Определение № 1191 от 24.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1191 гр. София, 24.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина Иванова

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Диляна Господинова Касационно търговско дело № 20258002902461 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по две касационни жалби, с които се обжалва решение № 181 от 25.02.2025 г., постановено по в.гр.д. № 2816/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, 1-ви граждански състав.

Едната касационна жалба е подадена от Н. С. Г., имащ качеството на ищец по предявените искове, като с нея се обжалва въззивното решение в частта, с която след частична отмяна и потвърждаване на решение № 2135 от 11.04.2024г., постановено по гр.д. № 12696/2022 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 22 състав, са отхвърлени предявените от Н. С. Г. искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на Гаранционен фонд да заплати сумата над 60 000 лв. до 180 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на неговия баща С.Г.И., настъпила на 01.12.2017 г. в резултат на ПТП, причинено по вина на водача на превозно средство, представляващо мотоблок с прикачено към него ремарке, за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и сумата над 60 000 лв. до 180 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от В.

С. Г., чийто наследник е ищецът, неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на нейния баща С.Г.И., настъпила на 01.12.2017 г. в резултат на ПТП, причинено по вина на водача на превозно средство, представляващо мотоблок с 1 прикачено към него ремарке, за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

В касационната жалба се заявява оплакване за неправилност на обжалваното решение поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Касаторът поддържа, че въззивният съд е определил занижен размер на дължимите на Н. С. Г. и В. С. Г. обезщетения за претърпените неимуществени вреди, причинени от настъпила при ПТП смърт на техния баща, който не отговаря на принципа на справедливост. Счита, че той не е съобразен с интензитета на претърпените от тези лица страдания от внезапната загуба, установени от заключението на изготвената съдебнопсихологична експертиза и показанията на разпитаните свидетели. Намира за неправилен изводът на апелативния съд, че в производството е доказано, че починалото лице е допринесло чрез своето поведение за настъпване на вредите. Заявява, че липсва причинна връзка между неговото поведение да пътува в прикаченото към превозното средство ремарке и вредоносния резултат.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване Н. С. Г. поддържа основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и това по чл. 280, ал. 2, предл.

3 ГПК.

Ответникът по тази касационна жалба - Гаранционен фонд, е подал отговор, в който изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба.

Другата касационна жалба е подадена от Гаранционен фонд, който е ответник по предявените искове. С нея въззивното решение се обжалва в частта, с която след частична отмяна и потвърждаване на решение № 2135 от 11.04.2024г., постановено по гр.д. № 12696/2022 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 22 състав, Гаранционен фонд е осъден да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на Н. С.

Г. сума в размер на 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на неговия баща С.Г.И., настъпила на 01.12.2017 г. в резултат на ПТП, причинено по вина на водача на превозно средство, представляващо мотоблок с прикачено към него ремарке, за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 28.03.2019 г. до окончателното й плащане, както и сума в размер на 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от В. С. Г., чийто наследник е ищецът, неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на нейния баща С.Г.И., настъпила на 01.12.2017 г. в резултат на ПТП, причинено по вина на водача на превозно средство, представляващо мотоблок с прикачено към него ремарке, за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на 2 автомобилистите, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 28.03.2019 г. до окончателното й плащане.

В касационната жалба се излагат оплаквания, че обжалваното решение е постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Касаторът счита, че изводът на въззивния съд, че Гаранционен фонд отговаря за заплащане на предявените в процеса обезщетения за вреди противоречи на нормите на чл. 519, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 481, ал. 1 и ал. 2, т. 2 КЗ. Тези вреди са причинени при управление на превозно средство, представляващо земеделска и горска техника с мощност на двигателя до 10 kW, за което в закона не е установено задължение за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на Гаранционен фонд. Намира, че въззивният съд не е отчел действителния принос на починалото лице за настъпване на смъртта му, тъй като не е взел предвид, че за него е било видимо, че водачът, който е управлявал превозното средство, в ремаркето на което той се е возил, е бил в нетрезво състояние. Съдът не е съобразил и поведението на пострадалия да се качи в ремаркето на превозното средство в тежко алкохолно опиянение, което се установява от протокол от химическа експертиза, който е част от приобщените материали от приключилото наказателно дело, които въззивният съд не е обсъдил. Счита, че съдът е следвало да назначи служебно експертиза за установяване на релевантния факт за наличие на знание у починалото лице, че водачът на превозното средство е алкохолно повлиян. С оглед на това поддържа, че размерът на приноса на пострадалия за осъществяване на вредоносния резултат следва да се определи на 90 %, а не на 50 %, както е приел въззивният съд. Касаторът заявява, че определеният с обжалваното решение размер на обезщетенията за претърпени неимуществени вреди от ищеца и неговата наследодателка, е завишен и не е съобразен с факта, че починалото лице не е живяло с тях, както и с икономическите условия в страната към датата на произшествието.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поставя шест въпроса, като се позовава на допълнителните основания по чл.

280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Поддържа и основанието за достъп до касация по чл. 280, ал.

2, предл. 3 ГПК.

Ответникът по тази касационна жалба - Н. С. Г., е подал отговор, в който изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа касационните жалби, съобрази данните по делото и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, намира следното:

3

Касационните жалби са подадени в установения в чл. 283 ГПК преклузивен срок, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на касационно обжалване, поради което са допустими.

За да постанови обжалваното решение, Софийски апелативен съд е приел, че предмет на разглеждане са искове с правна квалификация чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, предявени от Н. С. Г., в качеството му на увредено лице и като наследник на увреденото лице В. С. Г., срещу Гаранционен фонд за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие /ПТП/, настъпило поради виновното и противоправно поведение на водач на моторно превозно средство, за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Изложил е съображения, че в производството от влязла в сила присъда се установяват всички елементи от фактическия състав, при който възниква деликтната отговорност на лицето Т. С. Г. за това, че на 01.12.2017 г. при управление на ППС, представляващо самоходна машина - мотоблок с прикачено двуколесно ремарке, е причинил ПТП, в резултат на което е починал С.Г.И., който е баща на Н. С. Г. и на В. С. Г.. За доказано е счетено, че всяко едно от децата на починалия е претърпяло неимуществени вреди от неговата смърт, изразяващи се в изживени страдания. Въззивният съд е приел за неоснователно възражението на ответника, че няма основание за ангажиране на неговата отговорност за заплащане на обезщетения за претърпените от тези лица неимуществени вреди. За да стигне до този извод, той е тълкувал нормите на чл. 481 КЗ и чл. 554 – 562 КЗ във връзка с тези на Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използване на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка. В резултат на това тълкуване е заключил, че Гаранционен фонд носи отговорност за причинените неимуществени вреди от водач на превозно средство, което не подлежи на регистрация и за което не се сключва задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Съобразил е, че преди смъртта си В. С. Г. е предявила претенция към Гаранционен фонд за получаване на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на нейния баща, с което действие увреденото лице е упражнило своето лично субективно право. От момента на неговото упражняване пред кредитора това право вече може да се наследява и следователно след смъртта на В. Г. то е преминало по силата на наследственото правоприемство в патримониума на наследника й по закон, който е нейният брат Н. Г..

Ето защо последният има правото да предяви пред съда иск за присъждане на дължимото обезщетение срещу Гаранционен фонд, който не го е изплатил доброволно.

Въззивният съд е намерил, че от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, което се следва на В. Г., е възрастта на това лице към настъпване на смъртта от 40 години, както и възрастта на починалия й баща от 67 4 години. Взел е предвид, че тя е страдала от генетично заболяване, което е довело до силната й привързаност към бащата, който я е обгрижвал, въпреки че не са живеели заедно, както и до това, че изпитва по-силни емоции, като на дете. Съобразил е и това, че с оглед смъртта на В. Г., настъпила кратко време след тази на баща й, тя е търпяла неимуществени вреди в ограничен период от време. Като е отчел тези обстоятелства и датата, на която е настъпило произшествието, която е 01.12.2017 г., въззивният съд е определил, че справедливият размер на дължимото обезщетение за претърпените от В.

Г. неимуществени вреди възлиза на сумата от 120 000 лв. Обстоятелствата, които въззивният съд е взел предвид, за да определи справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди, които Н. С. Г. е претърпял в резултат на смъртта на своя баща, са неговата възраст към датата на смъртта от 39 години, съществувалата емоционална връзка между лицата приживе, това, че те не са живели заедно, както и бащата е бил единственият родител, който е давал подкрепа и обич на своя син че след смъртта на неговата майка. Съобразил е и това, че поради трудното си детство и юношество ищецът Г. не е успял да се интегрира в обществото и няма психическа устойчивост, което е допринесло за по-интензивните му негативни преживявания от внезапната смърт на баща му, които се установява, че не са преодолени и продължават към момента на събиране на доказателствата по делото. С оглед на тези факти и предвид датата на настъпване на произшествието, въззивният съд е заключил, че справедливият размер на дължимото на Н. Г. обезщетение за неимуществени вреди възлиза на сумата от 120 000 лв. Намерил е, че от ответника надлежно е заявено в процеса възражение за принос на починалия за настъпилия вредоносен резултат, което подлежи на разглеждане. То се основава на твърдения за неправомерно поведение, изразяващо се в това, че починалият е знаел, че водачът на превозното средство, в което се е возил, го е управлявал след употреба на алкохол, че самият той се е качил в превозното средство с концентрация на алкохол в кръвта от 6, 56 промила, както и че е пътувал в ремаркето на превозното средство, което не е било предназначено за превоз на пътници. Въззивният съд е счел, че по делото не са представени доказателства, че починалият пътник в превозното средство е знаел, че водачът му го управлява след употреба на алкохол, като този факт не се установява от мотивите на влязлата сила присъда, които не са обвързващи за гражданския съд. Посочил е, че качването на едно лице в превозно средство след употреба на алкохол не представлява противоправно поведение. Счел е обаче за доказано по делото, че починалият се е возил в ремаркето на самоходната машина, което не е било предназначено за превоз на пътници и не е било оборудвано с предпазни колани. Това поведение е в нарушение на правилата за движение по пътищата и следователно е противоправно. То е и в причинна връзка с настъпилата смърт, поради което е налице принос на пострадалия за този вредоносен резултат, който следва да се определи на 50 %. С оглед на това дължимите обезщетения за претърпени неимуществени вреди от всяко от децата на починалия 5 трябва да се намалят с 50 % и възлизат на сумата от по 60 000 лв. всяко. С оглед на частичното разминаване на крайния извод на двете инстанции първоинстанционното решение е отменено в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за присъждане на обезщетение за търпени от Н. Г. лични неимуществени вреди за сумата над 44 800 лв. до 60 000 лв. и искът е уважен за посочения размер, както и в частта, с която Гаранционен фонд е осъден да заплати на Н. Г. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от лицето В. Г. за сумата над 60 000 лв. до 96 000 лв., ведно със законна лихва върху тази сума, и искът за този размер е отхвърлен.