Решение № 273 от 15.12.2021, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Видин, 15.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Милена Ст. Стоянова при участието на секретаря Милена С. Евтимова като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело № 20211320101565 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове от Н. КР. К. от гр. ****** против Главна дирекция „ Гранична полиция“ - София с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ.

Твърди се от ищеца, че е работил по трудово правоотношение като домакин и шофьор в ГПУ – Брегово към РД „Гранична полиция“ – Драгоман. На 17.03.2021г. със Заповед № 4078зк273 от 16.03.2021г., ищецът е бил командирован до гр. София със служебен автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксара Пикасо“ с рег. № СО****АН. Към 10.30ч. на същата дата, водачът на автомобила – ищецът, напуснал пътното платно и спрял движението си извън пътя между разклона за с. Гинци и гр. Годеч. При извършена проверка с техническо средство „Алкотест“ – дрегер 7510 е установено наличие на алкохол в издишания въздух от ищеца 1.56 на хиляда, връчен му е талон за медицинско изследване и му е съставен АУАН. Поддържа се, че на ищеца е съставен и втори АУАН за неупражнен постоянен контрол върху управляваното МПС и за това, че не носи контролен талон от свидетелството за управление.

Посочва се също, че със Заповед № 3282з/1368 от 20.05.2021г. на Директора на ГД „Гранична полиция“, ищецът е наказан с дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовото му правоотношение е прекратено за извършено административно нарушение – управление на МПС след употреба на алкохол. Излагат се съображения, че АУАН няма предварително презумптивна или универсална доказателствена сила, и поради това заповедта за дисциплинарно уволнение е необоснована, недоказана и е постановена в нарушение на постановление на Пленума на ВС. Посочва се също, че по отношение на ищеца са били образувани и висящи две успоредни производства – административно-наказателно по ЗАНН 1 и наказателно по НПК за престъпление от общ характер. Заповедта за дисциплинарно уволнение е незаконосъобразна, тъй като в нарушение на чл. 27, ал. 2 и 3 от ЗАНН, не са оценени адекватно на действителното им значение обстоятелствата, от които се определя отговорността на нарушителя, тъй като същият е млад човек, не е осъждан, до момента не е административно наказван, награждаван е двукратно с писмена похвала, не му е дадена никаква възможност за поправяне.

Иска да бъде постановено решение, с което да се признае за незаконно уволнението на ищеца и същият да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законния срок, с който е оспорил исковите претенции като неоснователни. Посочил е, че издадената заповед е правилна и законосъобразна, като не са допуснати твърдените от ищеца нарушения на закона. При издаването на заповедта не са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила. В заповедта ясно са изложени фактическите основания за издаването й. Тежестта на нарушението е мотивирано с нанесените материални щети на служебния автомобил. В мотивите е посочено също, че с деянието си ищецът е уронил доброто име и престижа на работодателя, тъй като същото е станало достояние на граждани, служители на ГУ – Годеч, на застрахователя, както и информацията за произшествието е публикувана в бюлетин № 077 за състоянието на оперативната обстановка и граничния контрол в зоната за отговорност на РДГП – Драгоман. Поддържа се, че извършеното от ищеца е нарушение на трудовата дисциплина и съгласно чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ. Налице е неизпълнение на други трудови задължения на служителя, а именно предвиденото в чл. 107а, ал. 21 от КТ задължение да спазва правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.

Посочено е също, че в процесния случай, тежестта на нарушението е мотивирана от една страна с количеството употребен алкохол, от друга страна с нанесените материални щети на работодателя. В заповедта е посочен извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и нарушените разпоредби.

Преди налагане на наказанието, на ищеца са поискани писмени обяснения и същият е дал такива.

По делото са събрани писмени доказателства.

Съдът като взе предвид изложеното от страните и като прецени събраните доказателства в съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно, че страните са се намирали в трудово правоотношение като ищецът е работил на длъжност „домакин, той и шофьор, лек автомобил до 9 места“, по силата на трудов договор, считано от 12.04.2017г. в структурно звено ГПУ – Брегово към РДГПДрагоман при ГД ГП – МВР.

На 15.03.2021г. и на 16.03.2021г. ищецът е ползвал платен годишен отпуск, видно от заявление от 15.03.2021г. Със Заповед № 4078зк-273 от 16.03.2021г., ищецът е бил командирован на 17.03.2021г. до гр. София със служебен автомобил марка „Ситроен“, 2 модел „Ксара Пикасо“ с рег. № СО****АН. От събраните по делото писмени доказателства, се установява, че на 17.03.2021г. около 10.30ч., ищецът при управление на посоченото по – горе МПС е самокатастрофирал в землището на с. Манастирище в района на прохода „Петрохан“ между разклона за гр. Годеч и с. Гинци. При извършена проверка с техническо средство „Алкотест“ – дрегер 7510 с фабричен номер ARNA-0162, е установено наличие на алкохол в издишания въздух от ищеца - 1.56 на хиляда, връчен му е талон за медицинско изследване. Съставени са му два АУАН. Единият е за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а другия АУАН е съставен заради неупражнен постоянен контрол върху управляваното МПС и за това, че не носи контролен талон от свидетелството за управление.

Ищецът е задържан за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, за престъпление по чл. 343б от НК, видно от Заповед за задържане на лице, както и му е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Вследствие на ПТП, на управлявания от ищеца автомобил са нанесени материални щети в размер на 3072.30 лева, видно от опис заключение по щета на ЗД“Бул Инс“.

Със Заповед № 3283з-772/18.03.2021г. на Директора на ГДГП, е разпоредено да се извърши проверка по случая заради наличие на предварителни данни за извършено от ищеца нарушение на чл. 17, ал. 1 и ал. 2 и чл. 18 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, във вр. с чл. 107а, ал. 21 от КТ – нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 8, предложение второ /уронване на доброто име на предприятието/ КТ. В изпълнение на заповедта, е съставена комисия, която е направила изводи, че ищецът виновно е нарушил чл. 17, ал. 1 и ал. 2 и чл. 18 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, във вр. с чл. 107а, ал. 21 от КТ, чл. 37, т. 7 от Правилника за вътрешния трудов ред в Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР и нейните териториални звена и т. 4 във вр. с т. 11 от Заповед № 8121з-396/05.08.2014г. на Министъра на вътрешните работи.

Комисията е приела също, че с деянието си ищецът е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 126, т. 9, предложение последно и т. 13, предложение първо от КТ, което представлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 8, предложение второ и т. 10 от КТ. Комисията е предложила на ищеца да се наложи дисциплинарно наказание „уволнение“.

Във връзка с назначената проверка, ищецът е дал обяснения, че вечерта на 16.03.2021г. е употребил алкохол, а преди лягане приел антидепресант по лекарско предписание Коаксил таблетки. Сутринта, когато станал си измил зъбите и е използвал вода за уста Лакалут Актив. Към 10.30ч., при спускане на един от завоите, поради заледяване, изпуснал управлението на автомобила. Дошли органите на МВР и РУ Годеч, направили му тест за алкохол с дрегер, дали му медицински талон за изследване и т.н.

Преди налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“, отново са поискани 3 писмени обяснения от ищеца с покана от 22.04.2021г., получена на 23.04.2021г. На 24.04.2021г. ищецът е депозирал такива. Със Заповед № 3283з-1368/20.05.2021г. на Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“, на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 192, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 186, чл. 187, ал. 1 , т. 8 предложение второ и т. 10 от КТ, чл. 188, т. 3 и чл. 190, ал. 1 т. 7 от КТ. Заповедта е връчена на ищеца на 20.05.2021г.

След уволнението на ищеца, на 26.05.2021г. е била изготвена съдебна химико токсикологична експертиза по ДП № 33/2021г. по описа на ОСлС – СОП, която е дала заключение за установена концентрация на алкохол в кръвта на ищеца 1.54 на хиляда.

На 24.06.2021г. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.

343б, ал. 1 от НК. На 15.11.2021г. с протоколно определение по гр.д. № 346/2021г. по описа на РС – Костинброд, е одобрено споразумение между РП – Костинброд и ищеца, в качеството на обвиняем, с което ищецът се признава за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 от НК вр.с чл.55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца и глоба в размер на 300.00 лева, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ е отложено за срок от три години.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Дисциплинарната отговорност е отговорност за нарушение на трудовата дисциплина, т.е. за виновно неизпълнение на задълженията на работника или служителя по трудовото правоотношение и се реализира чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание при спазване от работодателя на редица установени от закона формални изисквания относно установяване факта на нарушение на трудовата дисциплина.

Съгласно разпоредбата на чл. 186 от КТ, за да бъде уволнен един работник или служител дисциплинарно, е необходимо да се установи виновно неизпълнение на служебните задължения. Така вменената от закона доказателствена тежест задължава работодателя да установи твърдението, че са налице виновни (умишлени или непредпазливи) действия на наказаното лице във връзка с изпълнението на трудовите му задължения, т. е., че работникът е допуснал нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на закона. Нарушението трябва да е доказано по несъмнен начин, тъй като без вина няма дисциплинарно нарушение, а без последното не може да има дисциплинарно уволнение (така Решение № 1158 от 26.07.2004 г. на ВКС по гр. д. № 2189/2002 г., III г. о.; Решение № 443 от 6.V.1983 г. по гр. д. № 212/83 г., III г. о.).

Съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага. Липсата на които и да е от тези реквизити нарушава правото на защита срещу уволнението на работника, а от друга страна прави невъзможна проверката на законосъобразността на заповедта за наказание, 4 която следва да извърши съдът. Съдът не би могъл да разгледа спора по същество, ако не е ясен и точно определен предметът на съдебния контрол. Поради това съдът следи служебно за наличието на задължената форма по чл. 195, ал. 1 КТ на заповедта за дисциплинарно наказание. Предмет на заповедта за дисциплинарно наказание е едно от основните права на всеки човек, а именно правото на труд, и защитата му, както и общите изисквания към всяко санкционно производство, налагат стриктно спазване на предвидените в закона защитни норми.

Тъй като дисциплинарната отговорност е отговорност за виновно неизпълнение на задълженията на работника или служителя по трудовото правоотношение и се реализира чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание, е необходимо работодателят да спазва редица установени от закона формални изисквания относно установяване факта на нарушение на трудовата дисциплина. Едно от тези изисквания е, съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ преди налагане на дисциплинарното наказание, работодателят да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.