Определение № 422 от 09.06.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 422 гр. Ловеч, 09.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500195 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.413,ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София,ЖК“Младост-4“-Бизнес Парк София,сграда 6, представлявано от Марек Слачик и Джейсън Кристос Кинг, чрез адвокат В. Г.-САК, съдебен адрес в гр.София, бул.“България“№ 81,вх.“В“,ет.8, срещу Разпореждане № 673/10.04.2023г., пост. по ч.гр.д.№ 349/2023г. по описа на РС-Ловеч, в частта, в която е отхвърлено заявлението до размера на 536.23лв.,представляваща претенции за неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги и договора за лизинг.

Не се съгласява с приетото от съда,че претендираните неустойки за предсрочното прекратяване на договорите не са описани достатъчно и не е ясен начинът на формирането им, че липсват доказателства за получаване на поканата от длъжника, не е ясен и моментът на прекратяване на договорите.

Твърди,че всички тези обстоятелства са описани и са представени доказателствата,които законът изисква. Възразява,че в нормата на чл.410 от ГПК не е поставено и изискване за представяне на поканата за изпълнение или друг подобен документ.Счита,че начинът на прекратяване на договорите е въпрос по същество,не трябва да се изследва на този етап,а едва в исковото производство.

Не се съгласява и с извода за неяснота за начина на формиране на неустойките. Сочи,че са индивидуализирани конкретно и възпроизвежда отново договорните клаузи на т.11 от индивидуалните договори за услуги.(т.ІV.4)

Възразява,че към заявлението са приложени всички изисквани документи,поради което следва да се приеме за редовно и да се уважи изцяло. по закон

Моли да се отмени разпореждането да се отмени в обжалваната част и уважи претенцията за неустойки.

По допустимостта.

1

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 19.04.2023г., а жалбата е подадена на 26.04.2023г.,т.е. с пазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№ 349/2023г.по описа на РС-Ловеч, писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира следното:

На 15.02.2023г. пред РС-Мездра е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.№ 166/2023г. по описа на съда. Заявителят „Йеттел България“ЕАД (с предишно наименование „ТЕЛЕНОР България”ЕАД) е предявил вземане срещу Ц. К. Х. от гр.Роман, в общ размер на 1100.62лв.,от която сума – 279.56лв.- незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, 284.83лв.- незаплатени лизингови вноски, 536.23лв.- неустойки за предсрочно прекратяване на договорен абонамент,формирана от 291.83лв.-за предсрочно прекратяване на договор от 04.03.2020г.за мобилен номер 359894461225,като 121.87лв. представлява стойността на 3-месечни абонаментни такси и 169.96лв.-неустойка за предоставено устройство, 244.4лв. е неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 04.03.2020г. за мобилен номер 359894519128, от която 94.32лв.-стойността на 3-месечни абонаментни такси и 150.08лв.неустойка за предоставено за ползване устройство, за които е издадена фактура. Претендира се и законна лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Предявена е и претенция за възстановяване на направените от заявителя разноски,формирани от внесената държавна такса и адвокатския хонорар.

Заявителят твърди,че поради неизпълнението на абоната на задължението за дължимите месечни абонаментни вноски,договорът е предсрочно прекратен по негова вина и е възникнала отговорността за неустойка,съгласно договорите.

Към заявлението са приложени договорите- за мобилни услуги и за лизинг и приложенията към тях,Допълнителни споразумения към договорите, Запис на заповед от 23.12.2017г., застрахователна полица за мобилно устройство, издадените фактури, ОУ на „Йеттел България“ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на електронни съобщителни услуги, ОУ по договора за лизинг, доказателства за пълномощията на представителя на заявителя, Договор за правна защита и съдействие.

С оглед установения настоящ адрес в гр.Угърчин,на осн.чл.118 от ГПК съдът е изпратил делото по подсъдност на РС-Ловеч,където е образувано ч.гр.д.349/2023г.по описа на съда.

С Разпореждане №439/10.03.2023г. РС-Ловеч е оставил без движение заявлението с указания да се уточни в какъв размер и период са незаплатените месечни абонаментни такси по двата договора за мобилни услуги,кога са прекратени и уведомен ли е абонатът за предсрочната изискуемост,как е формирана неустойката и какъв е базовият й размер за изчисляване.

Заявителят е представил уточняваща молба,в която е обяснил как е формирана претенцията за неустойки. Посочил е,че операторът е изпратил покана за изпълнение до абоната,в която са описани задълженията му и даден подходящ 10-дневен срок за изпълнение.Абонатът е предупреден,че при неплащане на сумата договорът му ще бъде прекратен.

РС-Ловеч е постановил обжалваното Разпореждане №673/10.04.2023г.,с което е уважил 2 претенциите за неплатената стойност на месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договорен ангажимент от 18.03.2016г. за ползване на мобилен номер 359894461225 и Допълнително споразумение към него от 04.03.2020г. и по договорен ангажимент от 18.03.2016г. за ползване на мобилен номер 359894519128 и Допълнително споразумение към него от 04.03.2020г.,неплатените лизингови вноски по двата договора за лизинг,ведно със законната лихва от подаване на заявлението (15.02.2023г.)до изплащане на вземането,както и за разноски от 135.89лв.-държавна такса и адвокатско възнаграждение,съразмерно с уважената част от претенцията. Заявлението е отхвърлено за претенцията за неустойки,като съдът е приел, че за тези претенции е останало нередовно- не е ясно как са формирани,каква е предоставената отстъпка,съответстваща на края на договора,каква е била стандартната отстъпка.Приел е,че не е ясно кога е прекратен договорът и по какъв начин,като е изложил съображение,че следва да е в писмена форма,в каквато е бил сключен.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.

При произнасянето си съдът съобразява,че по отношение критериите за редовност на заявлението разпоредбата на чл.410,ал.2 и ал.3 от ГПК изрично препраща към тази на чл.127,ал.1 и ал.3 от ГПК. С оглед спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното заявление следва да представя конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането елементи- основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му. При твърдение,че облигационното отношение е прекратено, следва да се приложат и доказателствата,с които тази последица е обективирана.

По правилото на чл.269 от ГПК предмет на настоящето произнасяне са само претенциите за неустойки.

Съставът намира,че не е обосновано обявяването на предсрочната изискуемост на задълженията по двата договора, както се твърди. Заявителят сочи,че е извършил уведомяване на абоната,предупредил го е за последиците от неизпълнение, но не конкретизира дата на уведомяване. Позовава се на Общите условия към договорите, но не представя доказателства да е съществена предвидената там процедура. Съгласно чл.19в от ОУ по договорите за предоставяне на електронни съобщителни услуги на „Йеттел България“ЕАД може да прекрати договора с едномесечно писмено предизвестие при наличие на посочени хипотези. В ОУ към договора за лизинг не е предвиден по-различен ред. Известно е,че упражняването на правото за прекратяване на договора следва да е във формата,в която е бил сключен-в случая писмена-съгл.чл.87,ал.1,изр.2ро от ЗЗД. Според трайната съдебна практика в тежест на кредитора е да установи отправяне на покана за изпълнение до длъжника с предупреждение за разваляне на договора и достигането й до знанието му. От приложените към заявлението документи не се установява заявителят да е изпълнил тази процедура преди подаване на заявлението. При тези данни съдът не може да установи дали и кога е настъпила тази промяна в договорните отношения, довела до твърдяното прекратяване на отношенията между оператора и абоната. Изводът е,че не са наведени твърдения и не е обосновано кога и как е настъпила изискуемостта на вземанията на оператора към абоната.

По изложените съображения съставът се съгласява със заповедния съд,че в тази част заявлението е останало неясно и поради това не може да се направи извод настъпило ли е предвиденото условие за прекратяване на договорите, което от своя страна е предпоставка за претендираните неустойки.

3

По изложените съображения съставът намира,че Разпореждане № 673/10.04.2023г. на РС-Ловеч, пост.по ч.гр.д.№ 349/2023г., следва да се потвърди в обжалваната му част.

Затова ОС-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 673/10.04.2023г., пост. по ч.гр.д.№ 349/2023г. по описа на РС–Ловеч, в частта, с която е отхвърлено заявлението на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД (с предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД) с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в гр.София,ЖК“Младост-4“-Бизнес Парк София,сграда 6, представлявано от Марек Слачик и Джейсън Кристос Кинг, чрез адвокат В. Г.-САК, съдебен адрес в гр.София, бул.“България“№ 81,вх.“В“,ет.8, срещу Ц. К. Х. с ЕГН **********, с настоящ адрес в гр.У.,ул.“А.“№8, по претенциите за неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги и договора за лизинг, в общ размер на 536.23лв., като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4