, визино е арогантно и недопустимо поведение и стил на работа, неспазване на реда и условията в процедурата по оценяване на подчинените му служители в изпълнение на разпоредбите на Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация. Твърди се, че ищецът е с авторитарен подход към подчинените си, че им налага тормоз и това е довело до напрегната атмосфера на работа в ръководения от него отдел. Посочено е също така, че инспекторите от отдел*********са изразявали несъгласие с методите на управление на ******* и са поискали предприемане на незабавни мерки и действия за подобряване на благоприятната среда на работа в отдела, колектива и достойнството на ******* в него. Поискано е предприемане на ефективни действия з а санкциониране на неправомерното му служебно поведение, доколкото и въпреки наложеното на ищеца първо дисциплинарно наказание не са довели до промяна в поведението, като поведението било станало по-арогантно и реваншистки настроено. По-нататък в заповедта е описано, че в ****** е постъпило заявление за достъп до обществена информация с № ********** във в. „Марица“-П., ********на екип „****“ М.