Решение № 135 от 02.07.2025, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. ЛЕВСКИ, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Палмира Д. Атанасова при участието на секретаря Янка Д. И. като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело № 20254410100096 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил с ответното дружество договор за кредит по силата на който е получил в заем сумата от 3750 лв.

Твърди се, че съгласно договора, същият дължи и такса за разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1062,01 лв., която той следва да престира заедно с месечната погасителна вноска. Заявява се твърдение, че уговорката в договора за заплащане на такса за разглеждане на документи е нищожна като неравноправна, че същата е уговорена, едва след като е направена заявката, като потребителят преди подписване на договора се е задължил да плати такса, за която не му е било известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде платена, че таксата е във фиксиран размер от 1062,01 лв. и липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга.

Счита се, че клаузата има неравноправен характер по смисъла на чл. 144 т.9 от ЗЗП и че с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, че води до реално и скрито оскъпяване на кредита и по същество е добавка към възнаградителната лихва, както и че с нея се цели реално заобикаляне разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК.

Моли се съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договор за кредит от 13.09.2024 г., предвиждащ заплащане на такса за разглеждане в размер на 1062,01 лв., сключен с „ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като противоречащ на закона.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба.

С отговора на исковата молба, процесуалният представител на 1 ответника е заявил, че се прави признание на иска по основание и размер и е направено искане за постановяване на решение по чл. 237 от ГПК по делото. С оглед признанието на иска се моли да не се назначава поисканата с исковата молба съдебно-счетоводна експертиза и не се спори, че таксата в размер на 1062,01 лв. се явява недължима, с оглед провъзгласяването на нейната нищожност. Моли се съда при определяне на дължимото се адвокатско възнаграждение, същото да не е повече от 150 лв.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от представения по делото договор за кредит № L365181 е, че между „ЮтеКредит България“ ЕООД като кредитор и Н. Л. Н. като кредитополучател на 13.09.2024 г. е сключен договор за кредит, съгласно който кредиторът е отпуснал на Н. кредит в размер на 3750 лв., а Н.в се е задължил да върне сумата за 24 месеца, както и да заплати 197,08 лв. лихва за периода на кредита и такса за разглеждане на искането за кредит в размер на 1062,01 лв. В договора е посочено, че годишният процент на разходите по кредита е в размер на 35,37%.

Видно от съдържанието на договора е, че таксата за разглеждане на искането за кредит се дължи от клиента в деня на подписване на индивидуалния договор за кредит, като се заплаща с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план.

От представения по делото погасителен план е видно, че таксата от 1062,01 лв. е разпредЕ. на 24 вноски, от които 23 вноски по 44,26 лв. и една последна вноска от 44,03 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 10а ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свръзани с усвояване и управление на кредита, а съгласно ал.1 от чл. 10а от ЗПК може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит. И изрично в разпоредбата на чл. 10а ал. 4 от ЗПК законодателят е предвидил, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

В настоящия случай в договора за кредит е предвидено събирането на такса от 1062,01 лв., която е посочено, че представлява такса за разглеждане на искането за кредит, т.е. същата не е такса за предоставяне на конкретна услуга, а е свързана с усвояване на кредита, и съгласно посочената по-горе разпоредба на чл. 10а ал.2 от ГПК кредиторът не може да изисква нейното заплащане.

Тъй като с договарянето на заплащане на такса за разглеждане на искането за кредит се заобикаля забраната на чл. 10а ал.2 от ГПК, съдът приема, че по отношение на тази клауза от договора намира приложение разпоредбата на чл. 21 ал.1 от ЗПК, съгласно която „Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.“ и следва същата да бъде прогласена за недействителна.

По делото в представения отговор на исковата молба ответната страна е направила признание на иска.

2

Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен.

При този изход на делото ответника следва да заплати направените деловодни разноски, както и дължимата се д.т. по сметка на РС Левски в размер на 50 лв.

По делото ищеца не е направил деловодни разноски и такива не следва да му се присъждат.

Ищеца е представляван по делото от адвокат Е. И., която е представила пълномощно за оказване на безплатна правна помощ, поради което дължимото й се адвокатско възнаграждение следва да е бъде присъдено за заплащане от ответника. По делото единствените действия извършени от адв.

Е. И. е изготвяне и депозиране на исковата молба и депозиране на кратка молба за разглеждане на делото в отсъствие на страната. По делото е направено признание на иска и допълнителни доказателства не са събирани.

Съдът съобразявайки обема на осъществената защита, обстоятелството, че по делото не са събирани доказателства, направено е признание на иска и е проведено едно единствено съдебно заседание, в което упълномощения адвокат не се е явил, за да представлява клиента си, приема че на адв. Е. И. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. Тъй като по делото е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на ЕАД Е. И. с включване на ДДС, следва да бъде присъдено дължимото се адвокатско възнаграждение на посоченото дружество с включено ДДС, а именно сумата от 180 лв.

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА на основание чл. 21 ал.1 от ЗПК във връзка с чл.10а ал.2 от ЗПК клаузата, предвиждаща заплащане на такса за разглеждане на искането за кредит в размер на 1062,01 лв. от договор за кредит № L365181, сключен на 13.09.2024 г. между „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от И.Х.К. и Н. Л. Н., ЕГН ********** от *****

ОСЪЖДА „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК ***** , със седалище и адрес на управление *****, представлявано от И.Х.К. да заплати държавна такса в размер на 50 лв.

ОСЪЖДА „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК ***** , със седалище и адрес на управление *****, представлявано от И.Х.К. на основание чл. 38 ал.2 от ЗА да заплати на ЕАД Е. И., БУЛСТАТ ***** с адрес: ***** възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ на Н. Л. Н., ЕГН ********** от *****по гр.д. 96/2025 г. по описа на РС Левски, а именно сумата от 180 лв. с включен ДДС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

3

Съдия при Районен съд – Левски: _______________________ 4