Решение № 700 от 11.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 700 гр. Варна, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20263110201177 по описа за 2026 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Джуда 06“ ЕООД, с ЕИК: 205245571, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к. „Чайка“ № 94, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. В. Д. срещу Наказателно постановление № 877823 – F867913 от 04.03.2026 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП, с което на дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбата на чл. 59, ал. 5, т. 6 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2600 евро за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Дружеството „Джуда 06“ ЕООД намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и неправилно, като представя подробни аргументи в защита на своята позиция. На първо място навежда твърдения, че с настъпване на новата 2026 г. наемната цена на помещението, което стопанисва на пазар „Чаталджа“ в гр. Варна е била повишена от 554, 94 евро на 621, 53 евро без ДДС, като същевременно минималната работна заплата в Република България също е била повишена на 620, 20 евро. Поставя акцент, 1 че разходите за ползване на електроенергия и водоснабдяване също са били повишени от 01.01.2026 г., като всички тези фактори в своята съвкупност значително са увеличили разходите на дружеството по поддръжка и стопанисване на търговския обект. Още повече, че дружеството – наемодател „Пазари“ ЕАД също е поискало да бъдат внесени като депозит две наемни вноски, което също е натоварило бюджета на дружеството, поради което и същото, да избегне опасността от изпадане в състояние на неплатежоспособност, е повишило цената на предлаганата услуга. Обръща внимание на съда, че след предоговаряне на наемната цена с дружеството – наемодател „Пазари“ ЕАД, самото то е понижило цената на предлаганата услуга, поради което и намира в обобщение, че в случая не са налице основания да му бъде търсена административно – наказателна отговорност за нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. Поради гореизложените съображения, дружеството моли за отмяна на наказателното постановление и претендира присъждане на сторените от него разноски в съдебното производство.

В проведеното на 13.05.2026 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1177 по описа за 2026 г. на Варненския районен съд, въззивното дружество „Джуда 06“ ЕООД се представлява от своя процесуален представител адв. В.

Д., който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на наказателното постановление, поставяйки допълнителен акцент в своята пледоария върху приложимостта на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН в конкретния случай. Адв. В. Д. моли за присъждане на сторените от дружеството разноски за адвокатско възнаграждение.

В проведеното на 13.05.2026 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1177 по описа за 2026 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП се представлява от своя процесуален представител гл. юрисконсулт Р. Г., която изразява аргументирано становище за неоснователност на въззивната жалба, подчертавайки, че липсват доказателства за наличието на пряка – следствена връзка между повишението на разходите на дружеството и конкретния размер на повишение на цената на услугата, което в случая възлиза в размер няа 50 %.

Гл. юрисконсулт Г. моли за потвърждаване на наказателното постановление и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

2

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

На 15.01.2026 г. св. В. И. Н. – ст. иснпектор по приходите в ЦУ на Националната агенция за приходите извършил проверка по спазване на нормите на Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) на търговски обект – тоалетна, находящ се в гр. Варна, пазар „Чаталджа“, ТО № 136, стопанисван от дружеството „Джуда 06“ ЕООД, с ЕИК: 205245571.

В хода на проверката св. Н. изследвал ценовите равнища на предлаганата от дружеството услуга за отделни, съвсем конкретни дати, съответно 11.08.2025 г., 11.10.2025 г. и 15.01.2026 г., както и за периода от време 31.12.2025 г. – 05.01.2026 г., като констатирал, че цената за използване на услугата е била променена, считано от 05.01.2026 г., като към 31.12.2025 г. възлизала на 1 лев (0, 51 евро), а към 05.01.2026 г. възлизала на 0, 77 евро (1, 50 лева), като увеличението на цената се равнявало на 50 %.

В хода на проверката, св. Н. изследвал и разходите на дружеството, като установил, че търговския обект е нает от дружеството „Джуда 06“ ЕООД чрез договор за наем № 50756/ 05.01.2026 г., сключен за срок от една година и с договорена месечна наемна цена в размер на 621,53 евро без ДДС, като за справка бил разгледан и договор за наем № 29835/ 05.12.2024 г., с който се посочва, че наемната месечна цена за 2025 г. за същия обект възлизала на 554, 94 евро без ДДС.

Св. Н. връчил на представител на дружеството покана за предоставяне на информация и документи по образец съгласно изискванията на чл. 55а от ЗВЕРБ, като на 19.01.2026 г. проверяващите инспектори от Националната агенция за приходите получили писмени обяснения и снимка на таблица, посочваща извършени разходи от страна на дружеството „Джуда 06“ ЕООД и тяхната съпоставка за 2025 г. и 2026 г., които обаче не отговаряли на изпратените предварително образци.

Приемайки, че със своето поведение на 05.01.2026 г. дружеството „Джуда 06“ ЕООД е извършило нарушение на чл. 15, ал. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, на 23.01.2026 г. св. Н. съставил акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирал дружеството за нарушение на посочената нормативна разпоредба.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от 3 административно – наказващия орган, но след като било преценено за неоснователно, на 04.03.2026 г. Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 59, ал. 5, т. 6 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) наложил административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2600 евро на дружеството „Джуда 06“ ЕООД за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Същевременно преди издаване на наказателносто постановление, на 23.02.2026 г. било сключено допълнително споразумение към договора за наем от 05.01.2026 г., в което наемната цена била намалена на 310, 77 евро, считано от 01.03.2026 г., като същевременно било фиксирано условие, цената на услугата, предлагана от дружеството да не може да надвишава 0, 50 евроцента.

По отношение на доказателствата и от правна страна съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните причини:

На практика в случая липсва спор между страните по отношение обстоятелството, че цената за използване на услугата, предоставяна от въззивното дружество е била променена, считано от 05.01.2026 г., като към 31.12.2025 г. е възлизала на 1 лев (0, 51 евро), а към 05.01.2026 г. е възлизала на 0, 77 евро (1, 50 лева), като увеличението на цената се равнява на около 50 %.

В случая дружеството оспорва констатацията на административно – наказващия орган, че едно подобно увеличение е икономическо необосновано в светлината на разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Съгласно нормата на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ „В периода на двойно 4 обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори.

Търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори“.

При анализ на законовата разпоредба, може да се направи извод, че увеличението на цените принципно не е изрично забранено, но следва да бъде в степен достатъчно обосновано. Обуславянето му от обективните икономически фактори следва да се разгледа според легалната дефиниция, дадена в §1, т. 6 от ДР от ЗВЕРБ, според която „Обективни икономически фактори“ са външни за търговеца, предоставящ стоки и услуги на потребители, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства – форсмажор, и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността“.

В случая липсва спор, а и се установява от събраните в хода на административно – наказателното производство писмени доказателства, че сумата, която е следвало дружеството да заплаща като наемна цена е била повишена, повишени са разходите за електроенергия и водоползване, повишена е и минималната работна заплата в страната, но една съвсем проста аритметична сметка показва, че повишението на посочените разходи, разгледани както поотделно, перо по перо, така и разгледани в тяхната обща съвкупност, въобще не е в рамките на 50 %, като дори не се доближава до тази цифра, поради което и в случая формално погледнато, според съда е налице нарушение на чл. 15, ал. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, доколкото напълно необосновано цената на услугата е повишена с 50 % в първия работен ден за 2026 г.

Същевременно според съда случая изцяло попада в обхвата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, доколкото още преди издаване на наказателното постановление, дружеството е коригирало поведението си и след сключване на допълнително споразумение към договора за наем от 05.01.2026 г., в което наемната цена била намалена на 310, 77 евро, считано от 01.03.2026 г., респ. е било фиксирано условие, цената на услугата, предлагана от дружеството да не може да надвишава 0, 50 евроцента, което означава, че цената на предлаганата 5 услуга се е върнала на ценовото равнище от края на 2025 г.

Действително в ЗАНН не е предвиден законен критерий за преценката и квалифицирането като маловажен случай на дадено административно нарушение, поради което следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени отношения.

От доказателствата по делото се установява, че все пак дружеството „Джуда 06“ ЕООД е намалило цената на предлаганата услуга до ценовите равнища в края на 2025 г. От нарушението не са увредени финансовите интереси на държавата.

В самото наказателното постановление административно – наказващият орган признава, че нарушението е извършено за първи път, което обстоятелство говори за едно като цяло правилно и отговорно отношение на дружеството към законоустановения ред в страната, в частност финансовото законодателство. Всички тези обстоятелства следва да бъдат отчетени при преценката относно това дали са налице предпоставките за приложението на чл. 28, буква „а” от ЗАНН.

В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че извършваните проверки от държавните контролни органи (в това число и Националната агенция за приходите) не следва да имат за цел задължително да бъдат санкционирани определени частноправни субекти за извършени нарушения на законодателството, а следва основно да имат и предупредително въздействие върху тях, като контролните органи по този начин по – ефективно ще изпълняват своите функции по индивидуална и генерална превенция на нарушения на законодателството (в конкретния случай правните норми, свързани със Закона за въведждане на еврото в Република България). Още повече, че подобно поведение и действия от страна на административно – наказващия орган са в унисон с разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, която предвижда възможност, при определени условия нарушителят да не бъде санкциониран с административно наказание за констатирано нарушение, а да бъде официално предупреден от административно – наказващия орган.