Решение № 152 от 10.10.2022, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Свищов, 10.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодора Б. Стоянова Христова при участието на секретаря Таня Л. Луканова като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Христова Гражданско дело № 20224150100491 по описа за 2022 година

ИСК с правно основание чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД

Ищецът „Г“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. *, представлявано от ЛГ-управител, чрез пълномощника адв. ХМ твърди, че между него и ответника „О, гр. С, представлявано от ЗИ и ЛЛ са налице търговски взаимоотношения, въз основа на които ищецът продава на ответното дружество изделия от кашон и дървени палета. Твърди, че всяка отделна доставка се фактурира и следва да се плати в определен срок.

Ответното дружество е приело стоките, но не е заплатило в срок и пълен размер дължимите суми, както следва: По фактура № **********/17.05.2021 г. на стойност 4348,98 лева, е направено на 21.07.2021 г. плащане в размер на 4387,90 лева, с която сума е погасено изцяло задължението по предходна фактура № 0100000282/1.04.2021 г. и частично със сумата 2000,00 лева по тази фактура. След допуснато обезпечение на бъдещ иск, на 29.04.2022 г. е преведен и остатъкът по тази фактура 2348,98 лева. Претенцията на ищцовото дружество е за сумата 226,43 лева –лихва за забава за периода от 18.05.2021г. до 29.04.2022г. Относно фактура № 0100000708/8.02.2022 г. на стойност 900,00 лева с ДДС за доставени 25 броя дървени палета с размер 80/120 с 1 падеж на фактурата 8.02.2022 г. твърдят, че не е постъпило плащане. Заявява, че издадените фактури били коректно осчетоводени при ищцовото дружество, за което прилага счетоводна справка за задълженията на ответника. В указаните срокове не са заплатени, поради което моли съда да осъди ответното дружество да му заплати сумата 226,43 лева - –лихва за забава за периода от 18.05.2021г. до 29.04.2022 г. върху сумата 2348,98 лева по фактура № **********/17.05.2021 г., както и 900,00 лева-главница по фактура № 0100000708/8.02.2022 г. и 23,00 лева- лихва за забава за периода от 9.02.2022 г. до 11.05.2022 г. Претендират законна лихва върху главницата, считано от 11.05.2022г. –датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането. Претендират и направените по делото разноски. В съдебно заседание ищецът не се представлява. Постъпило е писмено становище, в което ищецът, чрез процесуалния си представител адв. ХМ, заявява, че поддържа исковете, моли ответникът да бъде осъден да заплати претендираните суми, представя и списък с разноски.

В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл. 129 от ГПК, ответникът е подал писмен отговор по чл. 131 от ГПК, в който прави възражение за подсъдност. Оспорва исковете, като неоснователни и недоказани. В съдебно заседание не се представлява.

По делото е представена писмена защита от адв. БГ, като пълномощник на ответника по делото, в която поддържа, че исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят, като излага подробни съображения. Претендира разноски.

Съдът след като обсъди основанията, изложени в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Между „Г“ ЕООД с ЕИК **, със седалище гр. С, представлявано от ЛГ и „О“ООД, гр. СС, представлявано от ЗИ и ЛЛ е имало търговски взаимоотношения, въз основа на които ищецът продава л на ответното дружество изделия от кашон и дървени палета. За две от доставките ищецът е издал на ответника фактури с

№№ **********/17.05.2021г. и

0100000708/8.02.2022г. Ответната страна не оспорва, че е получила доставка на 6350 броя трипластови плотове от кашон с размери 1200/1000 мм. на обща стойност

4348,98 л е в а с вкл. ДДС, фактурирана с фактура №

**********/17.05.2021г. , както и че е извършила плащане в полза на ищеца в 2 размер на 4387,90 лева на 21.07.2021г., с която сума е погасено изцяло задължението по предходна фактура № 0100000282/1.04.2021 г. и частично със сумата 2000,00 лева по тази фактура. На 29.04.2022 г. е превела и остатъка по фактура № **********/17.05.2021г. в размер на 2348,98 лева. Тоест безспорно е налице забавено плащане след падежа, но задължението е изплатено изцяло.

Спорно по делото е задължението за доставка 25 броя дървени палети на обща стойност 900,00 лв., с вкл. ДДС и дължимостта на лихва за забава върху това задължение. Според твърденията на ищцовото дружество сключването на договора за доставка на стоки – 25 броя дървени палета с размер 80/120 см., с единична цена 30 лева, без вкл. ДДС или обща стойност - 900,00 лв., с включен ДДС, е с дата 01.02.2022 г., на която стоките са заявени по телефона на дружеството „Г“ ЕООД. Твърди, че същите са получени от ответното дружество от производствената база и склада на ищеца в гр.***, като представят фактура, която са издали към ответното др у ж е с т в о с №0100000708/08.02.2022г., както и извадка от счетоводния регистър, справка извлечение от състояние на вземанията на ищцовото дружество.

От своя страна ответното дружество възразява, че фактура с № 0100000708/08.02.2022 г. не носи подпис на получателя. Заявява, че в приложената по делото обратна разписка от 10.03.2022 г., от която било видно, че на тази дата ответното дружество е получило документи от ищеца, не се съдържат данни дали процесната фактура е сред тези документи.

По делото беше допусната и изслушана съдебно икономическа експертиза, при която вещото лице след като е прегледало счетоводствата на двете дружества е преценило, че са редовно водени според ЗС и ЗДДС.

В счетоводните регистри на ищеца „Г“ ЕООД процесните фактури с № **********/17.05.2021г. за сумата 4348,98 лева и с № 0100000708/08.02.2022 г. за сумата 900,00 лева са включени в Дневниците за продажби по ДДС, осчетоводени са точно, своевременно и правилно.

Съгласно счетоводните регистри на „О“ ООД, единствено фактура с № **********/17.05.2021г. е включена в Дневника за покупки по ДДС, осчетоводена е точно, своевременно и правилно. За покриване на задължението по нея, ответното дружество е извършило две плащания, чрез банков превод, на 21.07.2021 г. за сумата от 2000,00 лв. и на 29.04.2022 г. за 3 сумата от 2348,98 лв. Ответното дружество „О“ ООД е ползвало данъчен кредит в размер на 150,00 лв. по фактура с № **********/17.05.2021г.

Ф а к т у р а № 0100000708/08.02.2022г. не фигурира в счетоводните документи на фирмата, не е получавана и не е осчетоводявана. Към фактурата не е приложен документ за експедиране на стоката, а само обратна разписка от 10.03.2022 г. за изпратени документи към „О“ ООД. За покриване на задължението по фактура с № 0100000708/08.02.2022 г. ответникът не е извършвал плащания.

На страните, беше указана доказателствената им тежест -за да бъде уважен искът по чл. 79 от ЗЗД, в тежест на ищцовата страна е да докаже, че е доставил стоките, които са фактурирани по процесните фактури.

В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил стойността по фактурите, или че са настъпили правопогасяващи, правоизключващи факти, поради които не дължи плащане.

Основателността на иска по чл. 79 ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от съдържанието, на което да са задълженията за доставяне на определена стока, в случая изделия от кашон и дървени палета, срещу заплащане на парична сума; настъпила изискуемост на задължението и релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията за реално престиране на цена на доставена стока.

В тази връзка, съдът намира, че между „Г“ ЕООД и „О“ООД, гр. СС, е имало валидно възникнало търговско взаимоотношение, по силата на което ищецът продавал на ответното дружество изделия от кашон и дървени палета , а ответникът е заплащал определената парична сума. Предмет на настоящото производство са две от доставките, за които ищецът е издал на ответника фактури с №№ **********/17.05.2021г. и 0100000708/8.02.2022 г. Ищецът доказа, а и ответната страна не оспорва доставката на 6350 броя трипластови плотове от кашон на обща стойност 4348,98 лв., с вкл. ДДС. В заключението си вещото лице е описало, че фактура № **********/17.05.2021г. присъства в дневника за продажба на ищеца и в дневника за покупка на ответника.

Същата е осчетоводена от двете страни, като за нея ответното дружество е 4 ползвало данъчен кредит в размер на 150,00 лв. Предвид обстоятелството, че издадената на „О“ООД, гр. СС фактура е осчетоводена от последното и включена в дневниците за покупките по ЗДДС, като за нея дружеството е ползвало данъчен кредит, то тази фактура № **********/17.05.2021г. на стойност 4348,98 лева доказва възникналото в тежест на ответника задължение за заплащане цената на доставените стоки. От представените по делото доказателства и от заключението на вещото лице се доказа, че сумата в размер на 4348,98 лв. е платена по банков път частично на 21.07.2021г. в размер на 2000,00 лв. и окончателно на 29.04.2022 г. – в размер на 2348,98 лв.

По делото не се представиха писмени доказателства, от които да е видно задълженията, момента, начина и формата на сключените между страните договори, изпълнението, сроковете за плащане. В конкретния случай, главното задължение за плащане цената на доставена стока, съгласно чл. 372, ал. 1 ТЗ е изпълняемо със сключването на договора, ако не е уговорено друго, а разпоредбата на чл. 372, ал. 2 от ТЗ предвижда, че ако възнаграждението не е платено от товародателя, то се плаща от получателя при приемане на товара. Тъй като не се доказа по делото да е уговорено друго, съдът приема, че падежът на фактурите е в деня на тяхното издаване, задлъжението по фактурата е следвало да бъде изпълнено на 17.05.2021 г., като считано от 18.05.2021 г. „О“ООД, гр. СС изпаднало в забава и в правната му сфера се породило задължение за заплащане на обезщетение за забава. Плащания по фактурата са направени на 21.07.2021 г. и на 29.04.2022 г. , с което са доказва основателността и на иска по чл. 86 ЗЗД. Относно размерът на претенцията – ищецът претендира мораторна лихва в размер на 226,43 лева за периода от 18.05.2021г. до 29.04.2022г. върху сумата 2348,98 лева по фактура № **********/17.05.2021 г. Съгласно заключението на вещото лице, размерът на мораторната лихва е 262,53 лв. за периода от деня, следващ датата на издаване на фактурата (18.05.2021 г.) до датата на окончателното плащане (29.04.2022 г.) върху главница 4348,98 лв. Съдът счита, че и зчисленията на вещото лице относно размера на дължимото обезщетение за забава следва да се вземат предвид, тъй като са извършени въз основа на правилно определена база (главница) и следва в мораторната лихва размер на 262,53 лв. да бъде присъдена в тежест на ответника. В случая изчислената от вещото лице лихва е по –висока от претендираната, но в тази насока няма претенция за изменение на размера на иска, поради което следва да бъде присъдена 5 претендираната 226,43 лева.

Претендираната от ищеца законна лихва върху сумата от 226,43 лв. от датата на предявяване на исковете - 11.05.2022 г. до изплащане на вземането , съдът счита за неоснователна и същата следва да бъде отхвърлена по следните съображения: Правната уредба по отношение на лихвата между търговци се съдържа в чл. 294 от ТЗ, като в ал. 2 е указано, че лихва върху лихва се дължи само ако е уговорено. В настоящия случай не се доказа какви са уговорките между страните. Не се представиха и доказателства в тази насока – договори, споразумения, поради което съдът счита, че такава уговорка няма и претенцията за законна лихва върху мораторна лихва - 226,43 лева следва да бъде оставена без уважение.

Съдът намира, че ищецът не доказа доставката на 25 броя дървени палети на стойност 900,00 лв., фактурирани с фактура с № 0100000708/08.02.2022 г.

От заключението на вещото лице стана ясно, че фактура с № 0100000708/08.02.2022 г. не е отразена в счетоводните регистри на ответника, не е заведена в дневниците, не е осчетоводена, за покриване на задълженията по нея не са извършвани плащания, по нея не е ползван данъчен кредит.

Разпечатката съдържа 31 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f9600637-6cbb-42aa-abb3-f94014db7fef