Решение № 64 от 03.04.2025, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Момчилград, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С. Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от С. Юс. Осман Гражданско дело № 20255150100008 по описа за 2025 година

Производството е по чл.45 вр.чл.52 от ЗЗД вр.чл.86 от ЗЗД .

В своята искова молба С. М. Д., с ЕГН- **********, предявена чрез пълномощник- адв.М. Б. от АК- Кърджали, посочва, че ответникът С. М. Д., с ЕГН- **********, е него брат и двамата живеели в с. Устрен, общ. Джебел, ведно със семействата си.

Ищецът твърди, че отношенията им били влошени от много години, като за проблемите многократно е била сезирана полицията, при което са образувани множество преписки. Заявява, че поведението на ответника е била причината за техните спорови и физически разправии.

В исковата молба е посочено, че на 21.04.2023г., че той- ищецът е бил в с.Устрен, общ.Джебел, и следобяд, около 16.00 часа бил нападнат безпричинно от С. М. Д., който му нанесъл удари с метален прът. При нападението ответникът му отправял закани спрямо него и семейството му, а ударите с мет.прът попаднали върху главата и ръцете му, които бил вдигнал за да се предпази. Твърди, че при опитите си да се предпази и след шестия или седмия нанесен от ответника удар, успял да издърпам металния прът от ръцете му и да го изхвърли настрани, като в този момент успял и да го удари един 1 път за да бъде оставен на мира.

Въпреки това ответникът не спирал с ударите, и се наложило да избяга надолу към главния път. Цялото нападение и сбиване между него и ответника се случило в близост до градината им, а именно на пътя, по който вървях той и който минава покрай самата градина. Малко след като успял да стигне до главния път при него е дошла съпругата му, и по нейният мобилния телефон и се обадил на тел.112, за да съобщи за случилото се. След около 20 минути са дошли полицаи от РУ- Джебел, които установили нараняванията по него и ответника.

Заявява, че вследствие на нанесените му от ответника удари, той е имал наранявания по главата и ръцете, които кървяли и много го боляли. От болката и от стреса, които изживял, цяла нощ не можал да заспи, вдигнал кръвно и бил е ужасно главоболие и болки в ръцете. На следващия ден е посетилх съдебен лекар д-р Николай Маринов в Кърджали, който го прегледал и му издал СМУ № 91/2023г.

В СМУ е било описано, че при прегледа са били установени определени наранявания, както следва; В задната част на дясната половина на теменната област се установило охлузване на кожата с размери 4/1 см., покрито от тъмночервена корица, разположена леко над нивото на околната кожа.

Подобно охлузване на кожата с размери 2/1 см., се установило и в областта на лявата ми буза. По предно- вътрешната повърхност на лявата предмишница, в долната й, и отчасти в средната й трета, се установило синкаво-мораво кръвонасядане с размери 16/10 см.; По предно - външната повърхност на дясната ми мишница, в горната й трета- синкаво-мораво кръвонасядане е размери 11/9 см. Такова кръвонасядане с размери 5/4 см., се установило по предно- външната повърхност на лявата ми мишница, в горната й трета.

Установените увреждания са причинили болка и страдание.

По повод нанесените телесни увреждания била образувана преписка с вх. № 1234/2023г. на РП- Кърджали, ТО- Момчилград. С Постановление от 19.06.2023 г. на същата прокуратура е било отказано образуването на нак.производство, и същата била прекратена на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК, поради това, че е налице престъпление от частен характер, което съгласно чл.161 ал.1 от НК, се преследва по тъжба на пострадалото лице.

Заявява, че не е подал тъжба до съда поради факта, че с ответника са братя и с 2 надеждата, че все пак разумът ще надделее.

В същото време и по повод на случилото се, по тъжба на ответника е било образувано НЧХД № 130 / 2023г., по описа на РС-Момчилград, по което е била постановена Присъда № 5/18.03.2024г., по силата на която той- ищецът е бил признат за виновен в това, че на 21.04.2023г. в с.Устрен, общ.Джебел, е причинил на С. М. Д., с ЕГН- **********, оток, кръвонасядане и охлузвания на кожата на главата и лявата предмишница, които са довели до болка и страдание, и съставляващи лека телесна повреда по чл.130 ал.2 вр. ал.1 от НК, като ответника С. М. Д. с ЕЕН- **********, е отвърнал веднага със същата лека телесна повреда по чл.130 ал.2 вр. с ал.1 от НК и му причинил кръвонасядания и охлузвания на кожата на главата, лицето и горните крайници, които са довели до болка и страдание, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.130 ал.З от НК, съдът е освободил и двамата от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл.130 ал.2, във вр. с ал.1 от НК.

Ищецът посочва, че с Решение № 85/10.07.2024г. по ВНЧХД № 127/2024г., Окръжен съд- Кърджали е потвърдил, че е налице взаимно и едновременно причиняване на леки телесни повреди по смисъла на НК- както на него, така и на ответника. Това Решение е влязло в законна сила.

Ищецът твърди, че влязлата в сила присъда, има доказателствено значение за вината и противоправността на деянието, за което на извършителя е наложено съответно наказание. Посочва, че предмет на изследване в наказателното дело е поведението на причинилият увреждане, затова преценката за извършеното от него деяние е била задължителна за гражданския съд, по силата на чл.300 от ГПК, който разглеждал гражданските последици от деянието.

Заявява, че престъплението, извършено от ответника С. М. Д. му били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от него болки и страдания, резултат от получените телесни увреждания, посочени в СМУ № 91/2023г. на д-р Н.Маринов- съдебен лекар, които оценявал на сумата от 3000 лева, и за него е бил налице правен интерес от водене на настоящото дело.

Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди С. М. Д., с ЕГН- **********, да му заплати сумата в размер на 3000 лева, 3 представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, физически и психически страдания, настъпили в резултат от причинените му на 21.04.2023г. в с.Устрен, общ.

Джебел, телесни увреждания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.04.2023г.- датата на настъпване на увреждането, до окончателното й изплащане. Също така, иска да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание, ищецът не се явява лично, като се представлява от адв.М. Б. от АК- Кърджали, като последният прави искане съдът да постанови неприсъствено решение по реда на чл.238 ал.1 от ГПК срещу ответника.

Ответникът, редовно уведомен за постъпилата искова молба, в срока по чл.131 от ГПК, не е депозирал отговор по смисъла на чл.133 от ГПК.

Ответникът, лично призован за първото по делото заседание, не се е явил, нито е изпратил представител в съдебно заседание, който да го представлява. Ответникът не е сезирал съда с искане делото да се разгледа в негово отсъствие.

Съдът считайки, че са налице условията на чл. 238 ал. 1 вр. чл.239 ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, е приключил съдебното дирене и е обявил делото за решаване.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и направеното искане, намира, че са налице процесуалните предпоставки по чл.238 вр. чл.239 ал.1 т.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение- тъй като на ответника са указани последиците от неподаване на писмен отговор, от неявяването му в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в неговото отсъствие, и ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Освен изложеното съдът приема, че са налице и предпоставките по чл.239 ал.1 т.2 от ГПК- искът е вероятно основателен с оглед на представените доказателства.

Налице са процесуалните и материални предпоставки на чл. 239 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение. На ответника са изпратени преписи от исковата молба и всички представени с нея писмени доказателства. Съобразно правилата на ГПК /чл.131-133, му е указан срок да депозира писмен отговор, който да съдържа становище по допустимостта и 4 основателността на претенциите, предявени срещу него, указани са и последиците от неподаването на отговор и неявяването в съдебно заседание.

Страната е редовно призована за открито съдебно заседание – лично, на адреса, посочен в исковата молба, като призовката е получена от лично от него.

Всички фактически обстоятелства, описани в исковата молба и представените с нея писмени доказателства, сочат на вероятна основателност на претенциите.

Като последица от постановяването на неприсъставено решение е предвидената в нормата на чл.239 ал.4 от ГПК е невъзможност да бъде обжалвано това решение и което е резонно, т.к. ответникът със своето процесуално поведение е показал дезинтересованост от предмета на воденото срещу него производство.

Като доказателства по делото са приложени в цялост НЧХД № 130/ 2023г. на РС- Момчилград, ВНЧХД № 127/2024г. на ОС- Кърджали; СМУ № 91/2023г. на д-р Н.Маринов- съдебен лекар, и Постановление от 19.06.2023г. на РП- Кърджали /т.о.Момчилград/, с която е отказано образуването на нак.производство по преписка с вх. № 1234/2023г. на същата.

От приложеното като доказателство по настоящото производство приключило с влязло в сила Присъда № 5 от 18.03.2023г., постановено по НЧХД № 130/ 2023г. на РС- Момчилград, потвърдена със Решение № 85/ 10.07.2024г. по ВНЧХД № 127/2024г. на ОС- Кърджали, се установява, че ищецът по настоящото производство е бил предаден на съд по подадена от ответника тъжба за престъпление по чл.130 ал.2 вр.ал.1 от НК.

С тази присъда /Присъда № 5/18.03.2023г./ ищецът е бил признат за виновен в това, че на 21.04.2023г. в с.Устрен, общ.Джебел, е причинил на ответника по настоящото производство телесни увреждания- а именно; оток, кръвонасядане и охлузвания на кожата на главата и лявата предмишница, които са довели до болка и страдание, и съставляващи лека телесна повреда по чл.130 ал.2 вр. ал.1 от НК, като ответника С. М. Д. с ЕЕН- **********, е отвърнал веднага със същата лека телесна повреда по чл.130 ал.2 вр. с ал.1 от НК и му причинил кръвонасядания и охлузвания на кожата на главата, лицето и горните крайници, които са довели до болка и страдание, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.130 ал.З от НК, съдът е освободил 5 и двамата от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл.130 ал.2, във вр. с ал.1 от НК.

Установява се, че с Решение № 85/10.07.2024г. по ВНЧХД № 127/2024г., Окръжен съд- Кърджали, е ПОТВЪРДЕНА Присъда № 5 от 18.03.2023г., постановено по НЧХД № 130/ 2023г. на РС- Момчилград- сиреч е прието, че е налице взаимно и едновременно причиняване на леки телесни повреди по смисъла на НК- както на него, така и на ответника. Това Решение е влязло в законна сила.

От СМУ № 91/2023г. на д-р Н.Маринов е видно, че ищеца са били причинени телесни увреждания- подробно описани и обсъдени по- горе, които са причинили болка и страдание /и приети от съда по горното НЦХД № 130/2023г. на МРС/ за лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 вр.ал.1 от НК- и нанесени му от ответника в настоящото производство именно 21.04.2023г. в с.Устрен, общ.Джебел/.

Т.е., съдът е признал освен ищеца /че е причинил на ответника- тогава тъжител, лека телесна повреда по чл.130 ал.2 вр.ал. от НК/, и ответника в настоящото производство, че е причинил на ищеца /тогава подсъдим/ по настоящото производство описаните по- горе увреждания, представляващи лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 вр.ал.1 от НК.

Причинените телесни увреждания, довели цитираната лека телесна повреда, е довело като последица, болки и страдания. Поради изложеното и подкрепено от представените доказателства, съдът приема, че описаното в обстоятелствената част на исковата молба е установено по един категоричен начин.

Така описаните доказателства сочат на извода, че ответникът на 21.04.2023г. в с.Устрен, общ.Джебел, е причинил на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в нанесени телесни увреждания /описани подробно погоре/, които са причинили болки и страдания, които следва да бъдат овъзмездени, чрез заплащане на обезщетение в размер на 3 000 лева, ведно със законна лихва, считано от датата на увреждането, а именно- 21.04.2023г.