Решение № 158 от 15.01.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Варна, ****2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Г. като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20213110107229 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. М. Г., ЕГН **********, срещу С. В. С., ЕГН **********, В. В. С., ЕГН **********, и М. Д. П., ЕГН **********, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на поземлен имот с идентификатор *******105 по КККР на гр. Бяла, област Варна, с площ по скица 674 кв., а по документ за собственост – 635 кв. м., при граници имоти с идентификатори *******299, *******298, *******249 и *******106, ведно с находящите се в имота еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *******105.1, със застроена площ 46 кв. м., и селскостопанска сграда с идентификатор *******105.2, със застроена площ 42 кв. м., и за осъждане на ответниците да предадат владението на имота, на основание чл. 108 ЗС, както и за осъждане на ответниците да заплатят на ищцата при условията на солидарност сумата 2000 лв., представляваща обезщетение за лишаването на ищцата от правото на ползване на имота за периода 10.01.2021 г. до 21.05.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.05.2021 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на процесния имот по завещание от В.С.Г.. Поддържа се, че със саморъчно завещание, обявено с протокол от *****2021 г. на нотариус № **** В.С.Г. е извършил разпореждане за след смъртта си по отношение на процесния имот в полза на ищцата. Тъй като предмет на завещанието е конкретно определено имущество, същото има характер на завет. Позовава се, че освен процесния 1 имот към датата на откриване на наследството В.С.Г. е притежавал още лозе с площ 1 дка в гр. Бяла, къща в гр. Бяла, ниви с обща площ 22 дка в с.

Брестовене, общ. Разград, както и средства по банкова сметка. Твърди се, че с договор за замяна от *****2021 г. първите двама ответници са прехвърлили на трета ответница процесния имот. Твърди се, че владението се осъществява общо от ответниците. След ****2021 г. ищцата е лишена от възможността да ползва имота.

Ответниците оспорват иска. Твърди се, че С. и В. С.и са наследници по закон на В.Г., починал на *****2021 г. Не се оспорва, че завещанието е обявено на *****2021 г. Ответниците са направили възражение за нищожност на завещателното разпореждане поради липса на форма, като се твърди, че то не е написано и подписано от завещателя /чл. 25 от ЗН/. Възразява се за нищожност поради противоречие със закона, тъй като находящите в имота жилищни сгради не са били завършени до етап „груб строеж“ към датата на откриване на наследството, съответно не са били годен обект на вещни права.

Твърди, се че заветът е недействителен, тъй като наследодателят не е бил собственик на жилищната и селскостопанска сграда към датата на откриване на наследството /чл. 19 ЗН/. Селскостопанската постройка не е предмет на завещателното разпореждане. Същата е самостоятелен обект на вещни права и не е включена в завещанието. На следващо място ответниците С. и В. С.и предявяват чрез възражение правото си на възстановяване на запазена част от наследството на В.Г.. Твърдят, че наследодателят на страните се е разпоредил извън разполагаемата си част. Поддържат, че с конкретното завещателно разпореждане наследодателят се е разпоредил с цялото си имущество, поради което същото има характер на универсално завещание. Ответниците не са извършили приемане на наследството по опис, доколкото не са били в известност за завещателното разпореждане. Оспорва се ищцата да е била възпрепятствана да ползва имота, считано от ****2021 г. Ищцата е предала владението на имота на 24.02.2021 г.

По възражението за прихващане:

Поддържа се, че ответникът М. П. е направила разноски с цел поддържането и опазването на имота, както следва: сумата 37.75 лева – за закупени строителни материали, съгласно касов бон от 20.03.2021 г., сумата 192 лева за изграждане на съоръжения за растежа на лозови насаждения, съгласно касов бон от 19.03.2021 г., сумата 486.21 лева – за изолационни материали, съгласно касов бон от 30.08.2021 г., сумата 2.80 лева – за пясък, съгласно касов бон от 23.08.2021 г., сумата 150.60 лева – за строителни материали, съгласно касов бон от 23.08.2021 г., сумата 180 лева – за разходи за труд за извършени ремонтни дейности, сумата 480 лева – за оградна мрежа, сумата 200 лева – държавна такса по заявление за търпимост. Твърди се, че посредством направата на горните разходи е предпазен имотът от заграбване и унищожаване. Претендира се да се извърши прихващане на вземането с тези вземания при евентуално уважаване на иска за обезщетение за лишаване от правото на ползване.

В проведеното в настоящото производство открито съдебно заседание от 13.12.2023 г. ищцата се явява лично и с процесуалния си представител – адв. А. Н., която поддържа становище за основателност на предявените искове и моли същите да бъдат уважени.

Ответниците се представляват от процесуалния им представител – адв.

П. Т., който поддържа становище за неоснователност на исковите претенции 2 и моли същите да бъдат отхвърлени. В предоставения от съда срок представя писмена защита.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

По делото не е спорно, а и от представения нотариален акт за продажба на недвижим имот № *****1993 г. се установява, че С. Г.В. е придобил собствеността върху дворно място с площ 635 кв. м., находящо се в гр. Бяла, парцел ХХ***** в кв. 63, заедно с построената в него жилищна сграда /без посочена площ/, при съответни граници на имота.

С. Г.В. е починал на *****2005 г. и е наследен от единствения си син В.С.Г., който на това основание се легитимира като собственик на процесния имот.

Не е спорно, а и от представеното удостовеР.е за наследници от 22.02.2021 г. се установява, че В.С.Г. е починал на *****2021 г., като е оставил след смъртта си следните наследници по закон – синовете си С. В. С. и В. В. С. /ответници в настоящото производство/.

По делото от страна на ищцата е представено саморъчно завещание, с което В.С.Г. е завещал на М. М. Г. собственото си жилище с дворно място от 635 кв. м., находящо се в гр. Бяла, съставляващо парцел № ХХ***** кв. 63 по плана на гр. Бяла, област Варна.

Съгласно заключението на вещото лице Е. А. по приетата по делото без възражения от страните съдебно-почеркова експертиза, ръкописният текст и подписът, положен срещу „завещател“ в Саморъчно завещание от *****2009 г., са изпълнени от В.С.Г..

Ето защо съдът приема, че направеното оспорване относно автентичността /неистинността/ на завещанието е недоказано.

Не е спорно, а и доколкото в производството бе установено, че към момента на смъртта си В.С.Г. се легитимира като собственик по наследство от починалия си баща С. Г.В. и на следния недвижим имот: 1200 кв. м. ид. ч. от лозе, цялото с площ по скица от 5520 кв. м., находящо се в землището на гр.

Бяла, област Варна, местност *****“ /в тази връзка е и представеният по делото нотариален акт за даР.е на недвижим имот от ****2003 г./, то следва да се приеме, че процесното завещание има характера на частно завещателно разпореждане /завет/ по смисъла на чл. 16, ал. 2 ЗН и придава на ищцата качеството на заветник.

Спорен е въпросът дали предмет на завещанието е целият недвижим имот, заедно с построените в него 2 сгради – жилищна и стопанска постройка, или само дворното място и жилищната сграда № 1.

Съгласно заключението на вещото лице инж. Т. О. в приетата по делото съдебно-техническа експертиза, при отговора на въпрос № 4 се посочва, че сграда с идентификатор 2 е свързано застроена със сграда 1, като двете сгради са с общ покрив и в обема на сграда 2 е изградена банята-тоалетна на сграда 1, при което се получава припокриване на площи. Ето защо вещото лице намира, че е по-правилно двете сгради да бъдат обединени в една сграда, която да бъде с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, състояща се 3 от входно антре с кухненски тракт, две стаи, баня-тоалетна и две складови помещения.

Съдът, тълкувайки изразената воля в саморъчното завещание, факта, че то е изготвено още през 2009 г., описанието на имота и жилищната сграда в нотариалния акт от 1993 г. и коментираното заключение на вещото лице О., приема, че в случая може да бъде направен обоснован извод, че завещателят е изразил волята си за след смъртта си по отношение на целия негов собствен имот – както на дворното място, така и на всичко построено в него. Още повече, че макар и със самостоятелни идентификатори, в действителност двете сгради са взаимно свързани и по същество представляват една такава, както се установява от приетата СТЕ. В този смисъл съдът приема за неоснователни възраженията на ответниците, че сграда № 2 не е обект на завещателното разпореждане.

Неоснователни съдът намира и възраженията за нищожност на завещанието, доколкото сградите не са били собственост на завещателя и същият не е разполагал с правомощията да се разпорежда с тях. Напротив.

Тези сгради са били именно собственост на починалия В.С.Г. и извършеното завещателно разпореждане с тях е валидно.

Съгласно заключението по допуснатата СТЕ, и двете сгради отговарят на изискванията за обект, поради което съдът приема за неоснователни и останалите възражения за нищожност на завещанието.

Не е спорно, а и от представения протокол за обявяване на саморъчно завещание от *****2021 г. се установява, че по молба на ищцата съхраняваното в архива на нотариус М.Т. саморъчно завещание на В.С.Г. е обявено на посочената в протокола дата – *****2021 г.

С декларация от 09.03.2021 г. ищцата е декларирала, че имотите, които е притежавал към момента на смъртта си завещателят В.С.Г. и които е имал предвид същият в завещанието си, представляват: поземлен имот с идентификатор *******105, с площ 674 кв. м. по скица, а по документ за собственост с площ 635 кв. м., находящ се в гр. Бяла, община Бяла, област Варна, ул. „Д.“ № 21, както и построената в имота жилищна сграда без площ по документ за собственост, представляваща по КК на гр. Бяла две сгради: сграда с идентификатор *******105.1, с площ 46 кв. м., с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, и сграда с идентификатор *******105.2, с площ 42 кв. м., с предназначение: селскостопанска сграда.

Завещанието е вписано в СВп – гр. Варна с вх. рег. № **** г., акт № *** том II, дело № ****2021 г.

Не е спорно, а и от справка в СВп – гр. Варна се установява, че процесният имот е прехвърлен чрез замяна от страна на ответниците С. В. С. и В. В. С. в полза на ответницата М. Д. П..

Основният спорен момент в производството е на коя дата ответниците са узнали за процесното завещание, с които указания изрично е допълнен и изготвеният проект за доклад по делото в частта относно разпределяне на доказателствената тежест, видно от протокола от проведеното на 11.03.2022 г. открито съдебно заседание /протокол № 1317/16.03.2022 г./.

За установяване на това обстоятелство по делото са ангажирани гласни доказателствени средства от ищцата чрез разпита на водените от нея свидетели Д.З.К. и О.А.Н.

4

Съгласно показанията на свидетелката Д.К., първа братовчедка на ищцата, които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, същата познава ищцата М. от дете. Тя и В. се събрали да живеят заедно от 07.08.2007 г. до неговата смърт на *****2021 г. Посочва, че В. първо е споделил с нея, че възнамерява да направи завещание на М.. Заявява, че синовете и бившата съпруга на В. разбрали на смъртта му за завещанието. Тогава бившата му жена казала, че къщата е нейна, а М. казала, че има завещание, при което ответниците не й повярвали и казали, че лъже. Обяснява, че е виждала завещанието, когато В. го е направил и й го показал. На самата смърт не е видяла завещанието. М. само им казала за завещанието, но не им го е показала. На предаването на ключовете на имота не е присъствала. Знае само, че чрез полицията е изгонена М., като от нея знае, че тогава е представила завещанието, като от полицията са й казали да напусне.