Решение № 1411 от 30.03.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1411 гр. Пловдив, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Ив. Маслинкова при участието на секретаря Свобода Ал. Александрова като разгледа докладваното от Татяна Ив. Маслинкова Гражданско дело № 20225330114449 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.150, вр. чл.143, вр. чл.139 от СК.

Производството е образувано по искова молба от Д. П. К. , ЕГН: **********, действащ лично и със съгласието на своята майка Г. Д. Е., ЕГН: **********, против П.

Д. К., ЕГН: **********.

В исковата молба се твърди, че с Решение № 1348/28.07.2021 г. по гр.д.

№10158/2021 г., по описа на РС - Пловдив, IV бр.с., е прекратен бракът между Г. Д. Е. и ответника - П. Д. К., като същият бил осъден да заплаща на сина им Д. месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от 21.06.2021 г. След завършване на *** клас момчето е прието в *** *** *** *** *** - ***. През новата учебна година 2022/2023 г. е ученик в *** клас. От присъждането на издръжката до настоящия момент бил изминал период повече от година, през който нуждите и разходите на момчето се завишили.

Счита, че с оглед промяна на социално- икономическите условия, както и постоянното повишаване цените на стоки и продукти от първа необходимост, присъдената издръжка се явява крайно недостатъчна за задоволяване личните потребности и допълнителните разходи свързани с ежедневието и учението. Всички тези потребности били основно тежест на майката, като заедно живеели п. н. в ж., в *** ***, з. к. з. м. н. от 200 лева.

Предвид затрудненията, които майката изпитва при задоволяване на личните нужди и тези свързани с домакинството, често се налагало б. п. м. л. н. м. д. п. ф., за да се покрият всичките им месечни разходи. Счита, че размерът на присъдената с бракоразводното решение издръжка е недостатъчен, като често се случвало заплащането й да се бави. Твърди се, че преди започване на учебната година майката на момчето отправила молба до ответника да се включи финансово, за да бъдат закупени необходимите учебници, помагала, дрехи, обувки и телефон, но същият 1 отказал.

Предвид изложеното се прави искане за увеличаване на присъдената издръжка от 200 лева на 350 лева, считано от дата на подаване на исковата молба - 07.10.2022г., до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

В срок по чл. 131 от ГПК постъпил писмен отговор от ответника, с който счита исковата претенция за неоснователна. Не спори, че ищецът е негов син, както и че през *** г. той и бившата му съпруга Г. Е. се разделили по взаимно съгласие. Оспорва твърдението за нарасналите нужди на ищеца и изложените в тази връзка аргументи за необходимостта от закупуване на учебници, дрехи, обувки и допълнителни средства за развлечение. Твърди се, че след развода ответникът не е прекъснал контакти и срещи със своя син. Въпреки, че живеят разделено ответникът не бил престанал да се интересува и вълнува от развитието на момчето. Често пъти при техните срещи давал на сина си различни суми и на всеки личен празник му подарявал подаръци или му давал пари. Сочи, че винаги откликвал за посрещане нуждите на детето от облекло, обувки, като за миналата учебна година изцяло бил покрил разходите от тези потребности. Твърди, че за с. и н. в. о. н. с. с. д. м. д. п., к. п. т. б. з. н. м. т. м. „***“ на стойност 1500 лева, тъй като същият не бил от съществена необходимост за покриване на нуждите на момчето. Твърди, че с майката на момчето постигнали съгласие за миналата учебна година разходите да бъдат поети от бащата, а за настоящата учебна година от майката, въпреки това ответникът не бил отказал на сина си закупуване на дрехи, от които имал нужда. Твърди, че давал на сина си пари за покриване на нуждите му в училище, към които счита, че спадат и нуждите от учебници и помагала. Счита така определената с бракоразводното решение издръжка в размер на 200 лева да е съобразена с финансовото му положение, което било непроменено към настоящия момент. Липсвали доказателства за нарасналите нужди на детето. Твърди, че работи като *** и получава минимална за страната работна заплата в размер на 710 лева.

Предвид изложеното се моли за отхвърляне на исковата претенция. Претендират се разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установява следното:

От приобщените по делото писмени доказателства се установява, че Д. П. К. е син на Г. Д. К. /Е./ и П. Д. К.. С решение по гр. д. № 1348/28.07.2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив е определена издръжка за детето, дължима от бащата в размер на 200 лева.

Прието е по делото Уверение с изх. № ***-***-***/*** г., видно от което се установява, че детето Д. П. К., е ученик в *** „***“ клас дневна форма на обучение, през учебната 2022/2023 г. в *** *** *** *** ***.

За майката на детето, съобразно приетата по делото справка от ТД на НАП – ***, се установява, че и. р. к. *** „*** ***“, ЕИК: ***; н. р. к. с. с. л.; няма участие в търговски дружества. Има сключени трудови договор с „*** ***“ *** от *** г., с основна заплата 160 лева и „*** *** ***“ ***, с основна заплата в размер от 610 лева.

Има подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетната 2021 г., в която декларира сумата в размер на 11 668,32 лева – придобит облагаем доход от трудово правоотношение, както ползване на данъчно облекчение за деца върху сумата от 10 033,13 лева – 2 годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ. Няма данни за изплатени суми по извънтрудови правоотношения, съгласно Справка за изплатени доходи по ЕГН, върху данните, подадени със справките по чл. 73, ал. 1 и ал. 6 от ЗДДФЛ за отчетната 2021 г.

По данни на общините има декларирано едно МПС. От Справка – Данни за осигуряването по ЕГН за периода *** г. – *** г., се установява, че средномесечният осигурителен доход на майката на детето е в размер на 1021,20 лева.

Прието е Удостоверение с изх. № ***/*** г. издадена от „*** *** ***“ ***, видно от която се установява, че майката Г. Д. Е., е получила за периода от *** г. – *** г. сумата от 12 199,63 лева, представляващи брутен доход по ЗДДФЛ.

За бащата на детето и ответник в производството, съобразно същата справка, се установява, че няма р. к. е. т.; н. р. к. с. с. л.; няма участие в търговски дружества. За периода от *** г. – *** г. е бил в трудово правоотношение с „***-***“ ***, с основна заплата 610 лева. Към настоящия момент има сключен договор с „***-***“ ***, с трудово възнаграждение в размер на 710 лева. Няма данни за подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и за изплатени доходи, различни от трудови за отчетната 2021 г. Няма данни за изплатени суми по извънтрудови правоотношения, съгласно Справка за изплатени доходи по ЕГН, върху данните, подадени със справките по чл. 73, ал. 1 и ал. 6 от ЗДДФЛ за отчетната 2021 г. По данни на общините има декларирани четири МПС. От Справка – Данни за осигуряването по ЕГН за периода *** г. – *** г., се установява, че средномесечният осигурителен доход на майката на детето е в размер на 648,69 лева.

По делото е приета Удостоверение за месечни доходи с изх. № ***/*** г. издадена от „*** - ***“ ***, видно от която се установява, че бащата П. Д. К., е получил за периода от *** г. – *** г. общо 11730,25 лева, представляващи брутен доход по ЗДДФЛ.

Прието е Удостоверение с № ***-***/*** г. издадена от „*** -***“ ***, видно от която се установява, че ответникът, е получил за периода от 17.10.2022 г. – 31.10.2022 г. сумата от 371,90 лева, представляващи брутен доход по ЗДДФЛ.

Като писмено доказателство по делото е приет д. з. н. от *** г., сключен между Т. Н. П. в качеството й на н. и П. Д. К. като н., по силата на който н. предоставя н. н. апартамент № ***, находящ се в ***, срещу сумата от 250 лева. Срокът на договора е за една година.

По делото е приет и д. з. н. от *** г., сключен между Г. Д. К. като н. на апартамент № ***, находящ се в ***, за сумата от 200 лева.

С исковата молба са представени и приети по делото копия от фискални бонове за закупуване на лекарства, дрехи, обувки и др.

От показанията на разпитания по делото с. на ищцовата страна – Т. Д. Ц. /л. н. и./ се установява, че майката на детето получавала около 700 лева месечно трудово 3 възнаграждение. Имало месеци, в които с. помагала финансово на с. с., особено през зимата. Бащата бил давал на сина си извън издръжката дребни джобни. Веднъж се е случвало П. да заведе сина си в Мола и да му купи обувки. Детето п. у. п. а. и м., които стрували в общ размер 35 лева, за да се п. з. и. з. к. с. *** клас. П. и към момента бил *** клас и учил в ***. Твърди, че ответникът след раздялата със с. й бил закупил само един к. з. д. с.. Д. имал т. „***“, но повечето деца на тази възраст п. т. м. т.. Твърди, че П. работил като *** н. г. т..

От показанията на разпитания по делото с. на ответната страна – В. У. М. /без родство със страните/ става ясно, че познава ответникът от година и половина. Знаела, че същият имал син. П. и синът му се виждали често и били в много добри отношения.

Ходили заедно на почивки. При всяка среща ответникът давал пари на Д.. Скоро се наложило и да му купи яке, което струвала 230 лева. Ответникът и бил споделил, че е закупил климатик за детето, който изплащал. Единствено б. о. н. с. с. д. м. в. т., т. к. б. м. с.. П. работил в г. т. и получавал минимална работна заплата.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото с. на страните, тъй като същите пресъздават непосредствените си впечатления от отношенията на страните, не си противоречат и съответстват на събрания доказателствен материал по делото.

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат – чл.

142, ал. 1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер на детето си, следва да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалния размер на издръжката, размерът на доходите на всеки от родителите на детето, с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка.

По отношение на първата група обстоятелства, подлежащи на преценка в настоящото производство, съдът намира, от една страна, че действително е налице 4 промяна в обстоятелствата, мотивирали първоначално определения размер на дължимата на детето издръжка. Същата е присъдена от преди повече от 1 години. За изминалия период от време е налице промяна в нуждите на детето. Увеличена е и минималната издръжка по закон, която към момента е 195 лева, като издръжката от 200 лева, която получава детето в момента, е в размер доближаващ се до минималния за страната, който в случая съда намира за неподходящ за дете на ***-годишна възраст.

По делото се установи от с. показания, че през периода до подаване на настоящата исковата молба, детето се е явявало на и. с. * * * клас, което наложило допълните разходи за ч. у. и е създало съществени финансови затруднения за майката на непълнолетния, която осъществява и фактическото отглеждане на детето. От друга страна, няма информация и доказателства бащата на детето да полага грижи за други лица или да има задължения за издръжка на друго малолетно или непълнолетно дете.