Решение № 355 от 02.03.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 355 гр. Бургас, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20232100500191 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С Решение № 2907 от 19.12.2022 г. по гр.д. №6555/20 22 г. по описа на РС- Бургас, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, представлявана от Н.Н., е осъдена да заплати на С. П. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б*****, сумата от 550.71 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 62.92 часа извънреден труд, положен през периода 01.10.2019 г.- 10.07.2020 год., ведно със законната лихва върху сумата, начиная от датата на подаване на исковата молба- 14.10.2022г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 135.62 лв., представляваща сборно обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.02.2020г.- 13.10.2022 г., ведно със сумата от 500 лв. за направените по делото разноски.

С решението си Районен съд – Бургас е осъдил Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, да заплати по сметка на БРС сумата от 250 лв., от които 100 лева за държавна такса и 150 лева за разноски за експертиза.

Подадена е въззивна жалба с вх.№503 от 06.01.2023 г. от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, чрез юрисконсулт Т.С., против Решение № 2907 от 19.12.2022 г. по гр.д. №6555/2022 г. по описа на РС-Бургас.

С въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно и необосновано.

Сочи се, че решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба относно полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР. Основната грешка на съда се състояла в допускането на субсидиарно приложение на НСОРЗ, която според въззивникът е неприложима. Препраща към доводите, изложени в отговора на исковата молба относно мотивите за неприложимост на общата правна уредба на трудовите правоотношения към предмета на спора, като за развити допълнителни такива. Извършен е преглед на нормативната уредба, касаеща видът и условията на заплащане на 1 възнагражденията на държавните служители в МВР, въз основа на който са изведени следните изводи: 1/ законотворческият разум предполагал изброяването на видовете възнаграждения да е изчерпателно, поради което било безсмислено в ЗМВР от 2006г. да се включва възнаграждение за извънреден труд без посочен размер, а същото да се дължало по силата на КТ или ЗДСл. Излишно било и прибавянето в ЗМВР-2014г. на възнаграждение за труд през нощта, в почивни дни и време на разположение, които биха се следвали по КТ и ЗДСл ; 2/ Допълнението на чл.202, ал.5 от ЗМВР от 2006г., касаеща характера на изброяването, на текста „за държавните служители от МВР“ показвало желанието на законодателя да лиши служителите в МВР от допълнителни възнаграждения, определени в други нормативни актове, които не били насочени специално към служителите в МВР.

Приложението на общите правила на ЗДСл /съответно на КТ и актовете по прилагането му/ било отклонено с чл.187, ал.9 от ЗМВР, който делегирали на министъра на вътрешните работи издаването на подзаконов нормативен акт. С оглед нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и размера им, не били налице предпоставките за субсидиарно прилагане на КТ и ЗДСл, и актовете, към които препращали те. Освен това в ЗМВР имало изрично препращане към КТ само за конкретни норми. Редът за полагане, отчитане и заплащане на нощен и извънреден труд бил изрично уреден в ЗМВР, а препращане за тези елементи на служебните правоотношения към КТ нямало.

Излагат се доводи, че за процесния период са действали Наредба №8121з776/29.07.2016г. и Наредба №8121з-36/07.01.2020 г. Видно от техния предмет, който е ясно дефиниран в чл.1 от посочените две наредби, НСОРЗ, тези наредби, както и Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация имат еднакъв предмет на регламентация.

От тук следвал извода, че предвид качеството на ищеца на държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, съдържанието на неговото правоотношение с ответника се определя от нормите на ЗМВР и на издадените въз основа на последния наредби, които са специални спрямо ЗДСл, така и спрямо КТ. За разлика от КТ, който ограничава нощния труд на 7 часа дневно, такова ограничение не е предвидено в ЗМВР и при него нормалната продължителност на работното време през деня съвпада с нормалната продължителност на работното време през нощта и тя е 8 часа. Прави се разграничение между двете уредби.

Предвид различните условия, завишените изисквания и ограничения при полагане на труд в сравнение с работещите по трудови правоотношения лица и другите държавни служители, за служителите в МВР са предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито не се ползвали работещите по трудови правоотношения, включително и тези в системата на МВР, нито останалите държавни служители. Въз основа на тези съображения се прави съпоставка между нормите на чл.107а, ал.18 от КТ, чл.67, ал.12 от ЗДСл и относимите в ЗМВР – чл.179, ал.4, чл.189, ал.1.

Посочва, че полагането на труд през нощта и от държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и от тези по т.2 на същата норма, и от работещите по трудови правоотношения, е свързано със задължение на работодателя да възмезди полагането му, като разпоредбите и на трите закона и на свързаните с тях наредби относно дължимостта на допълнителното възнаграждение на нощния труд за всеки отработен нощен час или аст от него и минималния размер на същото – 0,25 лв. са идентични.

Изтъква се, че предвиденото в чл.9, ал.2 НСОРЗ, за която наредба изрично е посочено в чл.2, ал.3, че не се прилага за служителите в трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилагал чл.107а от КТ, и в този смисъл тази наредба е още по – малко приложима за държавните служители в ЗДСл и ЗМВР, превръщането на нощния труд в дневен цели да установи дали в рамките на съответния отчетен период има положен извърнереден труд. Тъй като в КТ е предвидена различна продължителност на допустимия нощен труд в сравнение с дневния такъв, законодателят е използвал математически 2 алгоритъм, чрез който нощният труд да се приравни в дневен, за да стане възможно събирането му с отработените дневни часове, съпоставянето му с нормалната продължителност и съответно констатиране налице ли е положен извънреден труд.

Превръщането ставало чрез умножаване на отработените нощни часове с коефицент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работно време за съответното работно място, тоест 8:7=1, 143. С основание разпоредба, идентична с тази по чл.187, ал.9 от НСОРЗ не е предвидена в наредбите по чл.187, ал.9 от ЗМВР, защото за държавните служители нормалната продължителност на дневния и нощния труд съвпада и коефицентът, изчислен по посочения начин би бил 1. Цитира практика в подкрепа на тезата си.

Отсъствието на норма, която да регламентира преизчисляване на нощните часове нощен труд с коефицент, равен на отношението на нормалната продължителност на работното време през деня и нормалната продължителност на работното време през нощта не означава, че е налице празнота в правната уредба, а означава, че органът, комуто е делегирано правомощието по създаване на наредба относно прилагането и отчитането на труда, е последователен, защото по ЗМВР нормалната продължителност на работното време през деня и нощта е еднаква и този коефицент е 1. Тази преценка не подлежи на съдебен контрол. Израз на това е и изменението на ЗМВР от 07.07.2020 г., в сила от 11.07.2020 г.

Излага доводи в насока, че уредбата в ЗМВР е изчерпателна, защото законът съдържа същата пълна уредба на правоотношенията по повод полагането на труд в МВР, каквато се съдържа и в КТ относно трудовите правоотношения, така и в ЗДСл - относно служебните правоотношения.

Вторият съществен пропуск на съда според въззивника е, че не бил мотивиран по никакъв начин извода, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, на ищеца се дължи заплащане като за извънреден труд, въпреки че в исковата си молба ищецът претендирал заплащане на извънреден труд за време, попадащо в рамките на 24-часовите му дежурства.

Моли въззивният съд да постанови решение, с което първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно, като вместо него съдът да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

Претендират се разноски. Не са заявени доказателствени искания. Прави се възражение за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищцовата страна, с който се оспорва подадената въззивна жалба.

Твърди, че съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни. Съгласно чл.179, ал.1 от ЗМВР на държавните служители в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22 до 6 часа, за полагане на труд по време на официални празници и за времето на разположение, като в ал.2 е предвидено, че условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. В същото време чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР предвиждал, че към основното месечно възнаграждение се изплащало допълнително възнаграждение за извънреден труд. До 10.07.2020 г. разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВР е предвиждала, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица, а ал.3 е предвиждала, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22 и 6 часа, през което работните часове не е следвало да надвишават 8 часа за всеки 24-часов период. В ал.5, т.2 на същия член е било предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън работното време – до 280 часа годишно, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното трудово възнаграждение, съгласно ал.6. В ал.7 е било предвидено, че 3 извънредният труд не може да надвишава до 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР е било предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Сочи, че през процесният период са действали Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №8121з-36/07.01.2020 г. , които предвиждали възможност на държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22 и 6 часа, като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези наредби обаче не било предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време, отработените часове нощен труд следвало да се преизчисляват с определен коефицент, каквато е била регламентацията, действала до 01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 – 02.08.2016 г. Липсата на такива изрични норми в цитираните по – горе наредби, представлявала празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми от общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата.

Във връзка с постановеното от СЕС решение от 24.02.2022 г. по дело С-262/20, посочва, че СЕС е приел, че не може да се приеме, че не се налага да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците в публичния сектор е по – кратна от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня, но е посочил, че при всички случаи в полза на тези работници трябва да има други мерки за защита, които да компенсират това. Не можело да се приеме, че такива „мерки за защита“ са предвидени в българското законодателство.