Определение № 138 от 28.02.2025, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 138 гр. гр. Добрич, 28.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Галина Д. Жечева като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно частно гражданско дело № 20253200500059 по описа за 2025 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е частна жалба от Г. С. Г. от гр.Добрич, чрез упълномощения адвокат, срещу определение №198/22.01.2025г., с което производството по ч.гр.д.№6/2025г. на Добричкия районен съд е прекратено.

Определението се обжалва като немотивирано, необосновано и изцяло незаконосъобразно. Изложено е, че, като баща на малолетното дете, Г. С. Г. е легитимиран да инициира производство по чл.130 ал.3 от СК и да иска от съда разрешение за разпореждане с паричните средства от банковата сметка на детето си. Същият имал личен правен интерес от разпореждането със средствата от банковата сметка на детето - допуснал грешка при изпълнение на задължението си за издръжка на детето, като дължимите парични средства заплатил не по сметка на майката, чрез която трябвало да изпълнява, а по сметка на детето. Първоинстанционният съд не обсъдил тези обстоятелства и не отчел, че неоснователно платената по сметка на детето парична сума, трябва да се върне на бащата, за да може той надлежно, чрез майката, да изпълни задължението си за издръжка. Настоява обжалваното определение на бъде отменено, с оглед даване на търсеното съдебно разрешение за извършване на исканите правни действия с паричните средства от банковата сметка на детето.

След като обсъди частната жалба и провери делото, въззивният съд намира за установено следното:

1

Първоинстанционното производство е образувано по молба с вх.

№30/02.01.2025г., уточнена с молба вх.№787/14.01.2025г., с която е поискано разрешение от съда да бъде извършено разпореждане със сумата 4 900 лева от банковата сметка на малолетния В. Г. Г. с ЕГН **********.

Искането е отправено от Г. С. Г. – лично и в качеството му на родител на детето В. Г. Г.. В подкрепа на искането е изложено, че бащата Г. С. Г. е осъден да заплаща месечна издръжка на детето си В. Г. Г.. В поредица от месеци през 2023г. – 2024г. бащата превеждал сумите за издръжка по лична сметка на детето, а не по сметка на неговата майка. Така извършените плащания общо в размер на 4 900 лева, съдебният изпълнител не приел като погасяващи задълженията на бащата за издръжка на детето за съответните месеци, като идентични изводи били направени и в мотивите на определение по в.гр.д.

№434/2024г. на ДОС и в.ч.гр.д.№497/2024г. на ВАпС.

Искането е съдът да разреши бащата Г. С. Г. да изтегли от банковата сметка на детето сумата 4 900 лева, за да може после да я внесе по банковата сметка на майката С.С.К. за погасяване на задълженията си за издръжка на детето или съдът да постанови същата сума да бъде преведена от банковата сметка на детето по банковата сметка на майката за погасяване на задълженията на бащата за издръжка на детето.

По така отправеното искане първоинстанционният съд е приел, че същото е недопустимо. Отбелязано е, че упражняването на родителските права спрямо малолетното дете В. Г. Г. е възложено на майката, с оглед на което майката е родителят, който, като законен представител на детето, е легитимиран да поиска разрешение по чл.130 ал.3 от СК за разпореждане с парични средства по банкова сметка на детето. Прието е, че молителят Г. С.

Г., който не упражнява родителските права, не е легитимиран да иска разрешение за разпореждане с паричните средства от влога на детето нито като родител на детето, нито лично от свое име. По тези съображения първоинстанционният съд прекратил производството по молбата за разрешаване на възнамеряваното разпореждане с паричните средства от банковата сметка на детето.

Частната жалба срещу определението на районния съд е подадена лично от Г. С. Г. /не като родител и законен представител на детето/. От справката с първоинстанционното дело е видно, че обжалваното определение не е 2 съобщено лично на молителя Г. С. Г. и жалбата следва да се приеме за депозирана в установения за това срок. Частната жалба е редовна, както и е допустима, като насочена срещу неизгоден за молителя съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството по молба по чл.130 ал.3 от СК за разрешаване извършването на действия на разпореждане с имуществото на дете е охранително по реда чл.530 и сл. от ГПК. Охранителните производства са едностранни и безспорни, за издаване на търсения от молителя акт, посредством който той упражнява едно свое гражданско право.

Охранителните производства не са за правна защита и разрешаване на гражданско правни спорове. Конкретно производството по чл.130 ал.3 от СК е предназначено да защити детето от евентуално неизгодно за интереса му разпореждане с негово имущество. Производството не е предназначено да защити интереса на което и да било друго лице, независимо от конкретните обстоятелства. В случая от изложеното в молбата става ясно, че родителят Г.

С. Г. иска разрешение да изтегли паричната сума от банковата сметка на детето не в интерес на детето, за негови преки нужди, а в свой собствен интерес. Личният интерес на родителя Г. С. Г. е изрично подчертан от самия него, включително е посочено, че следствие извършените от негова страна ненадлежни плащания на парични суми за издръжка, е налице неоснователно обогатяване. Тези обстоятелста навеждат на съществуването на спор за материално право, който може да бъде предявен за разглеждане по общия исков ред, но не и в производство по реда на чл.130 ал.3 от ГПК, което е едностранно и безспорно.

Следователно обжалваното първоинстанционно определение е правилно. Недопустимо е родителят да иска съдебно разрешение да изтегли от влога на детето си парична сума, която счита за погрешно и неоснователно платена от него по тази сметка. Недопустимата молба не подлежи на разглеждане и образуваното по нея съдебно производство следва да бъде прекратено. Така постановеното определение на районния съд следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА определение №198/22.01.2025г. по ч.гр.д.№6/2025г. на Добричкия районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4